Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 247
29. ІХ. 2009 година, Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Т.
при
секретаря А.К., като разгледа
докладваното от съдията Т. гражданско дело № 380 по описа за 2009 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове за решаване на спор при разногласие между родителите относно родителските
права и задължения по чл.72 Семейния кодекс и за определяне на издръжка по чл.79
от същия кодекс.
В
исковата си молба А. М. К. с ЕГН **********,***, Р. община, на ул. “Ц. С.” №., твърди против Ю.М.Х. с ЕГН **********,***,
че са живеели на съпружески начала осем години, от което съжителство имат две
деца, малолетните Д. А.К. с ЕГН ********** и З. А. К. с ЕГН **********.
Поддържа, че от около две години ответницата напуснала семейното жилище и
изоставила децата им и от тогава за тях се грижи само и едиствено той. През
този период майката не е търсила децата, не ги е виждала и не е поддържала
никакъв контакт с тях, не е давала и издръжка.
ИСКА съдът да
определи мерките относно упражняването на родителските права и задължения
спрямо малолетните деца, като ги предостави на него и да осъди ответницата
да заплаща издръжка на децата в
размер на по 80 лв. месечно за всяко едно от тях до настъпване на обстоятлества
за нейното изменяване и прекратяване, както и да му бъдат присъдени деловодните
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, ответницата не представя отговор, но в съдебно заседание
претендира присъждането на родителските права. По реда на чл. 176, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс същата твърди, че била в И., а по-късно в Г.Сочи, че в
момента живее и работи в Република Ф.и че получава за работата си там заплата в
размер на 550 € на месец, както и че няма други деца. Твърди, че е в състояние да плаща по 80 лева месечна
издържка на децата.
Съдът, като прецени всички събрани
по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Страните
по делото съ съжителствали на семейни начала за период от няколко години, като
преди две години са се разделили. От съжителството си имат две деца, малолетните
Д. А. К. с ЕГН ********** и З. А. К. с ЕГН **********. След прекратяване на
съжителството си с ищеца, ответницата оставила децата на неговите грижи и се
установила да живее в дома на родителите си, без да проявява никакъв интерес
към тях. В последствие заминала да работи в чужбина, а през това време на
отсъствието й от страната за децата се грижел само ищецът. Сведения за горното
съдът черпи от показанията на свидетелката Д. К.– сестра на ищеца. От
показанията на същата е видно още, че от както страните са разделени, децата
живеят при бащата и че майката не се интересува от тях, че не им е изпращала
пари и не ги е търсила. Видно от показанията на свидетелката, ищецът работи
като строител и живее на съпружески начала с друга жена, от която също има дете.
Свидетелят К. - баща на ищеца твърди, че страните са разделвени от две години и
половина и че със сина му работят като строители и получават трудово
възнаграждение от по 40 лева на ден. Свидетелят твърди още, че синът му живее с
друга жена и че сам издържка децата си. Сочи, че ответницата е виждала децата, но
че не им е давала пари и подаръци. По делото е допусната и разпитана като свидетел
и К.Х., сестра на ответницата, която твърди, че след като сестра й се завърне
от чужбина, ще остане в България за постоянно. Твърди още, че ответницата
решила да установи за постоянно пребиваване в Република България след като е
научила образуването на настоящото делото. Сочи още, че битовите условия за
живот в дома на сестра й са много добри, а ищецът че живеве в дом с лоши битови
условия. Видно от показанията на същата свидетелка, след като страните се
разделили децата в началото заживяли в дома на ответницата, но в последствие
пак се преместили при ищецът. Поддържа, че сестра й е искала децата си, но че
нямала удобни условия за отглеждането им, както и че след раздялата на страните
тя не е виждала децата, за да не предизвиква скандали. Свидетелят Х., баща на
ответницата, твърди, че дъщеря му ще се завърне от чужбина и че ще остане при
децата за постоянно. Свидетелят сочи, че ако съдът присъди упражняването на
родителските права на ответницата, тя ще остане постоянно в Блъгария. Същият
свидетел твърди още, че битовите условия в дома на ищецът са лоши и че
ответницата може да предостави на децата си всичко необходимо за отглеждането
им. По делото е приет Социален доклад, изготвен от Отдел “Закрила на детето”
към Р.Дирекция “Социално подпомагане”, видно от който майката на децата работи
в чужбина и изпраща пари и подаръци на същите, както и че същата има готовност
да се завърне в България. Според същия доклад, бащата на децата е решен да се
грижи за децата си, че те се чувстват добре в дома му и че бащата е подпомаган
от родителите си в отлеждането на децата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за
определяне мерките относно упражняване на родителските права е ОСНОВАТЕЛЕН. Касае
се за иск, който има за предмет упражняването
на родителските права и задължения спрямо децата на родители, които не са в брак
или са разделени, какъвто е настоящия случай. При разделеното живеене на
родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно
упражняването на конкретно право на децата, както и относно цялостното упражняване
на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на децата, се
разрешава с иск по чл. 71, ал. 2 от Семейния кодекс. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живеят децата. След определянето при кой от двамата
родители ще живее те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като
нуждите му ще налагат това. Искът по чл. 71, ал. 2 Семейния кодекс, когато
родителите не са съпрузи и не живеят заедно, не е само за определяне на
местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца, а и за определяне на родителя,
който да упражнява родителските права по отношение на същите. Затова, когато
родителите са трайно разделени или когато не са в законен брак и не живеят
заедно, с решението си по чл. 71, ал. 2 Семейния кодекс съдът следва да
определи не само при кого от тях да живее, но и кой от родителите да упражнява
родителските права. Живеенето с родителя е съществен елемент от съдържанието на
родителските права и задължения. Текущото
упражняване на родителските права и задължения следва да се извършва от
родителя, при когото децата живеят. Съдебната практика приема, че съдът в
случая се произнася с решение, сходно с решението, с което се произнася при
развод (Вж. Решение № 669 от 17. VII. 1992 г. по гр. д. № 869 по описа за 1992
година на II гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република
България). Не се спори, че ищецът се грижи добре за
децата и се стреми да им осигури всичко според възможностите си и желанията на
децата и полага финансови грижи за тях. Същият работи като строителен работник
и реализира доходи, които му позволяват да се грижи за децата си. В този смисъл
са и показанията на свидетелите Д. К. и Б.р К.. От показанията на свидетелите е
видно още, че майката е изоставила децата на негови грижи и отишла да живее при
родителите си, а по-късно и в чужбина. През този период само бащата се е грижел
за тях, опитвайки се да им осигури нормален живот. Като
взе предвид това и съобрази доказателствата по делото и прецени интересите на децата,
съдът намира, че те следва да живеят при бащата и той да упражнява родителските права спрямо тях.
В настоящият случай се установи, че въпреки раздялата на родителите, децата са заживели първоначално с майката в град Р., но в
последствие пак са се завърнали при баща си. Там те не са били лишени от
контакт с майката, но същата била дезинтересирана. В дома на бащата децата
получават необходимите им ежедневни грижи. Действително жилището на ответницата
е нейна собственост и битовите условия са по-добри, но не само това определя
средата за отглеждане и възпитание на едно дете, особено в такава ниска
възраст. Бащата също работи, подпомаган е при отглеждането на децата от своите
родители. Решението за
предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се основава на критерия “интерес на детето”, преценен с оглед
на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за
възпитаване; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици
и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;
възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ от трети
лица и др. Съдът намира, че в интерес на децата е да
останат да живеят с бащата, с който са живели след раздялата с ответницата и
който им е осигурявал ежедневна грижа и подкрепа от раждането им до сега. Тези
обстоятелства обосновават интереса на децата родителските права и задължения да
се упражнява от него, като се запази и връзката с майката.
Ответницата оставила децата на грижите на бащата, като заминала да работи в
чужбина. Същата напълно се е дезинтересирала относно развитието и възпитанието
им, като дори не е давала средства за издържката им. Майката произволно и
укоримо е пренебрегнала родителските си функции и задължения, вменени и от
морала и закона. Предвид пълната незаинтересованост и безотговорното поведение
на майката по отношение на бъдещето на своите деца, съдът счита, че
родителсикте права следва да бъдат предоставени на бащата. Съдът не приема
твърденията на свидетелите хонтеви, че ответницата ще се установи да живее
постоянно в Република България. Те самите заявяват в показанията си, че тя е
изразила такова намерение едва след като е узнала за започването на делото и то
само при условие, че постановеното съдебно решение й предостави упражняването
на родителските права. Съдът намира, че подобно отношение от страна на
ответницата не гарантира, че същата щ се върне в страната или че няма да я
напусне по-късно и отново да остави децата си на грижите на баща им, на
родителите си или на другиго.
Следва да се осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 50 лева за всяко едно от тях, тъй като
нуждите на децата от облекло, храна, обучение обуславят необходимост от месечна
издръжка в размер на поне 90 лв., от които бащата следва да поеме по-малката
част, тъй като ще полага и ежедневните грижи за същите. Тези размери са
съобразени и с възможностите на родителите. Този размер на издръжката е
съобразен и с ПМС №38 от 1985 г. относно границите на размера на издръжките на ненавършили пълнолетие деца.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на държавата държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 72 леве +
5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения и на основание чл. 71, ал. 2 и чл. 82,
ал.1 и чл. 87 от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА иска на А. М. К. с ЕГН **********,***, Р.
община, на ул. “Ц. С.” №. против Ю.М.Х. с ЕГН **********,***,
като постановява малолетните им деца Д. А. К. с ЕГН ********** и
З. А. К. с ЕГН ********** да живеят при бащата А. М. К., с посочен адрес и ЕГН, и ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо децата на него.
ОСЪЖДА Ю.М.Х.
с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетните си деца Д.
А. К. с ЕГН ********** и З. А. К. с ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител А. М. К. с ЕГН **********,***, Р. община, на ул. “Ц. С.” №., месечна издръжка в размер на по 50 лева, считано от ………… г. до настъпването на обстоятелства за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Ю.М.Х.,
с посочен ЕГН и адрес, да заплати на държавата, в полза на бюджета на съдебната
власт, такса в размер на 72 лева + 5 лева за служебното издаване
на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: