РЕШЕНИЕ
Номер 87105.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20205300501874 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, против решение № 2278 от
06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 16839/2019 г., по описа на Пловдивски
районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Фуд Продежкт
Пулпудева“ ЕООДЕИК:*********, сумата от 733,31 лв., получена без правно
основание за допълнително начислена електроенергия за периода от
10.12.2015 г. до 08.03.2016 г. , както и сторените по делото разноски в размер
на 352 лв.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение с искане от
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата
претенция бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната
неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1 първо предложение от ЗЗД. Предявен от „Фуд Продежкт Пулпудева“
ЕООД, ЕИК:*********, против „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД,
ЕИК *********.
Ищецът твърди, че е абонат, ползващ услуги от ответното дружество
по партида с клиентски №**********. Като дължима по посочената партида с
фактура от м.01.2018 г. била служебно начислена сумата от 733,31 лв. за
периода 10.12.2015г.-08.03.2016г. , което според ищеца било извършено при
липса на основание за това. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да се осъди ответника да му върне платената без
основание сума.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че процесното вземане
е дължимо, тъй като фактурата е издадена вследствие на едностранна
корекция на сметката на ищеца, извършена на основание разпоредбите на ЗЕ,
ПИКЕЕ и Общите условия, при които е сключен договорът между страните,
при спазване на методиката, предвидена в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор досежно
установените от РС факти, както следва:
Ищецът е потребител на електрическа енергия и абонат на ответника
по партида с клиентски №********** за обект на потребление, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“***.На 08.03.2016 г. представители на „ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД извършили проверка на средството за търговско
измерване на потребената в обекта електроенергия. Според протокола при
проверката се установило, че електромерът не е обезопасен, поради което е
бил демонтиран и изпратен за проверка. От протокола за извършване на
същата се установява, че до вътрешността на уреда е осъществен достъп ,
липсва ограничителна втулка от оста на ролките на броителния механизъм за
втора тарифа;изместена ос на ролките на броителния механизъм за втора
тарифа , вследствие на което се затруднява движението на ролките на същата
тарифа, като по този начин уредът отчитал с грешка минус 70 %.
2
Въз основа на това е извършена корекция на сметката за минал
период от 10.12.2015 г. до 08.03.2016 г. , като е издадена фактура за сумата от
733,31 лева, платена от ищеца на 09.01.2018г. На абоната са изпратени
уведомителни писма за проверката, метрологичната експертиза и
корекционната фактура.
Според заключението на изготвената пред РС съдебно-техническа
експертиза, описаното в констативния протокол състояние на електромера е
резултат от външно неправомерно въздействие и води до частично отчитане
на потребената електроенергия. Според заключението на вещото лице,
неизмереното количество е остойностено от ответника при спазване на
Методика по чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ.
При така установеното от фактическа страна спорът между страните
се концентрира около това дали е налице основание за извършеното
едностранно коригиране на сметката на ищеца. Доказателствената тежест за
установяване на такова е върху ответника.
Въззивната инстанция споделя изводите на РС за това, че
едностранна корекцията на сметката на потребител в процесния период е
допустимо да се извърши само наличие на определени предпоставки: 1/
предвиден в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка; 2/ наличие на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената ел. енергия; 3/ спазване на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване. В случая не е налице първата от посочените предпоставки, тъй
като в Общите условия, при които е сключен договорът между страните, се
предвижда изискване за уведомяване на клиента, но не и специално разписан
ред за това. По този начин потребителят е лишен от възможността
равностойно да участва в Процедурата по установяване наличието на
основание за корекция. Същата се развива едностранно и се основава на
3
факти, посочени от доставчика, в чието установяване потребителят не е
участвал.
При това положение недоказано остава твърдяното от ответника
наличие на основание за начисляване на процесното задължение. Поради това
искът на ищеца по чл.55,ал.1, първо предложение от ЗЗД за връщане от
ответника на сумата от 733,31 лв., като получена без правно основание за
допълнително начислена електроенергия за периода от 10.12.2015 г. до
08.03.2016 г. се приема за основателен. Като е достигнал до същите правни
изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството
по жалбата разноски, които се констатираха в размер на 350 лв.
Възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя е
неоснователно тъй като е в минималния дължим размер установен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2278 от 06.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 16839/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на „Фуд Продежкт Пулпудева“ ЕООД, ЕИК:*********, сумата от
350 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4