Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2148 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 36, ал. 2, предл. 1 от Закона за особените залози /ЗОЗ/.
Ищецът твърди, че с договор
за особен залог, сключен на 29.08.2017 г., залогодателят „В.“ ООД учредил в
полза на заложния кредитор – Д.Щ.К.особен залог върху машини и съоръжения,
описани в Приложение № 1 към договора за особен залог. Въз основа на заявление
за вписване на договора, същият бил вписан в Централния регистър на особените
залози под № 2017083001056. Посочва, че с договор за прехвърляне на вземания,
сключен на 13.07.2018 г. заложният кредитор – Д.Щ.К.прехвърлил на първия
ответник „В. – Д.К.“ ЕООД процесния особен залог, като промяната на
титулярството била отразена в ЦРОЗ и към 16.07.2018 г. било извършено изменение
на първоначалното вписване под № 2017083001056. Твърди, че на 20.12.2019 г.
първият ответник пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ по процесния договор
за особен залог, вписано в ЦРОЗ с разпореждане под № 2019122002788. Твърди, че заложният
кредитор „В. – Д.К.“ ЕООД отправил искане по чл. 35 ЗОЗ до съдебния изпълнител
ЧСИ-И.Б., район на действие: Бургаски окръжен съд за изземване на заложените
вещи по реда на чл. 521 ГПК. Посочва, че с уведомление от 10.09.2020 г. по
изпълнително дело № 20207050400130 му било съобщено, че първият ответник /взискател
по изпълнителното дело/ възложил на съдебния изпълнител да извърши предаване на
заложени движими вещи, част от предмета на договора за особен залог, вписан в
ЦРОЗ под № 2017083001056, със залогодател по него – „В.“ ООД и вписано
пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ под № 2019122002788. Твърди, че става
въпрос за следните закупени от него движими вещи, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR,
Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен
Caterpillar 320С и Мини багер верижен Caterpillar 303ССR. Посочва, че с второ
уведомление по същото изпълнително дело от 25.09.2020 г. му било съобщено, че в
периода от 25.09.2020 г. до 30.09.2020 г., съдебният изпълнител ще пристъпи към
изземване на описаните по-горе движими вещи. Твърди обаче, че движимите вещи
били предмет на прехвърлителна сделка /договор за продажба/, сключена между вписания
в ЦРОЗ залогодател – като продавач и „М.С.61“ ЕООД – като купувач, като
впоследствие били прехвърлени от последното дружество на „М.К.“ ЕООД, от което
дружеството същите вещи били придоби от „У.К.“ ЕООД за сумата в общ размер на
39 500 лева без ДДС чрез сключен на 08.07.2020 г. договор за
покупко-продажба на употребявани строителни машини. Твърди, че в ЦРОЗ по
партидите на приобретателите – „М.С.61“ ЕООД, „М.К.“ ЕООД и „У.К.“ ЕООД не били
извършени вписвания по чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ на придобитите от тези
дружества права върху заложеното имущество, въпреки че заложният кредитор имал
тази възможност, съгласно чл. 10, ал. 5 ЗОЗ, поради което счита, че заложното
право не е противопоставимо на последващия купувач, ако той е добросъвестен.
Това е така, тъй като вписванията са по персоналната система и последващият
приобретател няма как да узнае, че вещта е обременена със заложно право,
доколкото не се води партида по вещта. Твърди, че се явява добросъвестен
приобретател. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че залогът, предмет на
сключения на 29.08.2017 г. договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ под №
2017083001056, със страни по него: Д.Щ.К.– „заложен кредитор“ и „В.“ ООД –
„залогодател“, правата по който договор са прехвърлени от заложния кредитор на
първия ответник с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 13.07.2018 г.,
е непротивопоставим спрямо ищеца, по отношение на включените в този залог 9
броя употребявани строителни машини, представляващи част от заложното
имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR,
Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен
Caterpillar 320С и Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който
особен залог са предприети мерки на принуда за предаване на описаните движими вещи
чрез образуване на изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ-И.Б., с
рег. № 705, с район на действие: Бургаския окръжен съд. Претендира разноски.
В
срока по чл. 367 ответникът „В. – Д.К.“ ЕООД счита исковата молба за нередовна,
тъй като не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса. По същество
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че особеният залог е противопоставим
на ищеца, тъй като разпореждането със заложеното имущество е извършено след
вписване на пристъпване към изпълнение от заложния кредитор. Посочва, че от
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
всяка от поредицата от сделки, чрез които „У.К.“ ЕООД твърди, че първо трети
лица, а впоследствие и самият ищец е придобил собствеността върху процесните
машини, са сключени след датата на пристъпване към изпълнение от страна на
заложния кредитор „В. – Д.К.“ ЕООД. Същевременно сделките, сключени между
залогодателя „В.“ ООД и третото лице „М.С.61“ ЕООД за продажба на машините като
скрап, са сключени едва през юни 2020 г., т.е. приблизително шест месеца след
пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ от негова страна. Твърди, че намира
приложение специалното правило на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ и по силата на тази норма
разпорежданията със заложеното имущество от залогодателя /и последващите му
приобретатели/ след вписването на пристъпване към изпълнение във всички случаи
е непротивопоставимо на заложния кредитор, независимо от това дали сделката е в
кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя и дали приобретателят
е бил добросъвестен, т.е. такава разпоредителна сделка е относително
недействителна спрямо заложния кредитор. Прави възражение, че разпоредителни
сделки сключени през юни и юли 2020 г. между „В.“ ООД и „М.С.61“ ЕООД са
недействителни по отношение на заложния кредитор „В. – Д.К.“ ЕООД. Твърди, че
вписаният особен залог е противопоставим на „У.К.“ ЕООД, тъй като ищецът няма
качеството на добросъвестен приобретател на заложеното имущество като е
действал съгласувано с длъжника „В.“ ООД. Счита, че между „В.“ ООД и „У.К.“
ЕООД липсва единствено юридическа свързаност, но е налице фактическа, реална
такава. Прави възражение, че договорът от 08.07.2020 г., сключен между ищеца и
„М.К.“ ЕООД е нищожен поради неспазване на установената форма. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се отхвърли иска.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК ответникът „В.“ ООД не подава отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372 ГПК
ищецът с допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника срещу
цената на иска. Твърди, че още преди датата на прехвърлитлената сделка, с която
е придобил вещите, последните са били бракувани, което обстоятелство е отразено
в сключения между вписания в ЦРОЗ залогодател – като продавач и „М.С.61“ ЕООД –
като купувач. Следователно, независимо, че тези строителни машини са част от
цялото заложено имущество, от значение при определяне цената на иска е
стойността, срещу която е придобил процесните движими вещи. Оспорва
възраженията на ответника. Посочва, че след изменението на ЗОЗ от 2016 г.,
нормата на чл. 12 предвижда, че учреденият по реда на ЗОЗ залог е
противопоставим на трети лица от момента на вписването му. Нормата на чл. 10,
ал. 5 ЗОЗ съвсем ясно предвижва, че заложният кредитор може да впише залога и
срещу приобретател на заложеното имущество по всяко време. Такова вписване
изрично е предвидено в чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ. С ТР от 10.07.2018 г. по т.д.
№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, предл. 2 е прието, че не е допустимо
насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ върху движима вещ предмет на особен
залог срещу трето лице, неин приобретател, което има положението на залогодател
по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, ако разпореждането с вещта не е вписано по
неговата партида. Счита, че настоящият случай е именно такъв. Оспорва
възражението на ответника, че договорът за продажба, с който е придобил
имуществото, е нищожен. Твърди, че към датата на прехвърлителните сделки,
въпросните строителни машини са били с прекратена регистрация, което означава,
че тяхното прехвърляне е било достатъчно писмената форма, което изискване е
спазено. Прави възражение, че сключеният договор за особен залог от 29.08.2017
г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Твърди също така, че
липсва валидно възникнал дълг, който да оправдава и да е основание за
възникването на обезпечителното право, предвид функцията на договора за особен
залог, който по дефиниция е обезпечителен и акцесорен договор.
В срока по чл. 373 ГПК
ответникът с допълнителен отговор заявява, че поддържа изцяло становището си,
изложено в отговора на исковата молба. Счита, че цената на предявения иск
следва да се определи въз основа на стойността на заложеното имущество,
посочено в договора за особен залог по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди, че
особеният залог би бил непротивопоставим на добросъвестен приобретател на
заложеното имущество, единствено когато имуществото е прехвърляне от
залогодателя преди датата на вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ.
Посочва, че цитираното от ищеца тълкувателно решение не разглежда случаите,
когато разпореждането в полза на третото лице е направено след вписване на
пристъпване към изпълнение, какъвто е настоящият случай и за който има
предвидена изрична разпоредба в закона, която лишава залогодателят от това
право. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за залог от 29.08.2017 г. е
нищожен. Посочва, че законът за особените залози предвижда специален ред за
оспорване на договора за особен залог, като счита, че възражението за
нищожност, наведено от ищеца е недопустимо в настоящия процес. Заявява, че
поддържа искането за привличане на трети лица помагачи.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на разглеждане е предявен от
„У.К.“ ЕООД срещу „В. – Д.К.“ ЕООД и „В.“ ООД установителен иск, че залогът,
предмет на сключения на 29.08.2017 г. договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ
под № 2017083001056, със страни по него: Д.Щ.К.– „заложен кредитор“ и „В.“ ООД
– „залогодател“, правата по който договор са прехвърлени от заложния кредитор
на „В. – Д.К.“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 13.07.2018
г., е непротивопоставим спрямо ищеца, по отношение на включените в този залог 9
броя употребявани строителни машини, представляващи част от заложното
имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR,
Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен
Caterpillar 320С и Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който
особен залог са предприети мерки на принуда за предаване на описаните движими
вещи чрез образуване на изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ-И.Б.,
с рег. № 705, с район на действие: Бургаския окръжен съд.
Страните не
спорят, а това се доказа и от приетите писмени доказателства, че на 29.08.2017
г. е сключен договор за особен залог между Д.Щ.Костов, като заложен кредитор и
„В.“, като залогодател. С договор от 13.07.2018 г. заложният кредитор е прехвърлил
вземанията си на „В. – Д.К.“ ЕООД, като с допълнително вписване в ЦРОЗ е
отразена промяната на заложния кредитор. Ответникът „В. – Д.К.“ ЕООД е
пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ на 20.12.2019 г., в
резултат на което са предприети мерки на принуда за предаване на описаните
движимите вещи чрез образуваното изпълнително дело под № 20207050400130 по
описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 705, с район на действие Бургаски окръжен съд.
Установява
се, че през м. юни 2020 г. между залогодателя „В.“ ООД и „М.С.61“ ЕООД са
сключени 6 бр. договори за продажба на машините като скрап. На 30.06.2020 г.
между „М.С.61“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, като купувач е сключен договор за продажба
на същите машини.
Видно е, че
на 08.07.2020 г. ищецът „У.К.“ ЕООД е закупил процесните машини от „М.К.“ ЕООД
за цена в общ размер на 39 500 лева. Представени са доказателства, че към
датата на сделката движимите вещи са с прекратена регистрация.
С отговора
на исковата молба ответникът „В. – Д.К.“ ЕООД прави възражение, че договорът за
покупко-продажба от 08.07.2020 г. е нищожен поради неспазване на установената
форма. Съгласно чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, договорите за прехвърляне правото на собственост на регистрираната
в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 кW се сключват в
писмена форма с нотариална заверката на подписите. От представените
свидетелства за превозните средства и от отбелязванията върху тях се доказа, че
придобите машини са с мощност над 10 кW, но към датата на договора са с
прекратена регистрация. С оглед изложеното и доколкото прехвърлянето с договора
за покупко-продажба от 08.07.2020 г. е за нерегистрирана техника, то не е била
необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ето защо
възражението на ответника, че договорът от 08.07.2020 г. е нищожен на основание
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване на предписаната от закона форма, е
неоснователно.
С
учредяването на заложното право залогодателят не е лишен нито от фактическата
власт върху заложеното имущество, нито от възможността да извършва действия на
разпореждане. Съгласно чл. 7 ЗОЗ залогът се погасява, ако
трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на
обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са
несъвместими със заложното право. По делото липсват данни, че извършените от „В.“
ООД, като залогодател сделки с процесните движими вещи подападат в кръга на
обикновената дейност по занятие на търговеца, като това не следва и от вписания
предмет на дейност на дружестовто в търогвския регистър към Агенцията по
вписванията. Ето защо разпоредбата на чл. 7 ЗОЗ в случая е неприложима.
На следващо място не се твърди, нито се доказва да е било дадено
съгласие от страна на заложния кредитор за сключване на процесната
разпоредителна сделка и предходните такива, нито въобще да е искано такова.
Следователно е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ /Нова – ДВ, бр. 105
от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, съгласно която, когато заложният кредитор
не е дал съгласие за извършване на разпоредителни сделки със заложеното
имущество, извън посочените в чл. 7, приобретателят придобива правата върху
заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател.
Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на
заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен.
Съгласно чл. 12 ЗОЗ /Изм. – ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм. – ДВ,
бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) учреденият при условията и по реда
на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването
му. В чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, в приложимата редакция – Изм. ДВ, бр. 105 от 2016 г.,
в сила от 01.01.2022 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 65 от 2018 г.,
в сила от 07.08.2018 г., изм. относно влизането в сила на измененията с бр. 105
от 2016 г. – ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 31.12.2019 г., е предвидено, че
вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. В случая безспорно учреденият с договора от 29.08.2017
г. залог е вписан в ЦРОЗ, като това е направено и по отношение на новия заложен
кредитор – ищецът, след сключване на 13.08.2018 г. на договора за цесия. Освен
това заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ на 20.12.2019
г., а всички разпоредителни сделки с вещите, включително и тази, която
легитимира ищецът като собственик, са след тази дата. При съобразяване
цитираните по-горе разпоредби, отнасящи се до вписването на договора за особен
залог и пристъпването към изпълнение, не може да се приеме, че "У.К.“ ЕООД
е трето добросъвестно лице.
Съдът намира за неоснователно позоваването на ищеца на Тълкувателно решение
№ 1 от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 предл. 1, в която е прието, че не е
допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ /редакция до приемане на ЗИД
ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ върху движима вещ, предмет
на особен залог, срещу трето лице – приобретател на тази вещ, което има
положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ /при посочената
редакция на закона/, ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата
партида в Централния регистър на особените залози. Видно е, че тълкувателното
решение се отнася до възникнали отношения при редакацията на закона до
изменението с ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., а в случая всички
правоотношения са възникнали след тази дата.
С оглед извършеното вписване на договора за особен залог, сключен на
29.08.2017 г., както и на договора за прехвърляне на вземания от 13.07.2018 г.,
на заложиня кредитор са непротивопоставими извършените след пристъпване към
изпълнение на 20.12.2019 г. разпоредителни сделки, извършени през юни и юли
2020 г. между „В.“ ООД и „М.С.61“ ЕООД; „М.С.61“ ЕООД; „М.К.“ ЕООД и „М.К.“ ООД
и „У.К.“ ЕООД.
Аргумент в подкрепа на изложеното е и чл. 9, ал. 4 ЗОЗ /изм. – ДВ, бр. 105
от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. /, съгласно който залогадателят не може да
се разпорежда със заложеното имущество след вписване на пристъпване към
изпълнение. Извършените от залогодателя разпореждания със заложеното имущество
след вписаното пристъпване към изпълнеине не могат да се противопоставят на
заложния кредитор и присъединете кредитори по чл. 40.
Неоснователността на иска поради противопоставимост на вписания особен
залог спрямо ищеца се извежда и от правилото на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ, която
разпоредба гласи, че извършените от длъжника сделки на управление и
разпореждане със заложеното имущество след вписване на пристъпването към
изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор и на
присъединените кредитори по чл. 40, които се удовлетворяват от заложеното
имущество, независимо от извършените сделки с него.
С допълнителната искова молба ищецът прави възражение за нищожност на
договора за особен залог, сключен на 29.08.2017 г. между заложния кредитор Димитър
К.и залогодателя „В.“ ООД, чийто права на заложния кредитор са прехвърлени на
ответника „В. – Д.К.“ ЕООД с договор за цесия от 13.07.2018 г. Настоящият
съдебен състав счита същото за неоснователно. Договорът за особен залог има
характеристиката на обезпечителен/акцесорен по отношение на друго главно правоотношение,
от което произтича обезпеченото вземане. Същевременно той има специален ред за
сключване, пораждане на действие, пристъпване към изпълнение, изисквания за
действителност, прекратяване на действието и пр., като са приложими
разпоредбите на Закона за особените залози. В случая договорът за особен залог
е вписан в ЦРОЗ, както и последващата промяна на заложния кредитор. Вписано е
също така и пристъпването към изпълнение. Тези обстоятелства са достатъчни, за
да легитимират ответниците спрямо третите лица. Ето защо съдът намира, че не
подлежи на изследване в настоящото производство въпросът дали договорът за
залог, сключен на 29.08.2017 г. е нищожен поради противоречието му с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск от „У.К.“ ЕООД срещу „В. – Д.К.“ ЕООД и „В.“ ООД, за
призване за установено, че залогът, предмет на сключения на 29.08.2017 г.
договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ под № 2017083001056, със страни по него:
Д.Щ.К.– „заложен кредитор“ и „В.“ ООД – „залогодател“, правата по който договор
са прехвърлени от заложния кредитор на „В. – Д.К.“ ЕООД с договор за
прехвърляне на вземания, сключен на 13.07.2018 г., е непротивопоставим спрямо
ищеца по отношение на включените в този залог 9 броя употребявани строителни
машин, е неоснователен.
По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат
ответниците, като искане за присъждане на разноски е направено от ответника „В.
– Д.К.“ ЕООД, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер на
11 214,42 лева, от които 30 лева за държавни такси по частни жалби и
11 184,42 лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗОЗ от „УМС К.“ ЕООД,
с ЕИК:*******, с адрес: гр. Ямбол, ул. „*******“, бл*******, срещу „В. – Д.К.“
ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, ж.к. Хладилника, ул. „******* и „В.“ ООД, с ЕИК: *******, с
адрес: *** установителен иск, че залогът,
предмет на сключения на 29.08.2017 г. договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ
под № 2017083001056, със страни по него: Д.Щ.К.– „заложен кредитор“ и „В.“ ООД
– „залогодател“, правата по който договор са прехвърлени от заложния кредитор
на първия ответник с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 13.07.2018
г., е непротивопоставим спрямо „УМС К.“ ЕООД, по отношение на включените в този
залог 9 броя употребявани строителни машини, представляващи част от заложното
имущество, а именно: Багер товарач Caterpillar 428F, Багер верижен САТ 304DCR,
Багер САТ М318С, Багер товарач Caterpillar 428D, Багер верижен САТ 323EL,
Товарач Caterpillar 216В, Багер верижен Caterpillar 325D, Багер верижен
Caterpillar 320С и Мини багер верижен Caterpillar 303ССR, на базата на който
особен залог са предприети мерки на принуда за предаване на описаните движими
вещи чрез образуване на изпълнително дело № 20207050400130 по описа на ЧСИ-И.Б.,
с рег. № 705, с район на действие: Бургаския окръжен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „УМС К.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: гр. Ямбол, ул. „*******“, бл*******, да заплати
на „В. – Д.К.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, ж.к. Хладилника, ул. „*******, сума в размер на 11 184,42
лева /единадесет хиляди сто осемдесет и четири лева и четиридесте и две
стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: