Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 10.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на трети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 386/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 и чл.195 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на
Областно пътно управление – Ловеч (ОПУ Ловеч) с ЕИК 0006950890133 и адрес гр.
Ловеч, ул. „Васил Йонков“ №5, представлявано от Г.И.Г. – директор, подадена
против Заповед № 344/01.10.2021г. на Кмета на Община Угърчин. С обжалваната
заповед е наредено на ОПУ Ловеч в качеството му на собственик на сграда с
идентификатор 75054.900.2034.1 по кадастралната карта на гр. Угърчин, с
административен адрес гр. Угърчин, ул. „Христо Ботев“ №41 (по КК „Максим
Горки“), представляваща двуетажна полумасивна жилищна сграда, намираща се в ПИ
с идентификатор 75054.900.2034 в кв.132 по действащия ПУП-ПРЗ на гр. Угърчин от
1985г., в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта да ремонтира покрива
на сградата или същата да бъде съборена и почистен прилежащия терен, за да не
застрашава живота, здравето и имуществото на гражданите.
В жалбата се развиват доводи, че неправилно и при
липсата на правно основание ОПУ Ловеч е конституирано като заинтересована
страна в административното производство, тъй като собственик на имота и
сградата е държавата. Оспорващият твърди, че в ОПУ Ловеч няма каквато и да било
информация, според която имотът (75054.900.2034) и построените в него сгради да
са собственост или да са предоставени за управление и стопанисване на Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София и/или директно на ОПУ Ловеч. Според
жалбоподателя, липсва правно и фактическо основание целият имот (а не само
построените в него сгради) да е записан във водения от Община Угърчин разписен
лист като собственост на ОПУ Ловеч. Твърди, че от момента на отчуждаването на
имота и придобиване статута на държавна собственост ОПУ Ловеч не е извършвало
никакви дейности в имота, като сочи, че дори и да е имало учредено/отстъпено
право на строеж върху имота, то предвидените мероприятия не са извършени.
Развива и доводи досежно приложението на действащия тогава Закон за планово
изграждане на населените места (ЗПИНМ), отм.ДВ, бр.29/10.04.1973г. Излага също,
че самата община е в невъзможност да определи еднозначно собствеността на
сградата, както и че не може да се приеме, че ОПУ Ловеч е собственик на същата.
Сочи и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – ОПУ Ловеч не е получил заповедта на кмета за оглед на сградата, негов
представител не е присъствал при огледа и протоколът на комисията е получен
едва с обжалваната заповед. Претендира отмяна на заповедта като
незаконосъобразна и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт, като доразвива
доводите, изложени в нея. Претендира разноски съгласно представен списък.
Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен
адвокат оспорва жалбата, като излага съображения относно характера на
собствеността на имота, визиран в процесната заповед. В писмено становище към
преписката сочи неоснователност на жалбата, като обосновава адресирането на
заповедта към ОПУ Ловеч като собственик на сградата на основание отстъпеното
право на строеж, отбелязано в акта за държавна собственост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№ 3385/25.06.2021г. (л.20-21) до Кмета на
Община Угърчин, Д.Р.Й. и П.Р.С. от гр. Угърчин, легитимиращи се като
собственици на жилищна сграда в имот с идентификатор 75054.900.2035 по КККР на
гр. Угърчин, са уведомили администрацията за опасна сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 75054.900.2034 по КККР на гр. Угърчин, с която
делят една стена, на границата с притежавания от тях имот.
С писмо изх.№ 3738/13.07.2021г. (л.24) Кметът на
Община Угърчин е уведомил директора на ОПУ Ловеч за подадената молба с искане
за вземане на отношение по случая. В отговор с писмо изх. №
08-00-167/21.07.2021г. (л.10) директорът на ОПУ Ловеч е поискал от кмета да му бъдат
предоставени копия от всички налични в Община Угърчин документи, послужили като
основание ОПУ Ловеч да бъде вписано като собственик на поземлен имот №
75054.900.2034 по плана на гр. Угърчин, с административен адрес: ул. „Максим
Горки“, заедно с попадащите в имота две сгради с идентификатори № №
75054.900.2034.1 и 75054.900.2034.2. В писмото също така директорът е изложил,
че след направена справка в регистъра на имотите държавна собственост,
предоставени АПИ-ОПУ Ловеч е установена липса на информация посоченият поземлен
имот и построените в него сгради да са собственост или с предоставени права за
управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ или директно на ОПУ Ловеч. Посочено
е било още, че поземленият имот и построените в него сгради не фигурират и в
счетоводните регистри на ОПУ Ловеч.
С цел установяване на собствеността на поземления имот
с идентификатор № 75054.900.2034 и във връзка с чл.18, ал.1 от Закона за
държавната собственост (ЗДС), директорът на ОПУ Ловеч с писмо изх.№
06-00-45/21.07.2021г. (л.13) е уведомил за горните обстоятелства Областния
управител на област Ловеч, като отправил молба за извършване на проверка за
наличие на документи, удостоверяващи предоставянето на въпросния имот за
управление и стопанисване на АПИ и в частност на ОПУ Ловеч.
С писмо изх.№ ДС-261-/1/26.07.2021г. (л.16) Областният
управител е изпратил до ОПУ Ловеч копие от Акт за държавна собственост (АДС)
№258/31.01.1983г. (л.17), както и извадка от регистъра за имотите държавна
собственост в гр. Угърчин (л.18). Видно от АДС, в графа 3 „На какво основание и
от коя дата имотът е станал държавна собственост“ е посочено: „I-2596 11.II.1981г. Отчужден за държавна и обществена нужда по
Закона за планово изграждане на населени места“, а в графа 5 е отразено, че
имотът е 100 % държавна собственост. В графа 19 от акта имотът е описан като
застроено дворно място с площ 740 кв.м. с находящо се жилище от 183 кв.м.,
стопански постройки и подобрения, етажност – 2, полумасивна жилищна сграда,
година на построяване 1920г. В графа 27 от АДС „Отстъпено право на строеж“ на
ръка е записано „ОПУ-Ловеч“, като липсва отразяване за какво и с какъв акт.
С писмо изх.№
ДС-293/3/13.09.2021г. на Областен управител на област Ловеч (л.26) копие от АДС
№ 258/31.01.1983г. е било изпратено и на Кмета на Община Угърчин.
Със Заповед №
333/24.09.2021г. (л.28) Кметът на Община Угърчин е назначил комисия в състав от
председател и трима членове, със задачи: „1. Комисията и собствениците
(представител на Областна администрация) на сграда с идентификатор №
75054.900.2034.1 по кадастралната карта на гр. Угърчин, общ. Угърчин, ул.
„Максим Горки" № .. или упълномощени техни представители да се съберат на
описания по-горе административен адрес на 01.10.2021г. в 11.00 часа; 2.
Комисията да извърши проверка на място и установи вида и състоянието на сграда
с идентификатор № 75054.900.2034.1 по кадастралната карта на гр. Угърчин,
Община Угърчин; 3. Във връзка с изискванията на чл.196, ал.7 от ЗУТ,
собствениците (представител на Областна администрация), да осигурят достъп до
сградата и да предоставят налични документи за собственост, строителни книжа, и
др.; 4. Във връзка с изискванията на чл.196, ал.2 от ЗУТ, за изслушване на
заинтересованите лица, същите следва да представят писмено становище във връзка
с констатациите на Комисията, в срок от седем дни след извършване на огледа; 5.
На основание чл.196, ал.1 от ЗУТ, Комисията да състави протокол за състоянието
на сградата, предмет на проверката, както и да предложи решение във връзка с
изискванията на чл.196, ал.2 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване
на сградата, предмет на проверката“.
Административният орган е изпратил заповедта за оглед
само на Областен управител Ловеч, но не и на ОПУ Ловеч. С писмо изх.№
ДС-323/1/30.09.2021г. (л.25) Областният управител на област Ловеч е препратил
Заповед № 333/24.09.2021г. на Кмета на Община Угърчин до директора на ОПУ Ловеч
за сведение. Заповедта е била получена в ОПУ Ловеч на същия ден по електронна
поща.
Видно от протокол от 01.10.2021г. (л.30-31) на
комисията, назначена със Заповед № 333/24.09.2021г. на Кмета на Община Угърчин,
на същата дата е бил извършен оглед на сграда с идентификатор
75054.900.2034.1. На огледа не е
присъствал нито представител на Областна администрация Ловеч, нито на ОПУ
Ловеч. Комисията е установила, че покривът на сградата е сериозно увреден –
липсващи, счупени, разместени и падащи керемиди, изгнила и силно увредена
дървена покривна конструкция. Констатирала е разрушаването на покрива на
сградата и е счела, че в това си състояние тя не отговаря на изискванията на
чл.169, ал.1 и ал.3 от ЗУТ за механична и физическа устойчивост, но подлежи на
възстановяване. Отчетено е било, че към датата и времето на извършения оглед не
са представени писмени становища от заинтересованите лица. Въз основа на
изложените констатации, в протокола си комисията е обективирала решение, с
което е определила сграда с идентификатор 75054.900.2034.1 по действащия
ПУП-ПРЗ на гр. Угърчин от 1985г. като опасна, но подлежаща на ремонт и
възстановяване съгласно чл.195, ал.3 и 4 от ЗУТ, при което да се обезопаси и да
се вземат мерки за извършване на ремонт и почистване на прилежащия терен, а в
противен случай сградата да бъде съборена. Предложила е също, заинтересованите
лица (посочвайки конкретно ОПУ Ловеч) да предприемат „в срок от шест месеца до
14.03.2022г.“ действия за обезопасяване и укрепване на покрива или събаряне на
сградата и почистване на тротоара от остатъците – дървен и строителен материал
(тухли и камъни).
Въз основа на този протокол и на датата на съставянето
му, е била издадена оспорената в настоящото производство Заповед №
344/01.10.2021г. на Кмета на Община Угърчин, с която на основание чл.195, ал.4
и ал.6 от ЗУТ е наредено на Областно пътно управление „в качеството на собственик“
на сграда с идентификатор 75054.900.2034.1 по кадастралната карта на гр.
Угърчин, в шестмесечен срок от влизане в сила на заповедта да ремонтира покрива
на сградата или същата да бъде съборена и почистен прилежащия терен, за да не
застрашава живота, здравето и имуществото на гражданите.
Заповедта и протокола от 01.10.2021г. са били съобщени
на ОПУ Ловеч с писмо изх.№ 5277/06.10.2021г. (л.52-53).
По делото ответникът е депозирал преписката по
издаване на обжалвания административен акт, както и допълнително изискани от
съда писмени доказателства.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд по нахождението на
имота, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес
– адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и
съдържание. Същата е подадена в срок (получена е от оспорващия на 12.10.2021г.
– известие на л.53, а жалбата е изпратена по пощата на 22.10.2021г. – клеймо на
плик на л.54) и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен
съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт.
Заповед № 344/01.10.2021г. на Кмета на община Угърчин
е издадена от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно чл.195 от ЗУТ. Материалната и териториалната компетентност
на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира
допуснати нарушения в тази връзка.
Обжалваният административен акт е издаден при
неспазване на установената форма, при наличие на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата
цел. Налице са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2-5 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от административния
орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко
същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване
норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви
фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на
разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания акт, а налице ли
са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и правилно ли са
квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на регламентирано
в закона административно правомощие при прилагането на посочената в заповедта
нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност на
административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо
формулирано съдържание.
Като правни основания за издаване на процесната
заповед АО е посочил едновременно чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ, предвиждащи различни
правни последици в зависимост от констатациите на комисията, извършила оглед.
Същевременно, обжалваната заповед не
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти, обосноваващи наличието на законово регламентираните
материалноправни предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ. С т.1 от диспозитива на оспорения в настоящото производство ИАА е
разпоредено едновременно „..да се ремонтира покрива на сградата или същата да
бъде съборена…“.
Съгласно чл.196, ал.2 от ЗУТ, назначената от кмета на
общината комисия по ал.1 действа служебно или по искане на заинтересованите
лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и
изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в
протокола, същата предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави
или да бъде премахнат. Следователно задължение на комисията е да изследва дали
конкретната сграда подлежи на възстановяване или на премахване, и в зависимост
от резултата да предложи една от двете хипотези, т.е. обективно е невъзможно да
констатира едновременно и двете обстоятелства. В случая е налице конкуренция
между волеизявленията по ал.4 и ал.6 на чл.195 от ЗУТ.
С диспозитива на процесната заповед са разпоредени
алтернативно различни правни последици – заздравяване на сградата или нейното
премахване, като няма категорично волеизявление на административния орган в
една от двете насоки. От една страна за адресата на акта остава неясно кое от
двете разпореждания да изпълни, а от друга – коя от хипотезите да изпълни (дали
да заздрави сградата или да я премахне) е оставена на преценката на адресата,
което е абсолютно недопустимо. ЗУТ не предоставя възможност за избор за адресата
на акта, последният е ограничен от констатациите на комисията и от нейното
заключение.
От друга страна, фактическите основания, обуславящи
правомощието да се нареди премахване на строежи в хипотезата по чл.195, ал.6 от ЗУТ, са две групи и те трябва да са налице едновременно: 1. поради естествено
износване или други обстоятелства обектът да е станал опасен за здравето и
живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, създава
условия за възникване на пожар или е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2.
строежът да не може да се поправи или заздрави – това е отрицателна
материалноправна предпоставка с препятстващо премахването действие.
Следователно премахването на сградата не е въпрос на
целесъобразност или избор на адресата на акта, а на установена невъзможност
същата да бъде поправена/заздравена като елемент от фактическия състав по
чл.195, ал.6 от ЗУТ. В случая, обективираното в обстоятелствената част на
оспорения акт и възприето от АО заключение на назначената със Заповед №
333/24.09.2021г. на Кмета на Община Угърчин комисия се свежда до това, че
процесната сграда с идентификатор 75054.900.2034.1 подлежи на възстановяване.
Съществуването на обективна възможност за поправяне
и/или заздравяване на сградата изключва правомощието да се нареди
събарянето й, поради което упражняването
му със заповедта противоречи на процесуалния (при изясняването на фактите) и
материалния (с оглед предпоставките по чл.195, ал.6 от ЗУТ за премахване на
обекта) закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Правното
средство за постигането на целения резултат е издаването на административен акт
по чл.195, ал.4 от ЗУТ, а не на заповед, съдържаща нареждане и по ал.6 на
текста. В този смисъл е и Решение № 3322/07.03.2019г. на ВАС по адм.д. №
5558/2018г. по описа на съда.
Премахването на строеж е уредено като крайна мярка в
чл.195, ал.6 от ЗУТ и може да се допусне само ако не е налице техническа
възможност за поправяне и заздравяване на строежа. В случая такава възможност е
налице и е констатирана от комисията по чл.196, ал.1 ЗУТ, което обуславя и
материалната незаконосъобразност на оспорения акт. Гореописаното нарушение
обуславя извод и за несъответствие на процесната заповед с целта на закона.
Разпоредените с нея действия не кореспондират с целта на нормата на чл.195 от ЗУТ – строежите да се поддържат в добро техническо състояние и само при
невъзможност за поправяне или заздравяване, да бъдат премахвани.
Въпреки че въпросът за това дали правилно са посочени
разпоредбите, визирани в обжалваната заповед, е по материалната
законосъобразност на акта, е налице нарушение и на изискването за форма, тъй
като съгласно предложението на назначената комисия, се касае за издаване на
заповед и по реда на чл.195, ал.6 от ЗУТ, поради което е следвало да се изложат
основания както досежно фактическото състояние на сградата, и конкретно какви
норми тя нарушава – пожароопасни, хигиенно санитарни или други, както и защо е
опасна за живота и здравето на гражданите. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал съществено нарушение на изискването за форма
по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото има мотиви, но същите не са изчерпателни и с
предвиденото законово съдържание. За да се счита изпълнено това изискване, след
като обжалваната заповед съдържа разпореждане за премахване на опасната сграда,
то е следвало в мотивите й да се съдържа описание на онези обстоятелства, които
имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на
законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.195, ал.6 от ЗУТ.
При постановяването на Заповед № 344/01.10.2021г. на
Кмета на община Угърчин са допуснати и съществени нарушения на регламентираните
в ЗУТ специални административнопроизводствени правила и на общите такива по
АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ, състоянието на обектите
и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по
чл.195, ал.6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината. Разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ сочи, че комисията действа
служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Неспазването
на законоустановената процедура от административния орган, във всички случаи
ограничава правото на защита на жалбоподателя и заинтересованите в
производството лица.
В Заповед № 333/24.09.2021г. на Кмета на Община
Угърчин, с която е назначена комисия, насрочена е проверка с цел оглед на
опасната сграда и е отправена покана за изслушване по смисъла на чл.196, ал.2
от ЗУТ, като неин адресат и представител на собственика е посочена Областна
администрация. Заповедта не е изпращана от административния орган до ОПУ Ловеч
(сочено като адресат на обжалваната в настоящото производство Заповед № 344/01.10.2021г. и собственик на
сградата). Заповед № 333/24.09.2021г. е получена за сведение от ОПУ Ловеч чрез
писмо изх.№ ДС-323/1/30.09.2021г. на Областния управител на област Ловеч на
30.09.2021г. – един ден преди датата на огледа. Въпреки получаването й с нея не
се създават задължения за ОПУ Ловеч, тъй като със заповедта е предоставена
възможност на собственика (представител на Областна администрация) както да
присъства на проверката, така и да представи писмено становище.
На следващо място, в т.4 от Заповед № 333/24.09.2021г.
е предоставен 7-дневен срок от извършване на огледа, в който заинтересованите
страни да представят писмено становище с оглед необходимостта от изслушването
им съобразно изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ. Този срок очевидно не е спазен
от АО, тъй като констативният протокол на назначената от Кмета на Община
Угърчин комисия и процесната Заповед № 344/01.10.2021г. са съставени в един и
същи ден – 01.10.2021г., без да бъдат приети и обсъдени евентуални становища на
страните.
Същевременно, в констативния протокол от 01.10.2021г.
на комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ, а и в процесната Заповед №344/01.10.2021г.
на Кмета на Община Угърчин, като заинтересовано лице се сочи ОПУ Ловеч в
качеството на собственик и е изведено задължение именно то да обезопаси
сградата. До ОПУ Ловеч обаче не е отправена покана за изслушване, като
адресатът на процесната заповед е уведомен за констатациите на комисията едва
след изготвяне на констативния протокол и едновременно с получаване на
оспорената заповед.
В нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ, която е императивна,
изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани страни
и то при всяко установяване, както и че изслушването следва да е преди
съставянето на констативния протокол най-късно в момента на самия оглед, което
в настоящия случай не е сторено. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е
уведомен съгласно чл.26 от АПК за започване на административното производство,
то това не може да замести изслушването му от комисията преди съставянето на
констативния протокол. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с
цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на
заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би
могла да има друго съдържание или с нея да са разпоредени различни правни
последици. Процедурата по ЗУТ е специална и нарушението на изискването за
изслушване на заинтересованата страна е винаги съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което води до отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна. В този смисъл е и константната практика на ВАС –
така Решение № 10282 от 11.10.2021г. на ВАС по адм. д. № 6066/2021г., Решение №
1131 от 28.01.2019г. на ВАС по адм. д. № 8262/2018г., Решение № 9476 от
11.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 8795/2017г., Решение № 11401 от 27.09.2018г.
по адм. д. № 1501/2018г., Решение № 13001 от 2.10.2019г. на ВАС по адм. д. №
271/2019г., Решение № 8347 от 20.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018г.,
Решение № 7896 от 13.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 2667/2018г., Решение № 7092
от 30.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 1505/2018 г., Решение № 6754 от
23.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 685/2018г., Решение № 5293 от 24.04.2018г. на
ВАС по адм. д. № 1493/2018г.
Административният орган не е изпълнил и задължението
си по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните
факти и обстоятелства, преди да постанови своя акт. Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с
акта правни последици.
Спорният по делото въпрос е дали жалбоподателят се
явява надлежен адресат на атакуваната заповед, като следва да се има предвид,
че спорът пред АдмС няма вещно-правен характер. АО е следвало да изясни фактите
и обстоятелствата от значение за случая, както и да събере съответните
доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел правилно конституиране на
заинтересованите страни в административното производство.
По отношение на процесната сграда е съставен АДС №
258/31.01.1983г., от който е видно, че същата е държавна собственост. Съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС), собствеността принадлежи на
държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. Държавата
удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за държавна собственост – чл.5, ал.1 от ЗДС.
В чл.9 от ЗДС е регламентирано, че държавата упражнява
правото си на собственост върху имотите и вещите – държавна собственост при
условията и по реда на този закон независимо дали те са придобити от нея преди
или след влизането му в сила. Министрите и ръководителите на другите ведомства
само управляват предоставените им имоти и вещи – държавна собственост (чл.14,
ал.1 от ЗДС). Съгласно чл.18, ал.1 от ЗДС, имоти – държавна собственост, които
не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния
управител по местонахождението им.
По делото липсват доказателства, удостоверяващи
категорично правото на собственост върху процесната сграда на ОПУ Ловеч. В
случай, че жалбоподателят не е собственик на процесната сграда, същият не може
да бъде адресат на акта по чл.195, ал.4 или ал.6 от ЗУТ, тъй като съгласно
чл.195, ал.1 от ЗУТ, именно собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат
в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169, ал.1 и ал.3.
Следователно задължено лице в хипотезите като на ал.4, така и на ал.6 от чл.195
на ЗУТ е собственикът, а не ползвателят, нито което и да е друго лице, в полза
на което са учредени определени вещни права или ползва имота на някакво друго
основание. С разпоредбите на чл.195 и чл.196 от ЗУТ ясно са установени
задълженията на собствениците на строежи, които те са длъжни да изпълняват при
упражняване правото си на собственост, като законодателят е вменил само и
единствено на тях тези задължения.
С оглед гореизложеното, дори и по отношение на
жалбоподателя да са били учредени ограничени вещни права в процесния имот,
респективно да е ползвател на опасната сграда или да са му предоставени права
за управление на имота (каквито безспорни доказателства липсват в преписката),
това обстоятелство не дерогира задължението на АО да адресира акта си по
чл.195, ал.4 или ал.6 от ЗУТ до собственика на сградата, подлежаща на
възстановяване или премахване, който собственик в случая се явява държавата
(арг. от чл.2, ал.1 от ЗС). Самото отбелязване в разписния лист при община
Угърчин, че собственик на целия имот с идентификатор № 75054.900.2034 е ОПУ
Ловеч, категорично се опровергава от представения АДС, в който само е
отбелязано, че на ОПУ Ловеч е учредено право на строеж, без доказателства за
какво, но изрично е посочено, че имотът е 100% държавна собственост.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената Заповед № 344/01.10.2021г. на Кмета на Община Угърчин
за постановена в нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и на материалния закон, което
обуславя отмяната й като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани съгласно
представен от процесуалния му представител списък – за адвокатски хонорар от
900 лв. и заплатена държавна такса от 50 лв. По направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност, съдът счита, че няма
основания за намаляване на размера на адвокатския хонорар. Съгласно чл.8, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, за дела по ЗУТ
минималният размер на възнаграждението е 900,00 лв. С оглед на горното
претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно по размер. В представения
по делото договор за правна защита и съдействие е отразено, че сумата е изплатена
изцяло и в брой. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и действително заплатила
адвокатското възнаграждение (Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012). Предвид изложеното, сторените от жалбоподателя разноски в
размера посочен по-горе, следва да се възстановят от бюджета на Община Угърчин,
която е юридическото лице, към което принадлежи издателя на отменения акт.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 344/01.10.2021г.
на Кмета на Община Угърчин, с която е наредено на Областно пътно управление
Ловеч в качеството му на собственик на сграда с идентификатор 75054.900.2034.1
по кадастралната карта на гр. Угърчин, с административен адрес гр. Угърчин, ул.
„Христо Ботев“ №41 (по КК „Максим Горки“), представляваща двуетажна полумасивна
жилищна сграда, намираща се в ПИ с идентификатор 75054.900.2034 в кв.132 по
действащия ПУП-ПРЗ на гр. Угърчин от 1985г., в шестмесечен срок от влизане в
сила на заповедта да ремонтира покрива на сградата или същата да бъде съборена
и почистен прилежащия терен, за да не застрашава живота, здравето и имуществото
на гражданите.
ОСЪЖДА Община Угърчин с ЕИК *********
и адрес гр. Угърчин, обл. Ловеч, пл. „Свобода“ №1, да заплати на Областно пътно
управление Ловеч с ЕИК 0006950890133 и адрес гр. Ловеч, ул. „Васил Йонков“ №5,
сумата от 950,00 (деветстотин и петдесет) лева, направени по делото съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: