№ 13325
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20231110133884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 вр.с чл. 415, ал. 1 и чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 174490/16.06.2023 г., предявена от „.“ АД с ЕИК: .,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., срещу В. С. Х. с
ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1, със съдебен адрес: гр. София, у., чрез адвокат Н.
П., положителен установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.
240 и чл. 99 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите а 2 000,00 лева (двe хиляди
лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 275,42 лева (двеста седемдесет и пет лева и 42 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 30.03.2021 г. до 26.09.2021 г., сумата 306,39
лева (триста и шест лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
27.09.2021 г. до 24.01.2023 г.,, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 5597/2023 г. на СРС, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесното
вземане, което било уважено, като поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, заявителят има правото да установи вземането си по исков ред, което
обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск. Сочи, че вземането по иска
произтича от Договор за паричен заем № 4073158/25.02.2021 г., сключен между ответника и
"." АД за сумата от 2000 лв., с договорна лихва на седем вноски, в размер на 325.06 лв.
всяка. Ответникът се задължил по Договор за поръчителство, сключен с "Файненшъл
България" ООД, като дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1609.58 лв.
Вземането е погасено от дружество-поръчител "Файненшъл България" ООД, с което
длъжникът е сключил договор за поръчителство, след което вземане е прехвърлено на
заявителя с Договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 от 02.06.2022 г. Твърди, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за паричен заем, като е предоставил
договорената сума в размер на 2000 лв., а ответникът дължи на поръчителя сума в общ
размер на 2509.06 лв. Моли съда да уважи исковите претенции Претендира и направените
разноски.
1
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК, чрез особен представител. Счита, че искът е допустим и основателен, поради което не
сочи нови доказателства. В пледоарията по същество моли съда да приеме, че искът е
основателен и доказан.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
-ти
Видно от приложеното ч.гр.д. № № 5597/2023 г. на СРС, I ГО, 120 състав, в полза
на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, като заявлението е депозирано в СРС на
01.02.2023 г. С оглед на това, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, а лицето няма месторабота, на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК, което обуславя правния интерес на
ищеца от водене на настоящото производство.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че
вземането произтича от Договор за паричен заем № 4073158 от 25.02.2021 г., сключен
между ответника и "." АД, по силата на който дружеството-кредитор предоставя на
заемателя сумата от 2000 лв. за срок от 7 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от
40 %, краен падеж по заема – 26.09.2021 г., годишен процент на разходите – 47.54 % и обща
сума за връщане в размер на 2275.42 лв.
Ответникът е сключил на 25.02.2021 г. Договор за поръчителство с „., като
дружеството е поело задължението да отговаря солидарно по договора за заем за всички
задължения на ответника пред кредитора "." АД срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 1609.58 лв.
Задължението по договора за заем е било погасено от поръчителя „. с платежен
документ от 31.05.2022 г. в общ размер на 2505.70 лв., а на 02.06.2022 г. е преведена
допълнителна сума от 3.36 лв. Погасявайки задължението на ответника по договора за заем
с „.“ АД, поръчителят встъпил в правата на кредитора.
Между „. и „.“ ЕООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 02.03.2020 г. и Приложение № 1, като е представено извлечение от същото и
е видно, че вземането от ответника е вписано под № 5278 на приложението. Представено е и
Потвърждение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД относно извършеното прехвърляне на вземанията,
включително това срещу ответника с общ размер на задължението 2509.06 лв.
Към исковата молба е приложено Уведомление по чл. 99 от ЗЗД за извършената
цесия.
По делото е изслушана ССчЕ, която е установила при проверка в счетоводството на
ищеца и документите по делото, че на 25.02.2021 г. е била усвоена сумата по кредита от
2000 лв. Ответникът е извършил едно плащане в размер на 200 лв. на 26.04.2021 г. към „.,
като със сумата е погасено задължение за възнаграждение по гаранционна сделка по
Договор за предоставяне на поръчителство. От 27.09.2021 г. ответникът е изпаднал в забава.
На 02.06.2022 г. задълженията на ответника към „.“ АД са били погасени от „. в общ размер
на 2509.06 лв. Вещото лице е установило, че претендираните суми с исковата молба са за
непогасена от ответника главница, договорна лихва и лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В тежест на ищеца е в настоящото производство да докаже чрез пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение между "." АД и ответника; реално
предоставяне на заемната сума от "." АД на ответника; валидно правоотношение между
ответника и поръчителя "Файненшъл България" ООД; погасяване на вземането към
първоначалния кредитор от дружеството-поръчител; валидно извършване на прехвърлянето
на процесните вземания на ищцовото дружество; валидно уведомяване на длъжника за
2
извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество преди датата на
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5597/2023 г. на СРС; размера на
дължимите главница и лихви, както и всички останали положителни факти и твърдени.
Ответникът не оспорва исковите претенции. Същите се установяват чрез събраните
по делото писмени доказателства и изслушаната, приета като неоспорена и компетентно
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Безспорно се установява сключването на Договор
за заем между ответника и "." АД, усвояването на сумата по заема, погасяването на
вземанията към кредитора от поръчителя "Файненшъл България" ООД, прехвърлянето на
вземанията на суброгиралия се в правата на кредитора поръчител "Файненшъл България"
ООД на ищцовото дружество, потвърждаването на извършената цесия и уведомяването на
ответника за същата чрез приложеното към исковата молба приложение, съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото производство,
настоящият съдебен състав приема, че е доказана исковата претенция и същата следва да
бъде уважена.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 101.64 лв., в исковото – 1109.82
лв., в това число за държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на
производството по делото, приключването му в едно открито съдебно заседание и
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител на ищеца.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „.“ АД с ЕИК: ., седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., чрез юрк. ., и В. С. Х. с
ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1, със съдебен адрес: гр. София, у., чрез адвокат Н.
П., че ответникът В. С. Х. с ЕГН ********** дължи на ищеца „.“ АД с ЕИК: ., на основание
чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, сумите, както
следва: 2000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 01.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 275,42 лева (двеста седемдесет и
пет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за период от
30.03.2021 г. до 26.09.2021 г., сумата 306,39 лева (триста и шест лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 27.09.2021 г. до 24.01.2023 г., за
които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 5597/2023 г. на СРС, 120
състав.
ОСЪЖДА В. С. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул.. 68, ет.1 да заплати на „.“ АД с
ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ., представлявано от ., сумата от
101.64 лв. (сто и един лева и шестдесет и четири стотинки) за разноски в заповедното
производство, както и за разноски, направени в исковото – сумата от 1109.82 лв. (хиляда сто
и девет лева и осемдесет и две стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3