Р Е
Ш Е Н
И Е №622
гр.Пловдив, 03.12.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№383 по описа за 2018г. ,за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от В.А.К., ЕГН **********, с адрес-***,
против „ЗД Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“№87 .
Изложено
е в исковата молба ,че на 02.03.2017г. около 17,40ч., в района на кръгово
кръстовище между *** и *** в гр. ***, пресичайки пешеходна
пътека, ищецът бил ударен от лек автомобил марка „Мерцедес С“, модел „180“ с
ДКН РВ 1931 СВ, управляван от К.З.К.. При инцидента ищецът претърпял
разстройство на здравето ,изразяващо се в счупване на дясната подбедрица в
областта на дясната колянна става, причинило трайно затруднение движението на
десния долен крайник. По време на целия период на възстановяване същият търпял
болки и страдания в резултат на увреждането, бил в невъзможност да ползва
долния си крайник ,което довело до множество битови проблеми, близките му го
подпомагали да се справя с ежедневните дейности. Случилото се се отразило и на
психиката на ищеца, който изпитвал страх от движещите се по уличното платно
МПС, а това затруднявало свободното му придвижване. Твърди се, че във връзка с
настъпилото ПТП било образувано наказателно производство ,по което по безспорен
начин се установила вината на водача К.К. .С влязла в сила присъда по нохд №7727/2017г. на ПРС същият бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 а,б.“а“,пр.2 вр. с чл.343,ал.3, предл. последно , б.“а“
пр.2, вр. с ал.1,б.“б“ пр. 2 вр. с чл.342,ал.1 от НК и му било наложено
съответното наказание. Посочено е още, че управляваното от виновния водач МПС
,с което е причинено произшествието ,било застраховано със застраховка „ГО” при
ответното дружество със застрахователна полица №BG/02/116002484735 .Поради сключения застрахователен
договор ищецът заявил искане пред „ЗД Бул инс“ АД за обезщетяването му по
административен ред ,като по образуваната преписка било определено
застрахователно обезщетение в размер на 3000лв. ,което не било изплатено.
Предвид
изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждане на ответното
застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 45 000лв. ,ведно със законната
лихва върху претендираната сума,считано от 02.03.2017г. до изплащането й .
Направено
е искане за присъждане на разноски.
В
срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба ,с който
се оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца при процесното ПТП да му
е била причинена описаната увреда на здравето. Направено е от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Изложено е ,че ищецът е пресякъл пътното платно без да се съобрази с посоката и
скоростта на движение на приближаващия автомобил ,макар да е бил на
обозначеното за целта място ,като не е изпълнил задължението по чл.113,
ал.1,т.1 от ЗДвП. Поддържа се и че
търсеното обезщетение е прекомерно и правилно е било определено и изплатено
такова в размер на 3000лв.
В срока по чл.373 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват твърденията на
ответника, че представената по делото медицинска документация не съдържа
достатъчно данни за причиненото на ищеца травматично увреждане и че последният
е допринесъл за настъпилите вредни последици. Посочено е ,че след образуването
на щетата пред „ЗД Бул инс“АД е била предоставена на застрахователя цялата
медицинска документация в оригинал вкл. рентгенова снимка на увредения крайник.
С
допълнителен отговор ,депозиран на 05.09.2018г., ответникът заявява ,че
поддържа изложените от него възражения. Твърди ,че по щетата при дружеството са
представени рентгенови снимки ,от които е видно, че се касае за неразместена
фрактура. Направено е от ответника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК-за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Заявено е
искане за присъждане на разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност ,намира следното:
Представен
е по делото констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали
лица, от който се установява ,че на 02.03.2017г. около 17,40ч. в гр. *** ,в
района на *** и ***, е станало пътно-транспортно произшествие с участници- К.З.К.
,управлявал лек автомобил „Мерцедес С
180“, с рег.№РВ 1931 СВ ,и пешеходеца -В.К..
Видно е от епикриза, издадена от ***,
Отделение по ортопедия и травматология ,че В.К. е постъпил в болницата на
02.03.2017г. ;поставена му е диагноза - счупване на горния край на тибията
/голям пищял/,закрито ;отразен е локален статус- силни болки и оток в дясна
колянна става ,невъзможни активни и пасивни движения ;извършено е закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация- тибия и фибула оперативно ;изписан
е с подобрение на 02.03.2017г. с препоръка от стационарно лечение и ФТР.
От приложеното към настоящото
дело нохд №7727/2017г. на ПРС, ХХVІ н.с.,се установява, че с влязла в сила на 26.01.2018г. присъда
№3/10.01.2018г. обвиняемият К.К. е признат за виновен в това, че на
02.03.2017г. в *** ,при управление на МПС-лек автомобил ,марка „Мерцедес С 180“
,с рег.№ РВ 1931 СВ, е нарушил правилата за движение –чл.20,ал.1 от ЗДвП и
чл.119,ал.1 от ЗДвП ,като деянието е извършено на пешеходна пътека, при което
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.А.К. ,изразяваща се в
счупване на дясната подбедрица в областта на дясна колянна става ,причинило
трайно затруднение на движението на десния долен крайник ,като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия –престъпление
по чл.343 А, б.“а“ ,пр.2 вр. с чл.343, ал.3 пр. последно ,б.“а“,пр. 2-ро вр . с
ал.1 ,б.“б“,пр.2 вр. с чл.342,ал.1 от НК .За извършеното деяние на К. е
наложено административно наказание -глоба в размер на 2000лв.
В хода на настоящото производство
е допусната АТЕ ,с вещо лице инж. С.М.,чието заключение съдът кредитира ,като
обективно ,компетентно изготвено и неоспорено от страните. Анализирайки пътната
ситуация ,експертът е приел за вероятен следния механизъм на процесното ПТП -
преди удара водачът К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 180“ по платното
за движение на *** в гр. *** в посока от изток на запад ,като е спрял преди
пешеходна пътека. Пешеходецът К. е пресичал платното за движение в посока от
север на юг, от ляво надясно пред автомобила. Ударът е настъпил в предната част
на лекия автомобил и в дясната страна на тялото на пешеходеца ,като мястото на
удара е върху маркираната пешеходна пътека ,в конфликтна точка на първоначален
контакт ,която приблизително се намира по дължина- на около 4 м-4,5 м източно
от ориентира ,приет в протокола за оглед, и по ширина 8,5-9м южно от северната граница
на платното за движение. Според заключението, пешеходецът е нямал техническа
възможност да избегне произшествието ,тъй като е навлязъл в платното за движение
в момент, когато автомобилът , управляван от К., е бил неподвижен. Ищецът е
имал техническа възможност да забележи лекия автомобил при навлизането му на
платното за движение ,като преди да навлезе на платното за движение същият е
бил на разделителния остров ,южно от платното. Посочено е в заключението, че скоростта
на лекия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната му система ,е
била около 13 км/ч. Водачът на автомобила е потеглил ,когато пешеходецът е бил
на платното за движение, при което е имал техническа възможност за избегне
произшествието ,като отложи потеглянето си , за да пропусне пешеходеца.
Не е спорно между страните ,а и
от представената справка от ИЦ на ГФ се установява,че автомобилът ,управляван от К.К., е бил към датата на настъпване
на събитието със
сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полица BG /02/116002484735,
издадена от ответника.
Установява се още от приетите по
делото документи по щета №**********, че ищецът е подал до „ЗД Бул Инс“ АД заявление
с вх.№ОК-104013 от 15.02.2018г., съдържащо искане за заплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. ,ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането- 02.03.2017г.
до окончателното й изплащане. По повод писмо от 06.03.2018г. ,с което ищецът е
уведомен да представи допълнително медицински документи, удостоверяващи
получените увреждания-първична медицинска документация, рентгенови снимки, както
и медицински документи ,удостоверяващи оздравителния период ,проведени консултации
и др., същият е представил 2 бр. оригинали на рентгенови снимки и епикриза
,издадена от *** , Отделение по ортопедия и травматология. Видно от писмо изх.№
НЩ-2186/29.03. 2018г. ,на пострадалия е било определено застрахователно обезщетение
в размер на 3000лв. ,като за изплащането му е указано да представи лична
актуална банкова сметка. Обезщетение да е изплатено, макар в отговора на
исковата молба да се сочи ,че ищецът е получил сумата.
За доказване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото са изслушани показанията на свидетеля Н. В.
К. ,син на ищеца. Същият твърди ,че след инцидента баща му бил настанен в
болнично заведение, състоянието му било много тежко ,стенел от болки, не бил
адекватен. Направили му изследвания, рентгенови снимки ,целият му десен крак
бил гипсиран. По време на престоя в болницата /около 10 дни/ ищецът бил обездвижен -на легло ,не
можел да се самообслужва ,изцяло бил на грижите на синовете си. След като го изписали
от болницата , ищецът бил пренесен на носилка до жилището си ,състоянието му
продължавало да е тежко ,останал на легло около шест месеца ,краката му се
подували ,изпитвал постоянни болки, ежедневни грижи за него полагали близките
му, подпомагали го в домакинството ,пазарували .През седмия месец след
инцидента ищецът започнал да става и постепенно да се придвижва с помощта на бастун ,но нямал желание да излиза навън ,защото все
още изпитвал болки и страх при пресичане на улици. Свидетелят сочи ,че преди
произшествието баща му се грижил сам за себе си, придвижвал се без помощни
средства, след това обаче имал нужда от подкрепа за най-елементарни дейности
,настъпила промяна в начина му на живот.
Във връзка с възражението на
ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия по
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетеля К.З.К.. Последният
сочи ,че преди около година и половина бил участник в ПТП .Управлявал лек автомобил
,марка „Мерцедес С 180” ,навлязъл в кръговото кръстовище на *** и *** ,като при
излизане от него спрял на пешеходна пътека тип „зебра“ и пропуснал движещите се
по нея пешеходци .След това потеглил на полусъединител, но изведнъж пред него
се оказал възрастен мъж .Макар свидетелят веднага да натиснал спирачките, не
могъл да избегне удара. Твърди ,че имало силно слънце ,което го заслепявало, и
не виждал добре. След това на мястото инцидента дошли полицейски екип и екип на
Бърза помощ, пострадалият бил откаран в болница.
С оглед на така установената фактическа
обстановка ,съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ,
увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
не е спорно ,че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ ,доколкото увреденото
лице е насочило писмена претенция до застрахователя ,при което предявеният иск
се явява допустим.
Според
чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество,
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни
изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител на вредата ,както и че към момента на
увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и
застрахователя.
На базата на събраните по делото
доказателства се установи осъществяването на елементите от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД. При станалото на 02.03.2017г.
пътно- транспортно произшествие ,предизвикано от
виновния водач К.К. ,който е нарушил правилата за движение /чл.20,ал.1 и чл.119,ал.1 от ЗДвП/ ,на ищеца е причинена средна телесна повреда
,изразяваща се в счупване на дясната подбедрица в областта на дясна колянна
става ,довело до трайно затруднение на движението на десния
долен крайник. С влязла в сила присъда ,постановена по нохд №
№7727/2017г.
подсъдимият е признат за
виновен за извършеното престъпление, като на основание чл.78а ,ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание -глоба. С оглед на това и съгласно чл.300 от ГПК, доказани
се явяват обстоятелствата на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от прекия причинител ,и вината на последния. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и
причиняването на ищеца на средна
телесна повреда по см.
на НК, доколкото тя
е елемент от обективна страна
на престъплението, в извършването на което е признат за виновен К.К., затова и несъстоятелни се
явяват възраженията на ответника ,свързани с вида на причинената травма.
Въз
основа на показанията на свидетеля Н. К., преценени с оглед нормата на чл.172 ГПК, които съдът кредитира в голямата им част ,като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените
впечатления на свидетеля от преживяванията на ищеца ,следва да се приемат за
доказани и настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди
,изразяващи се в болки и страдания вследствие причиненото телесно увреждане,
свързаните с това неудобства и притеснения, променен бил начинът на живот на
ищеца, в продължителен период от време същият бил в невъзможност да се
придвижва и да се самообслужва .Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля
в частта им ,касаеща продължителността на болничния престой на ищеца ,тъй като
видно от представената епикриза ,издадена от *** ,пострадалият е изписан в деня
,в който е постъпил в медицинското заведение.
С
оглед на така установените обстоятелства и доколкото се доказа ,че към датата
на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
отношение на увреждащия автомобил, то се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищеца по реда на чл.432
,ал.1 от КЗ за причинените му вреди.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост ,визирани в чл.52
от ЗЗД, и да отчете конкретните факти за
случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки
и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
В случая се доказа въз основа на
ангажираните от ищеца гласни доказателства и от представената епикриза на ***,че В.К. е преживял болки и
страдания ,особено силни в първите часове и дни след инцидента, които са
продължили и след това –по време на оздравителния процес ,но с по-малък
интензитет. Установи се, че за
пострадалия са възникнали проблеми от битово естество ,за продължителен период
от време той бил затруднен в ежедневното си обслужване ,не можел да се
придвижва самостоятелно. Освен това, към настоящия момент същият все още не се
е възстановил психически ,страхува се да пресича улиците. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете,че ищецът е в напреднала възраст, което
забавя възстановяването му ,раздвижването на крака и възстановяването на
мускулната маса. Имайки предвид така установените обстоятелства ,съобразявайки
конкретната икономическа обстановка към момента на увреждането ,както и
предвидения размер на застрахователните лимити към правнорелевантния момент, съдът намира,
че за справедливото обезщетяване на ищеца следва да му се присъди сума от 20 000лв
.За тази сума искът се явява основателен и следва да се уважи ,а за разликата
–до пълния предявен размер от 45 000лв.-ще
се отхвърли, като неоснователен, тъй като не се доказаха трайни
увреждания, които да обуславят причиняване на болки и страдания над обичайните
за такъв случай. Не се представиха от ищеца други медицински документи освен
епикризата от ***,нито се ангажира СМЕ във връзка с протеклия оздравителен
процес и продължителността на търпените вреди , наличие или липса на
усложнения.
Не са налице предпоставките на
чл.51 ,ал.2 от ЗЗД за редуциране на определения размер на обезщетението. Не се
доказа по делото наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и вредоносния резултат ,при което неоснователно се явява възражението на
ответника в тази насока. От приетото и неоспорено от страните заключение на АТЕ се установи ,че процесното ПТП е настъпило единствено вследствие противоправното
поведение на водача на лекия автомобил ,който е потеглил ,когато пешеходецът К.
е бил вече на платното за движение. Според заключението, ищецът е нямал техническа
възможност да избегне произшествието ,тъй като е навлязъл в платното за
движение в момент, когато автомобилът ,управляван от К.К., е бил неподвижен. Следователно ,В.К. не е допуснал нарушение на сочената от ответника
разпоредба на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП .В тази връзка следва да се отбележи ,че
изнесеното от свидетеля на ответника не противостои на констатациите на
експерта и въз основа на него също не може да се обоснове извод наличие на
съпричиняване на вредните последици от пострадалия.
По
претенцията на ищеца за присъждане на лихва за забава върху търсеното
обезщетение:
Според
разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ ,в застрахователното обезщетение се включват
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за
забава на застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От
представените по делото материали, приложени по щета №**********, е видно ,че ищецът
е отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетение със заявлението
с вх.№ОК-104013 от дата 15.02.2018г., която е най-ранната в случая. С оглед на
това ,дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със
законната лихва, считано от 15.02.2018г. до изплащането му. Претенцията за
периода от датата на увреждането -02.03.2017г.
до 15.02.2018г. е неоснователна и ще се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски ,съобразно уважената част на предявения
иск.
Ищцовата страна е представила
списък по чл.80 ГПК ,според който, сторените от нея разноски възлизат на 2 000 лв.
–за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. В случая, предвид защитавания материален
интерес -45 000 лв. и съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение за една
инстанция е 1880 лв., а заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е в размер на
2000лв. Доколкото последният не надвишава значително минималното адвокатско възнаграждение
,то съдът счита,че не са налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Ето защо и
съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 889 лв., изчислени съобразно уважената част на иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 1794лв.–направени
за производството разноски /за заплатено адвокатско възнаграждение-2500лв. или
3000лв. с начислен ДДС-500лв., съгласно договор за правна защита и съдействие
от 01.08.2018г.; за платен депозит за АТЕ-200лв. и за призоваване на
свидетел-30лв./, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в
тежест на ответното застрахователно дружество следва да се възложи заплащането
на дължимата за производството държавна такса в размер на 800 лв., изчислена съобразно уважената част
на иска.
По изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Лозенец“, ул.
“Джеймс Баучер“№87 ,да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 20 000 /двадесет хиляди /лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки ,страдания и
неудобства вследствие причинена средна телесна повреда- счупване на дясната подбедрица в областта на дясна
колянна става, довело до
трайно затруднение на движението на десния долен крайник, които вреди са претърпени от В.А.К. в резултат на пътно-транспортно
произшествие, причинено в *** на 02.03.2017г. виновно и противоправно от К.З.К. при управление
на лек автомобил марка „Мерцедес С“, модел „180“ с ДКН РВ 1931 СВ, по отношение на който е налице валидна застраховка
"Гражданска отговорност" към деня на събитието по застрахователна
полица BG /02/116002484735
, за което деяние К.З.К. е признат за виновен с влязла в
сила присъда, постановена по нохд
№7727/2017г. на ПРС, ХХVІ н.с., ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 15.02.2018г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 20 000
лв. до пълния заявен размер от 45 000лв. ,както и претенцията за заплащане на
законната лихва върху търсеното обезщетение за периода 02.03.2017г. до
15.02.2018г. , като неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район “Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“№87 ,да заплати на В.А.К., ЕГН **********,
с адрес-***, сумата от 889 /осемстотин
осемдесет и девет/лв. -направени по делото разноски ,изчислени съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА
В.А.К., ЕГН **********, с адрес-***, да
заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ №87, сумата от 1794 /хиляда
седемстотин деветдесет и четири/лв. –разноски за производството ,изчислени
съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“№87 , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, дължимата за производството държавна такса в размер
на 800
/осемстотин/лв. ,изчислена
съобразно уважената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: