Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. Варна, 10.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Тодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18177/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Енерго– про Продажби” АД, ЕИК
********* против П.Р.Х. ЕГН
********** с адрес *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните,
в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 287,88лева, представляваща цена на
консумирана и неплатена електрическа енергия за остойностяване, за която са
издадени фактури в периода 14.05.2018г. до 23.07.2018г., за аб. № *******и кл. №
******, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „К.Ч.и”
№ **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 29.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението;
сумата от 32,53лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до
26.07.2019г., за което вземане е издадена заповед № 6695/30.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13859/2019г. на ВРС,
33-ти състав.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответникът са в договорни
отношения по продажба на ел. енергия. Същият има качество на потребител с аб. № *******и кл. № ******, за обект находящ се
в гр. Варна, ул. „К. Ч.“№ **. Отношенията между страните се регламентират от ОУ
на ДПЕЕ на „Енерго- Про
Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния
орган КЕВР. Твърди, че ответната страна не е изпълнила договорните си
задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на потребената
ел. енергия в периода 14.05.2018г. до 23.07.2018г., за която са издадени
фактури на обща стойност 306,88лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на
задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден на просрочие. За
събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 13859/2019г. по описа на ВРС. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В о.с.з. представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба, ответникът не
се явява и не се представлява. Същият в предходно по делото заседание, е
оспорил иска, като неоснователен.
По съществото на спора, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за
забава, дължими за потребена и неплатена ел.енергия.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д.№ 13859/2019г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на длъжника,
като същият е възразил срещу нея в законоустановения
срок.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че ответникът има качество на потребител
по договор за доставка на електроенергия в посочения обект на потребление и за
посочения период; че ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил
посоченото във фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при
изправност на средството за търговско измерване и че фактурираното количество
ел. енергия, съответства на доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението
за плащането й, както и размер на мораторната лихва
върху главницата. Ответната
страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби” АД, приети и одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР,
издадените от ищеца общо 3броя фактури, както следва: с № **********/14.05.2018г.
за сумата от 180,10лева, № **********/13.06.2018г. за сумата от 101,90лева и №
**********/12.07.2018г. за сумата от 4,88лева, документ – известие за
обезщетение за забава с №ЛП3223291751 за сумата от 1лев за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „К. Ч.“№39, Искане от физическо лице
№4437428/13.03.2017г. за разсрочено плащане на задължения, както и справка за
потреблението и извлечение от сметка към 14.09.2020г.
В съдебно заседание от 16.09.2020г., ответникът заяви, че
не е живял в обекта на потребление за процесния
период, тъй като къщата му била съборена. За това си твърдение обаче същият не
ангажира никакви доказателства, като следва да се отбележи и че същият не
упражни ефективно правото си на защита срещу предявената искова претенция,
проявявайки абсолютна процесуална пасивност, респ. неподавайки отговор на
исковата молба и неангажирайки никакви доказателства в подкрепа на твърденията
си. И тъй като доказателства в тази насока липсват, съдът не може да установи
дали именно в процесния период къщата на ответника е
била съборена, респ. че не се е ползвала ел. енергия в обекта на потребление.
От ангажираните по делото писмени доказателства, се
установява, че ответникът има качество на потребител на доставяна от ищеца
ел.енергия в обект на потребление гр. Варна, ул. „К. Ч.“№ **. Съобразно същите
ответникът е титуляр на абонатен номер аб. № **********, съответен на този в обекта на
потребление, фигуриращ и в Справка от Агенция по вписванията, видно от която
именно ответникът е негов собственик към процесния
период. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се
определя като физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
ел. енергия за домакинството си. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната
разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, вкл. и
от разясненията му, непосредствено дадени в о.с.з. на 11.11.2020г.
се установи, че за периода 24.05.2018г. до 23.06.2018г. са налице редовни
месечни отчети, като количеството ел.енергия, установено за м. май, юни и юли
2018г. е доставимо и може да бъде потеребено
от битов абонат. Изчислените цени на потребената и отчетена
ел. енергия са математически точни, като заложените цени са съгласно приетите
от КЕВР за съответния период. Електромерът, отчитащ енергия в процесния обект е с
дистанционно отчитане и е метрологично годен, вкл. към процесния
период, когато са снемани съответните отчети. След запознаване с представеното
доказателство от ищеца, а именно – протокол за проверка на електромер от
01.09.2016г., приобщено по делото, експертът констатира, че електромерът е и от
одобрен тип.
И след като СТИ е отчитало редовна консумация
на електроенергия, то съобразно
чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната
ел. енергия и дължимата сума за извършения пренос. Съгласно чл.18а от ОУ
дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която
следва да съдържа изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на
плащане. Така, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от
изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане. В случая за процесния период са издадени фактури №
**********/14.05.2018г. за сумата от 180,10лева, № **********/13.06.2018г. за
сумата от 101,90лева и № **********/12.07.2018г. за сумата от 4,88лева, както и
документ №ЛП3223291751 за сумата от 1лев. Или общо на стойност 287,88лева.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за
плащане. Затова и искът за главница се явява доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Чл. 38 ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението
си за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл. 18а ОУ в издаваната от
ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното плащане. Или,
страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като
определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода
считано от падежа на всяка фактура до 26.07.2019г. в размер на 32,53лева.
От извършените изчисления от съда
съобразно програмен продукт „Апис Финанси“ се
установява размер на обезщетението за забава, съответен на заявения от
32,53лева за периода. Искът е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 355лева, от които 100лева юк.
възнаграждение, 75лева платена ДТ, 180лева депозит вещо лице. Съобразно изхода
на спора, посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Предвид т.12 ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него
разноски в заповедното производство от 75лева. От тях 25лева платена ДТ и
50лева юк. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Е.П.” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу
ответника П.Р.Х. ЕГН**********, с адрес *** в размер на
сумите, както следва: 287,88лева, представляваща цена на консумирана и неплатена електрическа енергия за
остойностяване, за която са издадени фактури в периода 14.05.2018г. до 23.07.2018г.,
за аб. №
*******и кл. № ******, за обект находящ
се в гр. Варна, ул. „К. Ч.“№ **, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 29.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 32,53лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до
26.07.2019г., за което вземане е издадена заповед № 6695/30.08.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13859/2019г. на ВРС,
33-ти състав.
ОСЪЖДА П.Р.Х. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* сумата от 355лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Р.Х. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* сумата от 75лева, представляващи
направени в производството по гр.д.№ 13859/2019г. по описа на ВРС
съдебно - деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: