№ 719
гр. Плевен, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106801 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Г.П., срещу В. Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** и И.
С.ВА Д. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** иск по реда на чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно
на ищеца сума в размер на 2945,15 лева, представляваща главница, сумата от
739,67 лева, представляваща договорно възнаграждение и сумата от 135,98
лева представляваща законна лихва, които суми представляват неизплатено
задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит
№ **********, както и законна лихва върху главницата, считано от
депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното производство
разноски. Моли съда за постанови решение, с което да осъди ответниците В.
Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** и И. С.ВА Д. с ЕГН ********** от
гр.Плевен *** да заплатят сумата от 1793,15 лева възнаграждение за закупен
пакет от ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
1
Ищецът твърди, че на *** сключил в качеството си на кредитор договор
за кредит с ответниците в качеството им на солидарни длъжници със следните
параметри – Сума по крeдита 5000 лева, срок на кредита – 24 месеца, размер
на вноската 309,11 лева, ГПР 49,89 %, ГЛП 41,17%, Лихвен процент на ден
0,11 %, и общо задължение по кредита 7418,64 лева. Твърди, че с договора
ответниците поискали и закупили възнаграждение пакет от *** 3750 лева с
размер на вноската по закупените *** 156,25 лева. Така общото задължение
по кредита станало 11168,64 лева, общия размер на вноската 465,36 лева и
дата на погасяване 25 ти ден от месеца. Твърди, че съгласно декларациите,
неразделна част от договора са Общите условия, които били предадени при
подписване на договора и са приети от ответниците без забележки. Твърди, че
на ответниците бил предоставен и Стандартен европейски формуляр и са
направени разяснения за допълнителния пакет услуги, предлаган от
дружеството. От своя страна кредитополучателите поели задължение да
заплащат сумата на 24 месечни вноски всяка в размер на по 465,36 лева с
падежно число 25 число на месеца. В раздел V от договора за кредит,
длъжниците пожелали да бъде извършено рефинансиране на стари
задължения с част от отпуснатия кредит, а именно 2400 лева към *** АД и
700 лева към *** АД, за което има издадени преводни документи. На същата
дата по сметка на ответницата В. К. била преведена сумата от 1900 лева, като
общият размер на кредита е 5000 лева. Ищецът твърди, че на основание ОУ
към ДПК, вр. чл.121 – чл.127 ЗЗД, втората ответница И. С.ва Д. се задължила
в качеството и на солидарен длъжник да отговаря солидарно с В. К. при
условията, посочени в договора. Твърди, че на 19.02.2018г. между страните
бил сключен анекс към договора, с който било уговорено отлагане на
погасителна вноска №4, като същата трябвало да бъде погасена в края на
погасителния план и бил изготвен нов погасителен план. Ищецът твърди, че
съгласно чл.4 от ОУ, длъжникът дължи на дружеството договорно
възнаграждение, предварително определено в погасителния план, което към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост било в размер на 739,67
лева и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – ***г. до
датата на предсрочната изискуемост – ***г. Ищецът твърди, че страните
сключили споразумение за предоставяне на пакет за ***, по който длъжникът
дължи възнаграждение в размер на 3750,00 лева, като от страна на длъжника
били заплатени 1956,85 лева и остават дължими 1793,15 лева. Твърди, че за
2
сключването на договора за кредит не е било задължително сключването на
споразумение за предоставяне на ***, които предоставят приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства. Ищецът твърди, че
ответникът е пожелал и е закупил този пакет, като възнаграждението по него
не е цената на услугите, а е възможността длъжникът да поиска тези услуги.
Твърди, че длъжникът дължи възнаграждение за този пакет и затова, че се е
възползвал от услугата приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и възможността да отложи погасителни вноски от
приложения към договора Анекс №1. Твърди, че длъжниците са направили 12
пълни и една частична погасителна вноски и след изпадането им в забава
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението. Размерът на
погасеното от ответницата задължение е 7517,60 лева, като с плащанията са
погасени дължими по кредита суми в размер на 5666,17 лева, лихва за забава
по кредита на основание т.12.1 ОУ в размер на 165,64 лева и законна лихва от
датата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението в размер на
1605,79 лева. Ищецът твърди, че ответницата е погасила и 80 лева от
начислените такси по Тарифа.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответниците му
дължат солидарно 5613,95 лева, от които главница 2945,15 лева и договорно
възнаграждение в размер на 739,67 лева, възнаграждение за пакет *** 1793,15
лева и законна лихва 135,98 лева. Моли съда да осъди длъжниците да
заплатят сумата от 1793,15 лева дължима като възнаграждение по пакет ***.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответниците
оспорват претенциите. Твърдят, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и тъй като не са спазени изискванията на чл.11
т.9 и т.10 ЗПК вр. чл.22 ЗПК. С договорения лихвен процент са нарушени
добрите нрави, поради което уговорената възнаградителна лихва в размер на
300 % е нищожна клауза. Твърдят, че е налице заобикаляне на чл.19 ал.4 ЗПК
тъй като уговорения пакет *** също представлява нищожна клауза в
договора. Ответниците твърдят, е уговореният ГПР е в размер повече от пет
пъти законната лихва, а уговорения лихвен процент нарушава добрите нрави
3
и в действителност е по-висок от посочения в договора. Твърдят, че е
нищожна и клаузата на 17.4 от ОУ, която уговаря заплащане на такси за
събиране на дълга, което противоречи на чл.10а ал.2 ЗПК. Твърдят, че
клаузите не са индивидуално уговорени и според чл.146 ал.1 ЗЗП, като
неравноправните клаузи са нищожни. Правят възражение за изтекла давност
на претендираната договорна лихва съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД, която е
тригодишна. Твърдят, че са заплатили сумата от 7517,60, а чистата
стойността на кредита е 5000 лева, поради което правят извод, че е заплатена
цялата стойност на кредита.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното
ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал
на ***г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу двамата ответника за исковите суми. Установява се
също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение № ***/***г., която е връчена на двамата длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на ***г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание
чл.415, ал.1 т.2 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен
срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което
съдът го приема за допустим. С исковата молба са предявени и осъдителни
искове за сумите, за които заявлението е отхвърлено, тъй като съдът е приел,
че претенцията е претендирана на основание нищожна клауза в договора.
От приложените по делото искане за отпускане на потребителски
кредит – „***“ от ***г. се установява, че ответникът В. Й. К. е подписал
такова, с което е отправила искане до ищеца за отпускане на кредит в размер
на 5000 лева за срок от 24 месеца, с размер на месечната погасителна вноска
от 465,36 лева. Приложен по делото е и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, който сочи, че
ответникът е информиран за вида на кредита и неговия срок, както и за
допълнителния пакет от услуги. От приложения Договор за потребителски
кредит *** № ********** се установява, че между страните е сключен
договор, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 5000
лева за срок от 24 месеца, с ГПР 49,89 % и ГЛП 41,17%, като дължимата сума
4
по кредита е в размер на 7418,64 лева. Видно е от приложения договор, че е
избран и закупен пакет от *** възнаграждението по който е в размер на 3750
лева с месечна вноска в размер на 156,25 лева. Страните са сключили
споразумение за предоставяне на пакет за ***, даващи право на
кредитополучателя да се възползва от: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Споразумението
е бланково. Договорът и споразумението са подписани с дата ***, които дати
фигурират и изрично са записани над подписите на двете страни след
клаузите на сделките. По делото са приобщени и ОУ на ищеца към Договора
за потребителски кредит, подписани на същата дата от двамата ответника в
качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник.
От приложения по делото погасителен план към Договор за кредит се
установява по какъв начин са били разпределени по видове задълженията за
уговорените 24 месечни погасителни вноски по кредита. Страните са
уговорили с част от сумата ще бъдат рефинансирани други задължения.
Отразено е в договора, че със сумата от 2400 лева да бъде рефинансиран
кредит на В. К. към ***, а със сумата 700 лева ще бъде рефинансиран кредит
към *** АД. Представени са три преводни нареждания, от които се
установява, че на ***г. ищецът е превел на ответницата В. К. сумата от 1900
лева, на Микрокредит за погасяване на кредити на ответницата, на същата
дата превел 700 лева, и на *** превел сумата от 2400 лева за рефинансиране
на кредит.
Ищецът е приложил по делото извлечение от сметка към договора за
потребителски кредит, от което е видно, че след ***г. ответницата В. К. е
спряла да погасява задълженията си.
По делото е приобщено и уведомително писмо, адресирано от ищеца до
двамата ответника- връчено, в което е отразено, че поради нарушения на
задълженията по ОУ, задължението по договора за кредит е предсрочно
изискуемо и че дължимата сума по него е в размер на 7165,30 лева.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която е прието по делото. Вещото лице е установило, че главницата по
5
кредита е в размер на 5000 лева, което кореспондира с представените по
делото доказателства и не се оспорва от страните. Видно от заключението,
договорната лихва съобразно уговорения ГПР и ГЛП е в размер на 2418,64
лева, като вещото лице заяви, че това е договорната лихва само върху
дължимата главница, но не и върху пакета от ***. Изчислило е лихвата за
забава към датата на последното плащане, което представлява наказателна
лихва за забавено плащане и тя е в размер на 625,93 лева.
Спорно по делото е какъв размер е задължението на двамата
ответника към ищцовото дружество кредитор и налице ли са нищожни
клаузи в договора за кредит, каквито доводи са наведени в писмения отговор.
В производството, за успешното провеждане на предявените искове,
ищецът следва да докаже: наличие на заповедно производство по реда на
чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника;
наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор и пакет от ***, по който ищецът е изправна страна и
по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и
наличието на забава на ответника и възникване на предсрочната изискуемост
на задълженията. Съответно - в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. че е
заплатил сумите.
От събраните по делото доказателства се установи, че страните са били
в облигационни отношения, като ищцовото дружество кредитор е изпълнило
задълженията си да преведе уговорената сума.
Съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит с
ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния
договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полета са
попълнени, в това число и параметрите на кредита и данните на
кредитополучателя. Подписването на договора от страна на ответника
предполага, че той е прочел подписания от него договор. Видно от Общите
условия на договора, е предвидена възможност кредитополучателят да се
6
откаже от договора без да дължи неустойка в срок от 14 дни от сключването
му. Няма данни ответникът да е сторил това. Налице са доказателства за
обстоятелството, че договорената сума по кредита – 5000лв. е преведена по
сметка на ответника. С договора, страните са уговорили и заплащане на
договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент - 41,17%, включена в
месечната погасителна вноска в рамките на закона. Установява се и че в ОУ-
подписани от ответника, страните са уговорили – в чл.12.3, че при просрочие
на две или повече последователни месечни вноски, кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост на кредита с писмено уведомление. Такова е налице
в делото, като са представени и разписки, удостоверяващи връчването му.
Дължимата договорна лихва е в размер на 2418,64 лева и е изчислена
само върху главницата. След изпадане в забава, кредитополучателят дължи
лихва за забава, която видно от заключението е в размер на 625,93 лева
изчислена до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на
задължението, включващо главница, договорна лихва и лихва за забава е в
размер на 8044,57 лева. Тази сума формира цялото задължение по кредита.
Относно претенцията да бъдат осъдени двамата ответника да заплатят
дължимо възнаграждение за закупен пакет *** по сключено между страните
споразумение за предоставяне на такива, съдът намира същото за нищожно,
доколкото посочените услуги в споразумението, озаглавени като
„допълнителни”, нямат характер на такива, а са пряко свързани със самото
задължение по кредита. Допълнителни са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните, като издаване на
удостоверения, различни референции и т.н., но така уговорени услугите -
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства - не касаят ***,
а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Споразумението в случая се явява нищожно, т.к. противоречи на законовата
разпоредба на ал.2 на чл.10а от ЗПК, сочеща, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Следва да се отчете също, че възнаграждението от
3750 лв. е в размер равен почти на размера на отпуснатия кредит от 5000 лева,
което категорично поставя в неравноправно положение потребителя. Съдът
7
счита, че тази уговорка като противоречаща на добрите нрави е нищожна на
също и общото основание по чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД. Противоречи на добрите
нрави и обстоятелството, че възнаграждението по този пакет се дължи
предварително само за възможността да се ползва този пакет, но
същевременно размерът му е включен в погасителния план, като част от
месечната вноска. Съдът намира, че условията на т.15 от Общите условия на
*** ЕООД към Договор за потребителски кредит във всичките подточки от
ОУ, озаглавени „***“, са неравноправни, по смисъла на чл.143 и сл. от
ЗЗПотребители, и в този смисъл, те се явяват нищожни. Поради изложеното,
претендираната сума за възнаграждение на кредитора за закупен пакет от ***
в размер на 1793,15 лв. не се явява дължима от ответника, и претенцията за
нея, като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед установеното от вещото лице плащане от страна на ответниците
в размер на 7517,60 лева извършено за периода ***г .- ***г., съдът счита, че
следва да бъде извършено прихващане. Част от платената сума е покрила
задължения по пакет „***“, които се явяват нищожни клаузи в договора и
плащания по тях не се дължат. При това положение остава дължима разликата
между двете суми, а именно 526,97 лева.
При този изход на делото, съдът следва да присъди на ищеца разноските
в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Разноските
възлизат на 213,10 лв. държавна такса, 100.00 лв. юрк. възнаграждение
/определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК/, и 300 лв. – внесен
депозит за експертиза, или общо 613,10 лв.
Разноските на двамата ответника са в размер на 270 лева депозит за
експертиза. На процесуалния представител се дължи възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА в размер на 600 лева общо.
Съобразно изхода на спора, дължими на ищеца са разноски в размер на
57,55 лева, а на двамата ответника дължими са разноски в размер на 244,65
лева.
Съобранзо изхода на спора, ищецът следва да заплати на процесуалния
представител на двамата ответника разноски в адвокатско възнаграждение в
размер на 543,67 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
8
производство, от които съобразно изхода на настоящия спор, се явяват
дължими сумите от 11,87 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че В. Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен
*** и И. С.ВА Д. с ЕГН ********** от гр.Плевен ***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.***, сумата от 526,97 лв.- главница, дължима по Договор за
потребителски кредит „***“ № ********** от ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ***г. - датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2022г.
на ПлРС до окончателното изплащане на главницата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № ***/***г. като за разликата до сумата от
2945,15 лева главница, 739,67 лева договорно възнаграждение и 135,98 лева
законна лихва ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** против В.
Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** и И. С.ВА Д. с ЕГН ********** от
гр.Плевен *** солидарно осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и с цена 1793,15 лв представляваща договорно възнаграждение за
закупен пакет „***“ по Договор за потребителски кредит „***“ № **********
от ***
ОСЪЖДА В. Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** и И. С.ВА Д. с
ЕГН ********** от гр.Плевен *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, разноски
в исковото производство в размер на 57,55 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен
*** и И. С.ВА Д. с ЕГН ********** от гр.Плевен ***, разноски в исковото
производство в размер на 244,65 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. А. Г. с ЕГН **********,
личен номер ********** адвокатско възнаграждение в размер на 543,67 лева.
ОСЪЖДА В. Й. К. с ЕГН ********** от гр.Плевен *** и И. С.ВА Д. с
ЕГН ********** от гр.Плевен *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***,
разноски, разноски по ч.гр.д. № ***/2022г. на ПлРС в размер на 11,87 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10