Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../гр. Варна, .05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-ти състав в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
ШОПОВА
СВЕТЛОЗАР Гпри участието на секретаря Теодора Иванова и прокурор Женя
Енева, като разгледа докладваното от
съдия ЖУЛИЕТА ШОПОВА ВНОХД дело №
179 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 292 от 05.12.2019
год., постановена по НОХД № 3630/2019 година, ВРС-36-ти състав е:
ПРИЗНАЛ подсъдимият О.Д.И., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно
образование, осъждан, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.07.2019 г. в гр.Варна,чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот-алуминиева дограма на
прозорец в областта на заключващия механизъм
на магазин за велосипеди,находящ се на адрес в гр.Варна ,ул.“Нидерле“№1 и
използване на неустановено техническо средство,направил опит да отнеме чужди
движими вещи-парична сума в размер на
40,00 лв. и комплект гидории,ведно с пластмасов куфар на стойност 142,50
лв.,всичко на обща стойност 182,50 лв.,от владението на Мл. А.А.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои ,като деянието
останало недовършено,поради независещи от волята на дееца причини –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,пр.1 и т.4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и му е наложено наказание Една година лишаване от
свобода,което да изтърпи при общ режим.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, Е ОПРЕДЕЛЕН "Общ" режим на изтърпяване на наложеното
наказание "Лишаване от свобода".
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК, Е
ПРИВЕДЕНО в изпълнение наложеното на подсъдимия О.И. по НОХД 452/2019 г. по
описа на РС-Варна наказание "Лишаване от свобода" в размер на ЕДНА
ГОДИНА,която да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, Е ОПРЕДЕЛЕН "Общ" режим на изтърпяване на наложеното
приведено в изпълнение наказание.
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК,
подсъдимият О.И. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР гр. Варна в размер
на 86,30 лв., и по сметка на РС -Варна, направените в съдебната фаза разноски в
размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева.
От съдебния акт на РС - гр. Варна
е останал недоволен защитника на подсъдимият О.И. - адвокат Ц.Б.-ВАК е
депозирал въззивна жалба срещу постановената присъда. В същата се навеждат
доводи, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, въз
основа на които да се достигне до извода, че подсъдимият И. е осъществил състава
на престъплението, за които е обвинен и осъден. Посочва се също така, че
присъдата е постановена при нарушение на материалния закон.
Отправя се искане въззивният съд
да отмени присъдата на основание факта,че
не са категорични изводите на ВРС,подсъдимият да е извършил деянието ,за
което му е повдигнато обвинение,т.е да бъде признат за невиновен.
По реда на чл. 322 от НПК не е
постъпило писмено възражение от представителя на държавното обвинение.
В закрито заседание на 19.02.2020
г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, на експерти, както и ангажирането на нови писмени, гласни или
веществени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция
защитника на подсъдимия - адвокат Ц.Б. заявява, че поддържат въззивната жалба и
молят за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение. Твърди се също така, че от
първостепенният съд са допуснати съществени
нарушения, тъй като не са събрани от съда доказателства за подготовка на подсъдимия на
комплект гидории за изнасяне.Освен това нямало предмет на престъплението,тъй
като въпросните 40/четиридесет/ лв.,предадени на пострадалите с разписка като
обезщетение не са веществено доказателство веднъж върнати. В случай че има
осъществено деяние,то не било това,за което е осъден подсъдимия .
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Варна намира подадената въззивна жалба за неоснователна и
затова моли да бъде оставена без уважение. Поддържа се от представителя на
държавното обвинение, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Развиват се съображения в тази насока.
Защитника на подсъдимия О.И.-адв.Б.,заявява
в съдебно заседание,че не поддържа връзка с клиента си,но приема на основание
чл.180,,ал.3 от НПК да го защитава.
Варненският окръжен съд, след
като обсъди доводите в жалбите‚ както и тези, изложени в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейното изменяване или отменяване, поради следните съображения:
При преценката на доказателства,
събрани и обсъдени от районният съд, настоящата съдебна инстанция не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 30.07.2019 г., около 06:00 ч., подс. О.И. се намирал в района около
Спортна зала в гр. Варна.
В близост до неговото местоположение се намирало ателие за продажба и
ремонт на велосипеди, на което управител бил св. Милен Андонов Анастасов.
О.И. знаел за местонахождението на ателието, тъй като познавал св. Милен
Анастасов и двамата имали предходни отношения помежду си.
Минавайки покрай помещението, находящо се на ул. „Нидерле“ №1, И. решил
да извърши кражба.
В изпълнение на замисленото от него деяние, с неустановено в хода на
разследването техническо средство, И. взломил алуминиевата дограма на прозорец,
находящ се вляво от входната врата на магазина, в областта на заключващия
механизъм, след което проникнал във вътрешността на помещението.
Започнал да оглежда вещите, намиращи се вътре и решил да вземе парична
сума в размер на 40,00 лв., намираща се под монетника на касата, оставена като
оборотни пари.
Малко след това подс. И. видял комплект с гидории, поставени в черен
пластмасов куфар с правоъгълна форма и червени закопчалки, които взел и
подготвил за изнасяне, като ги поставил в чанта от плат под едно от бюрата,
намиращи се в магазина.
Около 06:50 ч. на 30.07.2019 г. И. решил да напусне магазина заедно с
взетите от него и подробно описани по-горе вещи, но този път през входната
врата, която била заключена, а след нея имало поставена метална решетка.
С помощта на намиращи се в магазина метални инструменти, И. взломил
вътрешната решетка, след което я вдигнал, но не успял да отключи входната
врата.
В този момент колега на св. Анастасов - св. Георги Цветков, пристигнал
пред магазина и решил да отключи входната врата, но ключът му заял и не успял
да го завърти.
Св. Цветков установил, че частично отваряемият прозорец, намиращ се
вляво от входната врата, е отворен напълно, след което позвънил на св.
Анастасов, както и на тел.112 и съобщил за случилото се.
На място пристигнал св. Анастасов, който установил, че вътре в магазина
се намира неговият познат - подс. И..
Малко след него на мястото пристигнали и полицейски служители от Второ
РУ - ОД МВР - Варна, които също констатирали, че в магазина се намира подс. И..
Тъй като полицейските служители не успели да отворят входната врата,
разпоредили на И. да излезе през прозореца, което се случило с тяхна помощ,
след което го задържали и отвели в районното управление за изясняване на
случая.
С протокол за доброволно предаване от 02.08.2019 г. О.И. предал на
разследващ полицай при Второ РУ - ОД МВР - Варна сумата от 40,00 лв. за
възстановяване на причинената имуществена вреда.
С разписка от същата дата сумата била възстановена на св. Анастасов.
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на
комплект гидории, поставени в пластмасов куфар, възлиза на 142,50 лв.
Изложената фактическа обстановка ВРС е
установил от събраните по делото доказателства – заключението по назначената в хода на проведеното досъдебно
производство съдебно-оценителна експертиза, показанията на разпитаните пред
първоинстанционния съд свидетели М.А.А., Георги Олегов Цветков, Добромир Пламенов
Панев и Милен Стефанов Петков (в това число тези дадени от свидетеля на ДП и
приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК), както и от писмените доказателства и
доказателствени средства протокол за доброволно предаване, оглед на
местопроизшествие, справка за съдимост. Като гласните доказателствени средства са
били условно разделени на две групи между които не се констатираха противоречия
– първата група обхваща свидетелите, установили И. в магазина, а втората –
отзовалите се на подадения впоследствие сигнал полицейски служители.
Към първата група свидетелски показания
съдът причисли показанията на св. М.А.А. и на св. Георги Цветков. Двамата свидетеля в пълнота посочиха
обстоятелствата при които са установили на инкриминираното място подсъдимият И..
И двамата свидетели при разпита си бяха категорични, че именно подсъдимия И. е
лицето установено да се намира в магазина, както и че той се е опитвал да ги
убеди, че следва да го пуснат да си върви, тъй като бил с две условни присъди.
Видно от разпита на св. Атанасов и от
намиращия се по делото протокол, за доброволно предаване размера на отнета от
магазина сума е именно 40 лева, която лично подсъдимият И. е предал „…за
възстановяване на щети“, като независимо от първоначалната неяснота относно
размера на липсващите парични средства, в показанията си св. Атанасов посочва,
че в крайна сметка е установил липса именно в посочения размер, която му е била
възстановена от подсъдимия посредством цитирания протокол.
В показанията си св.Цветков
действително описва сума в по-голям размер, но с изричното уточнение, че той
посочва какви са били изобщо наличните суми., събрани за наем и други разходи,
като е категоричен, че липсващата сума е била малка по размер и не може да
посочи с точност размера й.
Що се отнася до останалите
инкриминирани вещи, а именно комплект гидории, ведно с пластмасов куфар на
стойност 142,50 лв. и двамата свидетели при разпита си бяха категорични, че
същите са били подготвени за вземане, тъй като същите не се намирали на мястото
където обичайно са ги съхранявали, а магазина е бил необичайно разхвърлян.
Втората група свидетелски показания са
тези на отзовалите се на подадения сигнал полицейски служители, които макар и
да не помнеха с подробности случилото се по същество потвърдиха фактическата
обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. О.Д.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК, тъй като
безспорно се установи, че на 30.07.2019 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот - алуминиева дограма на прозорец в
областта на заключващия механизъм на магазин за велосипеди, находящ се на адрес
в гр. Варна, ул. „Нидерле" №1 и използване на неустановено техническо
средство, направил опит да отнеме чужди движими вещи - парична сума в размер на
40,00 лв. и комплект гидории, ведно с пластмасов куфар на стойност 142,50 лв.,
всичко на обща стойност 182,50 лв., от владението на Милен Андонов Анастасов,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Квалификацията
по чл.195, ал.1, т.3 от НК се определя от обстоятелството, че при отнемането на
инкриминираните вещи, подс. И. е разрушил преграда здраво направена за защита
на имот - алуминиева дограма на прозорец в областта на заключващия механизъм на
магазин за велосипеди, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Нидерле“ №1.
Възраженията
на защитата, че в случая не било доказано, че подсъдимият посредством свои
лични действия е взломил преградата, като това би могло да е направило което и
да е трето лице, не се споделят от съда. Действително по досъдебното
производство не са налице преки доказателства, че именно И. е извършил действия
по взломяване (не са налице очевидци на същото, не са били снети и анализирани дактилоскопни
следи), но въпреки това по делото са налице достатъчно косвени доказателства,
че именно И. е автор на инкриминираните действия, тъй като той е установен в
магазина, в негов непосредствен интерес е било да разруши преградата, за да си
осигури достъп до помещението, той е подготвил вещи за изнасяне от същото, като
противоречаващо на всяка житейска логика е, че той случайно е установил
взломяването на прозореца и е влязъл в помещението, за да провери дали в него
все още има човек.
Квалификацията
на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 от НК, се определя от факта, че за да си
осигури достъп до помещението и до инкриминираните вещи, както и за да създаде
условия за тяхното отнемане, И. използвал неустановено техническо средство.
Квалификацията
на деянието по чл.18, ал.1 от НК се определя от факта, че И. е започнал
изпълнението на умишленото престъпление, за което е обвинен, но изпълнителното
деяние е останало недовършено по независещи от него причини, а именно поради
намесата на св. Цветков, впоследствие пристигането на св. Атанасов, както и на
служителите на Второ РУ - ОД МВР - Варна.
От субективна страна, по делото е категорично
доказано, че подсъдимият е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е
съзнавал напълно противоправността на извършеното, искал е и е целял
непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подс. И. беше признат
за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 194, ал.1 НК предвижда за
подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от свобода” за срок от една
до десет години.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелството, че
същият е възстановил доброволно размера на отнета сума, като не констатира
отегчаващи отговорността му обстоятелства (като обстоятелството, че същият се
укри от правоохранителните органи в хода на съдебното производство съдът оцени
и санкционира изменяйки мярката му за неотклонение), поради което и определи,
при условията на чл. 54 НК, наказанието да бъде в минималния допустим от
наказателния закон размер, а именно „лишаване от свобода“ в размер на една
година, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Доколкото настоящото деяние е било извършено в
изпитателния срок на предходни условни наказания на лицето, на основание чл.
68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказанието наложено по НОХД № 452/2019г.
по описа на ВРС и постанови то да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна следното:
Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви различни изводи от правна страна.
Районният съд обосновано,
мотивирано и законосъобразно е приел, че подсъдимият О.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3,пр.1 и т. 4, пр. 2 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК
Правилно районният съд е
констатирал, че настоящото деяние подсъдимият е извършил в изпитателния срок на
отложеното наказание "Лишаване от свобода" в размер на ЕДНА ГОДИНА,
по НОХД № 452/2019 г. по описа на ВРС, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е
привел в изпълнение това наказание и е определил то да се изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ.
Законосъобразно, в съответствие с
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, районният съд е определи "Общ" режим на изтърпяване, както
на настоящото наказание, така и на приведеното в изпълнение наказание по реда
на чл.68, ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд правилно
и законосъобразно е индивидуализирал наказанието, което е наложил на подсъдимия
О.И.,тъй като за квалификацията по чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 4, пр. 2 НК във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 18, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет
години. От първостепенният съд са отчетени, както смекчаващите, така и отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съобразено е, че отегчаващи
отговорността обстоятелства са предишното осъждане на подсъдимия, лошите
характеристични данни, желанието на подсъдимия да си осигури парични средства
без да положи трудови усилия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени единствено доброволното
възстановяване на сумата от 40 лв. в хода на ДП. Отчитайки всички тези
обстоятелства, районният съд законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК е
наложил наказание за извършеното престъпление в размер на предвидения в закона
минимум, а именно една година лишаване от свобода. Необходимо е също така да се
посочи, че не са налице множество или някое изключително по естеството си
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че така определеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самият
подсъдим, който следва да коригира поведението си към зачитане на приетите и
охранявани от Държавата норми на обществено поведение, така и върху останалите
членове на обществото.
Предвид гореизложеното
неоснователно е възражението на защитата и на самия подсъдим, че наложеното
наказание е явно несправедливо. Същото е съобразено със закона, а също така и
със степента на обществена опасност, както на деянието, така и с личността на
дееца.
По възраженията:
Постановената от районния съд
присъда се атакува на първо място с възражение за допуснато от съда съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с това, че по делото не е
изяснено, чия собственост са инкриминираните вещи. същото е несъстоятелно. В
тази връзка следва да се има предвид, че за съставомерността на престъплението
по чл. 194 от НК е
необходимо да бъде посочено от чие владение са отнети вещите, като
обстоятелството чия собственост са същите е ирелевантно за осъществяване
състава на престъплението. Както в обвинителния акт, така и от първостепенният
съд ясно е посочено, че подсъдимият е отнел инкриминираните вещи от владението
на Милен Атанасов. Обстоятелството, че същото лице е посочено и като собственик
на отнетите вещи не може да обоснове извода за наличие на съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия в
производството.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Воден от всичко изложено и на
основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК‚ Врачански окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 292 от 05.12.2019
година, постановена по НОХД № 3630/2019 година, по описа Районен съд - гр.Варна,НО,
36-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.