РЕШЕНИЕ
гр.София,……………2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети
юни през двехиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7301 по описа за 2016 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от Ю.Р.П. против П.НА Р.Б.кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че на 28.02.2013 г. по пр.пр.№
2366/2013г. бил привлечен, като обвиянем, за извършено престъпление по чл.115
от НК. С постановление от същата дата му била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража” за срок от 72 часа. На 11.03.2013г. спрямо него била
взета постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража”. С влязла в сила присъда по НОХД № 129/2014г. на СГС, 10 състав,
ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. През
продължителен период от време от 28.02.2013г. до 20.06.2015г. П. бил обвинен в
извършване на престъпление по чл.115 от НК - убийство, което не бил извършил.
През този период здравословното му състояние рязко се влошило – лекуван бил от
чернодробна цироза в МВР болница, както и от биполярно разстройство в ЦПЗ
„Проф. Н.Ш.” ЕООД. Дълго време близките на ищеца се опитвали да скрият от баща
му обстоятелството, че срещу него е повдгигнато обвинение за убийство. В
началото на м.10.2013г. баща му научил за повдигнатото обвинение, преживял шок
и силен стрес от тази новина, поради което на 20.10.2013г. починал от мозъчен
кръвоизлив. През периода, през който ищецът бил задържан под стража, не могъл
да се грижи за майка си, която страдала от множество заболявания. Смъртта на
бащата на ищеца и мисълта, че не може да се грижи за майка си, която също се
тревожела за него, предизвикали стрес и страдание у ищеца, както и тревога, че
би могъл да загуби и майка си. Тези обстоятелства отключили заболяване у ищеца
– „биполярно разстройство” и на 15.12.2014г. състоянието му силно се влошило,
поради което екип на спешна медицинска помощ го откарал до ЦПЗ ”Проф.
Н.Шипковенски” ЕООД. От биполярно разстройство ищецът страдал през 2009г., но
след проведено лечение през същата година, симптомите не се били проявявали до
2014г.-2015г., когато в резултат на притесненията от незаконното обвинение, задържането
му под стража и тревогата за близките
му, болестта се завърнала с пълна сила. Поради обвинението, голяма част от
близките и приятелите на ищеца се отдръпнали от него в момент, в който
най-силно се нуждаел от подкрепа и съпричастност. П. приемал скъпи лекарства,
за да овладее болестта си, чувствал се непълноценен и неспособен да общува
нормално с околните. По време на задържането му под стража се родил неговия
племенник, който не могъл да види, нито да сподели този радостен момент със
семейството си. Стойността на неимуществените вреди ищецът определя на 80 000лв.
Наред с това претърпял и имуществени вреди – разходи за защита по НОХД № 129/2014г. в размер на 4000лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в горепосочените размери, ведно със законната лихва върху
сумата от 80 000лв., считано от 20.06.2015г. до окончателното изплащане и
законната лихва върху сумата от 4 000лв., считано от датата на подаване на
ИМ до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: липсвали доказателства ищецът
да е бил с постоянна мярка ”задържане под стража”; наказателното производство приключило
в разумен срок; присъдата не била протестирана от прокуратурата, което следвало
да се отчете при определяне размера на обезщетението; липсвали докадзателства
за причинно-следствена връзка между обвинението срещу ищеца и смъртта на
неговия наследодател; липсвали доказателства ищецът да е претърпял вреди; липсвали
доказателства адв. Б. да е извършил процесуални действия в защита на ищеца; не
била доказана причинно-следствена връзка между вредите и повдигнатото
обвинение; оспорва размера на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК
намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв.:
За да бъде уважен
предявения иск, следва да бъдат установени следните юридически факти: 1/ищецът
да е обвинен в извършване на престъпление; 2/да е оправдан по повдигнатото
обвинение; 3/да е претърпял вреда; 4/да съществува причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от постановление
за привличане на обвиняем от 28.02.2013г. по пр.пр. № 2366/2013г. по описа на СГП срещу Ю.Р.П. е започнало наказателно преследване за
извършено на 27.02.2013г. престъпление по чл.115 от НК – убийство на М.Б.Х.. По
повод на внесен от Софийска градска прокуратура обвинителен акт е образувано
съдебно наказателно производство по НОХД N 129/2014 г. по описа на СРС, НО, 10
състав, приключило с присъда от 04.06.2015г., с която обвиняемият ищец е признат
за невиновен, в това, че на 27.02.2013г., за времето от 07.20 часа до 13.00
часа в София, бул.”***** и ********6 умишлено да е умъртвил М.Б.Х., чрез
притискане на външните дихателни пътища и гръдния кош, с което да е допринесъл
за генезиса на смъртта, свързан с развилата се мастна емболия в кръвоносните
съдове на белите дробове, вследствие на множеството фрактури на ребрата и да е
причинил смъртта с остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, настъпила
вследствие на механична асфиксия, поради което е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 20.06.2015г.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна
- тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните
лица. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В
конкретния случай вредите са причинени от незаконни актове на прокуратурата,
тъй като е било образувано наказателно производство за обвинение в извършване
на престъпление, по което обвиняемият е оправдан.
От удостоверение от 04.05.2017г. на МП, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” се установява, че ищецът е задържан в следствения
арест през периода 28.02.2013г. - 03.03.2013г., както и през периода
11.03.2013г. - 07.11.2013г. по обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК. По време на престоя си в ареста е
преведен за лечение в болнични заведения, както следва: през периода от
12.04.2013г. до 08.10.2013г. в психиатрично отделение на „Специализирана
болница за активно лечение на лишени от свобода” при Затвора – гр.Ловеч, а през
периода 29.10.2013г.-07.11.2013г. в Неврологично отделение на „Специализирана
болница за активно лечение на лишени от свобода” при Затвора – гр.София.
Представени са еприкризи по делото, от които се установява,
че през различни периоди в рамките на образуваното срещу ищеца наказателно
производство е лекуван в болнични заведения: през периода 03.03.2013г.-11.03.2013г. в Медицински институт -МВР, Клиника по
гастроентерология с диагноза „Чернодробна цироза със смесена генеза/вирусна и
алкохолна/. Мегалобластна анемия. Диелектролитемия. Хипопротеинемия.
Хипоалбуминемия. Чревна дисбиоза. Придружаващи заболявания: Остър трахеобронхит.
Адпатиционна реакция”; през периода
12.04.2013г.-19.09.2013г. е лекуван в СБАЛЛС – Ловеч – Психиатрично
отделение, с диагноза: „Алкохолна зависимост. Тревожно-депресивно разстройство”;
през периода 29.10.2013г. – 07.11.2013г.
е лекуван в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода –
София – Неврологочино отделение, с диагноза: „Тревожно-депресивно разстройство.
Невролептичен синдром. Придр. Хаб. Етиличен хепатит”; през периода 11.11.2013г.-22.11.2013г. в Център за психично здраве
„Проф.НиколаШ.” ЕООД с диагноза „Умерено
тежък депресивен епизод”; през периода 26.12.2014г. - 15.01.2015г.
с диагноза: „Биполярно афективно радзстройство, сегашен епизод маниен, без
психотични симптоми. Емоционално нестабилна личност”.
Видно от съобщение за смърт от 20.10.2013г. и от удостоверение за наследници от 29.01.2014г.
бащата на ищеца е починал на 20.10.2013г. Според представената по делото
епикриза от 20.10.2013г. от УМБАЛ ”Света Анна” АД - Клиника по нервни болести,
окончателната диагноза, която е поставена на бащата на ищеца е „Артериална
хипертония трета степен. Състояние след двукратни мозъчни кръвоизливи. Паренхимен
мозъчен кръвоизлив лявата ГМХ с вентрикулен пробив. Квадриплегия. Остатъчна
контрактура на лявата ръка. Мозъчен оток. Кома. Подостра сърдечносъдова и
дихателна недостатъчност”. В анамнезата към епикризата е отразено, че болният е
обгрижван на легло няколко години преди да постъпи в болницата на 20.10.2013г.
Видно от ЕР на ТЕЛК №1184/082 от 31.05.2010г. на майката на
ищеца е определена 80% трайно намалена рабосопособност и срок на инвалидността
до 01.05.2013г. В решението на ТЕЛК водещата диагноза е „Рецидивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. Общо заболяване:
последици от мозъчносъдова болест. ХМСБ. ХВБН – централен неврологичен синдром.
ИБС – стабилна стенокардия II ФК. АХ 3ст.
Деформираща спондилоартроза в лумбален отдел на
гръбначния стълб с трайни функционални нарушения”.
От показанията на св. П. – брат на ищеца, се установява, че
след привличането на ищеца, като обвиняем, получил обаждане от медицинските
лица, които работят в ареста, че здравословното състояние на брат му е тежко.
След като свидетелят се свързал с адвокат и неколкократни обаждания до дежурни
прокурори, ищецът бил заведен в инфекциоазна болница и в МВР болница, където
установили, че е болен от жълтеница с начална форма на цироза. В последствие
брат му лежал и в болница в Централния софийски затвор. Свидетелят виждал брат
си всеки месец по веднъж. Състоянието му било тежко - не бил адекватен, не
разбирал какво му се говори. Според свидетеля, състоянието на ищеца се влошило
след привличането му, като обвиняем и задържането му под стража. Преди това
страдал от биполярно разстройство, но приемал медикаменти и състоянито му било овладяно.
Преди обвинението ищецът живеел с родителите си, които били инвалиди - единият
с 95% трайно намалена работоспособност, а другият – с 75 % трайно намалена работоспособност, и се грижел за тях. Дълго време близките
криели от бащата на ищеца, че срещу него е повдигнато обвинение и е задържан
под стража. Баща им починал по време на наказателното
производство. Ищецът споделял с брат си, че изпитва чувство на вина за смъртта на баща им,
както и че не е могъл да се грижи за
майка им, докато бил задържан. В болницата в затвора в Ловеч направил опит и за
самоубийство – изпил шише с одеколон. За случая свидетелят научил от началника
на затвора, а от майка им знаел, че брат му още два пъти правил опити да се
самуобие, като скочи от голяма височина. След задържането под стража, П. бил изоставен
от приятелите си, не можел да си намери работа. Здравословното му състояние не
било добро - след освобождаването от ареста лежал в психиатрично заведение. Към
момента пиел повече медикаменти от преди задържането. Споделял, че случилото се
с него напълно е провалило живота му - изпитвал вина за баща си и за тежкото
положение на майка им, за здравословните си проблеми, за излизането си от
реалния живот. Считал, че заради наказателния процес и задържането му под
стража няма приятели и не може да си
намери работа.
Съдът не кредитира показанията на св. П. в частта, в която
заявява, че брат му се е тревожел за майка им и е изпитвал вина, че не е могъл
да се грижи за нея, докато е в ареста. От материалите по наказателното дело се
установява, че ищецът през 2012г. се е преместил в дома на свой познат, в който
е станало убийството, а не е живеел с родителите си. Ищецът сам, по собствена
воля се е изнесъл от дома на родителите си и е отишъл да живее на друго място,
като към онзи момент не е изпитвал притеснения, че ги оставя сами, макар и
двамата да са били инвалиди.
От представените епикризи се установи, че здравословното състояние на ищеца се е влошило – отново се е
проявило биполярно разстройство, от което е лекуван през 2009г. и до 2015г. е било в ремисия
/епикриза от 25.09.2009г. и от 15.01.2015г./. Липсват, обаче, доказателства,
чрез които да се установи, че причина за повторната проява на това заболяване е обвинението срещу П.. По
делото бе установено, че ищецът страда и от друго тежко заболяване – цироза на
черния дроб, приемал е наркотици, злоупотребявал е с алкохол, безработен е.
Наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
биполярното разстройство следва да бъде доказана, а не да почива на
предположения. При липсата на психиатрична експертиза по делото съдът не би
могъл да приеме, че биполярното разстройство е в причинно-следствена връзка с
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
При така събраните доказателства, съдът определи размера на
претърпяните неимуществени вреди по справедливост, като отчете следните
обстоятелства: тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение за престъпление
по чл.115 от НК, за което се предвижда
наказание ”лишаване от свобода” от 15 до 20 години; продължителността на
наказателното производство – 2 години, три месеца и 20 дни; отзвукът от обвинението
сред близки и познати, които са се отдръпнали от ищеца; обстоятелството ,че
спрямо него е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража” и продължителността на периода,
през който е бил задържан под стража –
28.02.2013г.-03.03.2013г. и 11.03.2013г.-07.11.2013г.
с обща продължителност от 8 месеца. Ищецът е страдал от редица заболявания,
които е имал преди задържането под стража, те не се намират в
причинно-следствена връзка с повдигнатото срещу него обвинение, но през периода
на задържането му под стража е бил принуден да ги лекува в болнични заведения в
затовора в Ловеч и в София, без да може сам да
избере болничното заведение и лекарите, които да го лекуват. В този
период, в който е имал нужда от подкрепата и грижите на близките си, е бил
лишен от възможността да общува ежедневно с тях. Наред с това съдът отчете
обстоятелството, че бащата на ищеца е починал на 20.10.2013г., към който момент
ищецът се е намирал в ареста в София и не е могъл да бъде с близките си, както
и, че е изпитвал чувство на вина за смъртта на баща си.
Като отчете всички тези обстоятелства, съдът определи размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание
чл.52 от ЗЗД, на 40 000лв.
По предявения иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разноски за правна защита и
съдействие по договор договор № 0383412/26.04.2014г. :
Видно от
договор за правна защита и съдействие договор №
0383412/26.04.2014г. ищецът е сключил договор с адвокат В.Б. за защита по НОХД №129/2014г. на СГС, НО, 10 състав, по който е заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 4000лв.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е доказано извършване на процесуални
действия с участието на адвокат по наказателното дело. Видно от НОХД № 129/2014г. на СГС, НО, 10 състав, адв. Б. е осъществявал защитата на ищеца в хода
на наказателното производство.
Ответникът направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно. Съгласно чл. 13. , ал.1, т.5 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 Ю. 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния
тъжител възнаграждението по дела, при които за престъплението се предвижда
наказание „лишаване от свобода” над 15 години е в размер на 2000лв.
Производство по НОХД
№ 129/2014г. на СГС, НО, 10 състав, е било усложнено от фактическа страна –
проведени са множество процесуални действия, в хода на съдебното
производство са събрани и проверени не само доказателствата от досъдебното
производство, но са събрани и нови доказателства, което се дължи на активната
защита на процесуалния представител на подсъдимия. С оглед на фактическата и
правна сложност на делото, съдът приема, че няма основание адвокатското
възнаграждение да бъде намалено, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1466.66лв.,
съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Ю.Р.П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което Ю.Р.П. е оправдан с
присъда по НОХД № 129/2014г. на СГС, НО, 10 състав, влязла в сила на 20.06.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.06.2015г. до окончателното изплащане,
като иска иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 80 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на Ю.Р.П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 4000лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
правна защита по договор № 0383412/26.04.2014г. по НОХД №129/2014г. на СГС, НО,
10 състав, по което е поддържано обвинение срещу Ю.Р.П. за престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законна лихва
считано от 14.06.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да
заплати на Ю.Р.П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1466.66лв., съобразно уважената част от иска.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: