Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 23.11.2020 г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО..…………..........………….……......................…………..състав
на девети ноември.……………….…………….........................две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Секретар: Красимира
Николова……………………….…………………………………………
Прокурор: ……………………………………...............................................……………….......
като разгледа докладваното от
............................председателя ……...…..................………..
т. дело № 122............
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:……
Производството
е образувано по искова молба, предявена от Е.К.Р., чрез адв. М.Ц., против „Кристал”
ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Отец Паисий № 26,
ет. 1, с искане за прекратяване на дружеството на основание чл. 155, т. 1 ТЗ.
Ищецът
сочи в исковата молба, че ответното дружество било регистрирано с решение от
28.06.1991 г. по ф.д. № 5000/1991 г. на Окръжен съд – Хасково, впоследствие
пререгистрирано в Търговския регистър с вписване № 20101008103638. Дружеството
била вписано със съдружници: едноличен търговец с фирма ЕТ Монита – Е.Р., ЕИК *****
и Юго – западен център на международна асоциация „21 – ВЕК – ИНФОРМ“ – Молдова,
с деноминиран капитал от 70 лв., от които 51 % за първия съдружник и 49 % за
втория съдружник. Посочва се, че след създаването си дружеството осъществило
няколко търговски сделки и малко след това преустановило всякаква търговска
дейност. Едноличният търговец в качеството си на съдружник бил заличен като
търговец през 2010 г., отделно от това ищецът повече от 15 години нямал какъвто
и да било контакт с останалите управители на дружеството и не му било известно
дали другият съдружник изобщо съществува в правния мир. Повече от 27 – 28
години дружеството не осъществявало дейност, не били провеждани общи събрания,
загубена е изцяло връзката между съдружниците и управителите, офисът е
напуснат. В дружеството никога нямало назначен персонал. През 2012 г. и 2013 г.
от Е.Р. като управител били направени опити за обявяване на ГФО, но последвал
отказ поради непровеждането на общо събрание на съдружниците. Тези
обстоятелства водели до извода, че дружеството фактически не функционирало като
участник в търговския оборот и неговото съществуване било безсмислено. Към
настоящия момент общото събрание на съдружниците не можело да приема каквито и
да решения, а самите съдружници не проявявали какъвто и да е интерес към
работите на дружеството. Така описаните обстоятелства съставлявали „важни
причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ като основание за прекратяване на
дружеството. Ето защо то трябвало да бъде прекратено и да се открие
производство по ликвидация.
Исковата
молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности – представяне на
доказателства, установяващи качеството на ищеца като съдружник в ответното
дружество; посочване на важните причини, налагащи прекратяването на
дружеството; представяне на удостоверение за актуално състояние на другия
съдружник.
Подадена
е уточняваща молба вх. № 6851 от 17.07.2020 г. за отстраняване на
нередовностите. В нея е посочено, че едноличният търговец с фирма ЕТ Монита –
Еридинч Р. е заличен, но при заличаването правата и задълженията преминавали
върху физическото лице и от това следвало, че правата на едноличния търговец в
дружеството се считали за такива на самото физическо лице, което в момента
участвало в дружеството като съдружник. Тъй като качеството на съдружник не
било изгубено, това мотивирало правния интерес на ищеца от водене на иска.
Поддържа първоначално посочените „важни причини“ за прекратяване на
дружеството. Заявява, че при тяхната преценка следвало да се изхожда от
интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Относно
представянето на удостоверение за актуално състояние на дружеството – съдружник
от Молдова, смята, че това изискване било на практика неизпълнимо и същото не
било необходимо, тъй като искът се водел против самото дружество, а не против
съдружниците и същите не били страна в производството.
На ответника е
изпратен препис от исковата молба, като съобщението е връчено при условията на
чл. 50, ал. 2 ГПК. В установения срок ответникът не е подал писмен отговор.
В
открито с.з. на 09.11.2020 г. ищецът и ответникът не се явяват и не изпращат
представители. Преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ищеца, в което се посочва, че се поддържа изцяло
исковата претенция и са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът,
като прецени твърденията в исковата молба и представените писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответното
дружество е учредено през 1991 г., като ограничено отговорни съдружници в него
са ЕТ „Монита – Е.Р.“ и „Юго – западен център на международна асоциация 21 –
век – Информ“, чуждестранно юридическо лице със седалище в Република Молдова.
Видно от последното вписване за представляващи дружеството, като управители са
посочени Е.К.Р., А.В.Т.и И.Г.С.. Няма данни след учредяването на дружеството
същото да е развивало някаква търговска дейност, въпреки вписания адрес на
управление и седалище, то няма офис, няма данни за назначени работници или
служители.
От
правна страна, съдът приема следното:
В
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, независимо че редовно му е връчено
съобщение, не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, проведено на 09.11.2020 г., въпреки че е редовно призован,
ответникът не се явява, не изпраща свой представител, не е депозирал становище
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед на
това съдът счита, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и посочените
в чл. 239, ал. 1 ГПК материалноправни предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение. С разпореждането си от 23.09.2020 г. съдът е указал на
ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане
в негово отсъствие. Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция е
вероятно основателна и следва да бъде уважена.
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да
бъде прекратено по иск на съдружниците, ако важни причини налагат това. Понятието
"важни причини" няма легална дефиниция. Обяснението е в
обстоятелството, че всяко търговско дружество се отличава със свои специфични
особености – предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на
съдружниците с различен обем, предвидени в дружествения договор и пр. Поради
това при всяко дружество наличието на важни причини следва да се преценява при различни
факти и обстоятелства. При формирането на извода за наличие на важни причини
следва да се изхожда от интересите на дружеството като цяло, а не на отделния
съдружник. Причините би следвало да са от такова естество, че да съставляват
непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или
да е изминал продължителен период от време, през който дружеството да не е
осъществявало търговската дейност, за която е създадено. Неосъществяването на
дейност може да се дължи на липса на воля у съдружниците за продължаване на
дейността или на такова поведение от страна на част от тях, че да е невъзможно
постигането на дружествените цели.
В
процесния случай предявеният иск се основава на твърдения, посочващи, че
дружеството не осъществява дейност и неговите органи не упражняват възложените
им по закон правомощия. Налице е невъзможност да бъде осъществен контакт със
съдружника – чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес на управление в
Република Молдова, както и с останалите двама управители, също чуждестранни
граждани. Бездействието, респ. пасивността, на съдружниците или влошените
отношения между тях могат да представляват „важна причина“ по смисъла на чл.
155, ал. 1, т. 1 ТЗ, само ако това бездействие е от такова естество, че то на
практика е довело до фактическа невъзможност за функциониране органите на
управление на дружеството и за осъществяване на търговска дейност.
Ответното дружество е капиталово по своя
характер и със засилен персонален елемент. Това означава, че е необходимо да се
постигне единодушие по всички съществени въпроси за дейността на дружеството, а
в случая се констатира, че в продължение на много дълъг период от време е
прекъсната каквато и да било комуникация между съдружниците. Това обстоятелство
води до блокиране дейността на дружеството. Като субект в търговския оборот,
неговата цел е да развива търговска дейност, за да формира печалба. При наличие
на изцяло прекъснати контакти между съдружниците и липсата на какъвто и да било
проявен от тяхна страна интерес от продължаване на дейността, следва да се
приеме, че не е оправдано продължаване съществуването на дружеството.
От
установените по делото факти и при липса на възражения в противен смисъл се
налага извод, че поради продължителната липса на контакт между съдружниците дружеството
е възпрепятствано да функционира нормално и да развива търговска активност.
С оглед на горното и необходимостта
от защита на правната сигурност в търговския оборот предявеният иск се явява доказан
и основателен, поради което следва да бъде уважен. Ответното дружество
„Кристал“ ООД следва да бъде прекратено и да бъде отрито производство за
ликвидация на основание чл. 156, ал. 1 ТЗ.
Воден
от горното и на основание чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 238 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА дружество с ограничена отговорност
с фирма „Кристал” ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. Хасково,
ул. Отец Паисий № 26, ет. 1, представлявано поотделно от последно вписани
управители Е.К.Р., А.В.Т.и И.Г.С..
ДА
СЕ ВПИШЕ служебно прекратяването на „Кристал” ООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. Отец Паисий № 26, ет. 1 в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ликвидация на дружеството на основание чл. 156, ал. 1 и 4 ТЗ и чл. 266, ал. 2,
изр. 2 ТЗ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Неприсъственото
решение да се връчи и на двете страни.
СЪДИЯ :