№ 8747
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110105362
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД срещу ответника Г.. М. АХМ.
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер на 58,95 лв., представляваща неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 24.09.2017 г. за мобилен номер ....... за периода от 05.10.2018 г. до
04.11.2018 г., ведно със законна лихва от 24.9.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 59,28 лв., представляваща неплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 24.09.2017 г. за устройство LENOVO K5 Dual Gold за
периода м. 02.2019 г. - м. 09.2019 г., ведно със законна лихва от 24.9.2020 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2020 г. по ч.гр.д. №
46076/2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е сключил с ответника Г.. М. АХМ.
Договор за мобилни услуги от 24.09.2017 г. за мобилен номер ....... и Договор
за лизинг от 24.09.2017 г. за устройство LENOVO K5 Dual Gold. Поддържа,
че ответникът не е изпълнил свои парични задължения в исковия размер.
Поддържа, че за посочените задължения са издадени фактури, като
ответникът не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията
не са погасени. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Г.. М. АХМ. , редовно уведомен на основание чл. 41, ал. 2
ГПК на адреса, на който е получила заповедта за изпълнение, в срока по чл.
131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Подаденото в
заповедното производство възражение е бланкетно.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателност на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже съществуването на облигационно правоотношение между
страните по договор за телекомуникационни услуги и по договор за лизинг;
изпълнение на договора от ищеца – предоставяне на телекомуникационните
услуги и тяхната стойност, както и на лизинговата вещ, в резултат на което за
ответника е възникнало задължения да заплати месечна такса и вноска и
възнаграждение за ползваните услуги.
Всички юридически факти, включени във фактическите състави на
вземанията, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът
съобрази липсата на оспорване от страна на ответника относно наличието на
облигационна връзка между страните, което анализира във връзка с приетите
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – Договор за
мобилни услуги и приложения към него, Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер +359*********,
Договор за лизинг, запис на заповед, общи условия и др.
Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за спора
факти съдът прие тяхното осъществяване за установено по делото, поради
което предявените от ищеца искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
вземането.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство, 15,00 лева – платена държавна такса за частна жалба и 120,00
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева
– платена държавна такса в исковото производство и 180,00 лева – реално
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД , че Г.. М.
АХМ., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДЪЛЖИ НА „фирма”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: /населено място/ сумата от
2
58,95 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 24.09.2017
г. за мобилен номер ....... за периода от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г., ведно
със законна лихва от 24.9.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 59,28
лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
24.09.2017 г. за устройство LENOVO K5 Dual Gold за периода м. 02.2019 г. -
м. 09.2019 г., ведно със законна лихва от 24.9.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 46076/2020 г. на
Софийски районен съд, I ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА Г.. М. АХМ., ЕГН **********, с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
/населено място/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,00 лева –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 205,00 лева –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3