Р Е Ш Е Н И Е
№20/04.02.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на тринадесети
януари през две хиляди и двадесетата година в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 58 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по искова молба от Г.И.А. и Д.И.К.
*** чрез процесуалния им представител адв. Н. от САК срещу ДЗИ – „Общо застраховане“ ЕАД, със седалище в гр. С., за заплащане на сумата от по 120 000
лв. на всеки един от ищците, която представлява застрахователно обезщетение
за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на
праводателя им И. Г. А., като претенцията е формиране след отчитане
съпричиняване на вредоносния резултат на И. А. в размер на 30%, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на смъртта му – ***** г. до
окончателното ѝ изплащане.
Претендират се разноски по
делото, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. Сочат се банковите сметки на ищците, както и на
процесуалния им пълномощник.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди следното:
На **** г. около **** ч. Д.И.
управлявал лек автомобил „****“ с рег. № ***** по път **** с посока на движение
гр. П. към гр. П.. По същото това време И. А. е управлявал лек автомобил „*****“
с рег. № ****** по общински път ***** с посока на движение гр. П. към гр. Б..
На кръстовището между двата пътя водачът на лек автомобил „*******“ Д.И., като
е нарушил правилата за движение по пътищата – движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, е ударил лек автомобил „****“,
управляван от А., в резултат на което по непредпазливост е била причинена смъртта
на последния. Д.И. е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП и
причиняване смъртта на А. с Присъда по НОХД № 308/2017 г. по описа на ОС – П.,
която с решение, постановено по ВНОХД № 505/2017 г. по описа на Апелативен съд –
П. е изменена в частта относно размера на наложеното наказание, като е
увеличен.
Твърди се, че в резултат на
сблъсъка между двата автомобила, А. е получил следните травми: Контузия на
главата, счупване на дясната теменна и слепоочна кости на черепа, контузия на
мозъка, разкъсно-контузна рана на главата в дясна теменна слепоочна и челна
области, охлузване по двете предмишници, охлузване и кръвонасядане в десния
лакът. Тези наранявания и по-специално тежката открита черепно-мозъчна травма е
довела до нарушаване функциите на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на
сърцето, което е било и непосредствената причина за смъртта на И. А..
Твърди се, че Г.А. е син на
починалия А., а Д.К. – негова дъщеря. И двамата са имали изключително близка
връзка с техния баща, разчитали са неговата подкрепа и затова загубата му е била понесена
изключително тежко от тях, като и към настоящия момент те не могат да приемат
случилото се. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „*******“ Д.И. попадал в
кръга лица, чиято отговорност се покрива застраховка ГО по полица № ******* г.
със срок на валидност от 17.01.2016 г. до 17.01.2017 г., издадена от ДЗИ Общо
застраховане ЕАД.
След предявяване на
претенция от страна на ищците за заплащане на обезщетение по доброволен ред,
ДЗИ е определило и изплатило на всеки един поотделно по 20 000 лв. Ищците
твърдят, че така изплатеното им обезщетение не е адекватно на претърпените от
тях неимуществени вреди с оглед техния интензитет и продължителност. Ето защо
се твърди, че е налице правен интерес за ищците да предявят настоящия иск.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество. Становището на
същото е, че предявените искове са неоснователни както по основание, така и по
размер.
Ответното дружество не
спори относно обстоятелството как е настъпило процесното ПТП, както и относно
вида и характера на уврежданията, довели до летален изход на И. А.. Не спорят и
че в производство пред тях по доброволен ред са изплатили на ищците по
20 000 лв. на всеки. Твърдят, обаче, че стойността на обезщетението са
определили като са преценили, че пострадалият А. е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат, като е навлязъл в кръстовището от път без предимство,
без да спре на знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Отделно от това А. е пътувал без поставен предпазен колан и е управлявал
технически неизправен автомобил – неизправна спирачна уредба. Съобразно всичко
изложено дотук застрахователното дружество възразява, че изплатеното от него
обезщетение е справедливо, а за размера от 20 000 лв. до 120 000 лв.
поотделно за всеки един от ищците претенцията е завишена, неадекватна по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, тъй като не отговаря на критериите за справедливост и
затова и била неоснователна. Прави се искане съдът, при преценка на дължимото
обезщетение, да съобрази разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и
характера на допуснатите от И. А. нарушения на ЗДвП.
Относно претенциите на
ищците за лихви се твърди, че такава се дължи съобразно разпоредбите на Кодекса
на застраховането, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от
заявяването на претенцията пред застрахователя. В случая, това е сторено на
25.01.2019 г., следователно дружеството е изпаднало в забава от 25.03.2019 г.
Наред с това, ответното
дружество претендира, че като не е станало причина за воденето на настоящото
производство не следва да носи и отговорност за разноските по евентуално
образувано от ищците изпълнително дело, тъй като изразява готовност за
изплащането му след поставяне на решението и влизане в сила на настоящия иск.
В срока по чл. 372 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба от ищците, в която не са наведени нови
доводи, както и не се сочат нови факти.
В срока по чл. 373 от ГПК е
постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество, в който
е заявено, че изцяло поддържат първоначалния си отговор, както и посочените в
него съображения. Във връзка с признанието на ищците за съпричиняване от страна
на А., твърдят, че с оглед допуснатите нарушения по ЗДвП съпричиняването от
пострадалия е в много по-голяма степен и това обстоятелство било основание за
определяне в такъв размер на изплатеното от тях обезщетение.
Настоящият
съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Съобразно
разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска
отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
В конкретния
случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищците са отправили
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, в резултат на което на всеки един от тях поотделно е било определено и
изплатено такова в размер на по 20 000 лв. Представени са и писмени
доказателства в тази насока. От същите се установява, че на 18.02.2019 г.
застрахователното дружество е отговорило относно изплащането на посочения
размер на обезщетението по реда на чл.496, ал.2, т.1 КЗ, предвид на което
предявеният пряк иск спрямо застрахователното дружество се явява допустим.
Относно
твърдените факти и направени възражения:
Отделяйки
спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и ненуждаещи се
от доказване следните правопораждащи факти, а именно:
Не е спорно,
че на *** г. в обл. П. е възникнало ПТП между л.а. „****“ с peг. № ****,
управляван от пострадалия И. Г. А. и л.а. „*******“, с peг. № ****, управляван от Д.М.
И., при което на водача на първия автомобил са причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания (тежка открита черепно-мозъчна травма, счупване на дясна слепоочна и
дясна теменни кости, контузия на мозъка в тилните отдели на двете голямо
мозъчни хемисфери, разкъсно-контузии рани по главата и лицето, охлузвания и
кръвонасядания по главата, тялото и крайниците и др.). Не се спори, че тези наранявания и по-специално
тежката открита черепно-мозъчна травма е довела до нарушаване функциите на
жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърцето, в резултат на които
пострадалият е починал на *** г.
Не се спори,
че от ищците е била заведена претенция пред застрахователя и е образувана щета
№ ******, по която на всеки един от тях са изплатени по 20 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Не е спорно,
че лекия автомобил „*******“, с рег. № ***** е бил валидно застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ съгласно
застрахователна полица № ****** г., сключена с ответния застраховател ДЗИ-
„Общо застраховане“ ЕАД, със срок на действие - 17.01.2016 г. -17.01.2017 г.
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното н.о.х.д. №
308/2017 г. по описа на ПзОС, че с Присъда № 38/22.06.2017 г. подсъдимия Д.М.
И. е признат за виновен в това, че на 30.07.2016г., на път ІІІ-375, при
разклона с. Б. – гр.П. и гр. Б. - с. К.Д., обл. П., при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил „*******“ с рег.№ ***, движейки се в посока
от с.Б. към гр. П., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.47, ал.3 от
ППЗДвП, като управлявал моторното
превозно средство, с превишена скорост, а именно със скорост от 72 км./ч.,
по-висока от максимално разрешената от 50 км./ч., означена със знак В26,
вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на И. Г. А., бивш жител
***, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия, поради което му е наложено наказание пробация за срок от осем
месеца. С Решение № 244/08.11.2017
г. по ВНОХД № 505/2017 г. на ПАС така постановената присъда е изменена в
нейната наказателно-осъдителна част и е влязла в законна сила.
По делото не
се спори за наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на пострадалия относно стойността му в процентното съотношение до 30 %,
който е признат от ищците.
За изясняване
на делото от фактическа страна е изслушана Комплексна съдебно-автотехническа и
съдебно медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, изготвена е от
вещи лица със съответната компетентност, поради което и съдът намира, че следва
изцяло да я кредитира.
Така, с оглед
установяване евентуалния принос на пострадалия за настъпването на ПТП въз
основа заключението на експертизата по делото е установено, че по време на
произшествието същият е бил без поставен предпазен колан, тъй като при
съдебномедицинското изследване на починалия не са установени травматични
увреждания, които да са характерни за действието на такъв.
Проследен е в тази връзка конкретния механизъм
на настъпване на ПТП. Вещите лица са съобразили, че на *** год. към **** часа,
при управление на л.а."*****" рег.№ *******, в участък от пътя *** км посока от П. за Б., водачът И. А., при добри
пътни условия в зоната на кръстовището с път ****, навлиза в лентата за
движение, по която се е движел с превишена скорост идващия от П. към гр.П. л.а.
„*******“ peг. № *****, управляван от Д.М. И.. Последвал е удар
между двата автомобила, при който е пострадал водачът на „***“ И. А.. В резултат на сблъсъка по предната част на „*******"
и задната лява странична част на л.а. „*****" са настъпили значителни
деформации и повреди.
Според експертите при въпросното ПТП върху
автомобила на пострадалия има нанесени два удара. Първо, по време на удара
между двата автомобила, л.а. „****“ е ударен странично отляво и отзад, при
което водачът му, без употребен колан, полита на ляво и се удря с лявата
странична част на главата в предната лява врата и елементите и. След времето на
първоначалния удар, автомобила на пострадалия достига бордюрните блокчета,
ограничаващи разделителния остров на пътя, където последва удар с бордюра на
острова и пътния знак, този път отпред от ляво в предното ляво колело на
автомобила му, при който тялото на водача, следвайки посоката на инерционното
си изначално движение, получава счупване на дясна бедрена кост, удряйки се в
долната част на арматурното табло. Вещите лица са категорични, че описаните
увреждания в лявата половина на главата са получени единствено вътре в
автомобила при удара на водача в предната лява врата и елементите й, а
надкондилното счупване на дясната бедрена кост е резултат от удара в бордното
табло на автомобила.
Според експертите при вторичния сблъсък на
л.а. „*****“ в бордюра и пътния знак и с оглед въздействието на инерционните
сили от удара, деформациите върху купето и натиска на водача е последвало
отваряне на вратата на автомобила, съпроводено с изпадане навън на пострадалия,
при което той е получил травмите по дясната част на главата (тилно-теменно),
които са по-тежки и са получени от падането и удара върху терена (бордюра).
Според заключението при изпадането от купето пострадалият получава раната в
дясната теменно-тилна област на главата и счупване на черепа в дясно (теменна и
слепоочна кост), както и вътречерепни увреждания, от които в последствие
настъпва смъртта. В този смисъл д-р М. категорично отрича възможността
пострадалият първо да е излязъл от автомобила, да се е изправил и едва тогава
да е паднал на терена така, че да се нарани смъртно, който си извод основава на
вида и характера на удара.
Последният извод е във връзка и с
обстоятелството дали пострадалият А. е бил в автомобила с поставен колан и
въобще дали автомобила на пострадалия фабрично е бил оборудван с обезопасителни колани е
изяснено, че по производствена документация автомобилите „****“ (като този
на пострадалия) са оборудвани с предпазни триточкови колани, ръчно
регулируеми и неинерционни, което е съществен въпрос касаещ възражението на
съпричиняване. Така, установено е от експертите, че коланите, с които е бил
оборудван процесния автомобил не са отговаряли по вид и по конструкция на тези,
които са стандартно монтирани на автомобилите „*****“. Заключено е обаче, че
при правилна употреба на наличния „предпазен“ колан на автомобила при
конкретния заден-страничен удар върху автомобила, водачът не би могъл да
„изпадне“ от автомобила като ще остане фиксиран върху предната лява седалка.
Тези изводи са дали основание на вещите лица да обобщят, че ако пострадалият е
бил с поставен предпазен колан (независимо от неговия вид) не биха настъпили
установените и посочени в исковата молба черепно-мозъчни травми, тъй като
коланът не би позволил на тялото да напусне автомобила, вследствие на което да
настъпи удар в главата с околния терен.
По реда на
чл. 176, ал.1 ГПК по делото са дадени обяснения и от ищеца Г.А., който обяснява,
че скоростта на движение на автомобила на делинквента при настъпване на ПТП
всъщност е била по-висока от установена в хода на наказателното производство. В
този смисъл от приетата по делото присъда постановена по НОХД №308/2017г. по
описа на ПЗ ОС се установява, че ПТП е в резултат и на нарушение на правилата
визирани в чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП, тъй като Д.И. се е движел
със скорост от 72 км/ч, която е по – висока от максимално разрешената – 50 км/ч.
Други относими доказателства в настоящето производство не са събрани, поради
което и съдът не приема твърденията на ищеца за доказани.
За
установяване претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания по
делото са събрани гласни доказателства – показанията на св. в. Б. Х. (бивша
съпруга на починалия) и М С. Б., чийто показания съдът кредитира като обективни,
незаинтересовани и непротиворечиви помежду си. И двамата свидетели установяват,
че въпреки напредналата си възраст, починалия И. А. е бил физически здрав и
жизнен и е поддържал добри отношения със своите деца. Бившата съпруга на
починалия е описала в показанията си, че след развода си с починалия през **
г., първоначално децата са живеели при нея, но след навършване на пълнолетие
връзките им с бащата са станали много добри и ежедневни. Сочи, че дъщерята и
семейството й от ***години са живеели в къщата в гр. П., на ул. „*****“, заедно
с починалия, през което време той им е помагал със средства и труд, за
домакинството, както и в последствие с грижи за внучето. Били са близки и са
споделяли всичко. Описва, че синът им, ищецът Г.А., който живее в гр. П., също
е поддържал добри отношения със своя баща, като дори са правели планове
последния да отиде при него в гр. П., където да помага с отглеждането на
малкото му ***-годишно внуче. И двамата свидетели са акцентирали върху явната
близост и добрите взаимоотношения на ищците с починалия, както и за начина по
който те са преживели тежката загуба на своя баща.
При така
установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното
основание на предявените искове против ЗАД „Армеец“ АД е чл.432 във
връзка с чл.429 от КЗ, във връзка с чл.52
от ЗЗД и чл.86 ал. 1 във връзка с чл.84, ал. 3 от ЗЗД.
Съобразно
установеното в процеса от фактическа страна съдът приема, че исковете са
основатели предвид наличието на материалноправните предпоставки за това.
Нормата на чл.432, ал.1 от КЗ визира възможността за увреденото лице да претендира
заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие
на деликт направо от застрахователя при наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
ответното застрахователно дружество.
Не е спорно,
че в обл. П. че на **** г. е възникнало ПТП между л.а. „****“ с peг. № ****,
управляван от пострадалия И. Г. А. и л.а. „*******“, с peг. № *****, управляван от Д.М.
И., при което на водача на първия автомобил са причинени описаните в исковата
молба травматични увреждания, довели до неговата смърт.
Безспорно
установено е наличието на валидно застрахователно правоотношение за въпросния
автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № ***** г.
със срок на валидност от 17.01.2016 г. до 17.01.2017 г., издадена от ответника
ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД
С Присъда №
38/22.06.2017 г. по НОХД № 3308/2017 г. на ПзОС, изменена с Решение №
244/08.11.2017 г. по ВНОХД № 505/2017 г. на ПАС деликвента Д.М. И. е признат за
виновен в това, че на 30.07.2016г., на път *****, при разклона с. Б. – гр.П. и
гр. Б.- с.К.Д., обл. П., при управляване на лек автомобил „*******“ с рег.№ ******,
движейки се в посока от с. Б. към гр. П., е нарушител правилата за движение,
посочени в чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл. 47
ал.3 от ППЗДвП, като управлявал моторното превозно средство, с превишена
скорост, а именно със скорост от 72 км./ч., по-висока от максимално разрешената
от 50 км./ч.,означена със знак В26, вследствие на което причинил по
непредпазливост смъртта на И. Г. А., бивш жител ***, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Цитираната
присъда е влязла в законна сила. Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието съгласно
разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и чл.300 от ГПК. Следователно е
установено по един несъмнен начин извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност, авторството на Д.М. И. и неговата вина. С
пълно и пряко доказване ищците доказаха и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите за тях болки и
страдания от причинените им вреди, техния характер, степен и продължителност
във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Изпълнена е
хипотезата и на чл.432, ал.1 от КЗ с оглед валидно сключения застрахователен
договор „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, поради
което и са налице предпоставките за ангажиране неговата отговорност.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение:
При условията
на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания, от
една страна, и доколко е налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия т.е. наличието на предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
поради наведените в този смисъл възражения от ответния застраховател.
На първо
място за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с
посочените и доказани като претърпени от ищците неимуществени вреди от значение
при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както
бе посочено по – горе в решението, е и общественото възприемане на справедливостта
на всеки етап от развитие на обществото, както и икономическата конюнктура в
страната. Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното ПТП, при
което е пострадало едно лице, съгласно чл.492 от КЗ застрахователната сума е в
размер на 10 420 000 лева.
В този смисъл
и с оглед събраните по делото доказателства за отношенията между ищците и
техния баща - на близост, привързаност и грижа, за причинените им тежки психически
и емоционален удар от смъртта му, съдът намира, че сумата от по 120 000
лева е справедливо и адекватно на причиненото увреждане обезщетение. Предвид,
че е безспорно в процеса, че ищците вече са обезщетени от застрахователя, всеки
един от тях поотделно със сума в размер на по 20 000 лева, то от така
определеното обезщетение същата ще трябва да се приспадне или окончателното
дължимо им се обезщетение е в размер на 100 000 лева за всеки един от тях.
Наред с
изложените до тук съображения и предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, съдът съобразявайки приетите относими доказателства
счита, че същото е основателно поради доказаните две съществени нарушения на разпоредбите на ЗДвП при липсата на които
не би могло въобще да настъпи ПТП, а дори и да е настъпило би могло да се
избегне леталния изход. В този смисъл от съществено значение е обстоятелството, което е безспорно установено
в процеса, а именно, че ищецът е управлявал автомобила си при настъпването на
ПТП-то в нарушение разпоредбите на чл.50 ал. 1 от ЗДвП, според който на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Наследодателят
на ищците А. не е спазил знак „Б-2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Ако пострадалият беше изпълнил предписанието на този пътен знак,
нямаше да настъпи процесното ПТП. Освен това А. е допуснал и второ нарушение, а
именно на разпоредбите визирани в чл.137а от ЗДвП – управлявал е МПС без
предпазен колан.
И това обстоятелство е особено съществено с оглед заключението на СМЕ, от което
се установява, че при условие, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, не биха настъпили тежките
черепномозъчни травми - раната в
дясната теменно-тилна област на главата и счупване на черепа в дясно (теменна и
слепоочна кост), както и вътречерепни увреждания, от които в последствие
настъпва смъртта. Ето защо съдът приема, че са налице условията на чл.51
ал.2 от ЗЗД като е налице съпричиняване в много голяма степен от страна на
пострадалия, което определя да е в размер на 50%.
Предвид
всичко изложено до тук предявените от Г.И.А. и Д.И.К. искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ като основателни ще следва да се уважат до размера на 50 000 лева за всеки един поотделно за претърпените
от тях неимуществени вреди, при 50% съпричиняване от страна на смъртно
пострадалият техен баща и съобразно извършеното доброволно плащане от
застрахователя на обезщетения от по 20 000 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл.429 ал.3 във
връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, който урежда по императивен начин
въпроса за дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното
обезщетение и следва да бъде определена от 25.01.2019 г. – датата на която ищците
са предявили пред застрахователя претенцията си за заплащане застрахователно
обезщетение за настъпилото на 30.07.2016 г. застрахователно събитие. При липса
на други данни следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава. Над тези размери до предявените
такива от по 120 000 лева за всеки един от ищците исковете като неоснователни
ще следва да се отхвърлят.
При този
изход на спора право на разноски съгласно чл. 78 ал. 1 и
ал. 3 от ГПК имат
и двете страни, като присъждането им е своевременно поискано с представени
списъци по чл. 80 от ГПК.
Ищците са
освободени от заплащане на такси и разноски в производството, поради което и не
са направили такива. Предвид, че
възнаграждението на процесуалния представител на ищците е поискано от същия да
се определи при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, то същото при спазване
изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции е
в общ размер на 4 060 лева или по 2 030 лева за всеки един от ищците поотделно,
която сума следва ДЗИ да бъде осъдено да я заплати на адвокат В.Н. от САК. При
този си извод съдът приема, че не следва да обсъжда възражението на ответното
застрахователно дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение
определено в списъка по чл.80 от ГПК представен от ищците, тъй като същото е
направено под условие - то да бъде определено по реда на Наредбата, което и е
сторено от съда.
Ответното
застрахователно дружество съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса с оглед уважените
искове в размер на 4 000 лева, както и 5 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Установените
по делото разноски на ответното дружество са в размер на 400 лева - депозит за
вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с отхвърления
размер на иска за неимуществени вреди на ответника се следват разноски в размер
на 408,33 лева изчислени по компенсация.
Воден от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ –
„Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.А., ЕГН **********,***
и Д.И.К., ЕГН **********,***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от по
50 000 лева на всеки един от ищците, която представлява застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в резултат на ПТП
станало на *****г., на път *****, при разклона с. Б. – гр.П. и гр. Б.- с.К.Д.,
обл. П., вследствие на което е причинена по непредпазливост смъртта на И. Г. А.,
бивш жител ***, и при установено съпричиняване от страна на И.
Г. А. определено в размер на 50 %, както и при изплатено от застрахователя
обезщетение от по 20 000 лева на всеки един от ищците, ведно
със законната лихва за забава, дължима от 25.01.2019 г. до пълното изплащане на
сумата, КАТО за разликата до
120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.432 ал.1 от КЗ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.И.А., ЕГН **********,*** и Д.И.К., ЕГН **********,*** да заплатят на ДЗИ – „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „В.“ № *** сторени от последното деловодни разноски
в размер на 408,33 лева, изчислени
по компенсация.
ОСЪЖДА ДЗИ – „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № ***, да заплати държавна такса от 4% върху уважената част от исковете в
размер на 4 000 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА ДЗИ –
„Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „В.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес:*** сумата 4 060 лева, представляващи адвокатско възнаграждение,
изчислено по компенсация съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред П.ски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: