Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиждиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 6920/2020година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен от А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу П.С.И.,
егн ********** и В.И.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на реална част с площ 872 кв.м. от имот №
10135.2563.2078 по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., идентичен с ПИ с идентификатор
10135.2563.3 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 872кв.м., находящ се в
гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети Никола, зашрихован с
червени линии на скица на л.75 от делото, при граници на реалната част път
-имот 10135.2555.221, имот 10135.2563.2, 10135.2563.1, имот 10135.2563.5 и
за предаване на владението върху процесната реална част.
Ищецът твърди в исковата молба, че е
единствен наследник на майка си Пенка Петрова Димитрова, починала на
24.04.2012г. Сестра му Живка Петкова е вписала отказ от наследството й. Навежда
се, че първоначално
Павел А., който е съпруг на Пенка Димитрова е установил държане върху имота въз
основа на договор за наем от 22.06.1984г., сключен с ОбНС за срок от една
година, който договор се подновява за всяка следваща календарна година. След
смъртта на Павел А. през 1988 г. фактическата власт върху имота се е
осъществявала от Пенка Димитрова. През 1991 г. Димитрова е спряла да заплаща
дължимия наем, с което е демонстрирала спрямо ОбНС промяна на намерението, с
което осъществявала фактическа власт върху имота, тоест е трансформира
държането във владение. Позовава се, че имотът е заграден с трайна ограда,
както и че в него е построена сграда върху бетонова основа. Ищецът и майка му
са засадили овощки, изкопан е кладенец и бетонен резервоар за вода. Твърди, че
майка му е придобила по давност правото на собственост на процесния имот,
установявайки фактическа власт върху него през 1988г. в трайно установените му
граници. Сочи се, владението й е било явно и необезпокоявано до смъртта й,
когато същото е продължено от ищеца. Твърди, че доколкото е нямала документ за
собственост на имота, през 2006г. майка му е отпочнала процедура по снабдяване
с констативен НА за собственост по обстоятелствена проверка. Тогава Община
Варна е издала АОС на имота, с което е препятствано приключване на процедурата.
Твърди се, че с влязло в сила решение по гр.д. №7321/2018г. на ВРС, 7-ми състав
по иск на А. е прието за установено в отношенията с Община Варна, че общината
не е собственик на ПИ с идентификатор 10135.2563.3. Междувременно въз основа на
титул за собственост на името на В. Добрев Йорданов, обективиран в НА № 189,
томIII от 06.04.1938 г. на варненски нотариус със заповед на началника на
СГКК, гр.Варна е извършено изменение на КК и КР, като ПИ с идентификатор
10135.2563.3 е обединен с ПИ с идентификатор 10135.2563.4, собственост на
ответниците. След обединението на имота В.П.А., в качеството му на наследник на
В. Добрева И. е продал на ответнцците 1000 кв. ид. части от имота, съответстващ
на ПИ с идентификатор 10135.2563.3 и ПИ идентификатор 10135.2563.4 преди
изменение на кадастралната карта. Изменението е станало, въпреки че по това време имотът в кадастралните
регистри е записан като собствен на Община Варна.
Твърди се, че наследникът на В.
Йорданов не е бил собственик на имота към датата на сделката, която легитимира
ответниците, тъй като преди това е завършен фактическият състав на придобивната
давност в полза на ищеца. Навежда се, че понастоящем считано от месец април
2019 г. ищецът е остранен от имота посредством самоволни действия на
ответниците. Последните са премахнали входната врата откъм улицата и частично
оградата между
техния двор и процесния имот. Ищецът е подал жалба за
самоуправство.
Въз основа на изложеното се настоява
за уважаване на така предявения иск за собственост и предаване на владението
върху процесния имот, ведно с присъждане на разноски по спора.
В отговора на исковата молба
(идентичен и за двамата ответниците) се оспорва предявеният иск. Оспорва се
праводателката на ищеца Пенка Димитрова да е придобила право на собственост
върху имота по сила на давностно владение. Възразява се договорът за наем от 22.06.1984г. да
е прекратен, както и че наемателят е манифестирал промяна на намерението, с
което държи вещта, вкл. че това намерение е демонстрирано спрямо
собственика. В тази връзка се позовава, че с решение по гр.д №20738/2010г. по
описа на ВРС е отречено Пенка Димитрова да е станала собственик на имот с
идентификатор 10135.2563.3 по силата на давностно владение по иска на Димитрова
срещу Общината. В случай, че владение е установено, оспорва то да е
непрекъснато, явно и необезпокоявано, както и че владението на Пенка Димитрова е
продължено от ищеца.
Ответниците противопоставят
собствени права върху имот ПИ идентификатор 10135.2563.3.2078, вкл. процесната
реална част, придобити на деривативно основание както следва: С НА
№189, том III, рег. №1991, н.д.№597/06.04.1938г. на варненски
нотариус В. Добрев Йорданов е признат за собственик въз основа на публичен търг
на лозе-хавра,м-ст Акчилар от 2,2 дка. С договор за издръжка и гледане,
обективан в НА № 25, том I, №74/11.01.1983г. на варненски нотариус В.
Добрев Йорданов е прехвърлил на двамата ответниците 1200 ид.части от
притежавания от него имот. Страните по договора са постигнали устно
споразумение за разпределение на ползването на съсобствения имот, като са
уговорили приобретателите да ползват южната му част с площ 1200 кв.м., а
прехвърлителят- северната с площ 1000 кв.м. Към датата на договора целият имот
е Тъй като ползването на двете части е било сравнително
обособено, при попълване на КП от 1977г. през 1991г. двете реални части са
отразени като отделни имоти № 1007-б и №992, за които с ЗП от 1993 г. са
отредени отделни парцели. След 1983 г. в изпълнение на задълженията си по
договора за издръжка и гледане В.И.И. е построил ползваната от В. Добрев
Йорданов паянтова постройка върху бетонова основа, въз основа на разрешение за
строеж. Съсобствениците са владяли процесната реална част от имота до 1986г.,
когато на Павел А. е предоставено ползването на 600 кв.м част от имота по
силата на договор за наем. А. е ползвал имота до смъртта си през 1988г., а след
това Пенка Димитрова е ползвала и посещавала периодично имота до 2004-2005г.,
след което го е изоставила. През 2009г. Димитрова в преустановила
плащането на данъци за имота, поради което данъчната партидата е закрита. След
1994-95 г. владенитето върху целия имот се осъществява от ответниците и
праводателя им В. Добрев Йорданов. Поддържа се, че още към датата на сключване
на договора за издръжка и гледане страните по него са имали намерение В.
Йораднов да прехвърли на В. и П. Иванови останалата част от имота, пречка за
което са били ограниченията по ЗСГ/1973г. отм./. На 05.05.2004г. ответниците са
сключили предварителен договор с наследника на В. Йорданов-В.А., по силата на
който последният се е задължил да продаде на В. и П. ***, м-ст Акчелар,
представляващо парцел V, пл. 1007б , заедно с построената в него
барака и подобренията в имота. След 2004г. процесната реална част се владее
непрекъснато, явно и необезпокоявано от ответниците. В тази част на имота
същите са отглеждали зеленчуци, складирали са материали и строителен инвентар.
В постройката са съхранявали сечива и инвентар, а понякога там се е подслонявал
техен помощник, който е поддържал двора. През периода 2015-2016г.
ответниците са поставили нова ограда откъм главния път Варна- Виница. По искане
на ответниците и на праводателя им В.А. със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., на
началника на СГКК, гр. Варна е допуснато изменение на КККР, чрез обединяване на
ПИ 10135.2563.3 с ПИ 10135.2563.4. С договор за продажба, обективиран в НА вх.
рег. № 10603, т. XXVII, акт 145 на СВ В.А. е прехвърлил на ответниците
притежавания от него по наследство 1000/2200 кв.м от ПИ с идентификатор
10135.2563.2078.
В случай, че не се приеме, че
Иванови са придобили собствеността върху процесната реална част по силата на
продажбено правоотношение, същите се позовават на давностно владение,
упражнявано в периода от 1963г. до настоящия момент, като до 2004г. са
давностили имота за себе си и за другия съсобственик, а след 2004 г. - само за
себе си.
В допълнително становище ищецът поддържа иска си на предявеното
основание и оспорва правата на ответната страна. Оспорва се В. Йорданов, а
след смъртта му наследникът му В. Aтанасов да са отправяли претенции пред праводателите на
ищеца. За първи път претенции са отправили ответниците, премахвайки ограда
между техния имот и процесния. До пролетта на 2019г. ответниците не са влизали
в имота. Оспорва се праводателят на ответниците В. Добрев да е притежавал права
върху имота, тъй като по предходни планове имотът е записан на неидентифициран
собственик, а придобитият от Добрев имот с нотариален акт от 1938 г. не е
идентичен с процесния. Към 1938г. процесният имот не е отразен в плана
като част от имота с площ 2,2 кв.м. Имотът на Йорданов попада частично върху
пътя Варна- Виница, а на север от него върху част от дере. По същия начин
имотът не е отразен в КП от 1956г. В КП от 1956г. вече е отразен пътя Варна-
Виница и имотът, придобит от В. Йорданов е на юг от пътя в терен с незатворен
контур и без кадастрален номер. Твърди се, че в НА от 1938г. неправилно е
отразено местоположението на имота, който се пресича от пътя Варна- Виница, а
не от лозарски път. Изобщо твърди, че в никой план не е отразен имот, отговарящ
по площ и местонахождение на процесния. Оспорва В.И. да е изградил постройка в
имота въз основа на строителното разрешение. В тази връзка се позовава, че към
1984г., когато е сключен договора за наем имотът е бил незастроен, а в самият
договор изрично е предвиждал забрана за строителство. Пенка Димитрова и Павел А.
са оставали да пренощуват в имота, ползвали са вода. Предварителният договор от
05.05.2004г. се оспорва като антидатиран и съставен за целите на
производството. Акцентира се, че срокът, за който е сключен договора, а именно
един месец след издаване на заповед за възстановяване на собствеността съгл.
решение № 771/05.02.2001г. на ПК Варна е изтекъл, тъй като ПНИ е влязъл в
сила през 2006г. Оспорва се след 2004г. ответниците да са владяли имота.
В съдебно
заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си
по спора. И двете страни са представили
писмени бележки, с който са развили
доводите си по същество на спора.
Подпомагащата
страна В.П.А.,
чрез
процесуалния си представител оспорва исковата претенция.
I. За да се
произнесе по спора, съдът съобразява следното от фактическа страна:
1. С договор за отдаване под наем на държавен
имот от 22.06.1984г.(л.111), сключен между Служба Земеделие при Областен
Народен съвет и Павел А. Димитров, на последния е предоставена за ползване под
наем хавра (градина) в м-ст Сотира с площ 600 кв.м при граници Георги Киров Чернев, В.И. и
Божидар Пандев. Договорът е сключен за срок от една календарна година и се
подновява през януари на съответната година, в случай, че са спазени условията,
при които е нает имота.
2.
Видно от удостоверение за наследници (л. 11) от 9.7.2012г. и
удостоверение (л.12), издадено от ВРС по ч.гр.д. №10152/2012г. за отказ от наследството на Пенка Петрова Димитрова, починала
на 24.02.2012г. от дъщеря й Живка Павлова Петкова, ищецът А.П.А. е единствен
наследник на Пенка Петрова Димитрова.
3. От удостоверение, издадено от Отдел „Земеделие“
при Община Варна от 7.03.2007г. (л. 23)
се установява, че по молба на Пенка Димитрова е отпочната процедура за
признаване право на собственост на недвижим имот ПИ № 1007Б, кв. 1 по плана на ж.к.“Бриз“
чрез извършване на обстоятелствена проверка.
4. Видно от удостоверение, издадено от
Община Варна, Дирекция Общинска собственост от 11.10.2006г. (л. 121) на Пенка
Димитрова е отказано издаване удостоверение във връзка със снадбяваване с тутул
за собственост по обстоятелствена проверка за 367 кв.м. ид. частни от парцел V пл. №1000Б, кв. 1 по плана на ж.к.“Бриз“,
тъй като издаването на изисканото удостоверение ще засегне правата на трети
лица, а именно наследниците на В. Добрев Йорданов, предявил реституционни
претенции по ЗСПЗЗ, за които Поземлена комисия-гр. Варна е признала право на
собственост с решение № 771/5.02.2001г.
5. Видно от разписен лист към проекта
за дворищна регулация на гр.Варна ПИ №1007Б е записан на Павел А. Димитров на основание договор
за наем от Служба Земеделие.
6. По делото на л. 28-36 са представени
квитанции, удостоверяващи заплащането на местни данъци и такси за имот 1007
ж.к.“Бриз“ от Пенка Димитрова в периода 2001г.-2009г.
7. От удостоверение от 16.05.2019г.,
издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ се установява, че за ПИ с
идентификатор 10135.2563.3 е открита партида на А.П.А., като към 15.05.2019г.
няма непогасени данъчни задължения.
8. С влязло в сила решение, постановено по гр.д №7321/2018г. по описа на ВРС по иска на А.П.А.
е прието за установено по отношение на Община Варна, че Общината не е
собственик на ПИ с идентификатор
10135.2563.3. по КК и КР на гр. Варна с площ
от 872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст
Свети Никола, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: 10135.2555.221,
10135.2563.4, 10135.2563.2, 10135.2563.1, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК. По делото ищецът е твърдял, че е собственик на имота по
силата на упражняваното от него и от праводателя му Пенка Димитрова давностно
владение.
9.
Видно от регистър на имотите към ПНИ, одобрен със заповед РД
-07-7706-203/08.08.2007г. на Областния управител на обл. Варна имот с
идентификатор 10135.2560.050
е записан на неидентифициран собственик.
10.Видно от Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, купен от публична продажба №189, том II, дело № 597/1938г. на варненски
нотариус В. Добрев И. е признат са собственик на недвижим имот, закупен на
публичен търг, представялващ лозе с площ 2200 дка., находящо се в землището на
Варненските лозя, м-ст „Акчелар“ при граници –наследници на Георги Панайотов,
наследници на Яни Авлавидов, наследници на Сахатян Йосиф и шосе за с. Кичево,
като от северната страна лозето се пресича от лозарски път, който съединява
шосето за с. Кичево и Царевския път.
11.
Видно от служебна бележка от
20.05.1966г. (л. 140), издадена от старши агроном при отдел Селско стопанство
при ГОНС Варна на В. Добрев Йорданов е записано лозе от 1.2. дка. и празно
място и овощна градина от 1 дка в м-ст „Акчелар“ при граници Елена Г.Стаменова,
Иван Киряков, път, дере.
12. Съгласно писмо от 19.03.2021г. (л.
330) от Община Варна след проверка на разчетно-платежните ведомости на ГОНС,
гр.Варна за м.май 1966г. е установено, че длъжността „Старши агроном“ в отдел
„Селско стопанство“ е заемана от Наню Захариев Желязков. Към писмото е приложена
самата разчетно-платежна ведомост.
13. От заключението на допуснатата по
делото съдебно-почеркова експертиза, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че подписът, положен за „ст.
агроном“ в цитиранта служебна бележка е изпълнен от лицето Наню Захариев
Желязков.
14. С договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективан в НА № 25, том I,
№74/11.01.1983г. на варненски нотариус В. Добрев Йорданов е прехвърлил на
ответниците В.И.И. и П.С.И.
1200 ид.части от притежавания от него имот, целият с площ 2200 кв.м, находящо се
в м.“Акчелар“, попадащ в терен за здравни и курортни нужди при граници:Елена
Стаменова, наследници на Иван Киряков, сухо дере и лозарски път.
16. От удостоверение за наследници на В.
Добрев А. (л. 108 ) се установява, че той е оставил за единствен наследник В.П.А..
На л. 221 от делото е представен акт за раждане №1288, съставен на 26.10.1967г.
от длъжностно лице при Община Добрич на В.П.А.. В акта за раждане е зачеркнато
името на лицето първоначално вписано като бащата, а в графата бележки по акта е
отразено, че въз основа на решение по гр.д. №4135/1983 на Районен съд –гр.Варна
е допуснато осиновяване на В.П.А. от В. Йорданов Добрев.
17. Видно от удостоверение, издадено от
Служба Архив при Варненски районен съд/л.223/ гр.д. №4135/1983г. на Районен съд
–гр.Варна е образувано по молба за осиновяване на В. Йорданов Добрев. Делото е
приключило с решение от 15.12.1983г.
18.Видно от предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 5.5.2004г. (л.112 ) В.П.А. се е задължил да
прехвърли на В.И.И. и П.С.И. придобитият по наследство и реституция имот с площ
от 1000 кв.м, находящ се в гр.Варна, м-ст „Акчелар“, представлящо парцел V, пл. № 1007Б с площ 967 кв.м. по плана на
ж.к.“Бриз“ . Страните са договорили изповядването на сделката, предмет на
договора да се осъществи в срок от един месец от издаване на заповед за
възстановяване собствеността на
продавача съгл. Решение № 771/5.02.2001г. на ПК гр.Варна, но не по-късно от
шест месеца след утвърждаване на новия имотен план за областта и влизането му в
сила.
19. Според заключението на допуснатата
по делото съдебно-графологична експертиза, кредитирано като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните не е възможно да се установи
периода на създаване на предварителния договор чрез изследване на подписите на
страните по време към 2004г. и 2020г. и на хартията, на която е съставен
документа.
20. На л.241 от делото е приложено
решение № 771/5.02.2001г. на Поземлена Комисия, гр. Варна, видно от което на наследниците на В. Добрев
Йорданов е признато право на собственост в съществуващи стари реални граници на
лозе от 1000 дка., находящо св в терен по пар. 4 в местността „Белица“, които
по КП от 1956г. представлява част от имот с пл. №12992.
21.
С нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № , том I, рег. 2166, дело №175/ 2004г. на нотариус рег. №116 НК ответниците
В.И.И. и П.С.И. са признати за
собственици по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м-ст
„Акчелар“, а именно лозе с площ 1200 кв.м., съставляващо ПИ № 992 в кв.18 по
плана на ж.к.“Бриз“ при граници път, ПИ № №991, 9993-в, общински 1007-б,
1007-а, ведно с построената в имота жилищна сградата.
22. С договор за продажба, обективиран в
НА вх. рег. № 10603, т. XXVII, акт №145/ 22.05.2020г. на СВ В.А. е прехвърлил на
ответниците П.С.И. и В.И.И. притежавания от него по наследство 1000/2200 кв.м ид. части от ПИ с идентификатор
10135.2563.2078 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със заповед №
18-92/14.10.2008г. на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1971—24.02.2020г. на началника на
СГКК гр.Варна с площ 2323 кв. м., с предходни идентификатори 10135.2563.4,
10135.2563.3.
23. Видно от разрешение за строеж №34/1983г.
на В.И.И. е разрешено да построил постройка с площ 20 кв. м, както същото се
извърши с дървен материал и леки панели.
24. На л. 150 от делото е приложена
жалба от ищеца А.П.А. до Районна прокуратура –гр.Варна от 30.04.2019г., видно
от която същият се е оплакал, че на 27.04.2019г., съседите му Светльо И.,
неговият баща В.И. и техният зет са изрязали дървета в имота му и са премахнали
входната врата откъм булеварда.
25. Със заповед №18-1971/24.02.2020г.
на началника на СГКК гр.Варна е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-92/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, като са нанесени нови обекти в ККР, а именно поземлен имот с
идентификатор 10135.2563.2078 с площ 2323 кв.м., начин на трайно ползване: средно
застрояване, собственост на В. Добрев Йорданов, П.С.И. и В.И.И..
27. От заключението на допуснатата по
делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице С.К. се
установява,
че по КП от
1936г. и РП от 1937г. процесна реална част попада с площ 47 кв.м. в ПИ 1060,
както и в черен път, пътя за с.Кичево и с. Царево дере, черен път и в ПИ 447.
Останалата част от ПИ 10135.2563.2078 попада в ПИ 1060, чиито собственик по
разписния лист към КП от 1936г. е н-ци на Георги Карамфилов. По топографо-геодезичния план от 1956г.
процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078 попада в територия с незатворен контур, без
пл. номер и без вписване на собственост в разписния лист към плана. В този план ПИ 992 не е отразен. По този план
отчасти е изчертано старото шосе на пътя Варна-Кичево и с.Виница. Трасето на
старото шосе съвпада с пътя, свързващ гр.Варна със с.Кичево и с. Царево, а
процесната реална част попада върху трасето на старото шосе. По КП на м.“Св.
Никола“ от 1977г. попада върху територия без пл. номер, ограничена от трасето
на новия и трасето на стария път Варна-Кичево. Процесната реална част в плана
по актуализацията му през 1991г. е нанесен с пл. номер 1007б, като в разписния
лист до актуализацията през 1991г. няма вписан собственик. След актуализацията имотът е записан на Павел А.
Димитров. В о.с.з в.л. е уточнило, че в
разписния лист към плана от 77г. имот 1007 в първия запис е записан на Борис
Бабаеленов, а следващото записване за 1007б е за Павел Димитров. По този план
на север процесната част граничи с пътя
Варна-Виница, на изток с ПИ № 2726 и ПИ № 1007а, на юг с № ПИ 992 и на
запад с територия без пл. номер. В плана от 77г. новият път Варна- Виница
фигурира.
С ЗРП на ж,к.“Бриз“, одобрен със
заповед на кмета на гр.Варна от 15.09.1993г. за ПИ № 100б, идентичен с процесната реална
част, е отреден УПИ IV-1007б, кв. 1 за
жилищно строителство. Част от имота
попада върху проектна улица. Процесната реална част е извън обхвата на КП на Стари имотни граници към ПКП на м.“Св.
Никола“ от 2004г. Останала част от ПИ 10135.2563.2078 попада върху имот ПИ 33,
записана на н-ци на В. Добрев Йорданов. На север ПИ няма съседи. По КП на
м.“Св. Никола“ към ПК процесната реална част е идентична с ПИ 50, с площ 872
кв.м., записана на Община Варна. По плана на новообразувани имоти на СО“Св.
Никола“, одобрен със заповед на Областния управител от 2007г. процесната реална
част от ПИ 10135.2563.2078 е идентична с ПИ 10135.2563.50 по ПНИ. Имотът е вписан
на неидентифициран собственик. Сравнявайки действалите са местността планове,
вещото лице дава заключение, че процесната реална част е частично идентична с
имота по НА 145/22.05.2020 поземлен имот с идентификатор 10135.2563.2078. При
сравнение на собствениците по разписните листи към КП от 36г. имотът може да се
идентифицира с две грании- на юг Яни Авладилов, а на север пътя Варна- Царевци.
