РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря М.Методиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8667 по описа за 2019 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Р.П.Л.
против Прокуратура на Република България кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато и поддържано незаконно
обвинение в извършване на умишлени престъпления, по които бил оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав. Твърди, че от
незаконното обвинение претърпял имуществени вреди, изразили се в пропуснато
трудово възнаграждение за периода 22.12.2009 г. – 28.06.2018 г. на обща
стойност от 88 165 лв./уточняваща молба от 02.10.2019 г. – л.459/. Поддържа,
че размерът на това обезщетение следвало да се определи на база получаваното от
него възнаграждение по трудов договор с „М.***“ ООД при 8 часов работен ден и възнаграждение от
770 лв., тъй като към датата на задържането му получавал възнаграждение по
посочения трудов договор, което не могъл да реализира след започването на
наказателното производство срещу него. Наред
с това претърпял имуществени вреди, изразили се в загуба на имущество – на два ипотекирани
апартамента - апартамент № 18, находящ се гр.София, жк.“Младост-2“,
бл. № ******етаж, на стойност 260 000 лв., и апартамент № 37, находящ се в гр. София, район „Искър“, местност II зона, ж.к. „******, на стойност 250 000 лв., които
били продадени на публична продан, тъй като ищецът след задържането му по наказателното дело и
проведеното наказателно производство не
могъл да обслужва ипотечния кредит по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 32584/24.03.2008г.,
сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, и ипотечния кредит по договор за предоставяне
на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от 21.09.2007г., сключен с
„Обединена българска банка“ АД. Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 88 165
лв./обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в пропуснато трудово възнаграждение за периода 22.12.2009 г. до 28.06.2018
г., вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление/ и сумата от 510 000 лв, от
която 260 000 лв. – обезщетение за загуба на ипотекиран имот – апартамент № 18,
находящ се гр.София, жк.“Младост-2“,
бл. № ******етаж, продаден на публична продан, поради невъзможност да бъде
обслужван ипотечен кредит по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 32584/24.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, и 250 000 лв. – обезщетение за загуба на ипотекиран имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, район „Искър“, местност II зона, ж.к. „******, продаден на публична продан, поради невъзможност да бъде обслужван
ипотечен кредит по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на
недвижим имот от 21.09.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е
получавал трудово възнаграждение в размер на 770 лв. към датата на задържането
му под стража/22.12.2009 г./; твърди, че не са ангажирани доказателства за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; поддържа становището, че
след отмяната на мярката за неотклонение „домашен арест“ не е съществувала
обективна пречка ищецът да реализира трудови доходи; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и евентуална
невъзможност на ищеца да реализира трудови доходи; оспорва твърденията, че ищецът е претърпял
вреда, изразила се в загуба на имущество; оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и обявяването на двата
ипотечни кредита на ищеца за предсрочно изискуеми; твърди, че при сключване на
договорите за кредит ищецът не е разчитал само на трудовото си възнаграждение
от „М.***“ ООД; поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претенцията за законна лихва.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, установи от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в пропуснато трудово възнаграждение за периода
22.12.2009 г. – 28.06.2018 г. на обща стойност от 88 165 лв:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат ангажирани
доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато
обвинение за извършено престъпление;
2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е претърпял имуществени
вреди; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредите; 5/да е установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда по НОХД № 4529/2010 г. на СГС, НО, 7 състав, подсъдимият
Л. е признат за невиновен по повдигнати срещу него обвинения в извършване на
престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр
ал.2 от НК; по чл.142, ал.3 , вр ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.7, пр.1, вр
ал.1, вр чл.20, ал.2 , вр
ал.1 от НК; по чл.142, ал.4, пр.2, вр ал.3, вр ал.2, т.1, т.2, пр.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2, ал.3, вр ал.1 , вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК и по чл.142, ал.3, вр
ал.2, т.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2, ал.3, вр ал.1 , вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК.
Със същата присъда е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.339, ал.1, пр.2, ал.6 от НК , за това, че на 22.12.2009 г. в гр.София, ж.к.“******, е
държал боеприпаси – 50 бр. патрони, кал.9 мм „Парабелум“,
предназначени за стрелба с пистолети калибър 9 мм, без да има надлежно
разрешение, съгласно чл.7 от Закона за контрол над взривните вещества,
огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл.41 от Правилника за приложение на
Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Присъдата е влязла в сила на 01.07.2014 г., след
като е била протестирана от Софийска градска
прокуратура и е потвърдена по отношение на Л. с присъда по ВНОХД № 652/2012 г.
на Апелативен съд - София, като срещу решението
на апелативния съд е подаден протест от прокурор при Апелативна прокуратура.
При касационното разглеждане обжалваният съдебен акт е потвърден с решение № 145/01.07.2014
г. по КНД № 206/2014 г. на ВКС.
От представените по делото преписи от документи
по досъдебно производство № 233/2009 г. на ГД“ДП“ МВР, по НОХД № 4529/2010 г. на
СГС, по ВНОХД № 652/2012 г. на САС и по КНД № 206/2014 г. на ВКС се установява,
че производство срещу ищеца е започнало на 22.12.2009 г., когато е привлечен
като обвиняем, и е приключило на 01.07.2014 г., когато оправдателната присъда е
влязла в сила.
Ищецът е с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ през периода 22.12.2009 г. - 21.07.2011 г./1 г. и 7 месеца/ и с мярка
за неотклонение „домашен арест“ през периода 21.07.2011 г. - 02.04.2012 г./8 месеца
и 11 дни/ или периодът, през който е ограничено правото му на свободно
придвижване, е от 22.12.2009 г. до 02.04.2012 г. – общо 2 години, 3 месеца и 11
дни.
По делото е разпитан св.В.Л. – брат на ищеца.
Същият твърди, че ищецът преди задържането му работел по трудов договор, братята
имали и семен хотелиерски бизнес на морето, който
осъществявали чрез дружество с наименование
“******“ ЕООД. През периода, през който ищецът бил задържан, нямал
доходи от хотелиерство, нито трудови доходи.
Никъде не го искали на работа. На две места започнал работа, но го уволнили,
защото казвали, че той е „еди кой си“, свързан с
„Наглите“. Имало период, през който ищецът помагал на свидетеля, но и неговият
бизнес пострадал. Свидетелят искал да си изкара разрешително за сладолед, но му
казали, че фирмата му е свързана с „Наглите“
и не му разрешили. Понастоящем свидетелят заедно с ищеца гледали пчели.
Този бизнес свидетелят започнал през 2013 г. или 2014 г. - 2015 г. Ищецът работел на две места.
От представена от ответника справка от Регистъра
на обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ, се установява, че
хотел и плувен басейн в гр. Варна, стопанисвани от „И.-**“ ООД, са
преустановили дейността си съответно на 21.07.2009 г. и на 10.08.2009 г., т.е хотелиерската
дейност, в която е помагал ищецът на брат си, е била преустановена няколко
месеца преди задържането му по наказателното дело./задържан е на 22.12.2009г./.
В справката е отбелязана и категоризация на ресторант и бар в гр. Варна, която регистрация
е заличена през 2008 г. На името на „******“ ООД е регистриран и ресторант в
гр.София, ж.к.“Дружба“ -2 срещу бл.218, но не е отразена дата на регистрация,
нито дата на заличаване.
От справка на публичния сайт на Търговския
регистър се установява, че управител и едноличен собственик на капитала на „И.-**“
ЕООД е свидетелят В.П.Л.
От заключението на комплексната експертиза – част
счетоводна, което съдът кредитира, се установи, че ищецът към датата на
задържането му / 22.12.2009 г./ е работел по трудов договор за „М.***“ ООД/дружество,
в което е бил съдружник и управител/, като трудовият договор е бил за 4 часов работен ден при месечно възнаграждение
от 385 лв.. През периода м.06.2009 г. до м.12.2009 г. ищецът е работил при тези
условия на трудовия договор – 4 часов работен ден при месечно възнаграждение от
385 лв., а през периода м.01.2009 г. до
м.05.2009 г. е работил на осемчасов
работен ден при месечно възнаграждение от 770 лв.
При
така събраните доказателства съдът приема, че по делото е доказано, че ищецът
не е могъл да работи и да получава трудови доходи през периода 22.12.2009 г. - 02.04.2012 г., през който е бил с наложени мерки за неотклонение „задържане
под стража“ и „домашен арест“, като е налице пряка причинно-следствена връзка
между незаконото обвиненние
и пропуснатите трудови доходи за този период.
Пропуснатото трудово възнаграждение за този
период следва да се изчисли на база на трудовото възнаграждение на ищеца за
последния пълен работен месец, предхождащ задържането му по наказателното дело
– м.11.2009 г., когато трудовото му възнаграждение е възлизало на 385 лв. за
четиричасов работен ден, при което пропуснатият трудов доход за периода
22.12.2009 г. - 02.04.2012 г. възлиза на 10 506.93 лв.
За останалата част от процесния
период след 02.04.2012 г. до 28.06.2018 г. също не е установено ищецът да е
получавал трудови доходи, но по делото не е доказана причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и оставането без трудови доходи за този период.
Това е така, тъй като през този период ищецът не е бил ограничен в придвижването
си и е могъл да работи по трудов или граждански договор. При справка в
Търговския регистър се установява, че същият е бил съдружник в „М.***“ ООД, т.е могъл е да участва в дейността на това
дружество и да реализира доходи. Представено е удостоверение от ДСИ по изп.дело № 96/2010г. на СРС за наложен запор върху
дружествените дялове на ищеца в „М.***“ООД, но налагането на запор върху
дружествени дялове не е пречка търговското дружество да осъществява дейността
си и да реализира приходи.
По изложените съображения, предявеният иск следва
да бъде уважен до размера от 10 506.93 лв. и за периода 22.12.2009 г. до 02.04.2012 г., а
в останалата част, до пълния предявен размер от 88 165 лв. и за периода
02.04.2012 г. до 28.06.2018 г., следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 510 000 лв,
изразили се в загуба на имущество – на два ипотекирани апартамента, находящи се в ж.к. “Дружба“ и в ж.к. “Младост 2“, продадени на публична продан, поради невъзможност да бъдат обслужвани
ипотечни кредити:
За да бъдат уважени предявените искове трябва да
бъдат ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
претърпял имуществени вреди; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите; 5/да е установен размерът на дължимите
обезщетения.
Спрямо ищеца е постановена оправдателна присъда по
НОХД № 4529/2010 г. на СГС, 7 състав, по повдигнати срещу него обвинения в
извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 и пр.2, т.2, вр ал.2 от НК; по
чл.142, ал.3 , вр ал.2, т.1, т.2, пр.1, т.7, пр.1, вр ал.1, вр чл.20, ал.2 , вр ал.1 от НК; по чл.142, ал.4, пр.2, вр
ал.3, вр ал.2, т.1, т.2, пр.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2,
ал.3, вр ал.1 , вр чл.20,
ал.4, вр ал.1 от НК и по чл.142, ал.3, вр ал.2, т.2, т.7, пр.1, т.8, пр.2, ал.3, вр ал.1 , вр чл.20, ал.4, вр ал.1 от НК.
Със същата присъда е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, ал.6 от НК , за това, че на
22.12.2009 г. в гр.София, ж.к.“******,
е държал боеприпаси – 50 бр.
патрони, кал.9 мм „Парабелум“, предназначени за
стрелба с пистолети калибър 9 мм, без да има надлежно разрешение, съгласно чл.7
от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и
боеприпасите и чл.41 от Правилника за приложение на Закона за контрол над
взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
Присъдата спрямо Л. е влязла в сила на 01.07.2014
г., след като е била потвърдена с присъда по ВНОХД № 652/2012 г. на Апелативен
съд - София и решение № 145/01.07.2014 г. по КНД № 206/2014 г. на ВКС.
От представените по делото преписи от документи
по досъдебно производство № 233/2009 г. на ГД“ДП“ МВР, по НОХД № 4529/2010 г.
на СГС, по ВНОХД № 652/2012 г. на САС и по КНД № 206/2014 г. на ВКС се
установява, че производство срещу ищеца е започнало на 22.12.2009 г., когато е
привлечен като обвиняем, и е приключило на 01.07.2014 г., когато оправдателната
присъда е влязла в сила.
Ищецът
е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ през периода 22.12.2009 г. -
21.07.2011 г./1 г. и 7 месеца/ и с мярка за неотклонение „домашен арест“ през
периода 21.07.2011 г. - 02.04.2012 г./8 месеца и 11 дни/ или периодът, през
който е ограничено правото му на свободно придвижване, е от 22.12.2009 г. до
02.04.2012 г. – общо 2 години, 3 месеца и 11 дни.
Ищецът
е сключил два договора за ипотечен
кредит - на 21.09.2007 г. с „Обединена
Българска банка“ АД и на 24.03.2008г. с „Юробанк И Еф Джи България“АД.
Първият
договор от 21.09.2007 г. с „Обединена българска банка“ АД е сключен за предоставяне на кредит в размер на
101 000 лв. за закупуване и ремонт на недвижим имот - апартамент № 37, находящ се в гр.София, местност II зона, ж.к.“Дружба“, бл.125, със застроена площ
от 81.75 кв.м.
Вторият
договор от 24.03.2008г. е сключен с „ Юробанк И Еф
Джи България“АД за отпускане на кредит от 90 000 евро, от които 45 990 евро за закупуване на апартамент № 18, на груб
строеж, находящ се на шести жилищен етаж в блок Б,
секция А, в УПИ V -1223 от кв.5
по плана на София, кв.“Младост 2“, заедно с мазе № 18 и 44 010 евро за други
разплащания.
Ищецът е закупил двата недвижими имота,
описани в договорите за кредит, с парични средства, отпуснати от банките./нотариален
акт № 149/21.09.2007г., том пети, рег. № 3066, нот.дело
№ 873/2007г. на нотариус Д.и нотариален акт № 96/26.03.2008г., том първи, рег.
№ 1876, нот.дело № 85/2008г.на нотариус Г./.
За
обезпечаване на вземанията на банките по договорите за кредит ищецът е учредил
ипотеки в полза на банките върху закупените недвижими имоти - нотариален акт
№ 150/21.09.2007г., том пети, рег. № 3067, нот.дело
№ 874/2007г. на нотариус Д.и нотариален акт № 97/26.03.2008г., том
първи, рег. № 1878, нот.дело № 86/2008г.на нотариус Г..
Поради неизпълнение на задълженията по
договорите за кредит, банките са обявили кредитите за предсрочно изккуеми и са се снабдили със заповеди по чл.417 от ГПК - съответно на 27.01.2011 г. по чгр.д. № 57553/2010г. на СРС, ГО, 47 състав, за вземанията
на „О.“ АД, и на 26.09.2011 г. по чгр.д. № 37144/2011
г. на СРС за вземанията по договора с „Юробанк И Еф Джи
България“АД.
Образувани
са изпълнителни дела, по които и двата имота са продадени на публична продан,
като за апартамента в ж.к.“Дружба“ е издадено постановление за възлагане на
недвижим имот на 21.01.2013 г. по изп.дело №
20117810400253 на ЧСИ Г.Д., а за апартамента в ж.к.„Младост 2“ е издадено
постановление за възлагане на недвижим имот на 08.08.2014
г. по изп.дело № 20148410403349 на ЧСИ Н.М.Представени
са вносни бележки за плащания, извършени през периода 25.10.2007г. - 26.11.2009г.
от Р.Л. на вноски по договор за ипотечен кредит с „О.“АД.
Представени
са вносни бележки за извършени плащания от Р.Л. през периода 04.04.2008 г. – 15.12.2009г. на „Юробанк
И Еф Джи България“АД,
Представени
са и извлечения от банковата сметка на Р.Л. в „Юробанк
И Еф Джи България“ АД за периодите 02.04.2008г. – 31.12.2008г., от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. и от 01.01.2010
г. до 31.12.2010 г.
От
изпратена от „О.“АД справка за обслужването на процесния
кредит от 21.09.2007г./л. 530 – 533/ се установява, че ищецът е започнал да
просрочва задълженията си по договора преди
да бъде задържан по наказателното дело/задържан е на 22.12.2009г./. Преди тази
дата на 30.06.2009 г. – просрочената сума е 733.66 лв., на 31.07.2009г. –
765.56 лв., на 31.08.2009 г. – 1533.01 лв., на 30.09.2009г.- 1608.26 лв., на 30.10.2009г.
– 1684.64 лв. Докато ищецът е бил с мярка за неотклонение “задържане под
стража“ и „домашен арест“ са били
извършвани плащания по кредита през периода 28.02.2011 г. – 29.02.2012 г.
Видно от справка, изпратена от „Пощенска
банка“ АД, за задълженията по договора за кредит с „Юробанк
И Еф Джи България“ АД/ л.675-676/ ищецът е започнал да просрочва вноски по този
договор преди да бъде задържан
по наказателното производство, а именно
през периода 02.06.2008 г. – 15.12.2009 г./предпоследна
колона на справката/, както и не винаги е заплащал пълния размер на дължимата
вноска от 819.90 евро за този период. Размерът на дължимата вноска е посочен в
представения по делото погасителен план/ л.73 -79/.
В
своите показания св.Л. – брат на ищеца,
заявява, че необслужването на кредитите се дължи на задържането на ищеца.
Твърди, че преди задържането на Р.Л. той имал достатъчно средства от трудовата
си заетост да обезпечава семейството си и да си позволи по-луксозен начин на живот.
Работел по трудов договор и помагал в семейния хотелиерски бизнес на морето. Дивидентите от хотелиерската дейност в края на
годината се разпределяли по следния начин: 90 процента поравно между тримата
братя и 10 процента за сестра им, която помагала като камериерка. Хотелиерският
бизнес осъществявали чрез търговско дружество „******“ ЕООД, чийто управител и
едноличен собственик на капитала бил свидетелят. Ищецът закупил два апартамента
за синовете си в ж.к.“Дружба“ и ж.к.“Младост“ с кредити от банки. След
задържането на ищеца, свидетелят известно време помагал за обслужването на
кредитите, но от един момент нататък вече не можел да ги погасява, след което банките
взели апартаментите и ги продали. Свидетелят твърди, че е плащал кредитите,
докато брат му е бил в ареста, защото имали неразпределени дивиденти от
хотелиерството. Ищецът не можел да работи след като бил отменен домашният
арест. На две места започнал работа, но го уволнили, защото бил свързан с „Наглите“. Бизнесът на свидетеля също пострадал – не му
издали разрешително за количка за сладолед, защото му казали, че фирмата е
свързана с „Наглите“. Понастоящем ищецът и свидетелят гледали пчели. Този
бизнес свидетелят започнал през 2013 г. или 2014 г. - 2015 г. Свидетелят
твърди, че колекторска фирма го търсела за заплащане
на кредитите, тъй като той самият станал „съползвател
на кредита“ и в двете банки след като брат му бил задържан.
От
представена от ответника справка от Регистъра на обекти с обществено предназначение,
контролирани от РЗИ, се установява, че хотел
и плувен басейн в гр. Варна,
стопанисвани от „И.-**“ ООД, са преустановили дейността си съответно на 21.07.2009 г. и на 10.08.2009 г., т.е
хотелиерската дейност, в която е помагал ищецът на брат си, е била
преустановена няколко месеца преди задържането му по наказателното
дело./задържан е на 22.12.2009г./. В справката е отбелязана и категоризация на
ресторант и бар в гр. Варна, която регистрация е заличена през 2008 г. На името
на „******“ ООД е регистриран и ресторант в гр.София, ж.к.“Дружба“ -2 срещу
бл.218, но не е отразена дата на регистрация, нито дата на заличаване.
От
справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че управител и
едноличен собственик на капитала на „И.-**“ ЕООД е свидетелят В.П.Л..
От
справка на публичния сайт на Търговския регистър се установява, че ищецът от
2008 г. е управител и съдружник в „М.***“
ООД.
От назначената
комплексна експертиза – част оценителна, която съдът кредитира, се установява,
че пазарната стойност на апартамент № 18, находящ се
в гр.София, жк.“Младост-2“, бл. № ******етаж, към
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.07.2014 г. - е 150
621 лв., а към 15.12.2014 г., когато е издадено постановлението за възлагане на
имота по изпълнителното дело, е 151 149 лв. Пазарната стойност на апартамент №
37, находящ се в гр. София, район „Искър“, местност II зона, ж.к. „******, към 01.07.2014 г./датата на
влизане в сила на оправдателната присъда/ е 98 354 лв., а към 20.02.2013 г.,
когато е издадено постановлението за възлагане на имота по изпълнителното дело,
е 93 048 лв.
При
така събраните доказателства съдът приема, че исковете за имуществени вреди,
изразили се в загуба на два ипотекирани апартамента, продадени на
публична продан, са неоснователни, поради следните съображения:
Ищецът
е закупил апартаментите не с лични средства, а със средства, отпуснати от банки,
поради което е учредил и договорни ипотеки върху имотите в полза на кредиторите.
В този смисъл при продажбата на апартаментите не е загубил тяхната стойност,
тъй като реално не е бил вложил лични средства за придобиването им. При
издаване на заповедите по чл.417 от ГПК ищецът е бил заплатил малка част от
кредитите, но в настоящото производство не се търси обезщетение за сумата,
която той самият е заплатил по договорите за банков кредит.
На
следващо място, не бе доказана и пряка
причинно-следствена връзка между наказателното производство и извършените
публични продажби на двата апартамента. От изпратена от „О.“ АД справка за
обслужването на процесния кредит/л.530 – 533/ се
установява, че ищецът е започнал да просрочва задълженията си по договора преди да бъде задържан по наказателното
дело /задържан е на 22.12.2009г./. Преди тази дата на 30.06.2009г. –
просрочената сума е 733.66 лв., на 31.07.2009г. – 765.56, на 31.08.2009г. – 1533.01
лв., на 30.09.2009г. – 1608.26 лв., на 30.10.2009г. – 1684.64 лв. Банката се е
снабдила със заповед по чл.417 от ГПК на 27.01.2011 г. по чгр.д.
№ 57553/2010 г. на СРС, ГО, 47 състав, а апартаментът, находящ
се в ж.к.“Дружба“, е възложен с постановление за възлагане на недвижим имот от
21.01.2013 г. Неплащането на вноските неминуемо е довело до увеличаване размера
на кредита чрез начисляване на наказателна лихва/ чл.6, ал.1 от договора от
21.09.2007г. с „О.“ АД/ и е могло да послужи за основание за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем /чл.18 от договора от 21.09.2007 г. с „О.“АД/. По делото
не е установено за неплащане на кои конкретни вноски банката е обявила кредита
за предсрочно изискуем, но неплащането на четири вноски по договора с „О.“ АД
преди започването на наказателното производство спрямо ищеца по несъмнен начин
сочи, че той е изпитвал затруднения да обслужва кредита преди да бъде задържан
по наказателното дело. Това се
потвърждава и от данните за получаваното от него трудово възнаграждение за 4
часов работен ден в размер на 385 лв. – сума, която не е била достатъчна за
обслужване на кредита. Не се потвърдиха показанията на св. Л., че ищецът до
задържането му под стража е имал възможност да води по-луксозен начин на живот чрез
доходите от трудовата си дейност и от хотелиерската дейност, осъществявана с
братята му, и единствено наказателното производство е преустановило тази
дейност. От представена от Софийска градска прокуратура справка от Регистъра на
обекти с обществено предназначение, контролирани от РЗИ, се установява, че
хотел и плувен басейн в гр. Варна,
стопанисвани от „И.-**“ ООД, са преустановили дейността си съответно на 21.07.2009 г. и на 10.08.2009 г., т.е
хотелиерската дейност, в която е помагал ищецът на брат си, е била
преустановена няколко месеца преди задържането му по наказателното дело. В
настоящото производство не се твърди, респ. не са ангажирани и доказателства,
ищецът да е получавал възнаграждение като управител на „М.***“ООД. Дори и да е
получавал някакви доходи от дейността на „М.***“ ООД, те явно не са били
достатъчни, след като ищецът е срещал затруднения да обслужва кредитите си.
Относно
втория договор за кредит, сключен с „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, също се установи от справка, изпратена от „Пощенска банка“ АД /л.675/, че ищецът е започнал да просрочва вноски по този
договор преди да бъде задържан
по наказателното производство, а именно
през периода 02.06.2008 г. – 15.12.2009г./предпоследна колона на справката/,
както и не винаги е заплащал пълния размер на дължимата вноска от 819.90 евро
за този период, вместо което е извършвал частични плащания на вноски. Напр.
през периода 02.08.2009г. до 15.12.2009 г. е заплащал по 670 евро, вместо по
819.90 евро. Размерът на дължимата
вноска е посочен в представения по делото погасителен план/л.73 -79/. Банката
се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК на 26.09.2011 г. по чгр.д. №
37144/2011 г. на СРС, ГО, 31 състав, а апартаментът, находящ
се в гр.София, жк.“Младост-2“, бл. № ******етаж, е
възложен с постановление за възлагане на недвижим имот от 08.08.2014 г. Просрочването на вноски и частичното плащане на
вноски неминуемо е довело до увеличаване размера на кредита чрез начисляване на
санкционна лихва/ чл.3, ал.3 от договора от 24.03.2008г. с „Юробанк
И Еф Джи България“АД/ и е могло да послужи за основание за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем / чл.19, ал.2 от
договора от 24.03.2008 г. с „Юробанк И Еф Джи
България“АД/. По делото не е установено за неплащане на кои конкретни вноски
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, но просрочването на вноски и
неплащане на пълния размер на три последователни месечни вноски по договора с „Юробанк И Еф Джи България“ АД преди започването на
наказателното производство спрямо ищеца по несъмнен начин сочи, че той е
изпитвал затруднения да обслужва и този кредит
преди да бъде задържан по наказателното дело.
Невъзможността на ищеца да обслужва кредитите преди задържането му под
стража и липсата на достатъчно доходи – получавал е трудово възнаграждение за 4
часов работен ден в размер на 385 лв., хотелиерската дейност, осъществявана с
братята му, е била преустановена на 21.07.2009 г., по недвусмислен начин сочат,
че липсва пряка причинно-следствена връзка между наказателното производство и обявяването
на кредитите за предсрочно изискуеми. Както вече бе посочено, в настоящото
производство ищецът не твърди да е получавал доходи като съдружник или
управител на „М.***“ ООД, но дори и да е получавал такива доходи, явно те не са
били достатъчни, след като не е съумявал да обслужва кредитите си преди да
започне на наказателното производство срещу него.
Така
събраните доказателства установяват липсата на пряка причинно-следствена връзка
между наказателното производство и обявяването на кредитите за предсрочно
изискуеми, респ. публичната продажба на имотите. Следва да се посочи, че единият от кредитите /този с „О.“АД/ е бил
обслужван и през периода, през който ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ - 28.02.2011 г. – 29.02.2012 г., който
факт също опровергава твърденията на ищеца за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и невъзможността да
обслужва кредитите. Св. Л. заяви, че той самият е погасявал кредита, докато
брат му е бил в ареста, но неговите показания не са потвърдени със счетоводни документи по делото. Събраните
доказателства не потвърждават и показанията на св. Л. че е подписал анекс към
договорите за кредит и е станал съдлъжник по тях. При
издаването на заповедите по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
37144/2011г. на СРС и по чгр.д. № 57553/2010 г. на
СРС в тях като длъжник е посочен единствено ищецът, не и брат му В.Л.. Следва
да се посочи, че ако В.Л. действително е станал съдлъжник
по договорите за кредит, за което не са представени доказателства по делото, това
също би било основание да се приеме, че липсва причинно-следствена връзка между
наказателното производство и публичната продан на имотите.
По
изложените съображения, предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи стойността на продадени на публична продан ипотекирани
недвижими имоти, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По
претенцията за законна лихва и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност:
Законната
лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
01.07.2014 г. Претенцията за законна лихва се погасява с изтичане на тригодишна
давност./чл.111, б.”б” от ЗЗД/. Тъй като исковете са предявени на 28.06.2019г.,
то за периода 01.07.2014 г. до 27.06.2016 г./вкл./ вземането за законна лихва
върху уважената част от иска е погасено по давност, не и за периода след тази
дата, поради което законната лихва следва да бъде присъдена, считано от 28.06.2016
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 1020 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т.Н.М. ***, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 484,71 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.(възнаграждението е
определено по формулата: 10 506.93
лв./уважената част от исковете/ х 27 594.95 лв./ минимален размер на
възнаграждение, с оглед на общата цена на исковете от 598 165 лв./, като
получената стойност е разделена на общата цена на предявените искове от 598 165
лв.)
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Р.П.Л., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
партер – за адв. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 10 506.93 лв./обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в пропуснато трудово възнаграждение за периода 22.12.2009 г. до 02.04.2012 г., вследствие на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което Р.П.Л. е оправдан с присъда от 02.04.2012 г. по НОХД № 4529/2010г.
на СГС, влязла в сила на 01.07.2014 г./, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 88 165
лв. и за периода 02.04.2012 г. до 28.06.2018 г., както и претенцията за
законна лихва за периода 01.07.2014 г.-27.06.2016г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.Л., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – партер – за адв. М., против Прокуратурата
на Република България, адрес за призоваване: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 510 000 лв, от
която 260 000 лв. – обезщетение за загуба на ипотекиран имот – апартамент № 18,
находящ се гр.София, жк.“Младост-2“,
бл. № ******етаж, продаден на публична продан, поради невъзможност да бъде
обслужван ипотечен кредит по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 32584/24.03.2008г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД и 250 000 лв. – обезщетение за загуба на ипотекиран имот – апартамент № 37, находящ се в гр. София, район „Искър“, местност II зона, ж.к. „******, продаден на публична продан, поради невъзможност да бъде обслужван ипотечен
кредит по договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим
имот от 21.09.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД, които вреди са
следствие от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, по което Р.П.Л. е оправдан с присъда от
02.04.2012 г. по НОХД № 4529/2010г. на СГС, влязла в сила на 01.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.07.2014
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Р.П.Л., на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 1020 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Т.Н.М.,***, съдебен адрес:*** – над
партер, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 484,71 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: