№
216
гр.
П.***, 29.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.***, в открито заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 279 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на Р.К.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Решение КПК
-12/27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с което е отхвърлена нейна
Жалба вх. № 1012-13-15 от 04.02.2020 г. против Разпореждане № РВ-3-13-00704514
от 16.01.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови
добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 13.02.2018 г. до 02.04.2018 г., в размер на 347,86 лв. /триста четиридесет и
седем лева и осемдесет и шест ст./ - главница.
Жалбоподателката
твърди, че контролиращият административен орган неправилно е приел, че са
налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
получено обезщетение за общо заболяване. Посочва се, че е работела при „***“
ЕООД с ЕИК ***по трудово правоотношение, поради което е задължително осигурено
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично
обезщетение за времето, през което е била неработоспособна поради общо
заболяване. Навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради
неправилно приложение на закона. Моли съда да отмени оспореното решение на
директора на ТД на НАП – П.*** и потвърденото с него разпореждане за
възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за общо
заболяване.
В съдебно
заседание, жалбоподателката - редовно призована, не се е явила и не е изпратила
процесуален представител. По делото е постъпила молба от същата, в която
заявява, че поддържа жалбата и представя приложени към нея писмени
доказателства.
В съдебно
заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Й.
С., оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт.
Искането към съда е да отхвърли подадената жалба като неоснователна.
Административен
съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за
което оспореният
административен акт
създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ – П.***, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за
реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в Информационната система за електронен обмен на
документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателката
болнични листове, както следва: № *** за периода от 13.02.2018 г. до 26.02.2018
г.; № *** за периода от 07.03.2018 г. до
20.03.2018 г.; № *** за периода от 22.03.2018 г. до
02.04.2018 г. – всичките за ползване на отпуск поради временна
неработоспособност. Във връзка с тях и в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят „***“ ЕООД – с. *** представил
удостоверения относно правото за изплащане на
парично обезщетение.
За периода от 13.02.2018 г. до
02.04.2018 г. данни за жалбоподателката по чл.
5, ал. 4 от КСО са подавани от осигурителя „***“ ЕООД – с. ***.
Между страните не се спори, че за ползвания от К. отпуск
поради временна неработоспособност за горния период /от 13.02.2018 г. до
02.04.2018 г./същата е получила парично обезщетение поради общо заболяване в
размер на 347,86 лв. /триста четиридесет и седем лева и осемдесет и шест ст./.
По повод сигнал на
Дирекция ОКП, постъпил с Писмо № 1052-40-17/21.03.2019 г., ръководителят на ТД – П.*** на НАП, със своя Заповед №
ЗР-5-13-00645291/04.09.2019 г., възложил проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на осигурителя „***“ ЕООД – с. ***, която следвало да се
извърши от контролен орган при ТД – П.*** на
НАП. Заповедта е връчена на управителя на проверяваното дружество Б.Б.А.***на
04.09.2019 г. На същата дата последната подала декларация, в която направила
изрично изявление, че е закупила „***“ ЕООД – с. *** и още едно дружество: „***“
ЕООД за общата сума от 150,00 лв. и че никога не е назначавала в тях лица на
трудови договори. Видно от представен по делото Договор за продажба на
дружествени дялове, сключен между А.Т.М.***– продавач, и Б.Б.А.***– купувач,
последната е станала собственик на 100 % от капитала на дружеството „***“
ЕООД – с. *** на 18.05.2017 г. Същата е била собственик на дружеството и към
процесния период, което се установява от справка в Търговски регистър.
На 01.10.2019 г., на основание чл.
108, ал. 3 от КСО, старши инспектор по осигуряването при ТП – П.*** на НОИ
издал Задължителни предписания № ЗД-1-13-00656030/01.10.2019 г. на „***“ ЕООД за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за изрично посочени лица и периоди, сред които и жалбоподатателката Р.К.К.,
за периода от 12.02.2018 г. до 22.04.2018 г. Те са връчени на управителя на
дружеството осигурител на 04.10.2019 г., няма данни да са обжалвани в
законоустановения срок, поради което съдът приема, че са влезли в сила на
19.10.2019 г. Определеният срок за доброволното им изпълнение е 27
работни дни от получаването им. Същият е изтекъл на 12.11.2019 г.
С
Писмо изх. № 1130-13-248#5/27.11.2019
г. Д „ИТ” – П.*** уведомила ТД на НАП – П.*** за издадени на „***“ ЕООД задължителни предписания за заличаване на подадени
уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключени трудови договори.
На 28.11.2019 г. началникът на отдел
КПК при ТП – П.*** на НОИ подал до директора на ТП на НОИ – П.*** Докладна
записка вх. № 1130-13-248#6 от същата
дата, с която го уведомил, че задължителните предписания не са изпълнени в
указания срок. Предложил служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подадени от осигурителя „***“
ЕООД, предмет на задължителното
предписание от 01.10.2019 г.
С Придружително писмо изх. №
1130-13-248#7/28.11.2019 г., на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2015 г., директорът на ТП на НОИ – П.*** поискал от директора на ТД
на НАП – гр. София, офис П.*** служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4
от КСО, подадени от „***“
ЕООД за периода: месец март 2017 г. –
месец май 2019 г. вкл. Към него приложил три броя декларации образец № 1 към
чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г.
Видно от Писмо вх. № 1130-13-248#10/30.12.2019 г., изпратено от директора на ТД на НАП –
гр. София, офис П.*** до ТП на НОИ – П.***, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за
жалбоподателката, подадени от „***“ ЕООД за процесния
период: 13.02.2018
г. - 02.04.2018 г., са били заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК.
С оглед на горното, административният
орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО е приел, че
жалбоподателката не е била осигурена за общо заболяване и затова няма право на
парично обезщетение за времето, през което е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност - 13.02.2018
г. - 02.04.2018 г. На основание чл.
114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е издал Разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020
г., с което разпоредил доброволно възстановяване на добросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 13.02.2018 г. до
02.04.2018 г. в размер на 347,86 лв. Разпореждането е връчено на К. на
22.01.2020 г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО тя подала
срещу него Жалба вх. № 1012-13-15/04.02.2019 г. до директора на ТД на НАП – П.***.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП - П.*** на НОИ е издал актът – предмет на съдебен контрол в
настоящото производство, а именно: Решение № КПК-12/27.02.2020 г., с което е
отхвърлил оспорването като неоснователно.
В хода на съдебното обжалване не са
събрани доказателства, установяващи факти, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение.
При
горните фактически констатации, настоящият състав на Административен съд - П.***,
направи следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-15/04.02.2019 г., подадена по реда на
чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Решението е постановено в
едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Издадено е от директорът на
ТП – П.*** на НОИ, който е компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно директорът на ТП на НОИ – П.***
е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия
случай Разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020 г. е издадено от ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – П.***, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводстве-ните
правила, представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена
проверка по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателя
данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***“ ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни
касаят периода от месец март 2017 г. до месец май 2019
г. вкл.,
в който жалбоподателката е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност поради
общо заболяване. Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че
към този момент Р.К.К. не е имала качеството осигурено лице по смисъла на чл.
4, ал. 1 от КСО и съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл.
11, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО за временна неработоспособност. Изплатеното й
такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване
на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането му доказателства
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства,
че през периода 13.02.2018 г. - 02.04.2018 г. жалбоподателката не е работела по
трудово правоотношение при „„***“ ЕООД и
съответно не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова
подадените за това лице данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени.
Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2,
т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получената сума за
обезщетение за раждане на дете и обезщетение за временната неработоспособност.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - П.***
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.К. с ЕГН **********
и адрес: ***, против Решение КПК -12/27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***,
с което е отхвърлена нейна Жалба вх. № 1012-13-15 от 04.02.2020 г. против
Разпореждане № РВ-3-13-00704514 от 16.01.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване.
ОСЪЖДА Р.К.К. с ЕГН
********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – П.*** на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.
СЪДИЯ:/п/