Описаният лозарски път, съединяваща пътя за с.Кичево с Царевския път е полски
път покрай дерето. Част от лозето се намира между двата пътя. Експертът счита,
че по документни имотът е част от 1060, но не може да се определи еднозначно
местоположението му. При сравняване на имота по НА 25/1983г. с КП от 77г. се
установява, че ПИ 10135.2563.2078 попада
в описаната територия. Описаният там имот, обаче не би могъл да граничи с
наследници на Иван Киряков, защото между тях се намира ПИ 991. Точните граници
на поземления имот, описан в документи са собственост не могат да се определят,
тъй като не може да се получи имот със затворен контур. При оглед на място
вещото лице е установило две паянтови сгради в процесната реална част- жилищна
и стопанска постройка. При огледа вещото лице е констатирало, че южната граница
на процесната реална част не е оградена. След допълнителен оглед в съдебно
заседание, проведено на 28.04.2021г. вещото лице е посочва, че между двата
имота в североизточната половина има изградена обща граница / ограда. От
аерофото снимките се установява, че там където е нямало ограда, има постройка-
фургон/ от 2003г. до 2019г./ Тоест от въздушните снимки става ясно, че граница
между двата имота има. Южната граница представлява откос, тази част е
по-висока. С оглед снимките от google maps се заключва, че някога достъпът до процесната реална част
от имота се е осъществявал от вход, намиращ се в източната част на северната
ограда. При извършена справка в google карти от 2013г. и 2019г. е установена постройка през
2012г., разположена в ПИ 10135.2563.4 на границата между двата имота, служеща
за ограда. Имот 10135.2563.3 е ограден
по северната, източната и западната
граници.
Вещото лице е дало заключение, че
изменение на отделните участъци в трасето Варна-Кичево, Виница има отразено в
КП от 1956г. Под старо шосе следва да се разбира останал, изменен участък от
трасето на пътя.
В
допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице е заключило, че
лозарския път, свързва шосето за с. Царево с шосето за с. Кичево, описани в НА
189/38г. Според вещото лице Кичевския път е именно отразения със син цвят на
скица лозарски път.
Процесната реална част от ПИ 10135.2563.2078
не е отразена в КП от 1977г. преди актуализацията му през 1991г. Тя попада в територия без планоснимачен номер,
ограничена от трасето на стария и новия път за кв. Виница и без отразяване на
трайни насаждения.
От отразяване на границите на имота,
описан в НА25/11.01.1983г.съобразно действащия към датата на сделката КП от
77г. се установява следното: в разписния лист към плана имотът е записан на В.
Добрев Йорданов, а площта получена от графичния план е 1460 кв.м. На описаните
в документа за собственост съседи, съответстват на запад- Елена Стаменова, на
изток лозарски път/л. 384/, на юг Бисер Стойков Димитров, и на север- сухо
дере. Контурът не може да се затвори на север с граница- сухо дере, защото
източната граница лозарски път и западната граница Елена Стаменова не достигат
до границата на дерето, а между поземления имот и дерето има път.
28. От заключението на допуснатата
повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че следното:
При съпоставка между процесната реална
част и имота по НА № 189/6.04.1938г. и пренасяне на границите на ПИ 2563.2078 в
сегашен вид (скица 1 към заключението) е видно, че на запад граница е имот № 1060, записан на наследниците на
Георги Карамфилов, стар път-Варна-Виница, дете, стар път-Варна-Кичево и имот
447, на север имотът граничи със стар път Варна-Виница, имот 447 и имот 1060,
на изток имот 447, стар път-Варна-Кичево, дере, свободен терен, стар път Варна
- Виница, имот 1060, на югоизток – имот № 1061, записан в
разписаната книга към действалия тогава КП от 1936г. на наследниците на Яни
Авлавидов. При съпоставка на съседите на имота по НА 189/1938г. спрямо тези на
имотите по отразяването по КП е видно, че границата по титула за собственост
„шосе за Кичево“ отговаря на „път за с.Кичево“ по плана от 36г. Границата по
титула „Яни Авлавиднов“ отговаря на съседа Яни Авлавидов, който в разписната книга към КП от 36г. е
записан като собственик на имот № 1061. Между границата „Георги Панайотов“, описана в акта и границата по разписаната
книга към КП Георги Карамфилов е налице съвпадение самото по първото име.
Вещото лице е уточнило, че земята в границите на имот 1060 по КП/36г. по
отразяване в КП/1956г. няма записан собственик. В заключение, предвид
приблизителното съответствие по площ и местоположение вещото лице дава
заключение, че ако Георги Панайотов и Георги Карамфилов са едно и също лице, то
имота по НА 189/1938г. би отговарял на
ПИ 2078 по действащия сега кадастрален план. Северната част на имота, описан в
НА 189/1983г., отговаряща на ПИ 1107 б по КП 77 и на процесната реална част по
плана от 36г. попада върху имот 447, пътя Варна- Кичево, стар път-Варна-Виница, върху част от дерето между тези два
пътя. Процесната реална част е извън обхвата на регулационния план от 1937г.,
поради което е разположена извън строителни граници. Южната част от имота по НА
от 1938г.(отговаряща на ПИ 992 по КП от 1997г.) по ПК/36г. попада върху имот ПИ1060, за който е отреден
парцел III-1060
по РП/37г.,
съответно южната част е включена в строителните граници. По ПК/1956г. и двете
части са извън строителните граници
При съпоставка между процесната реална част и имота по НА
25/11.01.1983г., с който акт В. Добрев Йорданов прехвърля на съпрузите В. и П.
Иванови 1200 кв.м. идеални части от лозе, целият имот с площ 2200 кв.м. при
граници Елена Стаменова, наследници на Иван Киряков, сухо дере и лозарски път,
се установява следното: По действащия към датата на разпоредителната сделка
КП/77г. западната граница на имота по акта съвпада с границата по КП/77г.- имот
ПИ 993, източната границата по акта лозарски път, съвпада с граница по
отразяването в КП. На юг посочената граница по акта н-ци на Иван Киряков съвпада с отразения по разписната книга съсед
Бисер Стойков Димитров (правоприемник на Бисер Стойков). Въз основа на
установеното, вещото лице прави извод, че имота, описан в НА 25/11.01.1983г.
отговаря на ПИ 992 с площ 137 кв.м. по КП/77г. Процесната реална част е
различна от имота, описан в НА 25/11.01.1983г.
Относно ползването на имота според означенията по плана от 77г. вещото
лице заключава, че ПИ 992, разположен в южната част на ПИ 2078 по плана е оградена и ползването му е било за жилищни и
селскостопански нужди. Имот ПИ-1107б отразен в плана от 77г. е ограден и
ползването му е било за вилни и селскостопански нужди. Понастоящем достъпът до
уличната мрежа на процесната реална част е през неоградената част от южната граница, но
назад във времето достъпът се е осъществявал през външна дворна врата,
разположена в северозападния ъгъл.
По т. 6 от допълнителното заключение
вещо лице е посочило, че пресичането между стария път “Варна- Виница“ и пътя
„Варна- Кичево“ става при т. О на комбинирана скица 1, което е на 7.5 западно
от процесната реална част. Пътят Варна- Кичево е съществувал на терен във
времето, вкл. към 1936г. Началото на сегашното трасе Варна- Кичево се е
променяло във времето в северна посока във връзка с изместването на трасето на
пътя Варна-Виница. В плана от 1956г. трасето Варна-Кичево се смалява, тъй като
са отразени нови пътища.
В о.с.з. вещото лице е уточнило, че в
разписната част съобразно началния вид на КП/77г. имот 1007 б първоначално е
записан на Бабаеленов. Също в о.с.з. вещото лице е уточнило, че т.нар.
„лозарски път“ се намира на изток от процесната реална част, а не идентичен на
пътя Варна- Кичево.
30. От показанията на свидетеля Борис
Н., зет на ответниците (съпруг на дъщеря им ) се установява следното:
Свидетелят живее в имота от 2001г. Мястото е с неправилна, приблизително
„Г“-образна форма, с площ 2 и половина декара и от северната страна граничи с бул. „8-ми
Приморски полк“ и с имота на сем. Василеви, на юг съседи са сем. Гъдеви, на
изток граничи с имота на сем. Пейчеви и сем. Станчеви, а на север граничи с улица
„Максим Караденчев“. Между северната и южната част на имота има денивелация. В северната част има плъзгаща подвижна врата, която е входът към
мястото и около 30 метра ограда на бетонови колове и метална тел. През
2014-2015 г. свидетелят изградил още една ограда по това протежение, тъй като поради
интензивния трафик на булеварда оградата била силно компрометирана. При изграждането на оградата, при
премахването на храстите и увивните растения се открила една метална врата, увиснала и
изметната. Свидетелят изрично сочи, че на вратата е нямало надпис. В имота има и две
бунгала. В едното бунгало до 2012 г. живееха общите работници на В. и до това време
в продължение на около 12 години те се грижели за мястото. След 2012г. В.
спрял да наема работници и мястото обрасло. В североизточната част на имота има
изградено бунгало,
непосредствено до оградата на сем. Василеви. Свидетелят не знае кой е изградил
бунгалото. След като работниците на В. напуснали, бунгалото било превърнато в
склад. В бунгалото няма ток, а
работниците, които са живели там са ползвали служебната тоалетна на първия етаж
на ищецата на ищците. На входа на имота има изградено складово помещение от
хладилни термо панели, с размери 5/3 метра, обслужваща бизнеса на В.. Последният
се е занимавал с транспортен бизнес и в северната част на имота има оставени
авточасти и понастоящем. След 2016г. в
продължения на няколко години в северната част била съхранявана строителна
техника. Между хладилния вагон и бунгалото –офис на В. в центъра на имота е
имало отстояние 2
метра. От вагона до тази точка, източно, където е чупката на имота няма ограда,
която стига до имота на Василеви. Свидетелят не е чувал за лица с имената А.А., Павел А., Пенка
Димитрова. Спорове със съседи или друго лице е нямало. Едва през
2015г. докато почиствал имота, заедно със сина на В., един човек го попитал
защо почисва неговия/ на свидетеля/ имот. Свидетелят при справка със скица 3 от
първоначалната експертиза сочи, че в северната част на имот № 992 която граничи с имот № 1007Б няма
ограда, и не е имало ограда. Достъпът не е бил ограничаван и се е ползвал активно. Вагонът
никога не е възпрепятствал преминаването в тази част. Зад вагона не е имало дървета. В северната част една част от имота се е
използвал за зеленчукова
градина, имало е и
дървета.
За достъпа до
бараката и бунгалото в северната част семейството на свидетеля държи ключовете.
Имотът граничи с имотите на Пейчев и Станчев, които са съдружници, имат хладилна
техника и сервизна база. Децата на Пейчев живели там, а самия Пейчев идвал всеки
ден да си наглежда бизнеса.
31.
Свидетелят Надя
Янкова Василева, без родство и дела със страните, живее в съседния имот
повече от 20г. През 2001 г. семейството на
свидетелката купило там къща, в която живее постоянно. От А. знае, че имотът му
е даден от Общината. Сле смъртта на баща си А. изгради къщата. Преди това баща
му изгради кладенеца и резервоара. Имотът бил върху дере, което бащата на А.
засипал допълнително. Имотът на А. е голям около 900 кв.м., ограден от всички
страни с мрежа, има трапецовидна форма, има денивелация между А. и имота на В. и П.
Иванови. Оградата от северната страна е с мрежа и бетонови колчета, като в
източната част имлао входна врата, която била метална, с табела с надпис „Сем.
Димитрови, 1007 Б, „Чайка, вх.8, вх. Б“. Откъм имота на Иванови оградата била
на две части. Половината с бетонов фундамент, бетонови колчета, вградени в нея, и
мрежа, която била поставена от страната на Иванови, а другата
половина от монтиран в имота на Иванови метален вагон,
който служел за ограда. Зад фургона е имало мрежа, а във вагона А. си държал принадлежностите, лопати,
мотики. Зад вагона е имало външна тоалетна и плодни дръвчета. Западната ограда била плътно до вагон, а под ъгъл имало
друга конструкция на Иванови, от хладилни панели с агрегат. На южната
граница откъм източната страна имало ограда, която и понастоящем
съществува. По южната граница никога не е имало вход. Оградата от термопанели се намирала в югозападната част. Единственият
вход за имота на А. е бил от северната граница. Свидетелят изнася, че В. е
нямал работници, събирал само група за разтоварване
когато имало
продукти. Свидетелката имала добри съседски отношения с Пенка и А..
В имота на А. е имало много овощни дървета, засадени от Пенка и А..
Имало е постройка, пригодена за живеене с две стаи и ниша, която се ползвала за
кухня. В постройката нямало ток, но ток получавали от имота на свидетеля. Пенка
идвала в имота рано
на пролет и живеела там до късна есен. Последно през 2011 г. Пенка живя в
къщата. След смъртта на
Пенка първите 2-3
години А.А. бил постоянно в имота. След това идвал
поддържал го, сеел зеленчуци. През 2001 г. свекъра на свидетеля Койчо В. и В.И. решили да се включат към
частния водопровод, който идвал към м. Сотира откъм Терапията. Тръбите
трябвало да минат точно през имота на Пенка и тогава В. и Койчо ходили при нея да я помолят за разрешение, но тя
отказала. Имала намерение да строи и тръбите щели да й пречат. През 2016 г., когато изграждали
барбекюто поискали разрешение от А., защото било плътно до оградата. Барбекюто било изградено 2016 г. плътно до
оградата, пещта била зидана. Тогава била
нарушена оградата и А. идвал да провери как върви възстанвояването й. Последно
свидетелката е виждала А. в имота през 2018г.
с един човек, който снимал. А. поделил, че е завел дело срещу Общината.
Свидетелката не знае В. Пейчев да е имал претенции към А. за имота. С Иванови А.
не си говорел. През
пролетта на 2019 г. Иванови нарязали хладилния вагон и дърветата в имота на А.. С. и И. и
Борис нарязали портичката откъм булеварда. Свидетелката съобщила на ищеца, че
Иванови са влезли в имота му. Когато А., дошъл, вече били сложили мрежа на мястото на портата. След завеждане
на настоящото производство до А. били отправяни заплахи за живота му. В момента мястото било много занемарено, имало и натурии, които Борис Н. разхвърлял деня преди огледа на вещото лице .
Свидетелят споделя, че съпругът й Йордан Койчев В. има пълномощно
да се рапорежда с имота на А., което пълномощно ползва, когато вика полиция.
Отрича да е налице уговорка между Атнас и съпруга й за прехвърлянето на имота.
33. Свидетелят Георги Н.
познава А.
и Пенка от 1992-1993 г. По това време свидетелят продавал дърва по пътя към Виница по
борсите. Веднъж имал
проблем с камиона по пътя Виница на място зад автобусна спирка. Потърсил помощ в близкия имот и А. се
отзовал. За благодарност свидетелят започнала да му носи дърва и се отбивал в
имота поне 2-3 пъти годишно през лятото. Когато за първи път свидетелят отишъл
в имота, имало желязна
вратичка с табела „Сем. Димитрови“. Това бил
единственият вход за имота.
Имотът представлявал градина от дървета. В долния край, в ляво имало виншна и голяма черница. По- нагоре имало сливи и голям вагон хладилен, в
който си държали лопати, кирки, натурии. Вагонът бил на съседа от към морето.
Пенка и А. сеели зеленчуци. Майката на А. прекарвала лятото в имота. Дворът бил ограден навсякъде с мрежа и
бетонови колчета. Имало стаички за спане. Ток нямало. Готвели на газово котлонче.
Варяли буркани на огън, за което свидетелят носел дърва. Св. Н. ходел в имота
до към 2018г., но през деня. Вечерта не е ходил в имота. Последните години
свидетеля кара автобус и минава покрай имота често. Н. не познава В. Пейчев.
Знае, че А. не е в добри отношения с Иванови.
34. Свидетелят Любомир Йорданов
Пейчев, без родсто и дела със страните, съсед от към южната страна на имота на
Иванови споделя, че купил своето място през 1995г., а през 1996г. построил офис, сервиз и жилищна част. В момента
дъщерята на свидетеля живее в имота, а той само го посещава. Описва по следния
начин границите на имота на В.: от североизточната част е второстепенна улица, надолу към
югозапад има къща и постройкира
североизточната
граница на имота
е пътят за Виница, от юг граница е имотът на свидетеля, а на югоизток Стефан Гъдев. До имот 3 на
скица на / л. 54 /, която е предявена на свидетеля има постройка, а другото е овощни
дървета. Откъм
североизток имотът е огреден с двойна ограда и дървета. Целият имот го ползва фамилията на
Иванови. Горната част на имота В. ползвал за съхранение на автомобилни части. В
югозападната част на имота бил мотиран фургон, мониран около 1994г.-1996г.
Вагонът вкарали / свидетелят е участвал/ през западната граница. До вагона нямало нищо, нямало е
ограда. Зад фургона
също е нямало нищо. След това
около 2000 г. в
имота монтирали хладилана камара за съхранение на хранителни продукти. Фургонът
стоял до преди 2 години, преди да бъде нарязан. Имало ограда откъм западната и
северната част на имота. В югозападната част е имало едноетажна барака, в която до
около 2000г. живеел работник на Иванови
–Огнян, който идвал и си отивал. Свидетелят вече не живея там, ходи само периодично. Все още в
имота има хладилна камера, направена през 2000г. от панели. Откъм пътя е имало
врата, която била затворена и не се е ползвала. От 1995 г. св. Пейчев не е виждал човек да влиза и да се
ползва тази врата. Не е чувал името А.П.А.. Последно в имот № 3 свидетелят е влизал през 2010 -2011 г., за да постави вагона
. Обслужването
по ползването на фургона е било възможно и откъм имот 3 и откъм имот 4. Свидетелят не знае да има кладенец в имот № 3,не влизал в стаите никога. В имота е
виждал единствено В.И..
35. По делото е приложен протокол №14/
19.07.2000г. от заседание на Общински съвет(л. 510 и сл) за утвърждаване на
промени в транспортната схема на община Варна.
36. От приложеното на л. 352 от делото
пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рех. 4502, том 2,
рег.186 се установява, че А.П.А. е
упълномощил Йордан Койчев В. да извършва правни и фактически действия по
отношение на ПИ с идентификатор 10135.2563.3, вкл. да се разпорежда в имота.
37. На л. 477 и следващите е
представено копие от протокол от 29.10.2018г. от открито съдебно заседание по
гр.д. №7321/2018г.
по описа на ВРС,
по което свидетелят Георги Н. в дал показанията по отношение на владението,
осъществявано от ищеца / ищец и по настоящото дело А.А./.
38. От сведението, дадено от В.И.И. по
ДП №942/2019 г. по описа на Второ РПУ-гр.Варна (л. 40 от преписката) се
установява, че през 1984г. И. предложил на на свой познат Павел, ако иска да
работи безвъзмездно лозе в м-ст Акчелар, което притежвал по НА от 1983г.
Няколко години по-късно Павел починал. Съпругата му идвала известно време в
имота, но в последствие се отказала да го обработва. След 1990г. никой не е
идвал в имота, а същият е запустял
II. Горната фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Основателността
на предявения осъдителен иск с
правно основание чл.108 ЗС следва да бъде преценена с оглед
кумулативното наличие на следните предвидени в закона материално- правни
предпоставки: 1/ титулярство на правото на собственост върху имота- предмет на
иска, за ищeca, 2/ упражнявана от страна на ответниците фактическа власт-
владение, върху същия имот, и 3/ липса на основание за осъществяваното от
последните владение върху имота.
По делото ищецът основа правото си на
собственост на упражнявана фактическа власт с намерение за своене с присъединяване
владението на наследодателя му Пенка Димитрова в периода от 1988г. до 2019г.
Доколкото
страната не основава владението си на годен да прехвърли правото на собственост
акт- правна сделка, съдебно решение или административен акт, за да породи
правните последици на придобивната давност, е необходимо ищецът да докаже, че е
установил и упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене най
малко десет години (чл. 79, ал. 1 от ЗС), като владението му е постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
В
рамките на защитата си срещу предявения иск ответниците следва да установят
твърдяните собственически права на придобивното основание, на което се
позовават- продажбено правоотношение, евентуално давност.
От
съвкупната преценка на ангажирания по делото доказателствен материал съдът
достига до извода, че ищеца, респ. неговия праводател в периода след 1988г. са
извършвали действия, представляващи елементи от съдържанието на правото на
собсвеност, с което да придобили съответното вещно право по давност.
1.
От показанията на свидетелите Надя Янкова Василева и Георги Н. (доказателства, описани под т 32. и т. 33 ), кредитирани от съда като
непосредствени, непротиворечиви и коресподниращи на останалия доказателствен
материал безспорно се установи, че в периода 1992-93 г. до 2019г.
ищецът А.А., а преди това неговия наследодател (доказателство т. 2) Пенка Димитрова са упражнявали фактическа
власт с намерение за своене. Двамата свидетели имат преки и дълготрайни
впечатления по отношение на имота. Свидетелката Надя Василева живее в съседство
повече от двадесет години, а
св. Георги Н. е
посещавал имота от 1992 г. И двамата детайлно описват имота, вкл. неговите
граници и съседи, както и постройките и насажденията на мястото. Изнасят, че
имотът е обособен от имота на ответниците на юг. И двамата свидетели
категорично сочат, че за период, в който имат впечатления имот се е владял от А.
и майка му, а семействата на св. Василева и това на ответниците са искали
съгласие от Пенка Димитрова за извършване на действия, с които са й пречели да
упражнява правото си- за прокарване на водопровод, за изграждане на барбекю. От
тези показания съдът приема, че за първи път едва през 2019г. са предявили
претенции спрямо имота.
1.1)Не може да се сподели разбирането на ответниците за недостоверност
на тези показания.
1.1.1) Фактът
на упълномощаването на съпруга на св. Надя Василева –Йордан В. (доказателство по т. 36) да извършва разпоредителни
действия от името на ищеца с процесния имот не дискредитира априори показанията
на този свидетел. Няма данни по делото упълномощеното лице да е имало инвестиционни
намерения по отношение на имота, нито други интереси, което да доведе до
преценка за заинтересованост на свидетеля Надя Василева.1.1.2) Неуспешен е и
опитът да се дискредитират показанията на св. Георги Н. по съображения, че
изнесените от последния факти относно запознанството му с ищеца не отговарят на
истината. Така Н. е споделил, че през 1992-1993г. е управлявал камион, който се
е развалил по пътя Виница на място зад автобусна спирка ( доказателство по т. 37). За да
разколебае по принцип показанията на този свидетел, ответната страна е
приложила протокол за изменение на транспортната схема на града от 2000 и
2014г. (доказателство по т. 36), тоест към години следващи 1992-1993г., за
които споделя Н.. На следващо място при справка с https://www.google.com/maps/@43.2251365,27.9423986,3a,75y,298.38h,62.92t/data=!3m6!1e1!3m4!1svUZ0G2UNGpDCBa9Rl8V4ww!2e0!7i16384!8i8192 се установява,
че по-пътя Варна –Виница малко по-надолу от процесния имот в действителност се
намира спирка на градския транспорт. В действителност е налице известно
несъотвествие между изнесеното от св. по настоящото делото и в това по гр.д. №7321/2018г.
(доказателство по т. 37 )относно
началото на познанството им с А.А.. По настоящото дело свидетелят е посочил, че
са се запознали по повод аварния на управлявания от него камион в близост до
имота, а по гр.д. 7321/2018г. е изнесъл, че от 1990 г. кара плочи с камион по
обекти и А. е дошъл при него, за да го попита дали може да си купи плочи от
завода. В осналата си част, обаче показанията по двете дела съвпадат –както по
отношение на описанието на имота, границите, постройките в него, така и по
отношение на осъществяваното владение. Освен това и в показанията си по двете
дела свидетелят свързва началната им среща с камиона, който е управлявал.
1.2) Освен, че кореспондират помежду си
относно осъществяваното от ищеца владение
на имота, показанията на двамата свидетели съотвестват и на останалия
доказателствен материал по делото: От удостоверение, за това, че по молба на
Пенка Димитрова е отпочната процедура за признаване право на собственост на
недвижим имот ПИ № 1007Б, кв. 1
по плана на ж.к.“Бриз“ чрез извършване на обстоятелствена проверка (доказателство по т. 3), квитанции,
удостоверяващи заплащането на местни данъци и такси за имота (доказателство по т. 6), решение гр.д №7321/2018г. по описа на ВРС (доказателство по т. 8),ценени в
съвкупност може да се направи извод за несъмненото намерението на ищцовата
страна за своене на имота.
2. Съдът не кредитира показанията на
водените от ответниците свидетели досежно осъществяваното от П. и В.И., а преди
това от техния праводател В. Йорданов владение
на процесната реална част от ПИ, идентична с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК. 2.1)
Показанията на св. Борис Н. на първо място следва да се ценят, като потенциално
заинтересовани, предвид връзката му по сватовство с ответниците. На следващо място показанията на свидетеля за
това, че между имоти 10135.2563.3 и 10135.2563.4 преди изменението на КК през 2020г.
е нямало граница противоречат и на заключенията на двете допуснати по делото
първончална и повторна СТЕ, според които на южната граница на имота 10135.2563.3 е имало
поставен фургон от югозапад, а до него е имало ограда на бетонови блокчета е
имало ограда, от която и към датата на огледа личат следи( снимки към допълнителната експертиза на в.л. С.К. на л. 377). В
този смисъл са показанията на водените от ищеца свидетели, което допълнително
сочи на тяхната автентичност. Недостоверни
се явяват показанията на свидетел досежно наличието на надпис на премахнатата
порта по северната граница на имота. В о.с.з Борис Н. изрично посочи, че
премахната врата е била без надпис. Противното се установява от показанията на
свидетелите на ищците- Василева и Г. Н., според който на тази портичка е било
записано името на сем. Димитрови. Именно техните показания следва да се ценят
като убедителни, тъй като съвпадата със снимки на google street към март 2012г. (снимки
към експертизата на в.л. С.К. на л. 371). 2.2.) По вече изложените
съображения като недостоверни и противоречащи на останалия доказателствен
материла следва да се преценят показанията на св. Пейчев. Последният също
изнася, че до фургона е нямало
ограда, а преминаването между двете части на сегашния ПИ 10135.2563.2078 се е
извършвало безпрепятствено.
Следва да се
отчита и вътрешното противоречие в показанията на този свидетел, макар и
несъществено. Първоначално свидетеля излага, че въпросният фургон е монирал в
периода 1994г.-1996г. От друга страна по-късно заявява, че последно е влизал в
имота за да постави фургона през 2010г.-2011г. Показанията като цяло са
неубедителни. Св. Пейчев няма спомен в имота да е имало кладенец. При все че кладенецът е съществена
отличителна характеристика на имота, логично е Пейчев да има впечатления за
това съоражение.
2.3.)
Противоречиви са показанията на двамата свидетелите Г.Н. и Пейчев относно допуснатите в
имота работници на В.. Така св. Борис Н. сочи, че в периода 2000г. до 2012г. в
бунгалото, намиращо се в процесната реална част са живели работници на В.И..
Според св. Пейчев един, а не няколко работници, е живял в имота до 2000г. В
показанията на В.И. (доказателство по т.38),
които по принцип могат да се преценяват в гражданския процес в случай, че
съдържат признание за неизгоден за страната факт пък изобщо не се споменава за
работни. Напротив твърди се, че имотът след 1990 г. е запуснат и буренясъл. В
отговора на исковата молба ( стр .102) ответниците
са изложили, че бараката временно се е подслонявал техен помощник по
почистването на двора. Последното изобщо не съответства на изнесеното от
Борис Н., че работници (мн. ч) са обитавали имота в продължение на години. Изнесеното
от двамата свидетели, че не са виждали никой в имота, освен Иванови противоречи
и на твърденията на самите ответици в отговора, където те за посочили, че Пенка Димитрова е ползвала и
посещавала периодично имота до 2004-2005г.(отговор
на ИМ на л. 102).
3. С оглед на изложеното, преценени в
своята съвпкупност и взаимовръзка съдът намира, че събраните по делото
доказателства сочат, че след 1885г. 9до 2019г. ищецът, а преди това неговия
наследодател е осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху
процесната реална част. Обработвал и стопанисвал е имота. От Пенка Димитрова е
искано разрешение за преминаване на различни инсталации през имота.
Същевременно процесната реална част е била заградена, тоест пространствено
отделена от имот с идентификатор
10135.2563.4 преди актуализацията на КК, за което са събрани гласни
доказателства и експертизи. Косвено свидетелят Пейчев, воден от ответниците
също потвърждава тезата, че двамата имота са било обособени. Свидетелят Пейчев посочва,
че фургонът в имота на В. е внесе откъм западната граница. При наличие на лице
към главна улица (пътят Варна –Виница), нелогично е да се използва за достъп
западната страна.
4. Не могат да се споделят
съображенията на ответника, че упражняваната от Пенка Димитрова и наследника й А.А.
е под формата държане имота, доколкото първоначалното основание за тази
фактическа власт е било договор за наем с Община Варна. В действителност Павел А.А. е сключил през 1984г. договор за наем със Служба Земеделение (доказателство по т. 1). В самия договор,
обаче е предвидено изрично подновяване за всяка следваща година, което няма
данни да е сторено. Ако и фактическата власт на Павел А. да е установена като
държане, то от данните по делото несъмено ставя ясна промяната в намерението, с
която е осъществявал тази власт. От условията на договора е видно, че имотът е
предоставен за обработване, като изрично е забранено строителството и засяването
с трайни насаждения. В отклонение от това изисванет сем. Димитрови са изградили
барака в имота, записали са дерето, поставили са насаждения. Пенка Димитрова в
продължение на дълъг период от време
( дълго след датата, до която разумно може да се смята, че договорът е продължен),
е плащала данъци за имота. Чрез извършване на подобрения в имота промяната в
намерението, с което е държи имота е намира външен израз и е могла да стане
достояние като на наемодателя, така и ответниците. В сведенията, дадени от В.И.
по досъдебното произвоство (доказателство
38) се съдържа признание за факта,
че А. е настанен в имота със съгласнието на И.. При това положение и доколкото
ответниците са съседни на процесната реална част, то без съмение същите са
въприели демонстрираната промяна в намерението, с което се упражнява фактическа
власт. Не могат да се споделят доводите,
изложени в писмената защита на ответниците, че Пенка Димитрова не е
демонстирала промяна в намерението по отношение на владелеца, от който е получила
фактическата власт. С оглед влязлото по гр.д №7321/2018г. по описа на ВРС (доказателство по т. 8), с което на ищеца
е признато правото на собсвеност за процесния имот по отношение на Община
Варна, следва да се приеме, че по отношение на последната е извършена
демонстрация на промяната на намерението.
Не може да отрече владнието на ищеца по
съображения, че с влязло в сила решение по гр.д №20738/2010г. по описа на ВРС е отречно
Пенка Димитрова да е станала собственик на имот с идентификатор 10135.2563.3 по
силата на давностно владение по иска на Димитрова срещу Общината. В действителност
в това производство са отречени праватата на Димитрова, но не защото е отречено
тя да е осъществявала фактическа власт в заявения период, а по съображения, че не е приключила
реституционната процедура, отпочната в полза на наследниците на В. Йорданов,
въз основа на Решение на ПК № 771/5.02.2001г.(доказателство
по т. 20). Същевременно в на настоящото производство ответниците не се
позовават на земеделска реституция като основание за правата им. Превид
процесуално им положение в настоящото производство заяване в бъдеще на правото
на собствесност на основение земеделска реституция би било преклудирано.
В заключение, от събраниете по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
съдът приема, че ищецът, респ, неговите праводателя са осъществявали фактическа
власт.
5.Направения извод, налага обсъждането
на въпроса за собствеността на ответниците на въведеното придобивно основание –договор за продажба, обективиран в
НА вх. рег. № 10603, т. XXVII, акт №145/ 22.05.2020г. на СВ, с който В.А. е прехвърлил на ответниците П.С.И. и В.И.И. притежавания от него по наследство
1000/2200 кв.м ид. части
от ПИ с идентификатор 10135.2563.2078 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед № 18-92/14.10.2008г. на АГКК, последно изменение със заповед № 18-1971—24.02.2020г. на началника на
СГКК гр.Варна с площ 2323 кв. м., с предходни идентификатори 10135.2563.4,
10135.2563.3.
За да може да породи транслативното
действие сделката, на която ответниците се позовават е необходимо да се
установи, че праводателят им В.А., респ. неговия наследодател В. Йорданов са
били собственици на процесната реална част. Съдът намира, че приложените и
неоспорени доказателсва (доказателство по
т 16 и т. 17) . сочат правоприемство универсално между В.А. и В. Йорданов.
В този смисъл възраженията на ищеца са неоснователни.
5.1.Трайно е разбирането в съдебната
практика, че недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се
намират, месността, сигнатурата по ПУП, ако се намират в урбанизирана
територия, съответно индентификатор, границите от поне три страни и площта.
Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег.
Вещите лица по двете експертизи са
проследили местоположението на имота по действалите за местността планове. И
двете вещи лица не могат, обаче да
установят идентичност между имота по НА № 189, томIII от 06.04.1938
г. на варненски нотариус, с който праводателят на ответниците се твърди да е
придобил права и процесната реална част. Вещото лице С. К. счита, че по
действащия към датата на сделката КП от 1936 г. имотът е част от ПИ 1060, но не
може еднозначно да се определи местоложението му. Индивидуализират се
единствено границите шосе за Кичево и наследници на Яни Авлавидов. Имотът
остава неиндивидуализиран и по КП от 77г. При сравняване на описанието на
имота, с който В. Йорданов прехвърля на ответниците ид. части от имота с НА №
25/1983г. не може да се установи дали процесата реална част попада в имота,
собственост на В. Йорданов, тъй като не може да се получи затворен контур.
Вещото лице изготвило повторната експертиза също обуславя идентичността на
имота по НА
№ 189, томIII от 06.04.1938 г. с процесна реална част от съвпадение
между лицата Георги Карамфилов и Георги Панайотов, описан като граница в акта.
Данни за такова съвпадение не е налице, още повече името Георги е собственост
на стотици хиляди лица. Наличието на
твърде характерна граница, каквато е пътят Варна –Кичево от север и
обстоятелството, че границата наследници на Яни Авлавидов е от юг не може да
доведе до извод за определеност на имота.
5.2 Индиция за липса на идентичност между процесната реална
част и имота по НА
№ 189, томIII от 06.04.1938 г. , съответно по НА № 25, том I, №74/11.01.1983г. е че в разписния лист към плана от 77 г. преди
актуализацията му имот 1007 е записан на Борис Бабаеленов, което лице фигурира
в разписния лист на ПК от 1956г. (скица № 2 ) от допълнителното заключение.
Отделно процесната реална част е извън обхвата на регулационния план от 1937г.,
поради което е разположена извън строителни граници, за разлика от южната част
от имота по НА от 1938г.(отговаряща на ПИ 992 по КП от 1997г.) по ПК/36г., за
която е отреден парцел по регулационния план. Последното говори за различно
отреждане на отделните части, което е твърде нехарактерно за един общ имот.
5.3 По НА № 25, том I,
№74/11.01.1983г., с който на ответиците се прехвърлят идеални части от
имота, като граници на същия е посочено сухо дере. От друга страна видно и от
двете експертизи т. нар.“сухо дере“ минава през процесната реална част, а не
представлява северна граница на същата. За същото говори и служебна бележка от
20.05.1966г.(доказателство по т. 11), според която дерето е също граница на
имота на В. Йорданов
В заключение, съдът намира, че
процесната реална част не е идентична с имота по НА № 189, томIII от 06.04.1938
г. на варненски нотариус. След като праводателят на ответветиците не е бил собсвеник,
то и те не са могли да придобият права по наведеното деривативно основание.
5.4 По изложените по –горе съображения и доколкото се
установи ищецът, респ. неговият праводател да са осъществявали фактическа власт
върху имота до 2019г., то отвениците не са станали собственици въз основа и на
давностно владение. Дори и да се приеме, че владението е отнето през 2014г.,
когато И. са установил фактическа власт периодът от 2014г. до 2020г., когато е
предявен иска не е достатъчен за да се породят последиците на продобивна
давност. Към 2014г. ответниците биха били владелци въз основа на предварителен
договор. Предварителният договор не е годен да прехвърли права, поради което
владението въз основа на такъв договор е недобросъвестно.
В заключение ревандикационната
претенция се явява основателна. Доколкото няма спор, че ответниците понастоящем
осъществяват фактическа власт върху имота и се установи липсата на годно
основание за това, то последните следва да се осъдят да предадат владението на
ищеца.
С оглед изхода от спора на ищеца се
следват сторените по делото разноски съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства в общ размер на 3448 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.И., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН ********** , че А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** е собственик на реална част с площ
872 кв.м. от имот № 10135.2563.2078 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., идентичен
с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети
Никола, зашрихован с червени линии на скица на л.75 от делото, при граници на
реалната част път -имот 10135.2555.221, имот 10135.2563.2, 10135.2563.1, имот
10135.2563.5.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** владението на реална част с площ
872 кв.м. от имот № 10135.2563.2078 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-8-1971/24.02.2020г., идентичен
с ПИ с идентификатор 10135.2563.3 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
872кв.м., находящ се в гр. Варна, район Приморски, жк. „Бриз -юг”, м-ст Свети
Никола, зашрихован с червени линии на скица на л.75 от делото, при граници на
реалната част път -имот 10135.2555.221, имот 10135.2563.2, 10135.2563.1, имот
10135.2563.5, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА П.С.И., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.П.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 3448 лева, представляваща сторените по
делото разноски, на осн. чл. 78,а л. 1 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на В.П.А., ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на
ответниците П.С.И.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варнеснки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: