№ 5201
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503640 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.01.2023 г. по гр.д. № 5087/21 г., СРС, ІІ ГО,71 с-в е
отхвърлил предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК
*******, с адрес гр. Варна, бул. „******* срещу И. К. Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. ******* - чрез адвокат Д.,
обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 вр.чл.200, ал.1 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 99
ЗЗД вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 0,54 лв.,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.05.2017г. за отчетен периода 08.05.2017г. - 07.06.2017г. и
лихва за забава върху тази сума в размер на 0,17 лв. за периода от 26.5.2017 г.
до 27.4.2020 г.; сумата от 17,86 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.06.2017г. за
отчетен период 08.06.2017г. - 07.07.2017г. и лихва за забава върху тази сума в
размер на 5,14 лв. за периода от 26.6.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 17,71
лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
1
**********/08.07.2017г. за отчетен период 08.07.2017г. - 07.08.2017г. и лихва
за забава върху тази сума в размер на 4,96 лв. за периода от 26.7.2017 г. до
27.4.2020 г., ведно със законна лихва върху главното вземане от 30.7.2020 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на
СРС, 71 състав. Осъдил е „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. Варна,
бул. „*******, да заплати на И. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Враца, ул. *******, ет. ******* - чрез адвокат Д., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 300 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 300
лв.-разноски за производството по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на СРС, 71
състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Евро Ф.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„********** представлявано от управителя Е.Д., чрез пълномощника адвокат
Л. от САК, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“******* с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е изготвил непълен доклад, като при разпределяне на доказателствената
тежест между страните, съдът не е указал на ищеца, че представените от него
Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от 16.10.2018г. и
Извадка от приложение № 1 към Договор за цесия от 26.08.2019 г. няма да
приеме като доказателство относно отразените в тях факти. Решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на
доказателствата по делото. Счита за неправилен изводът на съда за липса на
доказателства, че в полза на „С.Г. Г.“ ООД е било прехвърлено вземането на
„БТК“ ЕАД срещу ответника.
Видно от представеното Извлечение от Приложение № 1 към Договор
за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г. вземането на „БТК” ЕАД към И. К.
В. с ЕГН ********** в размер на 37,29 лв. - представляваща незаплатена
главница по Договор за телекомуникационни услуги, сключен между
длъжника и „БТК ЕАД въз основа на които са издадени фактури с
№**********/08.05.2017 г„ №**********/08.06.2017г., Фактура №
**********/08.07.2017г., **********/08.08.2017 и №
**********/08.09.2017, е прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД. Претендираната от
ищеца сума в размер на 36,11 лв. е дължима по първите три фактури описани
2
в горепосоченото Извлечение. Самото Приложение № 1 е в електронен
вариант и е част от електронната система на БТК ЕАД Ищецът няма достъп
до същата, поради което за целите на процеса „Е.Ф.К.” ЕООД изиска от
„БТК” ЕАД процесното извлечение, свидетелстващо, че именно дълга на
въззивника фигурира в приложението. Тъй като самото Извлечение от
Приложение № 1 с името на длъжника и размера на вземането към Договора
за цесия от 16.10.2018 г., не изхожда от „Е.Ф.К.” ЕООД, а е издадено и
подпечатано от „БТК” ЕАД, явяващо се трето за процеса лице, което няма
интерес от изхода на делото, то не следва доказателствената тежест на
приложението да се пренебрегва. Поставеният печат от „БТК” ЕАД с дата
22.01.2022 г., отразява датата на която последният е заверил приложението.
Същото има подпис и печат за цедент и подпис на цесионера. С извлечението
от Приложение № 1 за сключена цесия, цедентът потвърждава извършената
цесия на процесното вземане. Ето защо счита, че ищецът е представил пълен
набор от доказателства, кореспондиращи с доводите, който е навело в
процеса.
Счита за неправилни изводите на съда, че Представеното по делото Приложение №1
от договор за цесия от 26.08.2019 г. между „БТК” ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД не следва да носи
доказателствена тежест, тъй като не е представено в цялост и не може да се направи извод за
точния брой на прехвърлените вземания. На 26.08.2019г. „С.Г.Г.” ООД прехвърля
всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Е.Ф.К.”
ЕООД, към който е изготвено Приложение № 1, неразделна част от договора
за цесия, представляващо списък, съдържащ: име, ЕГН, адрес на длъжника, с
който разполага Цедентът, фактурирани вземания на Цедента и дължима
сума. „С.Г.Г.” ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на
вземания сключен на 26.08.2019г. е изпратило уведомление по пощата на И.
К. Б. на основание на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Извадката от
Горепосоченото Извлечение от приложение № 1 от Договор за цесия от
26.08.2019г. се състои от две страници, включващи първа страница,
отразяваща заглавието и датата на документа, както и началото на изброяване
на длъжниците с прехвърлени вземания и втора страница, явяваща се извадка
от следващите страници в които фигурира длъжникът. Точният брой на
прехвърлените вземания нямат отношение към решаване на делото от
фактическа страна, още повече, че в същото се съдържат лични данни на
голям брой лица, които не е необходимо да стават достояние и на ответника,
3
предвид че нямат общо с настоящия казус. Въпреки това, ако съдът е сметнал
за необходимо да се запознае с цялото Извлечение №1 от договор за цесия от
26.08.2019г., то е трябвало да даде срок на ищеца да предостави документа в
пълен вид.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият И. К. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Д. от АК-Враца, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. *******
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск по реда на 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Е.Ф.К.“ ЕООД
срещу И. К. Б. за установяване дължимостта на сумата 0,54 лв.,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.05.2017г. за отчетен периода 08.05.2017г. - 07.06.2017г. и
лихва за забава върху тази сума в размер на 0,17 лв. за периода от 26.5.2017 г.
до 27.4.2020 г.; сумата от 17,86 лв., представляваща незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/08.06.2017г. за
отчетен период 08.06.2017г. - 07.07.2017г. и лихва за забава върху тази сума в
4
размер на 5,14 лв. за периода от 26.6.2017 г. до 27.4.2020 г.; сумата от 17,71
лв., представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/08.07.2017г. за отчетен период 08.07.2017г.-07.08.2017г. и лихва
за забава върху тази сума в размер на 4,96 лв. за периода от 26.7.2017 г. до
27.4.2020 г., ведно със законна лихва върху главното вземане от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 34155/2020 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът „Е.Ф.К.“ ЕООД твърди, че на 30.03.2017 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и И. К. Б. е сключен безсрочен договор
за телекомуникационни услуги, по силата на който дружеството е
предоставяло на ответника през отчетен период от 08.05.2017 г. до 07.08.2017
г. телекомуникационни услуги /месечен абонамент за мобилни разговори и
мобилен интернет /. Твърди, че дружеството е изправна страна по договора,
доколкото е предоставило уговорените услуги, но ответникът не заплатил
дължимата цена в размер на общо 36,11 лева, отразени във фактури
№№**********/08.05.2017г., **********/08.06.2017г. и
**********/08.07.2017г. Ответникът останал задължен за лихва за забава в
размер на 10,27 лева, начислена за периода от 26.05.2017 г. до 27.04.2020 г.
Твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ прехвърлило вземанията
си по сключения с Б. контракт в полза на „С.Г.Г.“ ООД, което от своя страна
ги прехвърлило с цесия от 26.08.2019 г. в полза на „Е.Ф.К.“ ЕООД. За
извършената цесия ответникът бил уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД.
Ответникът И. К. Б. в срока по чл.131 ГПк е депозирал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че не е сключвал договор
с ищеца по делото, както и че не е уведомяван за извършените цесии. Прави
възражение за давност.
СГС констатира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 30.03.2017 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и И.
К. Б. е сключен безсрочен договор за телекомуникационни услуги, по силата
на който дружеството е предоставяло на ответника през отчетен период от
08.05.2017 г. до 07.08.2017 г. телекомуникационни услуги /месечен
5
абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет /.
На 16.10.2018 г. между цедента „БТК“ ЕАД и цесионера „С.Г.Г.“ ООД е
сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземания, посочени в приложение № 1. Съгласно т. 1.7 от договора,
„Приложение № 1“ означава приложение № 1, съдържащо списък/таблица в
електронна форма с информация за вземанията и съответно всеки един от
длъжниците по тях- име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага цедента, фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от договора. В чл. 5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Съдът е приел, че по делото не е представено въпросното
Приложение № 1, нито дори опис на съдържанието му, от което да може да се
извлече информация за вземанията, предадена в елекронна форма-длъжници,
размер на прехвърлените задължения и т.н, поради което е посочил, че за съда
е невъзможно да прецени дали процесното вземане е сред прехвърлените,
респ. дали ищецът е негов надлежен кредитор. Настоящата инстанция намира
този извод за незаконосъобразен. По делото е представено Извлечение от
Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към
Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“
ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и в него е посочен длъжникът В., ЕГН, адрес, дължимата
сума, описани са и фактурите. Това извлечение изхожда от трето за спора
лице, а именно „БТК” ЕАД с дата 22.01.2021 г. и отразява датата на която
последният е заверил приложението. Същото има подпис и печат за цедент и
подпис на цесионера. Приложено е и Потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, извършено от „БТК“ ЕАД, с което цедентът „БТК“
ЕАД потвърждава извършена цесия на 21 653 броя вземания в общ размер от
10 663 623,41 лв. цедирани на цесионера „С.Г.Г.“ООД. С него е посочено, че
вземанията посочени в Приложение № 1 към уведомлението по чл.1.1.1 от
Договора за цесия от 16.10.2018 г., са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Г.“
ООД.
Въз основа на горепосоченото, се установява, че по силата на договор за
6
цесия от 16.10.2018 г. "БТК" ЕАД е прехвърлител, а "С.Г.Г." ООД е
собственик на вземането спрямо длъжника В., което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 26.08.2019 г. По делото е
представено заверено копие от договор за прехвърляне на вземане от
26.08.2019г., по силата на който „С.Г.Г.“ ООД прехвърля на ищеца вземания
от трети физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 -
„Списък на вземанията“. Видно от Приложение № 1 към договора за цесия от
26.08.2019г., със същия са прехвърлени вземания срещу няколко лица, сред
които и ответникът в настоящото производство. Това, че документът не е
приложен в своята цялост, няма отношение към спора, а и СГС намира, че
представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2,
ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица,
спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за
които се обработват. Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на "С.Г.Г." ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 26.08.2019 г.
Съдът намира, че връчването на исковата молба на длъжника, към която
са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера следва да бъде възприето като надлежно уведомяване
на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и практиката на ВКС.
По делото няма данни, че длъжникът/ответник е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, към
кредитора, както и към моментът на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора/ищец в настоящото производство, за
установяване наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на
чл.415 във вр. с чл.422 ГПК.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът счита, че
са налице два договора за цесия, с които дългът на ответника е бил продаден,
като последният му купувач е именно въззивникът/ищец „Е.Ф.К.“ ЕООД. С
тези договори за цесия са прехвърлени вземанията по договора за
телекомуникационни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „БТК“ ЕАД и
ответника. СГС приема, че е сключен валиден договор за цесия между ищеца
7
и прехвърлителите по същия. Както бе посочено по-горе в изложението, от
писмените доказателства се установява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. "БТК" ЕАД е прехвърлител, а "С.Г.Г." ООД е собственик на
вземането спрямо ответника, което в последствие е било включено и във
втория договор за цесия от 26.08.2019 г.. между "С.Г. Г." ООД и ищеца
„Е.Ф.К.“ ЕООД.
Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесната сума е
дължима от страна на ответника, следва да бъде разгледано възражението му
за изтекла погасителна давност на вземането за процесния период.
Задълженията на потребителите на мобилни услуги, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността
по чл.111, б“в“ ЗЗД-кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Първата фактура от 08.05.2017
г. е с краен срок на плащане на 25.05.2017 г., а третата фактура от 08.07.2017
г. е с краен срок на плащане 25.07.2017 г. Съобразно чл.3, т.2 от ЗМДВИП,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците,
ЗИД на Закона за здравето, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти.
Същото е отменено на 13.05.2020 г. /ДВ бр.44/13.05.2020 г. Предвид
гореизложеното, давностният срок по отношение на задължението по фактура
№ **********/08.05.2017 г. изтича на 25.07.2020 г., а по отношение на
фактура № **********/08.07.2017 г. изтича на 25.09.2020 г. Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 25.06.2020
г. , т.е. преди посочените дати, поради което исковата претенция не е
погасена по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ
по чл.410 от ГПК в съда и възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно.
Размерът на главницата и лихвите не се оспорват.
Ето защо, процесното решение следва да бъде отменено и вместо него
8
постановено друго, с което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца главница от 36,11 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2020г. до окончателното й
изплащане и сумата от 10,27 лв., представляваща сбор от мораторни лихви
върху всяка една от главиците по издадените фактури.
Въззивникът претендира присъждане на разноски за двете инстанции,
които при първоначалното разглеждане на делото са в общ размер на 325 лв.
за исковото и 325 лв. за заповедното производство, а за въззивното са в общ
размер от 425 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.01.2023 г. по гр.д. № 5087/21г. на СРС, ІІ ГО,
71 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени от „Е.Ф.К.“ ЕООД,
ЕИК *******, с адрес гр. Варна, бул. „******* срещу И. К. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. *******, чрез
адвокат Д., по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, че И. К. Б., ЕГН
********** дължи на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 36, 11 лв.,
представляваща сбор от главниците за незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **********/08.05.2017г. за отчетен периода 08.05.2017г.
- 07.06.2017г., по фактура № **********/08.06.2017г. за отчетен период
08.06.2017г.-07.07.2017г, по фактура № **********/08.07.2017г. за отчетен
период 08.07.2017г. - 07.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.06.2020 г. окончателното й изплащане, като и сумата от 10,27
лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от
главниците по издадените фактури.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Д. от АК-Враца, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. *******
да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „********** представлявано от управителя Е.Д.,
чрез пълномощника адвокат Л. от САК, със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“******* направените по делото разноски за заповедното производство в
размер на 325 лв. и за исковото производство в размер на 325 лв.
9
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Д. от АК-Враца, със съдебен адрес гр. Враца, ул. *******, ет. *******
да заплати на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „********** представлявано от управителя Е.Д.,
чрез пълномощника адвокат Л. от САК, със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“******* направените по делото разноски за въззивното производство в
размер общо на 425 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10