РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Силистра, 10.06.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
при секретаря Анета Т. разгледа адм.дело № 54 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Исторически музей – Тутракан, ЕИК *********, адрес: гр. Тутракан, пл. "Суворов" № 1, моли съда да отмени решение № РД-02-14-203 / 01.03.2021 г., издадено от ръководителя на националния орган по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020“, поради нарушения на материалния закон; претендира и направените по делото разноски.
Ответникът – ръководителят на националния орган по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020“ – оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя разноски за процесуално представителство.
Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е бенефициент по договор за предоставяне на национално съфинансиране по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020“ № РД-02-29-6 / 09.01.2019 г. по проект № RO-BG 271. В договора е предвидено следното финансиране: 253917,25 евро – безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР, 38831,42 евро – национално съфинансиране и 5977,51 евро – собствен принос.
В изпълнение на гореспоменатия проект жалбоподателят е сключил два договора за доставка на оборудване за информационен център в Исторически музей – Тутракан по реда на директното възлагане, а именно: 1/ договор № 4 / 02.03.2020 г. с „Васко Строй” ЕООД на стойност 13257,77 лв. без ДДС (15909,32 лв. с ДДС) за 2 бр. климатици, хладилник и мултифункционално устройство, съвместяващо функциите на копирна машина, принтер, скенер и факс, с цена 5671,82 лв. без ДДС (6806,18 лв. с ДДС); 2/ договор № 5 / 30.04.2020 г. с „Ем Ел Пи Ес” АД на стойност 29990 лв. без ДДС (35988 лв. с ДДС) за каски с очила за виртуална реалност – 10 бр. на цена 13920 лв. без ДДС, компютърна конфигурация за VR-възпроизвеждане – 10 бр. на цена 14471 лв. без ДДС и компютърна конфигурация за офис – 1 бр. на цена 1599 лв. без ДДС.
С решение № РД-02-14-203 / 01.03.2021 г. (съставляващо предмет на обжалване в настоящото производство) ответникът, на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9, във вр. с § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (наричана по-долу за краткост „Наредбата за посочване на нередности“), § 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1 от Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“ (ратифициран със закон, обн., ДВ, бр. 16 / 26.02.2016 г.; самият меморандум е обнародван в ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.), във вр. с раздел I, т. 1, б. „б“ и т. 3 от заповед № РД-02-14-191 / 26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е определена финансова корекция в размер на 100% или 35267,89 лв. с ДДС от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (35267,89 лв. с ДДС) по договор № 5 / 30.04.2020 г. на стойност 29990 лв. без ДДС (35988,00 лв. с ДДС), сключен с „Ем Ел Пи Ес” АД.
Съгласно § 5 т. 4 ДР на ЗУСЕСИФ, законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в правото на Европейския съюз и сключените междудържавни договори. По силата на § 1, т. 2 ДР от Наредбата за посочване на нередности, същата е приложима по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“. Със закон, обн., ДВ, бр. 16 / 26.02.2016 г., е ратифициран Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България“ (обн, ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.), съгласно който (§ 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3) национален орган, съответстващ на управляващия орган, с координираща роля на територията на България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В кръга от правомощия на националния орган попада предотвратяването, откриването и отстраняването на нередности, допуснати в Република България, което е в съответствие с принципното положение, че всяка страна членка носи отговорност за разследването на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия (§ 2, т. 2.1, част „Национален орган“, т. 3, б. „к“ и § 2, т. 2.3, б. „А“, т. 1, изр. 1 от гореспоменатия меморандум). С т. I.1.б и т. I.3 от заповед от 26.02.2019 г. (л. 14 – 15 от делото) министърът на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 9 ЗФУКПС, е овластил ответника да ръководи и организира дейността на националния орган по програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014 – 2020“, както и да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. Следователно обжалваният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган.
Производството за финансова корекция е започнало пред административния орган по сигнал за нередност вх.№ 99-00-3-125 / 25.06.2020 г., във връзка с който до жалбоподателя е било изпратено писмо относно „съмнение за нередност“ (л. 30 – 35 от делото); в писмото е описано процесното нарушение, отразена е съответстващата му финансова корекция и е указано на жалбоподателя правото в 2-седмичен срок да направи възражения и да представи доказателства. Следователно административнопроизводственото правило на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е спазено.
Атакуваното решение съдържа реквизитите от чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическо и правно основание, и отговаря на особените изисквания на чл. 73, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, тъй като в него е обсъдено направеното от жалбоподателя възражение. Това означава, че е спазено нормативното изискване за надлежна форма.
Няма данни за отклонение от целта на закона.
Съдът счита, че ответникът е приложил неправилно материалния закон (порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК), с оглед на изложените по-долу съображения.
В мотивите на обжалваното решение е посочено, че част от стоките, предмет на двата гореописани договора, са със сходни характеристики и предназначение – „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни пакети“ (код по CPV: 30000000-9, съгласно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки), – а именно: многофункционалното устройство по първия договор, което се числи към офис машините, а по втория договор – каските с очила за виртуална реалност, компютърна конфигурация за VR-възпроизвеждане и компютърна конфигурация за офис, които следва да се отнесат към компютърните машини. Според ответника, жалбоподателят е трябвало да обедини в една поръчка всички стоки от групата на компютърните и офис машини и тогава прогнозната стойност на поръчката би надвишила нормативния праг от 30000 лв. без ДДС, което би обусловило прилагането на реда по чл. 20, ал. 3 ЗОП. Вместо това обаче в рамките на дванадесет месеца жалбоподателят е провел две процедури с идентичен предмет, като по този начин е разделил обществената поръчка на части, което е довело до прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности. Следователно жалбоподателят, в качеството си на възложител по ЗОП, е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 15 от ЗОП. В мотивите на обжалваното решение ответникът е приел също така, че не е налице хипотезата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП, тъй като жалбоподателят е знаел при предприемането на действия по възлагане на първата поръчка за потребността от стоките, съставляващи предмет на втората поръчка.
Жалбоподателят признава в жалбата си следното: „Безспорно е, че към датата на изпращане на запитването за оферта – 25.02.2020 г., бенефициерът е знаел за потребността си от възлагането на обществена поръчка с предмет: "Доставка на оборудване за информационен център в Исторически музей Тутракан – VR каски с очила и компютри – 10 бр., доставка на офис компютър – 1 бр.", която е възложена чрез директно възлагане на представилия оферта кандидат – "Ем Ел Пи Ес" АД“. Следователно страните не спорят по въпроса за неприложимостта на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП.
Жалбоподателят също така заяви изрично в съдебно заседание на 18.05.2021 г., че не оспорва фактите, изложени в мотивите на обжалвания административен акт, и че оспорването му касае единствено въпроса дали каските за виртуална реалност са компютърни машини.
Видно от разпита на назначеното по делото вещо лице, каските с очила за виртуална реалност не могат да бъдат използвани като офис оборудване, тяхната цел е обучителна и въпреки че са устройства с вградена компютърна система, те не представляват компютърни машини, което произтича не само от определението за компютърна машина, но от необходимостта гореспоменатите каски да работят с компютърна машина, за да възпроизведат виртуалната реалност. Имайки предвид това, основателен се явява доводът на жалбоподателя, че каските с очила за виртуална реалност не следва да се отнесат към „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни пакети“ с код по CPV: 30000000-9, а по-скоро към „Лабораторно, оптично и прецизно оборудване (без стъклени изделия)“ с код по CPV: 38000000-5, защото тъкмо в този раздел на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки, попадат видеопроекторите (код по CPV: 38652120-7), които – също като каските с очила за виртуална реалност – имат функцията да визуализират цифрови видеосигнали. Това от своя страна налага извода, че, определяйки стойността на стоките, представляващи „Компютърни и офис машини, оборудване и принадлежности, с изключение на мебели и софтуерни пакети“ с код по CPV: 30000000-9 и формиращи предмета на процесните две обществени поръчки, трябва да се вземат предвид мултифункционалното устройство с цена 5671,82 лв. без ДДС, компютърната конфигурация за VR-възпроизвеждане – 10 бр. на цена 14471 лв. без ДДС и компютърна конфигурация за офис – 1 бр. на цена 1599 лв. без ДДС. Общата цена на изброените стоки – 21741,82 лв. без ДДС – не надхвърля прага от 30000 лв. по чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, поради което разделянето на обществената поръчка на части не е довело до прилагането на ред за възлагане за по-ниски стойности. Следователно не е налице нарушение на чл. 21, ал. 15 от ЗОП, което лишава от основание приложената от ответника финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ. Поради тази причина обжалваният административен акт се явява унищожаем и подлежи на отмяна.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2437,14 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, възлизащо на 1905,00 лв. с ДДС, тъй като минимумът по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1888,04 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № РД-02-14-203 / 01.03.2021 г., издадено от ръководителя на националния орган по програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020“
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Исторически музей – Тутракан, ЕИК *********, адрес: гр. Тутракан, пл. "Суворов" № 1, сумата 2437,14 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и седем лв. и четиринадесет ст.), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: