Р Е Ш Е Н И Е
№ 362 09.12.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1407 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е висящо
пред настоящата инстанция, след като с Определение от 30.09.2019г., постановено
по АНД № 4331/2019г. по описа на РС-Бургас е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър.
Делото е
образувано по повод жалбата на „С.М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Н.С., подадена чрез процесуалния
им представител – адв.Ж.Б. ***, със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 02-0002654 от 05.09.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
/КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат
нови доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ - гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и пледира
за потвърждаване на обжалваното наказателното постановление, като
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка на 25.07.2019г. в 12.15 часа в обект – хотел „С.“, находящ
се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че „С.М.“
ООД с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С.А.Х.с ЕГН **********, на
длъжност „мияч на съдове ръчно“, преди да й предостави копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Лицето С.А.Х.е установена да полага
труд в кухнята на процесния обект, като „мияч съдове ръчно“ – мие съдове.
Лицето е декларирало в списък на работещите, че работи в дружеството, като
„миячка“ с работно време от 10.00 до 17.00 часа, с трудово възнаграждение 560
лева /л.16/. Нарушението е установено на 05.08.2019г. при извършената проверка по
документи в ДИТ-Бургас във връзка с проверката в процесния обект на 25.07.2019г.
За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН,
въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. От представените по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 25.07.2019г.,
лицето С.А.Х.е било допуснато до работа от жалбоподателя, в качеството му на
работодател, в процесния обект – хотел „С.”, находящ се в КК Слънчев бряг, на
длъжност „мияч на съдове ръчно”, без да е сключил трудов договор в писмена
форма с жалбоподателя и преди да й е връчено копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Хаджиева е потвърдила това обстоятелство и в
собственоръчно попълнения от нея списък на работещите /л.16/, като е посочила
местоработата, длъжността й, работното й време и получаваното трудово възнаграждение.
От представения при проверката по документи трудов договор № 15 от 25.07.2019г.
и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№
02388193090236 от 25.07.2019г., 13:47:05 часа, същата е била назначена след
приключване на проверката в ответното дружество на длъжност – „мияч на съдове
/ръчно/“ и е постъпила на работа на 25.07.2019г. /л.19-27 вкл./. От показанията
на актосъставителя В.В., безспорно се установява, че при извършената от него
проверка на место в ресторанта на хотела на 25.07.2019г. в 12.15 часа, при
влизането му в кухнята на ресторанта, същият е заварил лицето С.Х.да мие чинии,
облечена с черна престилка. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е
бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно
нарушение.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност
на юридическо лице, субективните признаци на състава не следва да бъдат
обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от
обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-жалбоподател.
В конкретният случай санкционираното лице е търговско дружество, което носи
обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Работодателят по смисъла
на §1, т.1 от ДР към КТ отговаря при неизпълнение на публичноправно задължение,
което следва от това, че никое обособено имущество, каквото представлява по
същество предприятието на търговеца, както и друго организационно и
икономически обособено образувание, не може да прояви вина – субективно
отношение, при осъществяване на своята дейност. Затова не следва да се изследва
дали лично представляващият или друго наето от него лице е виновно за
извършеното административното нарушение. Изводът, който се налага е, че
дружеството-жалбоподател е извършило констатираното от контролните органи
административно нарушение, за което е било законосъобразно санкционирано.
Съдът
намира за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за неяснота на
изложената в АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка. Според настоящият
съдебен състав, изложените
в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации
съответстват на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление
и се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя В.В., присъствал при
установяване на нарушението. Същото е описано ясно и конкретно, с което е
охранено пълноценно правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира за
неотносими изложените в жалбата възражения относно Росица Любомирова Хаджиева,
тъй като такова лице е визирано нито в акта, нито в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Дори и да се приеме, че се касае до фактическа
грешка при изписване на имената на работника, недоказани останаха твърденията
на жалбоподателя, че лицето е било допуснато да полага труд, като мияч, след
като е разписала пълния набор от документи. В противоречие с последното е
представената и приета, като доказателство по делото справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 02388193090236 от
25.07.2019г., 13:47:05 часа /л.27/. Спазено е и изискването на разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН, съгласно която акта се подписва от съставителя и поне един
от посочените в него свидетели, като законодателят не е въвел забрана свидетели
да са лицата, участвали в проверката.
При извършената от служебна
проверка, съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Що се отнася до размера на наложената на дружеството
имуществена санкция, съдът като взе предвид, че същата е определена в предвидения
от закона минимум от 1500 /хиляда и петстотин/ лева счита, че в максимална степен би
способствала за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002654 от 05.09.2019г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда /КТ/, на „С.М.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Г.Н.С., със съдебен адрес:***
/чрез адв.Ж.Б. ***/, е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за административно нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: