МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
270/2020 година
Подсъдимата Р.П.Н. е предадена на съд с обвинителен акт
на Шуменската окръжна прокуратура за деяние по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. с
ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за
това, че , че на 21.09.2019 г., в района на км. 345+700 от АМ „Хемус”,
при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф”,
с рег.№ ***, нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от
ЗДП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на В.Х.Л.,***, както и
телесни повреди на три лица, а именно: на
А.А.Х., ЕГН: **********,***, по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК, на Х.Л.Х., ЕГН: **********,***, по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК и
на Г.Ч., ЕГН: **********,***, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК .
В хода на проведеното разпоредително заседание съдът
конституира пострадалата Г.Ч. в качество на частен обвинител, като тя се
представлява от повереника си адвокат И.И.С. от САК. Обсъждайки въпросите по чл. 248 от НПК
страните намират, че делото е подсъдно на Шуменския окръжен съд, няма основание
за спиране или прекратяване на наказателното производство, в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, не се правят искания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вземане мярка за процесуална
принуда или събиране на нови доказателства. При обсъждане на въпрос № 4 подсъдимата
и нейният защитник направиха искане съдебното производство да протече по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, респективно по чл.
371, т. 2 от НПК. Подсъимата заяви, че признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като
установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа внесения обвинителен акт срещу
подсъдимата за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4 от НК. Изтъква, че по
отношение на нея са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и
предлага да й бъде определено наказание лишаване от свобода към минимума на
предвиденото за това престъпление, което да бъде редуцирано съобразно
разпоредбата на чл. 58а от НК с 1/3. Намира, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо то да бъде изтърпявано ефективно и няма пречка да
бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години.
Моли, на основание чл. 343г от НК на подсъдимата да бъде наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок не по – малък от четири години.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към казаното от представителя на
държавното обвинение, като счита че и предложеното от него наказание е
справедливо.
Защитникът на подсъдимата заявява, че нямат никакви
противоречия с представителят на прокуратурата по отношение на подробно
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Изброява многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства като изтъква нейното разкаяние и
самопризнание още в първата фаза на досъдебното производство. Намира, че едно
условно наказание лишаване от свобода ще изпълни индивидуалната и генерална
превенция. В защитната си реч подсъдимата Н. заявява, че е съгласна с всичко
казано от адвоката й, изказва съболезнования на семейството на загиналото дете
и съжаления за случилото се. В последната си дума моли съда за снизхождение, за
да може да отглежда детето си, за което се грижи сама.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК , съдът като се позова на
направеното самопризнание и на доказателствата събрани на досъдебното производство,
които го подкрепят, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, а именно: Подсъдимата Р.П. ***, била правоспособен водач на МПС. Притежавала свидетелство за
управление на МПС №******, издадено на 10.09.2013 г. от МВР – В., за
категориите „В“, „М“, „АМ“, „В1“.
На 21.09.2019 г., около 18:05 ч., в северното
платно на автомагистрала „Хемус“, подсъдимата управлявала собствения си лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***. Автомобилът се движел в посока от гр.
В. към гр. С.. В него, на задната седалка в дясно, на детска седалка била
дъщеря й В. И.И., на 8 години. И двете били с
поставени предпазни колани. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно
- сухо, без неравности, прав пътен участък. В района на км.345+700, в същата
посока, пред управлявания от нея автомобил се движел с по-ниска скорост лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ Р *** ВА, собственост на Т.Н.М.от гр. Р.,
управляван от правоспособния водач Х.Л.Х. ***. На задната седалка в средата
била съпругата му А.А.Х. и дъщерите им В.Х.Л. на 5 години, вдясно и Б.
Х.Л. на 5 години, вляво, зад седалката на водача. На предната дясна седалка
стояла тяхната позната Г.Ч. ***. А.Х. била без поставен предпазен колан. Б. Л.
била със свален предпазен колан, тъй като в този момент си изпуснала играчката
на пода на автомобила. Водачът Х.Х., Г.Ч. и В.Л. били
с поставени предпазни колани. Р.Н. отклонила вниманието си обръщайки главата си
назад към задната седалка, за да види детето си, поради което не забелязала
своевременно движещия се пред нея лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ Р *** ВА
и едва при достигане на разстояние от 10,6 метра от задната му част задействала
аварийно спирачната система. Въпреки това, тя не успяла да предотврати удара и
с предната дясна част на управлявания от нея автомобил ударила лявата задна
част на лек автомобил „Форд Фиеста“. Вследствие на удара, лек автомобил „Форд
Фиеста“ се отклонил надясно към аварийната лента и се блъснал с предната си
лява част в дясната крайпътна мантинела, след което
се преобърнал през лявата си страна по таван и се установил с колелата нагоре в
дясната лента. След удара, лек автомобил „Фолксваген Голф“ продължил движението
си в посока напред, като първоначално заедно с лек автомобил „Форд Фиеста“
навлязъл частично в аварийната лента, след което се отклонил в посока наляво и
се установил между двете активни ленти за движение. При преобръщането на лек
автомобил „Форд Фиеста“ стоящата на задната седалка вдясно В.Х.Л. и стоящата на
предната дясна седалка Г.Ч., въпреки поставените предпазни колани, били
изхвърлени извън автомобила и паднали на платното за движение. В.Х.Л. починала
на място.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал от
преминаващи покрай произшествието водачи на други МПС.
Пристигналите на място екипи на ЦСМП
констатирали смъртта на В.Х.Л., след което откарали Х.Л.Х., А.А.Х., Б. Х.Л., Г.Ч., Р.П.Н. и В. И.И.
в МБАЛ – гр. Шумен, за оказване на медицинска помощ.
Видно от заключенията по назначените съдебно- химически
експертизи, в изпратените за изследване проби кръв, взети от водачите Р.П.Н. и Х.Л.Х.,
не се установява наличие на алкохол.
Според заключението по изготвените съдебни автотехнически експертизи, скоростта на движение на л. а.
„Форд Фиеста“, с рег.№ Р *** ВА, преди и по време на удара е била около 71
км/час. Скоростта на движение на л. а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***, преди и
по време на удара е била около 111 км/час. Опасната зона за спиране на л.а.
„Фолксваген Голф“ при движение с определената скорост от 111 км/час е 109,60
метра. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е възприел движещият се пред него л.а.
„Форд Фиеста“ на разстояние 10,6 метра. Съществувала е възможност за избягване
на удара между двата автомобила при условие, че водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ по време на движение е наблюдавал непрекъснато пътното платно пред него,
при което би възприел своевременно движещия се пред него с по-ниска скорост
л.а. „Форд Фиеста“. При осигуряване на необходимата безопасна дистанция и
своевременната употреба на спирачки водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ би успял
да предотврати удара в задната част на л.а. „Форд Фиеста“, както и да го заобиколи в лявата лента. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“
е имал възможност да избегне удара движейки се в дясната лента в случай, че
своевременно е намалил скоростта и се е движил зад л.а. „Форд Фиеста“ с
неговата скорост – 71 км./ ч. Поради наличието на прав пътен участък предхождащ
мястото на удара, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е имал възможност да
възприеме движещия се пред него лек автомобил „Форд Фиеста“ от разстояние не
по-малко от 300 метра и да съобрази своето поведение съобразно скоростите на
движение, разположението на автомобилите върху платното за движение и
необходимата дистанция между тях. От автотехническа
гледна точка основната и непосредствена причина за възникване на произшествието
е късното възприемане от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ на движещия се пред
него в дясната лента с по-ниска скорост л.а. „Форд Фиеста“ и несъобразеното със
скоростта на движение разстояние (дистанция) между автомобилите. Мястото на
удара е в дясната лента за движение по посока за гр. С., на 1,5 метра от
аварийната лента и на 33,8 метра след ориентира. Причинените материални щети на
л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ ***, са в размер на 1480 лв., а тези на л.а.
„Форд Фиеста“, с рег.№ Р *** ВА – на 490 лв.
Според заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, от огледа и
аутопсията върху трупа на В.Х.Л. ***, извършена на 22.09.2019 г., се
установяват следните травматични увреждания: съчетана травма: глава, шия,
гръден кош, корем, крайници. Между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. Непосредствената причина за
смъртта на В.Х.Л. е остра вътрешна кръвозагуба, причинена от разкъсвания на
вътрешни органи в коремната кухина.
От заключенията по изготвените съдебномедицински
експертизи по писмени данни, се установява:
Пострадалата А.А.Х. е
получила следните травматични увреждания: Гръдна травма, травма
в областта на таза. Морфологията им отговаря те да са възникнали при
обстоятелствата на конкретното ПТП, отразени в материалите по делото. Всички
посочени травми биха могли да се получат от пътник в купето на лек автомобил
при удари с или върху, както и при притискане на тялото към или от различни
детайли на купето във фазите на пътния инцидент. Гръдната травма със счупване
на лява лопатка, 5-то до 8-мо ребра в ляво и контузия на левия бял дроб е
обусловила трайно затрудняване на движението на снагата за период от около 1,5
- 2 месеца. Травмата на таза в дясно със счупване на рамената на срамната кост,
на ацетабулума на хълбочната кост и с изкълчване на кръстцово-хълбочното съчленение е
довела до трайно затрудняване на движението на крайниците и снагата за период
от около 8 - 12 месеца. Посочените срокове са валидни при проведено съответно
лечение, обичайно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения.
Пострадалият Х.Л.Х. получил следните травматични увреждания: Гръдна
травма, контузия на главата, разкъсно-контузна рана
на лява длан. Травмите са резултат от удари и инерционни сили, получени чрез
механизмите на действие на твърдите тъпи предмети. Констатираните симптоми
показват осъществени травматични въздействия в областта на главата, гърдите и
лявата длан. Най-тежка в случая е закритата гръдна травма, предвид развилото се
контузионно огнище в белодробната тъкан и
придружаващият го преврален излив.
Механизмът на това увреждане може да включва както директен удар в части от
купето на автомобила, така и травматични промени от общото сътресение на тялото
предвид значителната кинетична енергия, предадена на тялото от масата и
скоростта на травмиращите агенти. Морфологичната характеристика и локализацията
на травмите в областта на главата, гръдния кош в ляво и лявата длан,
констатирани по тялото на Х.Х. съответстват да са
получени от водач в купето на лек автомобил при описаните етапи и обстановка на
местопроизшествието. Гръдната травма, характеризираща се с контузия на бял дроб
и събиране на течност в лявата половина на гръдната кухина е довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Останалите увреждания, контузията на
главата и разкъсно-контузната рана по лявата длан са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на
настъпилото ПТП при Х.Х. не е било констатирано
състояние със загуба на съзнание свързано с контузията на главата. Не са налице
данни за развитие на усложнения във връзка с останалите травматични увреждания.
Пострадалата
Г.Ч. е получила следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма: - разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата в
дясно; - сътресение на мозъка. Гръдна
травма: - двустранни фрактури на ребра, седем в дясно и пет в ляво; -
кръвоизлив в гръдния кош двустранно; - ограничена контузия на белия дроб. Травма
на крайници: - разкъсно-контузни рани и охлузвания в
областта на дясната предмишница, дясното коляно и
дясната подбедрица. Всички диагностицирани
увреждания при пострадалата Ч. са били получени по механизмите на действие на
твърди тъпи предмети чрез силни директни удари и такива от общо сътресение на
тялото. Наличието на множествени тежки увреждания в различни области на тялото
свидетелства за високоенергийна травма, развила се на
няколко етапа. Установените при пострадалата травми съответстват да са получени
по тялото на пътник, стоящ на предната дясна седалка в купето на лек автомобил
и по описания механизъм на конкретното автопроизшествие. В случая възникналите
увреждания следва да са резултат от съчетанието на удари, както в части от
купето на автомобила, така и от терена, на който е намерено тялото, като не е
изключено и тяхното наслагване. Липсват описания на специфични особености по
външните наранявания, по които да може ясно да се разграничи кои от тях са
резултат на механичните въздействия в купето и кои са от удара върху терена при
изпадането. Многокомпонентната гръдна травма, включваща фрактури на ребра,
кръвоизлив в кухина и контузия на белия дроб, се преценява едновременно по два
медико-биологични признака. Развилите се клинични симптоми на вътрешните
наранявания в гръдната кухина са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, а двустранните фрактури на множество ребра са причинили затруднение
в движението на снагата за период от 2,5 – 3 месеца. Останалите травми в
областта на главата и крайниците обуславят разстройство на здравето, неопасно
за живота. Описаното състояние на пострадалата на местопроизшествието и последващите медицински прегледи не показват при
пострадалата Ч. да е било налично състояние с пълна загуба на съзнание.
Б. Х.Л. е получила следните увреждания: Фрактура
(счупване) на дъгата на дясната яблъчна кост, без
разместване. Фрактура на 10-то ляво ребро, без разместване. Ожулвания и кръвонасядания по лицето. Травматичен оток на челото и
носа. Посочените травматични увреждания в областта на главата и гръдния кош са
били получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари с
или върху такива. Ожулванията по лицето биха могли да възникнат както при
удари, така и при триене с или по твърди тъпи предмети. Морфологията на
уврежданията отговаря те да са възникнали при обстоятелствата на конкретното
ПТП, отразени в материалите по делото. Всички посочени травми биха могли да се
получат при пътник в купето на лек автомобил при удари с или върху, както и при
триене с или по различни детайли на купето във фазите на пътния инцидент.
Счупването на едно ребро и на дъгата на яблъчната
кост – и двете без разместване, изискват консервативно лечение в рамките на 3-4
седмици. Тези увреждания, както и описаните оток, ожулвания и кръвонасядания по лицето, разгледани в съвкупност, са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от изготвената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, лек
автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ Р *** ВА, е от категория М1. Същият е
оборудван с колани за пътниците, но към момента на ПТП не е бил оборудван със
система от пълния или непълния клас, които се използват по време на движение,
за обезопасяване на деца под 150 сантиметра, съгласно разпоредбата на чл.137г,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Целта на предпазните колани е да задържат телата на
пътниците при удар в предно-задна посока. В конкретния случай, поради силата и
посоката на удара (отзад напред и странично) и фактът, че пострадалата В.Х.Л.,
на 5 г. (ръст 125 см.) е малко дете, най-вероятно коланът е обусловил тежките
увреждания на коремните органи. В последващия етап на
конкретното произшествие (странично въртеливо движение на колата около
надлъжната й ос) коланът не може да изпълнява своите функции ефективно, като е
възможно изплъзване на тялото на детето от колана и излитането му от
автомобила. Пътуващата на задната седалка вдясно В.Х.Л. е била с поставен
предпазен колан от автомобила, без да е използвана допълнителна обезопасителна система. Установените при нея тежки травми,
довели до смъртта й, са били получено в купето на автомобила и са свързани със
спецификата на конкретното произшествие. Хипотетично, ако В.Х.Л. е била
настанена в специално детско столче фиксирано с обезопасителни
колани, съгласно чл.137г, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, травматичните последици от
настъпилото ПТП биха били различни, възможно по-леки и вероятно не би се
получило изпадането на детето от автомобила. Паралелно с това не би могло да се
предвиди какви травми биха обусловили самите деформации на купето, при условие,
че е използвана детска обезопасителна система.
Маркираните разсъждения са в теоретичен план и не се базират на конкретни
данни, за да бъдат обект на експертно обяснение.
Подсъдимата и дъщеря й също получили травматични
увреждания при станалото ПТП, които са им причинили болка и страдание.
Изложената фактическа обстановка се установява
от направените от подсъдимата самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – разпити на свидетели, оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, изготвените съдебно – медицински,
автотехнически и комплексни експертизи.
Като водач на МПС подсъдимата Н.
нарушила правилата за движение по пътищата:
чл.20, ал.2 от ЗДП задължаващ водачите на
пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл.23,
ал.1 от ЗДП според който водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко и чл.75, ал.1 от Правилника за прилагане на
ЗДП изискващ водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на
пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно
средство да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно
средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
Съдът намира, че подсъдимата осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.4 от НК,
във вр. с чл.343, ал.3, б.“б“ от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в” от НК, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, тъй като е причинена смъртта на едно лице и средни
телесни повреди на други три лица.
От субективна страна престъплението е извършено
по непредпазливост, под формата на престъпна небрежност.При
извършване на деянието подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна по силата на
горепосочените разпоредби и е могла да ги предвиди, предвид липсата на
обективни пречки за това.
При определяне на наказанието, съдът взе
предвид, че за подсъдимата няма отегчаващи вината обстоятелства. Налице са само
смекчаващи такива – чисто съдебно минало, трудова личност с добри
характеристични данни по месторабота, сама отглежда и се грижи за малолетното
си дете, искрено съжалява и се разкайва за случилото се, не е системен
нарушител на правилата за движение. Предвид изложеното, съдът определи
наказание лишаване от свобода на минимума, предвиден в закона – три години. На
основание чл. 58а от НК намали определеното наказание с 1/3 и наложи наказание
от две години лишаване от свобода. Съдът,
счете, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимата не
е наложително наложеното наказание да бъде изтърпявано ефективно и на основание
чл. 66, ал.1 от НК отложи изпълнението за срок от четири години. На основание
чл. 343г от НК лиши подсъдимата Н. от право да управлява моторно превозно
средство за срок от четири години.
Подсъдимата следва да заплати и направените по
делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на повереника
на частния обвинител.
С присъдата, съдът се разпореди с веществените
доказателства по делото като постанови те да бъдат пазени до приключване на
наказателното производство, след което моторните превозни средства да бъдат
върнати на собствениците им, а останалите да бъдат унищожени.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата
си.
Съдия: