РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
223
гр. Пловдив, 24 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1581 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел
Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на М.С.В., ЕГН **********,***, чрез адв. З.М.,
с адрес: ***, партер, против заповед №
Л-2230 от 09.05.2019 г., издадена от главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с която му е
наложено дисциплинарно наказание “Забрана за повишаване в длъжност за срок от
две години” и е предупреден, че при извършване на друго нарушени, за което се
предвижда наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три
години”, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Претендира
се отмяна на заповедта поради наличие на съществени процесуални нарушения и на
материалния закон. Счита заповедта за издадена от некомпетентен орган, тъй като
заповедта е издадена в условията на заместване, но счита, че в случая липсва
делегиране в съотвествие с изискванията на чл.13, ал.6 във връзка с ал.2,т.9 от ЗИНЗС. Твърди също така, че в нея липсват мотиви, съгласно изискванията на АПК,
както и че не са събрани всички доказателства, а събраните не са обсъдени и
оценени от диспиплинарния орган. Така намира, че подадените от жалбоподателя
обяснение от 21.03.2019 г. и възражение от 21.03.2019 г. до началника на Затвор
Пловдив във връзка със запознаване с писмената справка от 19.03.2019 г. от
проверката на назначената комисия, изобщо не са били оценени и обсъдени, което
е в противоречие с изискванията на чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, както и неправилното
приложение на нормата на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Счита също, че е нарушена и
нормата на чл.197, ал.3 ЗМВР, тъй като липсва определяне на всяко от
предвидените по закон наказания за констатираните отделни нарушения. Също така
намира, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства
около случая. Посочва, че относно
констатираното първо извършено нарушение, а именно, че без разрешение е
напуснал пост № 1 с цел ползване на санитарен възел в хотелската част на
затвора, не са посочени конкретните разпоредби, които са били нарушени,
заповеди и разпореждания на ръководителите, не е обсъден периодът на
нарушението, както и това, че от него не са настъпили вредни последици. Поради
това е налице маловажност, а органът неправилно е определил и е наложил
наказание. Относно второто деяние – физическа саморазправа и словесни
претенции, счита за недоказано, тъй като липсват доказателства. Липса и описание
на фактите и обстоятелствата, при които то е извършено. Изброени са отделни
членове, които според жалбоподателя не се посочва нарушено правило за поведение
от страна на наказания служител. В акта не са изложени и мотиви за срока на
наложеното наказание. Моли да се отмени издадената заповед като неправилна,
незаконосъобразна и в нарушение на административните правила. Претендира
присъждането на разноските по делото.
Ответникът
- главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Ч. моли да
се потвърди издадената заповед и да се присъдят разноски на ответника.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен
съд - Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за допустима - подадена при наличието на правен интерес и
в законоустановения срок. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя срещу
подпис на 15.05.2019г., видно от направеното върху същата отбелязване – л. 97
гръб. В същото време жалбата е постъпила в съда на 29.05.2019г., поради което
изискуемият четиринадесетдневен срок за подаването й е бил спазен.
По
съществото на спора.
Процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му.
Разпоредбата на чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС определя компетентността на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" да награждава и наказва
служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. По делото е
представена заповед № 1-2173 от 25.04.2019 г. на главен директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е възложено на *** И.Й. -заместник – главен директора на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да изпълнява функциите на главен директор.
Представена е и заповед № ЧР – 08-445 от 22.04.2019 г. на заместник – министъра
на правосъдието, с която на *** В.М. - главен
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е разрешено
ползването на полагаем годишен отпуск за времето от 30.04.2019 г. до 10.05.2019
г. включително.
Следователно,
посочено лице ***
И.Й., като издател на заповедта в
качеството си на заместващ главен директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", е разполагал с материалната компетентност да налага
всички видове дисциплинарни наказания на държавните служители в главната дирекция
и в териториалните й служби, каквато заема жалбоподателят.
От
фактическа страна, за да издаде процесната заповед, дисциплинарно
наказващият орган е приел, че със заповед № Л-545/22.02.2019 г. на началника на
затвора в гр. Пловдив ІІ-ра категория срещу *** М.С.В.
-надзирател I-ва степен в затвора в гр. Пловдив ІІ-ра категория е разпоредено
извършване на дисциплинарна проверка и е определен състава на комисията.
Съгласно
писмена справка с вх. № Пр. 1 към вх. № 4844/11.04.2019 г. по описа на ГДИН (per. № 1220/09.04.2019 г. по описа на затвора в гр. Пловдив
ІІ-ра категория), комисията е провела дисциплинарната
проверка и е установила следното:
На
17.02.2019 г. *** М.В. е назначен в наряд да изпълнява служебните си задължения
като постови на пост № 1 в корпуса на затвора в гр. Пловдив ІІ-ра
категория, видно от ежедневна ведомост (НО-13) и постовата книга (НО-2). От системата
за видео-наблюдение е констатирано, че в периода от 12:42 часа до 12:53 часа на
същата дата без съответното разрешение на началника на затвора, на дежурен
главен надзирател или на дежурен командир на отделение *** М.В. е напуснал пост
№ 1 с цел ползване на санитарен възел в хотелската част на затвора. Установено
е, че в този времеви период по молба на *** М.В. на пост № 1 е застъпил да
охранява *** Д.И.Г. - надзирател ІІ-ра степен в
затвора в гр. Пловдив ІІ-ра категория. Извършената
смяна на поста не е отразена по установения начин в постовата книга (НО-2).
Извършеното от *** М.В. се потвърждава от писменото обяснение на *** Г., в което
служителят твърди, че по време на обедна почивка около 12,45 часа е отишъл до пост
№ 1 където постови е бил *** М.В. и още като е влязъл *** М.В. го е помолил да
го смени, за да ползва санитарен възел.
Прието е
от дисциплинарно наказващият орган, че с това деяние *** М.В. е нарушил чл.
313, ал. 1, т. 2 от ППЗИНЗС, а именно: - „На постовия се забранява да: напуска
поста и да се отклонява от него без разрешение на началника, дежурния главен
надзирател, командира на отделение, ... ", чл. 312, т. 1 - „Надзирателите,
независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни
да: познават и спазват нормативните актове във връзка с изпълнението на
наказанието лишаване от свобода и ... ", чл. 293, а именно: „За успешно
изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква: т.
2-познаване на нормативните актове във връзка с изпълнение на наказанието
лишаване от свобода...“ и т. 6 - стриктно изпълнение на заповедите и
разпорежданията на ръководителите", както и Инструкция № 89/11.01.2019 г.
за особености на пост № 1 в корпуса на затвора в гр. Пловдив II-ра категория.
Установено
било също, че на 17.02.2019 г. в периода от 11:20 часа до 12:53 часа по време
на дежурство/наряд *** М.В. е осъществил словесни претенции и физическа
саморазправа с *** Д.Д.И. - надзирател ІІ-ра степен в същия затвор. Извършеното от *** М.В. е
широко отразено в медиите, чрез множество статии в различни електронни издания.
Според
административния орган действията на *** М.В. представляват нарушение на чл. 3,
т. 12 -„Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на
следните етични принципи на поведение: недопускане тормоз на работното място -
не допуска и не толерира деяния, спрямо колеги, с които се причинява физическа
и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах
и/или страдание", чл. 30, ал. 1 и ал. 2 — „Държавния служител се стреми да
избягва в поведението си: 1) конфликтни ситуации, а при възникването им цели да
ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си; 2) да
участва в скандални прояви, с които би могъл да урони престижа на службата.",
чл. 16 - „Държавният служител не, допуска на работното си място поведение,
несъвместимо с добрите нрави... чл. 21 - „Държавният служител изпълнява
стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за
своите действия и бездействия" и чл. 82 - „В отношенията между държавните
служители не се допуска поведение окачествено като тормоз от психически,
физически, сексуален и всякакъв друг характер" от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана" и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърден със заповед
№ ЛС-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, с която *** М.В. се е
запознал на 14.02.2018 г.
