Р Е Ш Е Н И Е
№…………., 15.05.2017г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН А.
Секретар: Мариана Дончева
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3582 по описа за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена
от П.Л.П., с ЕГН **********, М.П. Гачев, с ЕГН ********** и Е.П. Гачев, с ЕГН **********,
всички с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Й.А.,
против ”Д.з.” ЕАД, с ............, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.Д.Ч., М.Г.К.К.Г.и Г.т Р.Г. де К., действащи чрез юрисконсулт Р.И., с която са предявени субективно и обективно,
кумулативно съединени искове, с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че
наследодателят на ищците П. Г.П. притежавал л.а.”Н.Н.”,
с ДК № В .... PP. Твърди се, че на 22.04.2016г. около 12.40 часа, П.Л.П.,
управлявайки л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP по бул.”Х. ***
в дясната пътна лента била блъсната от л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ. Твърди се, че
ПТП настъпило, тъй като внезапно пред магазин ”Кауфланд”, до движещият се л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP в лява пътна лента л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В
П. РХ, управляван от Р.Д.се блъснал в бордюра отляво, след което автомобила се
отклонява надясно удря л.а.”Н.Н.” с ДК № В .... PP,
който в резултата от сблъсъка се ударя в спрелият на светофара л.а.”Х.С.Ф.”, с
ДК №А.... MB. Твърди се, че за настъпилото ПТП са уведомени контролните органи,
като след пристигането им, същите установили участниците в произшествието и
механизма на настъпване на ПТП. Твърди се, че е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №1104, като в него за виновен водач е посочена
Розалина Димитрова, която е управлявала л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ и която
поради движение с несъобразена скорост се е блъснала в бордюра, отклонява се в
дясно и блъска л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP, който от
своя страна се удря в спрелият л.а.”Х.С.Ф.”, с ДК №А.... MB. Твърди се, че в
резултат от инцидента л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP
получил сериозни увреждания и не могъл да се придвижва на собствен ход, поради
което следвало да се репатрира със специален автомобил на ”Пътна помощ”. Твърди
се, че увреденият автомобил бил транспортиран до сервиз в с.Каменар, като за
репатрирането му е заплатена сумата от 84лв. Твърди се, че л.а.”Ф.Г.” с ДК №В П.
РХ, който е управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
”Гражданска отговорност” със застрахователна полица №BG/06/115001587525 при
ответника, със срок на действие 14.06.2015г.-14.06.2016г. Твърди се, че
ответника бил уведомен за настъпилото ПТП, които изискал л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP да се разглоби, за да могат да се
опишат всички увредени детайли. Твърди се, че за разглобяване на автомобила и
за извършване на оглед от застрахователя е заплатена сумата в размер на 50лв.
Твърди се, че след извършен оглед на автомобила, служители на ответника
съставили Опис заключение по щета с №43080311600199/25.04.2016г., в който са
описани увредените детайли, а именно: преден капак, предна решетка, калник
преден ляв, челно стъкло тонирано, предна врата лява,
лайсна предна врата лява, задна врата лява, панел заден ляв, задна броня, фар
ляв, амортисьор пр. бр., резервоар гл.сп. цилиндър, резонатор въздушен филтър,
основа предна броня, кора под предна броня, подкалник
ПВС пр. ляв, рамка радиатор, ключалка преден капак, рог преден ляв предна част,
рог преден ляв, основа преден калник ляв, радиатор воден, разширителен
съд радиатор, радиатор климатик, дифузьор радиатор, охл. вентилатор, акумулатор-56 а/ч., кабел плюс акумулатор,
кутия предпазители, кутия релета, ел.инсталация предна лява част, маркуч
спирачна помпа, решетка под челно стъкло, конзола двигател л.пр., въздушна
възглавница шофьор, въздушна възглавница пътник, арматурно табло, предна броня,
датчик колянов вал, подкалник
ПВС преден десен, датчик задна скорост, греда заден мост. Твърди се, че през
месец юни 2016г. ищците получили уведомление от ответника, че за да бъде
изплатено застрахователно обезщетение, следва да се прекрати регистрацията на
МПС, т.к. е налице ”тотална щета”. Твърди се, че на 03.08.2016г. регистрацията
на л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP била прекратена и на
застрахователя е представено копие на Свидетелство за регистрация I част.
Твърди се, че на 11.08.2016г. ищците получили застрахователно обезщетение общо
в размер на 5475лв., което е под действителната стойност на автомобила. Твърди
се, че с договора за застраховка ”Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Твърди се, че отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. Твърди се, че според чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу
застрахователя на прекия причинител по застраховка ”Гражданска отговорност”,
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
Твърди се, че тъй като процесното МПС е увредено до степен на неизползваемост и
е негодно за употреба по предназначение изцяло, тоест е налице ”тотална щета”,
то на собственика се дължи обезщетение за действителната му цена, без
приспадане на стойност на запазени части, както и всички необходими разходите
за придобиване и регистрация на друг автомобил. Твърди се, че действителната
стойност на автомобила, както и разходите за придобиване, регистрация и пускане
на нов автомобил в движение, е в размер на 12000лв. Твърди се, че сумата, която
застрахователя следва да заплати за закупуване на подобен автомобил, както и
разходите за придобиване, регистрация и пускане на автомобила в движение е в
размер на 12000лв., от която сума следва да се приспадне заплатената до момента
сума в размер на 5475лв., или сумата която следва да се изплати от ответника е
в размер на 6525лв.
След частично оттегляне на исковата
молба и допуснато изменение на иска, съдът е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от общо 6103лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди, изразяващи се в увреждане при процесното
ПТП на л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP, до степен на
неизползваемост, формирано от пазарната стойност на автомобила 11300лв. и
прибавяне на сума от 494лв., съставляваща е средната стойност получена от
разходите нужни за двата вида регистрация-при придобиване на автомобил след
внасянето му от страна членка на ЕС и при придобиване на автомобил регистриран
е България, от която сума
са приспаднати 5475лв.-платени извън съдебно от застрахователя и 300лв.-получени при
предаване на автомобила за скрап, което обезщетение се претендира от ищците,
съобразно наследствените им квоти, както следва: в полза на П.Л.П. сумата от 4096.67лв.,
включваща припадащата се част от стойността на автомобила в размер на
4012.67лв. и 84лв., платени от нея за репатриране на автомобила, в полза на М.П. Гачев сумата от 1003.17лв.
и в полза на Е.П. Гачев
сумата от 1003.17лв., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба се
поддържа становище за неоснователност на иска. Не са оспорва наличието на
действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите с №BG/06/115001587525, сключен с ответника за
л.а.”Ф.Г.” с ДК №В П. РХ. Твърди се, че въз основа на застрахователния договор
и предявена от пострадалото лице извънсъдебна претенция, регистрирана под
№43080311600199/16г., ответника изплатил сумата от 5475лв., съставляваща
застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществените
вреди по л.а.”Н.Н.”, с ДК №В....PP. Твърди се, че с
изплащането на посочената сума, ответника е изпълнил коректно и изцяло
задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи други суми.
Твърди се, че изплатеното обезщетение е в необходимия размер за отстраняване на
действителните вреди по л.а.”Н.Н.”, с ДК № В .... PP,
които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Твърди се, че предвид
уврежданията по автомобила щетата е определена като тотална и обезщетението е
изчислено на база действителната стойност на автомобила към датата на събитието
с приспадане на 25 % запазени части, т.е. в съответствие с чл.193, ал.4 от КЗ
/отм./, респ. чл.390, ал.2 от КЗ. Твърди се, че действителната стойност на
автомобила е определена като са взети предвид годините на експлоатация му към
датата на събитието-8 години от датата на първоначалната регистрация. Твърди
се, че платената сумата, отговаря на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на застрахователното събитие по смисъла на чл.208, ал.3 от КЗ
/отм./, респ. на чл.386, ал.2 от КЗ. Ето защо се поддържа, че иска е изцяло
неоснователен. В условията на евентуалност, ответника оспорва размера на иска,
като поддържа, че претенцията е завишена и не отговаря на средната пазарна цена
за възстановяване на действително причинените вреди по л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP. Оспорва твърдението, че
действителната стойност на автомобила, както и разходите за придобиване,
регистрация и пускане на нов автомобил в движение е 12000лв. и че застрахователят
дължи възстановяване на разходи за придобиване, регистрация и пускане на нов
автомобил в движение, още повече, че процесният автомобил към деня на събитието
не е нов. Оспорва като неоснователни и недоказани претенцията за възстановяване
на разходи за репатриране на автомобила в размер на 84лв. и претенцията за
възстановяване на разходите за разглобяване на автомобила в размер на 50лв.
В о.с.з. страните, чрез пълномощниците
си, подържат становищата си за основателност, респективно за неоснователност на
претенцията. Претендират деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото заверен препис от
Свидетелство за регистрация на МПС /л.4/ се установява, че П. Г.П. е регистриран
като собственик на л.а.”Н.Н.” с ДК №В .... PP.
Установява се от приетия препис от
Удостоверение за наследници №23730 от 28.12.2015г., че П. Г.П. е починал на
24.01.2015г., като е оставил за свой наследници по закон ищците, а имено П.Л.-съпруга,
М.Г. и Е.Г.-синове.
По делото е представен препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №1104 от 22.04.2016г., след посещения на
органите на полицията на мястото на инцидента, в който е отразено настъпването
на посочената дата на ПТП с участието на водачите управлявали л.а.”Ф.Г.”, с ДК
№В П. РХ, л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP и л.а.”Х.С.Ф.”,
с ДК №А .... MB. Отразено е, че инцидента е настъпил 22.04.2016г. около 12.40
часа, в гр.Варна пред магазин ”Кауфланд”, като П.Л.П.,
при управлението на л.а.”Н.Н.” с ДК №В .... PP по
бул.”Х. *** в дясната пътна лента, била блъсната от л.а.”Ф.Г.” с ДК №В П. РХ,
находящ се в лява пътна лента и от управляван Розалина Димитрова, която при
управление с несъобразена скорост се е ударила в бордюра отляво, след което се
отклонила надясно и удря л.а.”Н.Н.”, а последния от
удара се придвижва и удря спрелият л.а.”Х.С.Ф.”, с ДК №А .... MB. В протокола
за ПТП за виновен водач е определяна Розалина Димитрова, която е управлявала
л.а.”Ф.Г.” с ДК № В П. РХ, респективно по отношение на същата са предприети
действия за ангажиране на административно наказателна отговорност за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДв.П, за което е съставен АУАН
№410774 от 22.04.2016г. В протокола за ПТП е посочено, че л.а.”Ф.Г.” с ДК №В П.
РХ е застрахован при ответника по задължителна застраховка ”ГО” с полица
№06115001587525 валидна до14.06.2016г.
Видно е от приетите по делото преписи
от изготвени от служители на ответника Опис заключение по щета с
№43080311600199/25.04.2016г. от 26.04.2016г. и Опис заключение по щета с
№43080311600199/25.04.2016г. от 12.05.2016г., че по л.а.”Н.Н.”,
с ДК №В .... PP са констатирани множество увреждания, настъпили в резултат от
гореописаното ПТП.
Установява се от представените преписи
от Писмо изх.№430/25.05.2016г. на ”ДЗИ” АД и извлечения от банковите сметки на
ищците, че на 11.08.2016г. на същите е изплатено застрахователно обезщетение
общо в размер на 5475лв.
По делото е представен заверен препис
от Фактура №20 от 26.04.2016г., ведно с касов бон, от които се установява, че
на посочената дата ищцата П.Л. е заплатила сумата от 84лв. за услуга по
репатриране чрез пътна помощ.
От представените с отговора на
исковата молба препис от Свидетелство за правоуправление, ведно с контролен
талон, Свидетелство за регистрация на МПС и Удостоверение за техническа
изправност, се установява, че към момента на процесното
ПТП л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP е бил технически
изправен, както и че неговия водач-П.П. е била правоспособна.
Установява се от представения препис
от Договор за покупко-продажба на МПС за разкомплектоване от 22.06.2016г., че
ищеца М.Г. е продал л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP на ”Т.
82” ООД за сумата от 300лв., след приспадане на авансово удържания данък.
Според заключението на назначената
еднолична САТЕ, механизма на настъпване на процесното ПТП съответства на този
описан в констативния протокол, съставен след настъпването му, като вината за
инцидента се носи от водача на л.а.”Ф.Г.”,
с ДК №В П. РХ. Установява се, че между инцидента и констатираните повреди по
л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP е налице причинно
следствена връзка. Установява се, че цената за ремонтиране на л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP по средни пазарни цени с оригинални
части възлиза на 16861.29лв., а неговата пазарна стойност към 22.04.2016г. е
равна на 12500лв., като разходите за регистрацията му възлизат общо на
818.55лв. Установява се, че цената за ремонтиране на автомобила по средни
пазарни цени с алтернативни части възлиза на 13445.82лв., като и че не са
налице запазени части от автомобила, който е предаден за разкомплектоване.
Установява се още, че в случая е налице т.нар.”тотална щета”, тъй като ремонта
на автомобила надхвърля 70% от стойността му.
С оглед оспорването на гореописаната
експертиза е назначена повторна тричленна такава, чието заключение е уточнено
от вещите лица в о.с.з. Според заключението на тричленната експертиза
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ,
който поради движение с несъобразена скорост е предизвикал удар с л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP, а в последствие и с л.а.”Х.С.Ф.”, с
ДК №А .... MB. Установява се, че в резултат от инцидента л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP е претърпял увреждания на множество детайли
и части, като стойността за ремонта му с оригинални резервни части възлиза на
16082.94лв. и в размер на 12364лв. ако се ползват части от алтернативни
доставчици. Установява се, че средната пазарна цена на автомобил с
характеристики като на процесния, към датата на инцидента възлиза на 11300лв.,
а разходите за регистрация на автомобила в случай, че същия е закупен в
България са в размер на 644лв. и в размер на 344лв. в случай, че се закупува
автомобил внесен от страни от ЕС. Установява се, че повредите по процесния
автомобил в следствие от ПТП са такива, че не позволяват движението му на
собствен ход. Установява се още, че в случая е налице т.нар.”тотална щета” на
увредения автомобил, както и че не са установени запазени части, тъй като
автомобила е предаден за скрап, а описите на повредите не са изчерпателни и не
могат да послужат като база за определяне на запазените части. В о.с.з. в.л. са
уточнили, че наличието на запазени части не би довело до икономическа изгода,
тъй като цената на труда за разглобяването им и за намиране на купувач е по
висока от стойността на частите.
Съдът, с оглед установеното от
фактическа страна, от правна страна приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.267, ал.1 от КЗ /отм./, която е действала към момента на
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство.
Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на
застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва същото на законно основание.
С оглед горното за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва
неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.
В процесния случай по делото е
безспорно, че към датата на настъпване на процесното ПТП-22.04.2016г. по отношение
на л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска
отговорност” с ответника.
С оглед кореспондиращото съдържание на
неоспорените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1104 от
22.04.2016г. и заключенията на назначените по делото САТЕ, съдът приема, че по
време на процесният инцидент водачът на л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ е нарушил
разпоредбите на чл.20 от ЗДв.П, като поради движение
с несъобразена скорост е изпуснал контрола върху автомобила и е предизвикал
сблъсък с л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP, а впоследствие
и с л.а.”Х.С.Ф.”, с ДК №А .... MB. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД и при липсата
на насрещно доказване, вината на водача л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ, се приема за
доказана.
По изложените съображение съдът
намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение на водача на
л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ, ползващ се от клаузите на застраховка ”ГО” сключена
с ответника, а именно извършено от водача виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат. В резултат, от което иска за заплащане на обезщетение по
чл. 267, ал.1 от КЗ /отм./ е доказан по основание.
По отношение на размера на обезщетението:
Съобразно разпоредбите на чл.208, ал.3 вр. чл.203, ал.2 от КЗ /отм./ и трайната съдебна практика,
включително и задължителна такава, размера на обезщетението следва да е равно
на размера на вредата към дата на настъпване на събитието, като същото не може
да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, а за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същото качество.
Отделно от това чл.203, ал.3 от КЗ /отм./ предвижда, че за възстановителна
стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
В случая според заключението на тричленната
САТЕ, което се кредитира от съдът като компетентно дадено и не е оспорено от
страните, се установи, че минималният размер на разходите за поправка /ако се
ползват части от алтернативни доставчици/ на л.а.”Н.Н.”,
с ДК №В .... PP възлиза на 12364лв. Същевременно пазарната цена, за която може
да се придобие автомобил с характеристики идентични с тези на увредения, е в
размер на 11300лв., към която следва да се прибавят разходите за регистрация на
автомобила или сумата от 644лв.-цената за регистриране на автомобил закупен от български
собственик. В тази връзка следва да се посочи, че при избора на размера на
разходите за регистрация, съдът съобрази, че не е възможно да се налагат
условия на купувача да придобива само автомобили нов внос от страни членки на
ЕС с цел по малки такси за придобиване.
С оглед горното съдът намира, че стойността срещу която
ищците бика могли да придобият автомобил със същото качество възлиза на
11944лв. За да се получи размера на застрахователното обезщетение към
горепосочената сума следва да се прибави сумата от 84лв. за репатриране на
увредения автомобил от мястото на инцидента с оглед факта, че същия не е могъл
да се придвижва на собствен ход, тъй като тази сума представлява разход
направен от увреденото лице за ограничаване на вредите по смисъла на чл.208,
ал.2 от КЗ /отм./, като тази сума се дължи в полза на ищцата П.П., която я е заплатила.
От размера на застрахователното
обезщетение следва да се приспадне доброволно заплатената от застрахователя
сума, чиито размер според данните по делото възлиза на 5475лв. Също така следва
да се извади и сумата от 300лв., която е получена от ищците при предаването на
автомобила за скрап, тъй като в противен случай би се стигнало до
неоснователното му обогатяване. Така изчислен размера на обезщетението възлиза
на 6169лв. общо за тримата ищци и отделно 84лв. за ищцата П.П..
В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че размера на застрахователното
обезщетение е определен правилно при изплащане на заведената щета, като и че от
същото следва да се извади стойността запазени части. Това е така защото задължителната
съдебна практика намерила отражение в Решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, II т.о., Решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на
ВКС, I т.о. и Решение №109/14.11.2011г. по т. д.№ 870/2010г. на ВКС, ТК, I
т.о., приема, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.208, ал.3 от КЗ, като ползва заключение
на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по предвидени в методиката по Наредба
№24/08.03.06г. на КФН, която има единствено минимален и субсидиарен
характер. Наред с това с оглед правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес ответника следваше по безспорен начин да докаже, каква е стойността на
годните части от автомобила, която следва да бъде приспадната от дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение. От заключението на тричленната САТЕ
и доказателствата за предаването на автомобила за скрап, се установи, че такива
агрегати и части не са налични, но дори и да имаше същите не биха донесли
положителен икономически резултат, тъй като стойността за добиването и
пласирането им е по висока от тяхната евентуална продажна цена.
Воден от горното съдът намира, че в
полза на ищците се дължи застрахователно обезщетение съобразно припадащите им
се части в съсобствеността върху увредения автомобил, която според данните по
делото е възникнала в резултат от прекратяване на семейна имуществена общност,
при което квотите на ищците са 4/6 ид.ч. за ищцата П.П. и по 1/6 ид.ч. за другите двама
ищци. При посочените квоти дяловете на ищците в обезщетението възлизат на
4112.66лв. за ищцата П.П. и по 1028.17лв. за
останалите двама ищци. Към обезщетението на ищцата П.П.
следва да се прибави и сумата от 84лв.-разходи за репатриране, или
обезщетението което ѝ се полага е равно на 4196.66лв.
С оглед факта, че претендираните от
ищците суми са в размер по-нисък от действително дължимия, претенциите им
следва да се уважат изцяло, а именно в размер на 4096.67лв. за П.Л.П. и по 1003.17лв.
за М. и Е. Г., или общо 6103лв.
С оглед основателността на претенцията
обезщетение, основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника дължи заплащане на законна
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и с оглед на направеното от ищците искане, в тяхна полза се дължат деловодни
разноски съобразно с представените доказателства за извършването им и списъка
на разноските, който възлизат на 1086.16лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ”Д.з.” ЕАД, с ............, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.Д.Ч., М.Г.К.К.Г.и Г.т Р.Г. де К., да заплати на П.Л.П., с ЕГН **********,
М.П. Гачев, с ЕГН ********** и Е.П. Гачев, с ЕГН **********, всички
с адрес: ***, сумата от общо 6103лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в увреждане, до степен на
неизползваемост, на л.а.”Н.Н.”, с ДК №В .... PP, в
резултат на ПТП настъпило на 22.04.2016г. в гр.Варна, бул.”Х. С.”, пред магазин
”К.”, по вина на водача на л.а.”Ф.Г.”, с ДК №В П. РХ, който към датата на
инцидента е бил застрахован по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
в ”Д.з.” ЕАД,
от която сума П.Л.П. следва да получи 4096.67лв., М.П. Г. в следва да получи 1003.17лв. и Е.П. Гачев следва да получи 1003.17лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска-10.10.2016г.
до окончателното ѝ изплащане и
сумата от 1086.16лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: