ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 20.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на първи март
две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 4095 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане са постъпили възражения срещу обявения списък на неприетите
вземания на кредиторите на „П.К.“ ООД, от името на А.Б..А., действащ като
едноличен търговец с фирма „А.А.“.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Досежно
възражение вх. № 160067/12.12.2016 г.
Възразилият
кредитор твърди, че в срока по чл. 688 ТЗ е предявил пред съда по
несъстоятелността вземане в размер на 30 000 лв. – стойността на
увеличение на недвижим имот. Излага довод, че факта на направените разходи е
доказан с приложените към възражението писмени доказателства, поради което
оспорва извода, че липсват доказателства за приемането му.
В
становището си синдик Я.С. оспорва възражението като счита, че представеният
договор за изработка не сочи на недвижимия имот, за който се отнася.
В
съдебно заседание процесуалният представител на възразилия кредитор – адв. Б., писмено поддържа възражението.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище по възражението.
В
съдебно заседание синдик С. поддържа становището си.
Съдът
констатира, че с молба вх. № 19876/15.02.2016 г. са предявени вземания за подобрения,
извършени в придобит по договор за продажба недвижим имот след вписана ипотека.
Твърди подобренията да възлизат на 30 000 лв., която сума е и предмет на
съдебно производство.
Настоящият
състав приема, че с оглед принципа за справедливо удовлетворяване на
кредиторите и утвърдената от правния ред процедура за одобряване на приети от
синдика и неоспорени вземания, съдът е ограничен от предмета на спора, очертан
от възражението и становището на синдика, съответно останалите лица в
производството. В рамките на нарочната процедура по чл. 692 ТЗ съдът по
несъстоятелността дължи да се увери, че кредиторът се легитимира за такъв с
оглед ангажираните в производството писмени доказателства – арг. от чл. 685 ал.
2 ТЗ. Представените в случая не позволяват извод нито, че фактурираните
материали и извършена услуга са вложени в ателие № 7, нито това да е довело до
повишаване цената на имота. Съдът приема, че извън изрично очертаните
предпоставки за легитимация на кредиторите – въз основа на писмени
доказателства, твърдяното качество предполага да бъде установено във висящия
исков процес.
По
възражение вх. № 15806/07.02.2017 г.
Възразилият кредитор оспорва достигнатия
довод за недоказаност на предявеното вземане за 5000,00 лв. – неимуществени
вреди.
В
становището си синдик Я.С. оспорва възражението като счита, че липсват писмени
доказателства за преживян от кредитора стрес и притеснения. Счита, че правилото
на чл. 685 ал. 2 ТЗ е ограничено до оценими притезателни права.
В
съдебно заседание възразилият кредитор не изпраща представител и не изразява
становище.
Ответникът
не изпраща представител и не изразява становище по възражението.
В
съдебно заседание синдик С. поддържа становището си.
Както бе посочено вече, легитимацията на
кредитор в открито производство по несъстоятелност при облекчения ред по чл.
692 ТЗ предполага възможност правопораждащите обстоятелства да бъдат извлечени
от представени при предявяване на вземането писмени доказателства. Законът не
лимитира отговорността на търговеца в производство по несъстоятелност с оглед
произхода на паричното му задължение. Представените към молбата за предявяване
на вземането писмени доказателства обаче не позволяват еднозначен извод нито за
твърдяното вредоносно поведение, нито за претърпени от кредитора негативни
преживявания, считани от правния ред за неимуществени вреди. Липсва възможност
предявената претенция
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
160067/12.12.2016 г. и възражение вх. № 15806/07.02.2017 г.
Определението
не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: