№ 1054
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100500903 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост с адм. адрес: гр.
Варна, ул. „Ц.“, бл. ****, представлявана от домоуправителя „Д Мениджър“
ООД с управител Д.К. срещу Решение № 510/14.02.2025 г., постановено по гр.
дело № 2522/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав, допълнено по реда на чл.
250 от ГПК с Решение № 2031/05.06.2025 г., постановено по гр. дело №
2522/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
иска за приемане за установено, че Г. П. К. дължи на ЕС за нуждите на
етажната собственост сумата от 553 лева за времето от 01.11.2019 г. до
23.11.2022 г., като погасена по давност и за разликата от 265 лв. до 729.78 лв.
като недоказана по размер, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 7590/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на ВРС,
ХХХI състав, на основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че
неправилно е приложен от първоинстанционния съд института на
1
погасителната давност, както и извършените аритметични сметки са
неправилни. Отправя се искане до съда за отмяна на обжалваното решение
като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 422
от ГПК бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Г. П. К. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира
отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора,
като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Етажна собственост с
адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** с правно основание чл. 422 от ГПК
против Г. П. К. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи сумата от 1 282.78 лева месечни такси за управление и
поддръжка на общи части и такси към фонд „Ремонт и обновяване“ дължими
от ответницата за времето от 01.11.2019 г. до 30.09.2023 г. в качеството и на
собственик на ап.112, заедно със законната лихва върху главниците от датата
на сезиране на съда 27.11.2023г. до окончателното им изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7590/11.12.2023 г. по
ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на ВРС, ХХХI състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Г.
П. К., с който искът се оспорва като неоснователен.
С Определение № 3416/18.07.2025 г. исковата молба е оставена без
движение за отстраняване нередовностите на исковата молба. С молба от
04.08.2025 г. се уточнява, че претендираната сума в общ размер от 1282.78
лева е сбор на следните суми: сумата от 598.78 лева за периода от 01.11.2019 г.
до 31.05.2022 г., включваща такса управление етажна собственост за периода
от 01.11.2019 г. до 31.05.2022 г. - 112 лева, такса разходи за общи части за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. – 205 лева, такса Фонд ремонт и
обновление – 280 лева, такса годишен технически преглед на асансьор – 2.78
лева и сумата от 684 лева, включваща такса управление етажна собственост за
периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2023 г. - 74 лева, такса разходи за общи части
за периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. – 170 лева, такса Фонд ремонт и
2
обновление – 160 лева и ремонт на асансьор – 280 лева.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора. Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава
с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответницата срещу
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 7590/11.12.2023 г. по ч.гр.д. №
15231/2023 г. по описа на ВРС, ХХХI състав.
Ищецът Етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** е
активно материално и процесуално правно легитимиран да води настоящия
иск, като „Д Мениджър“ ООД е нейн надлежен представител, както към
момента на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, така и към момента на предявяване на иска с правно основание
чл. 422 от ГПК. Горното е видно от Протокол от ОС на ЕС от 01.03.2022 г. и от
07.12.2022 г. и от възлагателен договор от 07.12.2022 г., който е със срок на
действие две години, считано от 01.01.2023 г. – чл. 8. Не се твърди, а и не са
представени доказателства протоколите от ОС да са обжалвани по реда на чл.
40 от ЗУЕС, поради което са влезли в сила. Към момента на
упълномощаването на процесуалния представител на ищеца „Д Мениджър“
ООД има качеството на управител на ЕС, поради което същото е валидно и ще
бъде такова до оттеглянето му от надлежно избран нов управител на ЕС.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
3
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция и пред настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно е между страните, че въззиваемата е собственик на
апартамент № 112, находящ се в гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. ****, който се намира в
режим на етажна собственост, като притежава съответните % ид.ч. от общите
части на сградата.
От решенията по представените протоколи от проведени ОС е видно, че
от 1.08.2018 г. по силата на решения по т.1 и т. 3 от проведено тогава ОС на
ЕС за ответницата като съсобственик в ЕС е възникнало задължение за
заплащане месечно на общо 9 лв,. от които 4лв. за частен домоуправител и
5лв. за ел.енергия на общите части, ел.енергия на асансьор, почистване на
входа и такса на асансьора. Към посочената сума от 9 лв. месечно с решение
по т. от ОС на ЕС проведено на 21.11.2018 г. е решено да се добавят и по 5 лв.
на обект също месечно или общо задължението за един самотно живеещ в
един обект става 14 лв. на месец.
Съгласно решението взето по т.4 от дневния ред на ОС на ЕС проведено
на 02.07.2021 г. следва „да се вдигне касата на входа“ на 10 лв. месечно
предвид предстоящия ремонт на асансьора. Ищцовата страна на 01.03.2022 г. е
провела друго ОС на което е взето решение по т. 2 за еднократно събиране на
180 лв. на апартамент предвид нуждата от извършване на ремонт на
асансьора, а месечната такса за частен домоуправител е променена на 5 лв. на
апартамент. Последната сума за която е взето решение от ЕС е от проведено
на 7.12.2022 г. ОС, когато е взето решение за събиране по 100 лв. еднократно
от апартамент отново за ремонт на асансьора.
Не са налице доказателства горните решения да са обжалвани по реда
предвиден в чл. 40 от ЗУЕС и да са отменени от съда, поради което същите са
породили действие и вменените съобразно тях задължения за заплащане на
разходи са изискуеми. Така приетите решения на общото събрание на ЕС са
4
изцяло съобразени със задълженията на собствениците, предвидени в нормите
на чл. 6, ал. 1, вр. с чл. 50 от ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 51 от ЗУЕС,
съгласно които средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на
общото събрание, съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на ЕС, но не по-малко от 1% от минималната работна заплата за
страната, а разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на
който живеят. Съгласно пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС "Разходи за управление и
поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
С оглед горното в изпълнение на взетите решения на ОС, за
въззиваемата са възникнали задължения за заплащане на разходите за
управление, поддържане и ремонт на ЕС, съобразно приетите месечни
размери и разпределението им между собствениците, а именно сума в общ
размер от 1282.78 лева, както следва: сумата от 598.78 лева за периода от
01.11.2019 г. до 31.05.2022 г., включваща такса управление етажна собственост
за периода от 01.11.2019 г. до 31.05.2022 г. - 112 лева, такса разходи за общи
части за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. – 205 лева, такса Фонд
ремонт и обновление – 280 лева, такса годишен технически преглед на
асансьор – 2.78 лева и сумата от 684 лева, включваща такса управление
етажна собственост за периода от 01.06.2022 г. до 30.09.2023 г. - 74 лева, такса
разходи за общи части за периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. – 170 лева,
такса Фонд ремонт и обновление – 160 лева и ремонт на асансьор – 280 лева.
В тежест на въззиваемата е да установи заплащането на претендираните суми.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и търсената сума
е дължима от К.. Към този момент, същата е неизправен длъжник в нарушение
на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, според които собствениците са длъжни
да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост,
да заплащат вноските за фонд "Ремонт и обновяване", а също разходите за
5
управлението и разходите за поддържането на общите части от сградата.
Основателно е възражението на Г. П. К. за частично погасяване на
вземанията по давност. Подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК от
кредитора ОС на ЕС води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност
спрямо процесните периодични вземания за главниците, с настъпила
изискуемост на основание чл. 111, б. "в", предл. 3 вр. чл. 116, б. "б" и чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на
ВКС. Разходите за управление и поддържане на общите части се разпределят
по решение на ОС – чл. 51, ал. 1, вр. ал. 9 от ЗУЕС, те са месечно задължение
на всеки един етажен собственик/ползвател/обитател т. е. дори и да не е
определен срок за изпълнението им, то следва да се счита, че с изтичане на
съответния месец задължението става изискуемо. В случая, според
обсъдените решения на Общото събрание, вземанията са дължими, т. е.
изискуемо до последното число на съответния календарен месец. След като
заявлението е подадено на 24.11.2023 г., към тази дата са погасени по давност
вземанията за периода 01.11. 2019 г. – м. октомври 2020 г. вкл. Т.е.
въззиваемата дължи сумата от 776.78 лева за такси за управление на ЕС, такси
за ФРО и такса за годишен технически преглед на асансьор.
Решенията за извършване на ремонт и разходите за тях могат да бъдат:
1. За извършване на необходим ремонт /§ 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС/; 2. За
неотложен ремонт /§ 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС/; 3. Полезен ремонт /§ 1, т. 12 от ДР
на ЗУЕС/.
Видно от протоколи от проведени на 01.03.2022 г. и на 07.12.2022 г. ОС
на ЕС са взети решения за необходимост от извършване на необходим ремонт
на асансьора в сградата, като общата сума дължима от К. е 280 лева.
С оглед обстоятелството, че има надлежно взето решение за извършване
на целеви ремонт и е определен размера на участието на съсобствениците
съобразно цитираните по – горе задължителни решения на ОС на ЕС - влязли
в сила, като е недопустимо инцидентното им оспорване в настоящото
производство, както и обстоятелството, че липсва плащане на процесните
суми от ответвницата, въззивният съд счита, че искът е основателен и доказан
до предявения му размер от 280 лева за ремонт на асансьор.
Настоящият състав счита, че вземането не е погасено по давност,
доколкото не се касае за перидични месечни вноски във ФРО, а индидентно,
6
самостоятелно и целево събиране на средства от съсобствениците за извършен
необходим ремонт т. е. липсва качеството периодичност на вземането, поради
което е приложима и общата 5 годишна погасителна давност спрямо него и
същата към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.11.2023
г. не е изтекла, поради което вземането е изискуемо и ликвидно.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че съществува вземането на
ищеца Етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** срещу Г.
П. К. по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в общ размер на
1056.78 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 24.11.2023 г. до окончателното му заплащане.
Като достига до частично различни крайни правни изводи,
първоинстанционният посатновява неправилно решение в частта, с която
отхвърля иска с правно основание чл. 422 от ГПК за разликата над сумата от
265 лева до сумата от 1056.78 лева, поради което същото следва да бъде
отменено в тази му част, като вместо това въззивният съд следва да постанови
ново, с което да уважи претенцията за разликата над сумата от 265 лева до
сумата от 1056.78 лева, представляваща дължими суми за такси за управление
на ЕС, такси за ФРО, такса за годишен технически преглед на асансьора и
разходи за ремонт на асансьора в сградата за периода от 24.11.2020 г. до
30.09.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 7590/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на ВРС, ХХХI състав.
Решение № 510/14.02.2025 г., постановено по гр. дело № 2522/2024 г. по
описа на ВРС, XXXI състав в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над
сумата от 1056.78 лева до пълния размер на претенцията от 1282.78 лева като
погасен по давност е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано.
В заповедното производство заявителят ЕС е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски, като такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от
иска, поради което ответницата Г. П. К. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 352.60 лева, представляваща заплатени държавна такса и такса за
банков превод – 28 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 400 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 21/.
7
В първоинстанционното производство ищецът ЕС е отправил искане с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да му се присъдят съобразно уважената
част от иска, поради което ответницата Г. П. К. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 395.43 лева, представляваща заплатена държавна такса – 30
лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 450 лева, съобразно представен
договор за правна защита и съдействие /лист 92/.
Ответницата К. е отправила искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК за присъждане на направените по първоинстанционното дело разноски,
поради което такива следва да й се присъдят съобразно отхвърлената част от
иска, поради което ЕС следва да бъде осъдена да заплати сумата от 75.45 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение – 428.28 лева,
съобразно представена фактура /лист 29/.
За въззивна инстанция на въззивника ЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва
да му се присъдят разноски като въззиваемата К. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 388.97 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение – 500 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 65/. Заплатеното адвокатско възнаграждение от въззивната
страна не надвишава нормативно определения минимум в Наредба № 1/2004 г.
К. е отправила искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за
присъждане на направените по въззивното дело разноски, поради което такива
следва да й се присъдят съобразно отхвърлената част от иска, поради което ЕС
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 95.10 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение – 428.28 лева, съобразно представена
фактура /лист 35/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 510/14.02.2025 г., постановено по гр. дело №
2522/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав, допълнено по реда на чл. 250 от
8
ГПК с Решение № 2031/05.06.2025 г., постановено по гр. дело № 2522/2024 г.
по описа на ВРС, XXXI състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на ЕС с
адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** против Г. П. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. ****, ап. 112 за приемане за установено, че Г. П.
К., ЕГН ********** дължи на Етажната собственост разликата над сумата от
265 /двеста шестдесет и пет/ лева до сумата от 1056.78 /хиляда петдесет и
шест лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължими суми
за такси за управление на ЕС, такси за ФРО, такса за годишен технически
преглед на асансьора и разходи за ремонт на асансьора в сградата за периода от
24.11.2020 г. до 30.09.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 7590/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на
ВРС, ХХХI състав, на основание чл. 422 от ГПК и В ЧАСТТА за разноските,
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. П. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „Ц.“, бл. ****, ап. 112 ДЪЛЖИ на Етажна собственост с адм. адрес:
гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** разликата над сумата от 265 /двеста шестдесет и
пет/ лева до сумата от 1056.78 /хиляда петдесет и шест лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева или сумата от 791.78 /седемстотин деветдесет и един
лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължими суми за
такси за управление на ЕС, такси за ФРО, такса за годишен технически
преглед на асансьора и разходи за ремонт на асансьора в сградата за периода от
24.11.2020 г. до 30.09.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 7590/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на
ВРС, ХХХI състав, на основание чл. 422 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 510/14.02.2025 г., постановено по гр.
дело № 2522/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав, допълнено по реда на чл.
250 от ГПК с Решение № 2031/05.06.2025 г., постановено по гр. дело №
2522/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав В ЧАСТТА, с която е отхърлен
иска на ЕС с адм. адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. **** против Г. П. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „Ц.“, бл. ****, ап. 112 с правно основание
чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че Г. П. К., ЕГН ********** дължи
на Етажната собственост разликата над сумата от 1056.78 /хиляда петдесет и
шест лева и седемдесет и осем стотинки/ лева до пълния размер на
претенцията от 1282.78 /хиляда двеста осемдесет и два лева и седемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща дължими суми за такси за управление на
9
ЕС и такси за ФРО за периода от 01.11.2019 г. до 23.11.2020 г. вкл., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7590/11.12.2023 г. по
ч.гр.д. № 15231/2023 г. по описа на ВРС, ХХХI състав, на основание чл. 422 от
ГПК, като погасена по давност.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“, бл.
****, ап. 112 ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с адм. адрес: гр. Варна, ул.
„Ц.“, бл. ****, както следва: сумата от 352.60 /триста петдесет и два лева и
шестдесет стотинки/ - разноски за заповедното производство; сумата от 395.43
/триста деветдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
сумата от 388.97 /триста осемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/
- разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адм. адрес: : гр. Варна, ул. „Ц.“, бл.
**** ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ц.“,
бл. ****, ап. 112, както следва: сумата от 75.45 /седемдесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 95.10 /деветдесет
и пет лева и десет стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10