Р Е Ш Е Н И Е
№ 719/ 25.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, в открито заседание на
двадесет и шести август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2.
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора
Стоян Пешев, разгледа докладваното от съдия Юрукова КАНД № 606, по описа на
съда за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на В.С.Ш.
с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. ***, против Решение № 275 от 13.04.2020
г., постановено по НАХД № 1902/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С
решението е потвърдено Наказателно постановление № 13-001761/ 27.09.2019 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. – земеделски производител, от гр.
Пещера, ул. „Свети Константин“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 3, ЕГН **********, на
основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева. В касационната жалба се съдържат твърдения за
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и
отмяна на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно призован, се
явява касатора и процесуалният му представител - адв. Б., който по изложени
съображения моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
ангажира писмено становище по касационната жалба, в което изцяло я оспорва и
иска потвърждаване на решението на районния съд. Претендира направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде
отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила решенето на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред
настоящия съд, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Наказателно постановление № 13-001761/27.09.2019 г. на
директора на ДИТ Пазарджик, на В.С.Ш. – земеделски производител, на основание
чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 414 от КТ, е наложена глоба в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
При извършена на 22.05.2019г. от инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик проверка за спазване на трудовото
законодателство спрямо земеделски производител В.С.Ш., в обект „масив от рози“,
намиращ се в м. „Комсала“ от землището на с. Главиница, общ. Пазарджик, около
9:00 часа е установено, че същият в качеството си на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма
с лицето Х. А. Д., който е престирал труд на обекта, като работник „розоберач“
и е беряла рози, облечен с работни дрехи. Х. А. Д. не е попълнил декларация по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, относно елементите на трудовото
правоотношение. Нарушението е извършено на 22.05.2019г., а е констатирано на
27.05.2019г. при преглед на документацията в Дирекция „Инспекция по труда“
Пазарджик, при която е изискан, но до края на проверката не е представен,
сключен трудов договор в писмена форма с Х. А. Д., нито пък еднодневен договор.
След проверка в информационния масив на администрацията не е открито, подадено
уведомление за сключен трудов договор. В резултат на това е съставен АУАН и е
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Посочените фактически
констатации и правни изводи са изцяло възприети от административнонаказващия
орган и възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на В.Ш.
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв.
За да постанови обжалвания в настоящото производство
резултат, районният съд е приел, че извършването на процесното административно
нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по делото
доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и
показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено
наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
По отношение на поддържаният касационен довод, трябва да
се отбележи следното:
Според легалната дефиниция, възведена в § 1, т. 1 от ДР
на Закона за подпомагане на земеделските производители, „Земеделски
производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена
и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Ясно е, че вписването
в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, няма за последица възникването на някакъв
нов правен субект. С вписването, физическото лице разширява своята
правосубектност, като придобива правото да бъде подпомаган финансово и се
ползва от правата, при съответно изпълнение на задълженията, които са
нормативно установени по отношение на регистрираните земеделски производители.
При това положение, правилно в наказателното постановление, физическото лице В.С.Ш.
е определено с качеството си земеделски производител, както и с качеството си
„работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, което всъщност е
съществената квалификация на физическото лице с оглед осъществяване на неговата
административнонаказателна отговорност.
В този смисъл, неоснователно е възражението в касационната жалба, че
описанието в наказателното постановление на санкционираното лице само като
„земеделски производител“, а не като „регистриран земеделски производител“,
представлява съществено нарушение на административно производствените правила.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ, според която не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и
ал. 3. Правилно съдът е приел, че с оглед на тази законодателна промяна следва
да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на
маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на
разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН за същите.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата
за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80 лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е изготвянето
на писмен отговор, провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито
съдебно заседание по делото на процесуалния представител.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275/13.04.2020 г., постановено по
н.а.х. дело № 1902/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик направените по делото разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/