Решение по дело №91/2024 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 106
Дата: 29 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия: Радка Георгиева Стоянова
Дело: 20245620100091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Свиленград, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245620100091 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. В., действащ чрез
адв. А. – АК Пловдив, срещу О. Ю. П., с която се предявява иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 СК. Ищецът твърди, че с
ответницата са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 2015 г. бил
прекратен с решение по гр.д. № 445/2020 г. по описа на РС Свиленград,
влязло в законна сила на 30.03.2021 г., без да са уреждали имуществените си
отношения. Твърди, че през 2016 г. решили да закупят помещение за
фризьорски салон, като с „Феникс груп БГ“ ЕООД сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот – магазин с площ от 50,34
кв.м., находящ се в гр. ************. Твърди, че тъй като не разполагали със
средства, ищецът сключил с „Банка Пиреос България“ АД договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който банката му
предоставила сумата в размер на 20 000 лв. С част от усвоената сума, ищецът
заплатил за горепосочения недвижим имот. През 2018 г. ищеца и ответницата
придобили в СИО и МПС – Волво ХС90, като за покупката му използвали и
остатък от сумата по кредита. Твърди, че от фактическата им раздяла от
24.07.2020 г. до сега плащал всички вноски по кредита. Твърди, че тъй като
сумите били плащани от него за задоволяване на семейни нужди, то
1
ответницата му дължи сума в размер на 5674,31 лв. за периода след
14.03.2023 г. до 14.12.2023 г. Поради изложеното иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5674,31 лв.,
представляваща половината от изплатените от ищеца суми по договор за
кредит с „Банка Пиреос България“ АД, считано от 15.03.2023 г. до
окончателното погасяване на кредита на 14.12.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата О.
Ю. П..
Ответникът О. Ю. П. е редовно призован за първото съдебно заседание,
като в изпратената призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание на 13.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. А., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово или отсъствие на негов представител. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно
заплатена държавна такса в размер на 227 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК, СЪДЪТ

2
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Ю. П., ЕГН: **********, адрес: гр. *****************,
да заплати на К. Т. В., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, сумата в
размер на 5 674,31 лв. (пет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и 31
ст.), представляваща половината от заплатените вноски по договор за кредит
от 04.07.2017 г., сключен с „Банка Пиреос България“ АД, за периода
15.03.2023 г. до 14.12.2023 г. /окончателното погасяване на кредита/, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба
– 07.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от
1127 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева), представляваща сторените пред
първата инстанция разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от
ГПК пред Окръжен съд – Хасково в едномесечен срок от връчването му.


Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3