Според
органа неизпълнението на разпоредбите на ППЗИНЗС, на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители и неизпълнението на вътрешно ведомствени
заповеди и инструкции представляват неизпълнение на вменените на *** М.В. в
длъжностната характеристика за длъжността „Надзирател II-I степен“ в затвор
III-I категория служебни задължения, а именно: III. Основна цел на длъжността -
„ Чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява
ред, сигурност и безопасност в местата
за лишаване от
свобода, в съответствие
с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната
дейност", с която служителят се е запознал на 18.01.2017 г.
Според
органа, видно от писмена справка вх. № Пр. 1 към вх. № 4844/11.04.2019 г. по
описа на ГДИН (per. № 1220/09.04.2019 г. по описа на
затвора в гр. Пловдив ІІ-ра категория), *** М.В. е
извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 203, ал.
1, т. 13 -„Деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители уронващи престижа на службата" от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение".
Констатирано
е също, че със заповед № Л-227/14.01.2019 г. на главния директор на ГДИН на ***
М.В. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от 6 (шест)
месеца, с която се е запознал на 18.01.2019 г., и чийто срок не е изтекъл.
Посочено
е, че в качеството му на длъжностно лице, *** М.В. е извършил нарушения на
служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения и на
заповеди, както и нарушения на етичните правила, за които се предвижда
наказание „Порицание". Според органа за извършените от В. нарушения на
служебната дисциплина в срока на наложено дисциплинарно наказание
„Порицание" и на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок
от една до три години".
Съгласно
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Видно от съдържанието на
оспорената заповед същата съдържа данни за обстоятелствата, при които е
извършено първото нарушение, но не са посочени останалите фактически
обстоятелства за останалите вменени на жалбоподателя нарушения. В същото време
обаче подробно описание на обстоятелствата по извършените нарушения и
доказателствата за извършеното нарушения се съдържат в доклад с рег. №395
от 19.02.2019 г. /л.66 по делото/ и писмена справка с рег. № 583 от 19.03.2019
г./л.81 по делото/, до началника на Затвор Пловдив, представляващи част от
административната преписка по издаване на оспорения акт. В обжалваната заповед
са посочени нарушените разпоредби, но не са посочени доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението. Посочено е правното основание и
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, както и пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва заповедта. Спазено е правилото на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР, като преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание ДНО е приел писмените обяснения на жалбоподателя.
Настоящият
състав приема, че при издаване на оспорения акт са нарушени съществени
процесуални правила, в това число и разпоредбите на чл.
197, ал. 3 от ЗМВР, както и на чл.
206, ал. 2 и ал.
4 от ЗМВР.
По
отношение на първото, сочено от органа нарушение, за неспазване на 313, ал. 1, т. 2 от ППЗИНЗС, съдът намира, че
дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил и преценил в пълнота събраните по
преписката доказателства. Цитираната по-горе в изложението писмена справка е
част от доказателствата по делото и органа може да се позове на нея, но в
същата са изложени мотиви и съображения за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Поради тази причина на първо място наказващият орган е следвало да
посочи собствени мотиви относно наложените наказания, смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства.
Това не е
сторено. Не са обсъдени ни най-малко представените от жалбоподателя в хода на
дисциплинарното производство обяснения и доказателства за нуждата същият спешно
да посети санитарен възел в рамките на работното му време, предвид състоянието
му, установено с диагноза „Декомпенсиран инсулинозависим захарен диабет“, което според съда е
смекчаващо вината обстоятелства, още повече, че жалбоподателят не е оставил
Пост № 1 без надзор, а е поискал и е бил сменен за кратко от колега.
Относно
второто нарушение прави впечатление, че са събрани писмени обяснения от лицата
относно твърдения за някакво физическо съприкосновение между жалбоподателя и
негов колега, които обаче не са преки и непосредствени свидетели на случилото
се между двамата, но не са събрани, изследвани и най-вече не са обсъдени в
пълнота причините, довели до този конфликт, с оглед преценката на смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, въпреки
данните за наличие на записващи камери на скенера за проверка на багажите.
Установява се от показанията на мл.инспектор С., че В. имал зачервяване на
врата си, следствие твърденията на последния за захвърлена по него цигара, а в
последствие видял това и на видео записи на камерата на пост № 1, а на мл.
инспектор Д.И. – лека руменина, след дочут разговор между него и мл.инспектор В.
на висок тон. От показанията на мл.инспектор А. се установява, че същата видяла,
че лявата страна на лицето и ухото на мл.инспектор Д. И. били зачервени.
Дисциплинарно
наказващият орган /ДНО/ има задължение да събере всички относими
за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни. Събраните
доказателства следва да бъдат анализирани в цялост, като се посочат конкретните
съображения, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано. Дисциплинарно
наказващият орган не е обвързан със становището на ДРО, а следва съгласно чл.
206, ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си.
Поради това наличието на изготвен доклад от назначената по случая комисия не
преодолява задължението на ДНО да обоснове самостоятелно преценката си за
нарушенията, които счита за доказано извършени, както и да прецени
самостоятелно събраните доказателства в пълнота. Самостоятелната преценка на
ДНО произтича от правомощията му, но такава преценка не е видно да е била
извършена, тъй като, каза се – липсват мотиви в издадената заповед относно
всички установени факти и обстоятелства.
В този
смисъл посоченото като първо нарушение, предвид данните от извършения анализ,
се явява най-малкото маловажно с оглед поведението на жалбоподателя, тежестта
на нарушението и свързаните с него последици, отнасящи се до коректното и
правомерно изпълнение на служебните задължения в МВР.
На следващо
място, съдът намира, че е допуснато нарушение и на разпоредбите на чл. 197, ал.
3 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР при определяне на
наказанието, както и липсват мотиви относно определянето размера на
наказанието.
Въпреки представените
от дисциплинарно наказващия орган доказателства при извършената проверка и
изведените заключения за извършени отделни нарушения от служителя В., а именно:
„1. по чл. 194, ал. 2, т. 1- ЗМВР - неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, в частта относно неизпълнения на заповеди;
2.
по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР - неизпълнение
на служебните задължения; и
3.
по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
във връзка с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР - деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“, дисциплинарно наказващият орган не е
определил наказание за всяко едно от дисциплинарните нарушения поотделно, след
което да определи едно общо дисциплинарно наказание.
Наложеното
на жалбоподателя дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност
за срок от една до три години" е по чл.201, ал.1 от ЗМВР, като на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от две години",
но в заповедта липсват мотиви и обосновка относно наложения конкретен размер на
наказанието – над минимума за това наказание и под максимума. Липсата на мотиви
относно срока на наложеното наказание препятства съдебната преценка за
законосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед и обуславя
извод за нейната материална незаконосъобразност.
Съдът
приема също така, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния
закон - отменително основание по смисъла на чл. 146,
т.4 от АПК. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че при
определяне вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, наказващият
орган е приел, че процесните нарушения са извършени в
срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание "порицание"
за срок от шест месеца със заповед № Л-227/14.01.2019 г.(същата липсва по
делото), като се твърди, че В. е бил запознат с нея на 18.01.2019 г. и чиито
срок не е изтекъл. Не са представени писмени доказателства относно датата на
влизане в сила на тази заповед. Липсата на доказателства в тази насока
препятства съдебната преценка за законосъобразност на оспорената в настоящото
производство заповед и обуславя извод за нейната материална незаконосъобразност.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед
е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон, при което са налице отменителните основания по чл. 146, т.3 и т.4 от АПК.
При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят направените и своевременно претендирани
разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК /л.100/ са в размер на 410(четиристотин и
десет)лева, в това число: 10.00 лева държавна такса и 400 лв. адвокатски
хонорар. Разноските в посочения размер следва да бъдат възстановени от бюджета
на административния орган, издал отменения административен акт.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХІV
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № Л-2230 от 09.05.2019 г.,
издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, с която на М.С.В., ЕГН **********,***, е наложено
дисциплинарно наказание “Забрана за повишаване в длъжност за срок от две
години” и е предупреден, че при извършване на друго нарушени, за което се
предвижда наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три
години”, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на М.С.В., ЕГН **********,***,
сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: