Р Е Ш Е Н И Е
№ 822
09.06.2017 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
единадесети май през две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Н.Д.
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7283 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.Т.К. ЕГН *********, с адрес: ***, против „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур” Спортен комплекс Лазур, представлявано от прокуриста П.К.К., в която твърди, че между страните е бил сключен трудово договор №І -43 от 13.09.2011 година по силата който е назначен на длъжност „***”. С допълнително споразумение № ІІ -8 от 01.06.2012 година основното месечно трудово възнаграждение е определено на 930,00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ІІ-3 от 18.02.2016 година, считано от 18.02.2016 година. Твърди, че ответникът не му платил трудово възнаграждение за месец януари 2016 година в размер 831,09 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 15,02 лева, начислена за периода от 01.03.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда, както и трудово възнаграждение за месец февруари 2016 година в размер 514,48 лева, както и мораторна лихва върху посочената сума в размер 4,86 лева, начислена за периода от 01.04.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда. В исковата молба, уточнена с допълнителна молба уточнение ищецът излага, че ответникът му дължи и сумата 620,22 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 13 дни, от които 10 дни за 2015 година и 3 дни за 2016 година съгласно Заповед № ІІІ-3 от 18.02.2016 година, като обезщетението е изчислено съобразно разпоредбата на чл.228 от КТ. Ищецът претендира заплащане и на сумата 954,18 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.221 от КТ в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради допусната забава от страна на работодателя при изплащане на трудовото му възнаграждение. Ищецът посочва, че за посочените задължение е подал заявление по чл.410 от ГПК и плащането на сумите е разпоредено със заповед, издадена по частно гражданско дело № 2622 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, против която длъжникът е подал възражение. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск.
Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 2 919, 97 лева, представляваща общ размер на главница и сумата 19,88 лева, представляваща общ размер на лихви както следва: сумата 831,09 лева /сума за получаване след приспадане на данъци и осигурителни вноски/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2016 година, ведно с мораторна лихва в размер 15,02 лева, дължима за периода от 01.03.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение; сумата 514,48 лева /сума за получаване след приспадане на аванс, данъци и осигурителни вноски/, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2016 година, сумата 4,86 лева, представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 01.04.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение; сумата 620,22 лева /представляваща сума за получаване след приспадане на аванс, данъци и осигурителни вноски/, представляваща дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск по чл.155 от КТ за 13 дни, от които 10 дни за 2015 година и 3 дни за 2016 година; сумата 954, 18 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение, дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.357, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на вземането. Ищецът претендира присъждане на разноските, направени в заповедното производство в размер 850 лева и в исковото производство. Прилага писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е постъпи писмен отговор от ответника.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите, индивидуализирани в исковата молба със Заповед № 1401 от 09.05.2016 година, постановена по частно гражданско дело № 2622 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година и подаване на възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. Със заповедта е разпоредено и плащане на разноски в размер 805,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл.128 от КТ, чл.86 от ЗЗД, чл.224 от КТ и чл.221 от КТ.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да го уважи.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че исковата претенция следва да бъде уважена до размера, установен в счетоводството на ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените от страните писмени доказателства между ищеца Н.Т.К. ЕГН *********, с адрес: ***, от една страна, като работник, и „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур” Спортен комплекс Лазур, представлявано от прокуриста П.К.К., от друга като работодател, е бил сключен трудов договор №І -43 от 13.09.2011 година по силата който ищецът е назначен на длъжност „***” с основно месечно трудово възнаграждение 800 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит и трудов стаж 9% -72 лева. Договорът е безсрочен със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. С допълнително споразумение № ІІ-1 от 13.01.2012 година договорът е уговорен от безсрочен трудов договор с изпитателен срок в безсрочен трудов договор с трудово възнаграждение 800 лева, платимо до 30 – то число на месеца. С допълнително споразумение № ІІ -8 от 01.06.2012 година основното месечно трудово възнаграждение е определено на 930,00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ІІІ-3 от 18.02.2016 година, считано от 18.02.2016 година на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ на Прокуриста на „ПСФК Черноморец Бургас” АД, в която е посочено и, че на работника следва да се изплатят на основание чл.224 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.155 от КТ в размер: за 2015 година -10 работни дни и за 2016 година – 3 работни дни, общо тринадесет работни дни; на основание чл.221, ал.1 от КТ да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
От приетото като писмено доказателство извлечение от счетоводството – Справка за начислените трудови възнаграждения от ответника на ищеца се установява, че задълженията установени от ответника са с основанията и размерите, посочени в исковата молба както следва: за месец януари 2016 година начисленото трудово възнаграждение е в брутен размер 1060, 20 лева или в нетен размер от 831,09 лева, за месец февруари 2016 година начисленото трудово възнаграждение е в размер 656,31 лева или в нетен размер от 514,48 лева, обезщетението по чл. 224 от КТ е в размер 689, 13 лева и в нетен размер от 620,22 лева, обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 1060, 20 лева и в нетен размер от 954, 18 лева.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.128 от КТ съдът приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК в тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора и е заплащал трудовото възнаграждение. По настоящото дело такива твърдения не бяха въведени и съответно не бе проведено доказване. Напротив - от представеното по делото удостоверение от ответната страна се установява наличието на твърдените в исковата молба задължения за трудово възнаграждение в посочените от ищеца размери. При това положение настоящият състав приема, че исковете за заплащане на трудови възнаграждения за месеците януари 2016 година в размер на 1060,20 лева брутен размер и нетен размер 831,09 лева -сума за получаване, и февруари 2016 година в размер 656, 31 лева в нетен размер 514, 48 лева – сума за получаване са основателни и доказани. При това положение и предвид уговореното между страните, че трудовото възнаграждение е платимо до 30- то число на месеца са основателни и претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава върху посочените суми за периодите както следва: върху главница в размер 831,09 лева лихва за периода от 01.03.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 04.05.2016 година в размер 15,02 и лихва за забава върху главница в размер 514,48 лева лихва за периода от 01.04.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 04.05.2017 година в размер на 4,86 лева.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ съдът приема следното:
Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
В случая между страните не е спорно, установява се и от приетата като писмено доказателство заповед за прекратяване на трудово правоотношение, че на ищеца се полага обезщетение за неползван отпуск по чл. 155 от КТ в следния размер: за 2015 година -10 работни дни и за 2016 година – 3 работни дни. Счетоводно отразения размер при ответника на това обезщетение е посочения по – горе от 689,13 лева бруто и с нетен размер от 620,22 лева. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 05.05.2016 година.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 от КТ настоящият състав приема следното:
Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
От посочената като писмено доказателство заповед на работодателя се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на основание 327, ал.1, т.2 от КТ съгласно който работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. При това положение е налице законовата хипотеза при която се следва заплащане на обезщетение в посочения размер. Счетоводно при ответника то е отразено в размер на 1060, 20 лева бруто и 965, 18 лева нето.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
При това положение и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото, които видно от представените доказателства са в размер 520,00 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение за осъществено в настоящия процес процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК от ГПК вр. чл.1 от Тарифата за държавите такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК и предвид цената на исковете ответникът следва да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 62,98 лева по исковете за заплащане на трудово възнаграждение, 50 лева държавна такса по исковете за заплащане на лихви, 50 лева държавна такса по иска за плащане на обезщетение с правно основание чл.224 от КТ и 50 лева държавна такса по иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 221 от КТ или общо сума в размер 212,98 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 805,00 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл. 128 от КТ, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур” Спортен комплекс Лазур, представлявано от прокуриста П.К.К., че дължи на ищеца Н.Т.К. ЕГН *********, с адрес: ***, сумата 831,09 лева /осемстотин тридесет и един лева и девет стотинки/ сума за получаване след приспадане на данъци и осигурителни вноски, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец януари 2016 година, ведно с мораторна лихва в размер 15,02 лева /петнадесет лева и две стотинки/, дължима за периода от 01.03.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.05.2016 година; сумата 514,48 лева /петстотин и четиринадесет лева, четиридесет и осем стотинки/ сума за получаване след приспадане на аванс, данъци и осигурителни вноски, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2016 година, сумата 4,86 лева /четири лева, осемдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата, начислена за периода от 01.04.2016 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение -04.05.2016 година; сумата 620,22 лева /шестстотин и двадесет лева, двадесет и две стотинки/ -сума за получаване след приспадане на аванс, данъци и осигурителни вноски, представляваща дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск по чл.155 от КТ за 13 дни, от които 10 дни за 2015 година и 3 дни за 2016 година; сумата 954, 18 лева /деветстотин петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/ - сума за получаване след приспадане на данъци, аванс и осигурителни вноски, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение, дължимо поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.357, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от 831,09 лева /осемстотин тридесет и един лева и девет стотинки/, 514,48 лева /петстотин и четиринадесет лева, четиридесет и осем стотинки/, сумата 620,22 лева /шестстотин и двадесет лева, двадесет и две стотинки/, сумата 954,18 лева /деветстотин петдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното им плащане, плащане на които задължения е разпоредено със Заповед № 1401 от 09.05.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2622 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур” Спортен комплекс Лазур, представлявано от прокуриста П.К.К., да плати на Н.Т.К. ЕГН *********, с адрес: ***, сумата 520,00 лева /петстотин и двадесет лева/, представляваща разноски, направени по настоящото дело и сумата 805,00 лева /осемстотин и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело №2622 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
ОСЪЖДА „ПСФК Черноморец Бургас” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур” Спортен комплекс Лазур, представлявано от прокуриста П.К.К., да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 212,98 лева /двеста и дванадесет лева, деветдесет и осем стотинки/.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта, в която е приета за установена дължимост на сумите, представляващи трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД