Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.Слатина,
04.06.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 08 май, Две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при
секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1374/2017
год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Е.С.
с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Г.Б.Х.-управител на Адвокатско
Дружество”Димов и Христов” БУЛСТАТ: *********, със съдебен адрес ***, с която
се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания, като
съдът издаде изпълнителен лист срещу
ответника М.П.П., с ЕГН **********
***, за общата сума от 2000.00 лв. дадена от ищеца на
ответника без основание в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г., от която: 200.00 лв. на 05.06.2013г. и 1800.00 лв. на 13.08.2013г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК-28.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско
възнаграждение и направените разноските по исковото производство.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата
на чл.131 от ГПК ответника М.П.П. чрез пълномощника си адв.Я.В.С. от САК е
депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва
исковата претенция на ищеца, като недопустима и неоснователна и моли да се
отхвърли. Подробни съображения са изложени в писменият отговор.
Приложил е писмени
доказателства.
Относно възражението на
ответника, че иска е недопустим, съдът с определението по чл.140 от ГПК
постановено в з.з.от 16.10.2017г. е приел, че същото е неоснователно, като е
изложил мотиви.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1040/2017г.
по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
1040/2017г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника М.П.П., с ЕГН ********** *** е издадена заповед
по чл.410 от ГПК № 648/31.07.2017г. в полза на С.Е.С. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Г.Б.Х.–управител на Адвокатско Дружество”Димов и Христов”
БУЛСТАТ: *********, със съдебен адрес ***, за общата сума 2400.00лв. от която: 2000.00лв. дадени от заявителя на длъжника
без основание в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г., 360.00лв.- адвокатско
възнаграждение, 40.00лв. държавна такса, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2017г.
до окончателното изплащане на вземането.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М.П. е депозирал писмено възражение срещу заповедта
за изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
С настоящата
искова молба кредиторът С.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането за горепосочените суми.
Ищецът С.С. в и.м. твърди, че в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г. е
предоставил на ответника М.П., без правно основание парична сума в общ размер
от 2000.00 лв., като за предаването на парите са съставени 2 бр. разписки,
както следва: за сумата от 200.00 лв. съставена на 05.06.2013г. и за сумата 1800.00
лв. съставена на 13.08.2013г., приложени с исковата молба.
Поради неиздължаване на горепосочените суми, ищеца
поканил ответника с покана за доброволно уреждане на паричните задължения,
която е получена от последният на 18.07.2017г.,видно от приложената по делото
обратна разписка/л.7 от делото/.
В с.з.процесуалният представител на ищеца заяви, че исковата претенция по настоящето дело е предявена от
страна на ищеца С.Е.С. в негово лично качество, т.е като физическо лице. Допълва, че
в случая претенцията на ищеца касае едно
договорно правоотношение, а именно заем за послужване в размер на 2000.00 лв.
за който са налице два писмени документа-разписки, с които се установява
реалното предаване на сумите от кредитора на длъжника.
Съдът по искане на ответника е задължил ищеца С.С. с
определението по чл.140 от ГПК постановено в з.з. на 16.10.2017г. да се яви лично
в с.з. и да отговори на поставените в писменият отговор въпроси по реда на
чл.176 от ГПК, като му е указал последиците на чл.176,ал.3 от ГПК. Същият до
приключване на съдебното дирене не се явил и не отгори на поставените въпроси,
поради което съдът прилага разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК, като приема за
доказани обстоятелствата, за изясняване на които ищецът не се явил без
основателна причина.
Ответника М.П.
в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция на ищеца като недопустима, респ.неоснователна по изложените в него
съображения. Представил е следните писмени доказателства: нотариална покана акт
№ 123,том първи, рег.№ 2027/2014г. от М.П. до адв.Т.Х., мл.адв.С.С. и др., Протокол
изготвен на 14.12.2017г. по
дисциплинарно дело № 251/2015г. на Дисциплинарен съд на САК, от който е видно, че
адв. Т.Х.Г. категорично заявява, че никога не се е занимавала с пострадалите
при ПТП, такъв какъвто е ответника, писмена молба до СГС ГО-1-10 СЪСТАВ от
19.03.2014г. с което настоящия ответник оттегля дадените пълномощия на адв. Т.Х.Г.
и на настоящия ищец С.С., Решение № 1/01.08.2012г. на СГС, по ф.д. №510/2012г. на СГС, партида №19569,
том 402, регистър № 5, стр.50, от което е видно, че е вписано в регистъра за ЮЛ
с нестопанска цел Сдружение с наименование „Помощ за пострадали при Пътни
инциденти“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кутловица“ № 53А,
офис 2А.
По делото са
разпитани на ответника свидетелите В.Н. и Т.Г./без родството със страните по
делото/.
Свидетелката В.Н. заяви, че
познава лицето М.П. от детските му години, тъй като са от едно село.Той
претърпял катастрофа преди четири години, като първоначално бил в болницата в
гр.Враца, а след това в гр.София.
Докато П. бил в болницата,
свидетелката не знае какво му се е случило. Но след като се прибрал вкъщи
идвали някакви хора с тъмно сива кола на цвят, които разговаряли на външната
врата. Свидетелката не е присъствала на техният разговор. Впоследствие узнала,
че тези хора идвали във връзка с някакви пари, които М. им дължи, но не знае за
какви пари става на въпрос. Хората идвали няколко пъти. Единствено видяла през
2014г., че М. дал някаква пачка с пари на един от мъжете които идвали, но не
знае колко пари му дал.
Другата свидетелка Т.Г.
заяви, че познава лицето С.С. от 5-6г. Предоставила своя адвокатски офис на
него, на синът й, както и на още двама, трима
млади колеги. С.С. бил младши адвокат, но към настоящият момент не знае дали
има права като адвокат.
Г. заяви, че се занимава с
данъчни и търговски дела, а младите й колеги адвокати се занимавали с друг вид
дела-облигационни и свързани с ПТП.
За първи път чува лицето с
имена М.П.П..
На основание 175 от ГПК
съдът предяви на свидетелката Т.Г. преписи от искова молба вх. №
90985/05.08.2013г. и допълнителна искова молба вх. № 11765/23.10.2013г. по
гр.д. № 10741/2013г. по описа на СГС, като на поставените въпроси от адв.С.-пълномощник
на ответника тя отговори, че не е депозирала искова молба с вх. №
90985/05.08.2013г. до СГС от името на лицето М.П.П.. Подписа положен в исковата молба, в която е
отразено: „С уважение адв. Т.Г.“ заяви
категорично, че не е нейн.
Също така не е депозирала и
допълнителна искова молба от името на М.П.П. с вх. № 11765/23.10.2013г. по гр.
д. № 10741/2013г. по описа на СГС и категорично заяви, че подписа положен в
тази допълнителна искова молба също не е нейн.
На основание чл.175 от ГПК съдът
предяви на свидетелката Т.Г. нотариална покана от М.П.П. адресирана до нея и
други лица, чрез нотариус В. В. с район на действие РС- София, като на
поставеният въпрос от адв.С.-пълномощник на ответника, тя отговори, че не е
запозната с тази нотариална покана. Адресът на който е изпратена поканата е нейният
офис и офиса на дружеството-гр.София, ул.Кутловица № 53А, който била предоставила
на младите колеги адвокати, но не си спомня впоследствие кога са се преместили
на друг адрес.
Никога не е давала право и
не е упълномощавала нито един от тези хора изброени в нотариалната покана да я представлява
пред съдебни институции, включително и нейният син Георги Христов, както и пред други органи.
Не е упълномощавала устно
или писмено С.С. за каквото и да било да разполага с парични средства. Тя
никога не е идвала в гр.Б.Слатина и не е получавала парични средства във връзка
с водено дело на М.П.П. пред СГС 1-10 състав по гр.д. 10741/2013г.
Г. заяви, че не е получавала
пари от С.С. за водене на дело в СГС под № 10741/2013г., нито е взимала от младите
адвокати наем за офиса й.
Не е участвала в „Сдружение
за учредяване на пострадалите от ПТП“ - учредено на 25.07.2012г. Свидетелката
не си спомня дали изобщо са й поднасяли
нещо да подписва или синът й Георги я подписал. Тя няма никакви взаимоотношения
с такива асоциации и пострадали, но е възможно да са я подписали. Тя от две години и половина изобщо не
контактува с тези млади хора.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Установителният
иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
За
успешното провеждане на предявеният иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр. с чл. 55,
ал.1, предл. първо ЗЗД, ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване, че ответникът е получил
процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от
които е възникнало основанието да получи и задържи процесната сума, съобразно
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Съгласно разпоредбата
на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Фактическия състав на цитираната норма се характеризира с два
елемента-разместване на материални блага в посока от обеднялото лице към
обогатилото се лице и начална липса на основание за това разместване. При
неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно
отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по
смисъла на правната норма се тълкува от теорията и съдебната практика като
наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването,
респ.обогатяването. При първия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД между даващия
и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за
престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на
самия факт дадено-получено без да се интересува от субективния
елемент-добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
Основанието
на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба
факти и обстоятелства - размера на дължимата сума, дали се касае за
неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно
обогатяване и др., както и от заявеното искане, т.е. петитума на исковата молба.
В настоящата искова
молба ищеца С.С. твърди, че в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г. предоставил
на М.П. без правно основание сумата в общ размер от 2000.00 лв., съгласно
приложените към нея 2 бр. разписки.
В с.з. от 01.12.2017.г. процесуалният му представител
заявява, че исковата претенция по
настоящето дело от страна на ищеца С.Е.С. е предявена в негово лично качество,
т.е като
физическо лице и се касае за договорно правоотношение, а именно заем за
послужване в размер на 2000.00 лв. за който са налице 2 бр. разписки.
Настоящият съдебен състав намира, че в
случая е недопустимо изменение на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/виж
т.9, б.“в“ и т.12 от заявлението/ съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, поради
което обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се
отхвърли на предявеното основание.
В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство./Решение № 183/02.11.2016г. по т.д.№ 2588/2015г. на
ВКС-I т.о./.
Видно в
представените с и.м. 2 бр.разписки за исковите суми е отразено, че ответника
ги получил като „Пострадал“. Съгласно
представеното от ответника Решение № 1/01.08.2012г. на СГС, по ф.д. №510/2012г.
по описа на СГС, партида №19569, том 402, регистър № 5, стр.50, е видно, че е
вписано в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел Сдружение с наименование „Помощ за
пострадали при Пътни инциденти“ със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Кутловица“ № 53А, офис 2А с Председател Г.Й.Й. и член на Управителният съвет
С.Е.С. и Г.А.В.. В предмета на дейност на това Сдружение не е включена клауза
за лично предаване на суми от членовете на сдружението на пострадалите лица при
ПТП, а изрично и поименно е посочен неговият предмет./л.72 от делото/. Освен
това в приложените 2 бр. разписки не е вписано задължение за връщане на сумата
от П. на С.С. в качеството му на пострадал от ПТП, изводимо от дейността на
горецитираното Сдружение.
Факта, че в
с.з. процесуалният представител на ищеца твърди, че исковите суми произтичат от
договорно основание-договор за заем за послужване, също не намира опора в
правната доктрина и практика. В тази връзка са и свидетелските показания на В.Н.
и Т.Г..
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че не е установено наличието на съществуващо
вземане на ищеца от ответника за сумата от 2000.00 лева, въз основа на поето от
ответника към ищеца задължение по договор за заем, чийто реален характер
изисква доказване на предаването на сумата като задължителен елемент от
фактическия състав на договора, каквото доказване ищеца не проведе успешно в
настоящото производство с допустимите от закона доказателства. Не може да се
презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание
договор за заем, сключен между тях, а е необходимо този, който твърди, че предаването
е извършено въз основа на заем, да установи това с допустими от закона
доказателства, тъй като освен като заем плащането може да бъде също като
резултат на уреждане сметките, дарение, погасяване на дълг и пр. /Решение №
37/69 г. по гр.дело № 32/69 г., ОСГК/.
Ето защо, предявения от С.Е.С. против ответника
М.П.П., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.55,ал.1 предл.1 от ЗЗД за приемане
за установено по отношение на ответника М.П.П., че същият му дължи общата сума от 2000.00
лв. дадена от ищеца на ответника без основание в периода от 05.06.2013г. до
13.08.2013г., от която: 200.00 лв. на 05.06.2013г. и 1800.00 лв. на
13.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-28.07.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за
което е издадена заповед № 648/31.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1040/2017 г. по описа на РС –
Б.Слатина, е неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
РАЗНОСКИ:
Ищеца е поискал да му се присъдят разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответника в писменият отговор също е поискал присъждане на
разноски в случай на отхвърляне на иска, като на адв.С. се присъдят такива, тъй
като е осъществил безплатна правна помощ по настоящето дело на ответника. Приложил
е списък с разноски по чл.80 ГПК/л.32 и л.42 от делото/
С разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, а съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата е ясна и сочи, че
заплащането на адвокатско възнаграждение като дължими в исковото производство
разноски се възлагат на насрещната
страна, в случай, че е осъдена за разноски.
Съгласно мотивите към т.1
на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва
между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно, липсата
на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото
съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за
адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното
обстоятелство-договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се
презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1
ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 ЗА
е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.
В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38,ал.2
ЗА, тъй като принципът на чл.36,ал.1 ЗА
е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът
му, за разлика от хипотезата на чл.36,ал.3
ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 в
рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения./Определение
№515/02.10.2015 по дело №2340/2015 на ВКС, ТК, I т.о. , решение № 97 от
6.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 745/ 2008 г. ІІ т.о. , решение № 111 от
01.07.2011г. на ВКС по т.д.№676/ 2010 г./
В този смисъл не следва
съдът от когото се иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА да извършва отделна и
самостоятелна преценка за наличието на посоченото в договора за правна помощ
конкретно основание, а е достатъчно посочването на това основание в
представения по делото договор за правна помощ.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(изм.Д.В.бр.41/23.05.2017г. в сила от 23.05.2017г.) е посочено, че
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела с определен интерес от 1000.00 лв. до 5000.00 лв. е в размер
на 300.00 лв. + 7 % за горницата над
1000.00 лв. В случая исковата претенция е 2000.00 лв., като адвокатското
възнаграждение на адв.С. съдът определя на 370.00 лв.(300.00 лв. +
70.00лв./1000.00 лв.х 7%/), която ищецът следва да му заплати. Освен това
следва да му се присъди и сумата 74.00 лв. представляваща ДДС(370.00 лв. х 20%
ДДС=74.00 лв.), тъй като адв.С. е регистриран по ЗДДС от 03.11.2015г. с
идентификационен номер BG**********. В
§ 2а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ,
бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1/2004г. за МРАВ е визирано, че за
регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност.
Или общо ищецът следва да заплати
на адв.С. сумата от 444.00 лв. адвокатско възнаграждение с включено ДДС.
При този изход на делото на
ищеца не следва да му се присъждат разноски.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
С.Е.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Г.Б.Х.-управител на
Адвокатско Дружество”Димов и Христов” БУЛСТАТ: *********, със съдебен адрес ***,
с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.55, ал.1
от ЗЗД, за приемане за установено по
отношение на ответника М.П.П., с ЕГН ********** ***, че същият му дължи общата сума от 2000.00
лв. дадена от ищеца на ответника без основание в периода от 05.06.2013г. до
13.08.2013г., от която: 200.00 лв. на 05.06.2013г. и 1800.00 лв. на
13.08.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-28.07.2017г. до окончателното изплащане на
вземането, за
което е издадена заповед № 648/31.07.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1040/2017 г. по описа на РС –
Б.Слатина, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК вр.чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2
Закона за адвокатурата, ищеца С.Е.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му
адв.Г.Б.Х.-управител на Адвокатско Дружество”Димов и Христов” БУЛСТАТ:
*********, със съдебен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Я.В.С. *** с адрес: ***, сумата 444.00 лв. (Четиристотин четиридесет и четири лева) с включено ДДС, представляваща дължимото
му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответника М.П.П., с ЕГН ********** ***, в исково производство по гр.д.№
1374/2017г. по описа на РС-Бяла Слатина, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на
страните по делото, че е изготвено.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1040/2017г.по
описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: