№ 37
гр. Пещера, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200047 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. Б. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 13, вх. „А“, ет. 4, ап. 14, чрез адв. В. М. от АК
– Пловдив, против Наказателно постановление № 22-0315-000818/21.11.2022
г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Х. Б. Х., на основание чл. 178Д от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за
извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран. Поддържа, че към момента на извършване на твърдяното
нарушение, управляваният от него автомобил не е бил паркиран на място,
определено за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с
трайни увреждания. Сочи, че обособеното пред магазин „Била“ в гр. Пещера
място за автомобили, обслужващи хора с трайни увреждания, е било заето
именно от такъв автомобил, който бил паркиран там. Изтъква, че е
санкциониран за това, че задната гума на управлявания от него автомобил
1
застъпва с около 5 сантиментра очертанията на това паркомясто, но това по
никакъв начин не затруднява използването му по предназначение от лица с
трайни увреждания. Оспорва процесният автомобил да е бил паркиран.
Твърди, че автомобилът е бил спрян за престой във връзка с извършване на
товарно-разтоварни дейности, свързани с предмета на дейност на дружество
„Инстант Деливъри“ ЕООД. Сочи, че административнонаказващият орган не
е описал по достатъчно конкретен и ясен начин обективните признаци на
твърдяното нарушение, като се е задоволил единствено с това да препише
посочената от него санкционна норма - чл. 178Д от ЗДвП. Поддържа, че
паркомястото, на което се твърди да е паркиран упралявания от него
автомобил, не е било обозначено съобразно изискванията на закона и
подзаконовите нормативни актове досежно наличието на поставен знак и
съответна синя маркировка. При условията на евентуалност намира, че са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че обстоятелството, че
административнонаказващият орган не е обсъдил в мотивите си защо приема,
че не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е допълнително
основание за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. Х., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началникът на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата,
в което намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли за потвърждаването му. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.11.2022 г., около 10:10 часа, в гр. Пещера, по ул. „Георги
Кьосеиванов“, на паркинга пред магазин „Била“, свидетелите К. Н. Г. и В. П.
П. – полицейски служители в РУ – Пещера установили, че товарен автомобил
„Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, собственост на „Инстант Деливъри“
2
ЕООД, е спрял на посочения паркинг така, че частично със задна дясна гума
се намирал върху място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с трайни увреждания. В началото на въпросния паркинг бил
поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“. Нямало допълнителна указателна табела за
броя на местата, за които важи пътния знак. Хоризонтална маркировка
(оцветяване на паркомястото в син цвят и с изобразен съответен знак) била
силно амортизирана, не покривала цялата площ на мястото за паркиране и на
практика липсвала такава. Процесният автомобилът бил спрян на паркинга с
включени аварийни светлини. По това време водачът бил в близост до
автомобила, който бил спрян за извършване на товарно-разтоварна дейност.
След кратко изчакване на място при полицейските служители дошъл водача
на товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР - жалбоподателят
Х. Б. Х., който не отрекъл, че управлява същия, но възразил да е паркирал
моторното превозно средство на мястото за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания. Поради това отказал да подпише
съставения му от свид. К. Г. фиш № 214731 за извършено нарушение,
изразяващо се в паркиране на процесния товарен автомобил частично със
задна дясна част върху място, обслужващо хора с увреждания.
С оглед на горното, свид. К. Г. съставил АУАН с бл. № 041074 от
04.11.2022 г. срещу Х. Б. Х. за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетел –
очевидец на твърдяното нарушение - свид. В. П.. Жалбоподателят подписал
АУАН с възражението, че само задното дясно колело на управлявания от него
бус било върху въпросното място, както и че по време на проверката на това
място без проблем паркирал автомобил, обслужващ инвалид. Свидетелят К. Г.
запознал нарушителя със съдържанието на АУАН и му връчил препис от
АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя Х. Б. Х., на основание чл. 178Д от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), за
извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 20.02.2023г.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
3
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства - АУАН бл. № 041074/04.11.2022
г., писмо с изх. № 11-01-50#1/11.05.2023 г. на Община Пещера, Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач, от гласните доказателствени средства - показанията на
актосъставителя К. Г. и свид. В. П. и приетия като веществено доказателство
компактдиск, съдържащ видеозапис от момента на извършване на твърдяното
нарушение (приложен на л. 44 от делото).
Разпитан като свидетел актосъставителят К. Г. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Същият помни конкретния
случай и описва установените от него фактически обстоятелства. Излага, че
на паркинга пред магазин „Била“ в гр. Пещера има едно паркомясто,
определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
трайни увреждания, както и че по време на проверката на това място е
паркирал автомобил със син цвят, различен от процесния. Но тъй като
товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, бял на цвят, със
задната си част се намирал частично върху това паркомясто, определено за
автомобили за хора с увреждания, приел, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение. Актосъставителят изтъква, че водачът на белия бус
бил встрани на автомобила и „правел нещо“. Двамата с колегата си В. П.
изчакали жалбоподателя да дойде при тях и му поискали документите. Сочи,
че съставил фиш за извършеното нарушение на водача - жалбоподателя, но
последният отказал да го подпише, поради което съставил АУАН.
Изложеното от актосъставителя кореспондира с показанията на свид. В. П.
който има преки впечатления относно обстоятелствата по извършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира показанията на свидетелите К. Г. и В. П. за логични и
непротиворечиви, поради което им дава вяра.
Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК и приобщеното веществено
доказателство - компактдиск, като относими към предмета на доказване по
делото и допринасящи за изясняване на фактическата обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
4
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков
Радев – Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. К. Г., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съдът намира, че макар
и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно
конкретно и съобразено с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като е посочено времето и мястото на нарушението и управлявания
от жалбоподателя автомобил. На нарушението е дадена и съответната правна
квалификация, която съвпада със словесното му описание.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания. Според разпоредбата на чл. 178Д от
ЗДвП за такова нарушение е предвидено административно наказание „глоба“
в абсолютно установен размер от 200 лева.
Според чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне
на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията
местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с
пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна
5
маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син
фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял
цвят. Следователно съгласно цитираната норма мястото за паркиране на
автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак
Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът „и“, което означава
кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка.
Гореизложеното означава, че местата за паркиране на хора с увреждания
следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с
международен символ за достъпност, за да се считат за „места, определени за
хора с увреждания“.
От съвкупния анализ на приобщеното по делото веществено
доказателство – компактдиск, писмо от Община Пещера и показанията на
свид. В. П. се установява, че в началото на процесния паркинг пред магазин
„Била“ в гр. Пещера е бил поставен пътен знак Д21 – „Място за паркиране на
пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, че там няма
допълнителна указателна табела за броя на местата, за които важи пътния
знак, както и че поставената пътна маркировка (оцветяване на паркомястото
в син цвят) е до такава степен амортизирана, че е изтрита и на практика
липсва маркировка. Това не дава възможност да се наложи категоричния
извод, че в действителност задната дясна гума на процесния товарен
автомобил се е намирала върху място на процесния паркинг в гр. Пещера,
определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
трайни увреждания (на което място, сигнализирано с пътен знак Д21,
несъмнено се установи по делото, че по време на проверката е имало
паркиран друг автомобил, син на цвят, обслужващ инвалид) и възпрепятства
установяване извършването на твърдяното нарушение по категоричен начин.
От друга страна изпълнителното деяние на нарушението по чл. 98, ал. 2,
т. 4 от ЗДвП изисква водачът да е извършил дейност по паркиране. Легалната
дефиниция на това понятие се съдържа в чл. 93, ал. 2 от ЗДвП - паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на
правилата за движение. А съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
6
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни
работи в присъствието на водача.
В процесния случай от възприета по делото фактическа обстановка и
събраните доказателства може да се направи заключение, че жалбоподателят
е извършил действие по престой с МПС, но не и паркиране, доколкото
товарен автомобил „Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, е бил с включени
аварийни светлини и водачът му се е намирал в близост до него, като
автомобилът е бил спрян за ограничено време, необходимо за извършване на
товарно-разтоварни дейности. Освен това, доколкото на въпросното място,
сигнализирано с пътен знак Д21, по време на проверката безпрепятствено е
бил паркиран друг автомобил – син на цвят и на същото няма пътна
маркировка с международен символ за достъпност, то не може да се формира
еднозначния извод, че задната дясна гума на процесния товарен автомобил
действително се е намирала върху място за паркиране, отредено за хора с
увреждания.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че не е осъществен от
обективна страна състава на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй
като не се доказа действително да е налице паркиране на товарен автомобил
„Опел Мовано“, с рег. № РВ 8388 МР, на място, обслужващо хора с трайни
увреждания. В случая е налице престой на този автомобил на паркинга пред
магазин „Била“ в гр. Пещера.
Ето защо, съдът приема, че конкретното административнонаказателно
обвинение е недоказано от обективна страна. Поради недоказаност на
обвинението от обективна страна е безпредметно да се коментира
субективната страна на деянието.
По гореизложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият не е
поискал своевременно присъждане на разноски в настоящото съдебно
производство и не е ангажирал доказателства за реално сторени такива,
поради което съдът не дължи произнасяне по разноските в полза на
жалбаподателя.
7
Съдът счита, че направените по делото разноски от бюджета на съда
в общ размер на 13,88 лв. - изплатени пътни разходи на свид. К. Г. следва
да останат за сметка на държавата, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр.
чл. 190 от НПК (в този смисъл ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. № 98/1984
г. на ОСНК и ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0315-000818/21.11.2022 г.
на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Х. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл. 13, вх. „А“, ет. 4, ап. 14, на основание чл. 178Д от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за
извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8