РЕШЕНИЕ
№ 259 25.02.2020
г. гр.
Бургас
Бургаският районен
съд V-ти
наказателен състав
На седми февруари през две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретаря: Райна
Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова
НАХД № 256 по описа за 2020 година
на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е. Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б., чрез представляващия Г. С. С., против наказателно постановление № 470948-F494368/16.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“в ЦУ на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
С жалбата се навеждат доводи, че е налице противоречие между посоченото административно нарушение и правната норма, която се сочи като нарушена. Посочва се, че изискването на задължението да се съхранява прошнурована книга за дневните финансови отчети е за лицата, които имат инсталирани в обектите ЕСФП, а не такива, които имат инсталирани ЕКАФП какъвто е и настоящият случай. Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява редовно призован. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.
За наказващия орган редовно призован, явява се юрисконсулт – надлежно упълномощен.
След по отделна и съвкупна
преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител. Съдът приема, че жалбата
е подадена в законоустановения в чл.59 ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, поради което се
явява процесуално допустима. Същата съдържа изискуемите от закона реквизити и е
подаден пред материално и териториално компетентен съд. Производството е
редовно образувано.
След като се запозна със събраните в хода на
съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.06.2019 г., в 11.15 часа била извършена
проверка по спазване на данъчното законодателство на търговски обект по смисъла
на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – офис за плащане на сметки, находящ се в град Б.,
ж.к.“И.“ в РУМ-В., стопанисван от „Е. Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК ... По време на проверката била изискана книга за
дневните финансови отчети в търговския обект и при нейната проверка било
установено, че не се води редовно, а именно: на първа страница на книгата не са
отразени данните за лицето по чл.3, наименование и адреса на търговския обект,
не са описани кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация,
индивидуалните номера на ФУ (лист 15 от делото). За проверката бил съставен констативен
протокол серия АА и бланков № 0342458 (лист 10-13 от делото).
Свидетелката С. Георгиев в качеството й на
инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас счела, че с описаните по-горе
пропуски дружеството е нарушило нормата на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 Г. на МФ (като
не посочила чл.118 ЗДДС и към коя от всички алинеи
препраща) и на
24.06.2019г съставила
акт за установяване на административно нарушение (лист 8 и 9 от делото).
Актът бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството и бил подписан от него без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 6 и 7 от делото), където при идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при същата правна квалификация на основание чл.185 ал.2 изречение второ от ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г. и А., както и от писмените доказателства, находящите се в админтистративнонаказателна преписка и не се оспорва от жалбоподателя.
От правна страна съдът приема за установено следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията
им и в установените за това срокове.
Направените възражения в жалбата се споделят от съда. Жалбата
е основателна. Според настоящия съдебен състав привръзката,
която следва да бъде направена на нарушената норма на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/2006
г на МФ е към чл.118 ал.4 от ЗДДС. Тази привръзка
дава основание на АНО да реализира административнонаказателната
отговорност на дружеството като приложи разпоредбата на чл.185 ал.2 предложение
последно вр. ал.1 от ЗДДС. Незавършеният процес на
правна квалификация е довел и до непълна правна квалификация на избраната наказателна
разпоредба и не само.
От друга страна,
посочените като нарушени законови норми не съдържат задължително правило за
поведение, подлежащо на санкциониране по реда на чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 ЗДДС. Това е така защото цитирания законов текст
урежда отношения свързани с нарушения на нормата на чл.118 ал.4 ЗДДС.
Действително нормата на чл.185 ал.1 ЗДДС предвижда санкция при нарушение на
чл.118 ал.1 ЗДДС. В същото време, обаче е приложена санкцията на нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, за
нарушение на чл.118 ал.4 ЗДДС, тъй като този текст предвижда създаването на
наредба от Министъра на финансите, с която се определят редът и начина за
одобряване на типа, регистриране или извеждане/въвеждане във/от експлоатация,
или отчитане, или сервизно обслужване на ФУ и издаваните от тях документи. След
като не е посочено коя от алинеите на чл.118 ЗДДС е нарушена и е приложена
санкция на чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от
ЗДДС, т.е. дали допуснатото нарушение води или не до неотразяване на приходите,
което се явява обективен признак на деянието в процесните
актове е довело до невъзможност за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на санкционираното дружество. Това препятства възможността за
осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на наложената
имуществена санкция, а именно наличието на основание за приложение на нормата
на чл.185 ал.2 изречение последно вр.ал.1 ЗДДС.
Съдът приема, че
обжалваното НП е издадено в нарушения на материалния закон, тъй като освен
липсата на прецизно описание на нарушената законова норма, в него не е посочен
съществен елемент характеризиращ изпълнителното деяние, а именно липсата на
данни, дали в случая нарушението е довело до неотразява на приходите или не,
поради което същото следва да бъде отменено.
На последно място,
съгласно последната редакция на текста на чл.39 ал.5 от Наредба Н.18/13.12.2006
г. на МФ (изм. и доп.бр.52 на ДВ от 2019 г в сила от 01.07.2019г доп.бр.75 на
ДВ) лицето по чл.3 използващо ЕСФП,
съхранява отчетите си по ал.1 в хронологичен ред в прономерована
и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година,
водени в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен
ден…“ От текста на нормата става ясно, че това задължение е за лицата ползващи
ЕСФП. Настоящият случай не е такъв. Видно от КП, АУАН и НП
дружеството–жалбоподател в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, с
изградена връзка с НАП и функциониращо към момента на проверката фискално
устройство (електронен касов апарат с фискална памет ЕКАФП) марка „DAYSI PERFECT S-KL“ с индивидуален номер на ФУ № DY351588 и ФП № 36432388.
Следва да се обърне внимание
обаче, че считано от 02.07.2019 г. разпоредбата
на чл. 39 ал.5 от Наредбата
е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба в 7-дневен срок след изтичане
на всеки месец и година единствено лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, съхранява отчетите си по ал.1 в хронологичен ред в
прономерована и прошнурована книга за дневните
финансови отчети за календарната година, водени в единствен екземпляр за всяко
ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен ден. Т.е. изискването да съхранява
отчетите си по ал.1 в хронологичен ред в прономерована
и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година,
водени в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки
календарен ден е останало само за лица,
използващи ЕСФП.
В чл.2 ал.
2 от Наредбата са предвидени видовете
фискални устройства - 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3.електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за
отчитане оборотите от продажби на
течни горива чрез средства за
измерване на разход, които са
одобрени по смисъла на Закона
за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона
за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване
(ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства
- касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението
за съхранява отчетите си по ал.1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната година, водени в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и
съдържаща страници за всеки календарен ден е останало само за
лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало
за обектите, в които са инсталирани
ЕКАФП, поради което и към настоящия момент
поведението на дружеството е несъставомерно.
Към датата на издаването на наказателното постановление - 16.10.2019 г. вече е била приета и
влязла в сила законовата промяна.
В чл.3 ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил
в сила по време на извършването
му. От това
правило е въведено изключение в чл.3 ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като
преди влизане в сила на НП е последвала
промяна в чл. 39 ал. 5 от Наредбата,
с която е отпаднало задължението на наказаното лице да да съхранява
отчетите си по ал.1 в хронологичен ред в прономерована
и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година,
водени в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки
календарен ден.
Към настоящият
момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява
състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са
налице предпоставките за приложение на чл.3,
ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната
отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран,
на основание чл. 63, ал. 1, предложение трето
от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 470948-F494368/16.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“в ЦУ на НАП-Бургас, с което на „Е. Е. Т.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б., чрез представляващия Г. С. С. за нарушение на чл.39 ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.