Р Е Ш Е Н И Е   № 260020

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ, 06.10.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

при участието на секретаря Катя Митева, като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг.дело №309 описа на  ПАС за 2020 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба  от В.И.А., П.А.Х., С.М. Х., Х.А.Х. и А.А.Х., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Р.М., против постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в отхвърлителните му части и в частта му за разноските.

С обжалваното решение са разгледани субективно съединените искове за заплащане на застрахователно обезщетение, като застрахователното дружество Б.И. АД е осъдено да заплати на  В.И.А., П.А.Х.,  Х.А.Х. и А.А.Х. застрахователно обезщетение в размер  по 50 000 лв. на всеки един от тях, като е отхвърлил исковете за разликата до пълните им претендирани размери по 180 000 лв., на  С.М. Х. – 40 000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер 150 000 лв., за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на смъртта на А. К., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. Присъдени са и разноски.

Жалбоподателите В.И.А., П.А.Х., С.М. Х., Х.А.Х. и А.А.Х. са останали недоволни от постановеното решение в отхвърлителните му части.

Считат решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и на  съдебната практика. Не са съгласни с приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като считат, че присъдените размери на обезщетения са  занижени, като са изложили подробни доводи за това, включително за нарушение на материалния закон, както и че не са анализирани всички събрани по делото доказателства  в тяхната цялост и поотделно. Не са съгласни и с определения процент съпричиняване, като считат , че няма съпричиняване, както по отношение на поставянето на предпазен обезопасителен колан, така и по отношение на претоварването на колата. При условие на евентуалност, молят да се определи по-нисък процент на съпричиняване.

Молят да се отмени решението в обжалваните части, като се уважат претенциите им в пълен размер. Претендират разноските. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

          Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от  З.Б.И. АД, в който се счита същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваните части по подробно изложени съображения.

           Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

           Решението е връчено на жалбоподателите на 20.01.2020 г. Въззивната жалба срещу него е подадена по пощата на 03.02.2020 г. в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

           Видно от данните по делото, предявена е искова молба по делото за заплащане на застрахователно обезщетение на всеки един от ищците за причинените им неимуществени вреди от  смъртта на  А. Х. К., починал на 22.12.2016 г. в резултат на ПТП, при което  водачът на микробус с марка М., модел *** * С., с рег.№******** С. О. К. при движение в посока запад изток, нарушил правилата на движение по пътищата и загубил контрол над управляваното пътно средство, излязъл извън пътното платно и се ударил в предпазната мантинела. При ПТП е причинена смъртта на пътника в микробуса, находящ се на втория ред седалки зад шофьора, А. Х. К..

            Ищците са, както следва: В.И.А. - съпруга на починалия, П.А.Х. - дъщеря, С.М. Х. - майка, Х.А.Х. и А.А.Х. – синове.

            Посочват, че към момента на ПТП виновният водач е управлявал микробуса с валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена при ответника с полица №БГ/**/************, с валидност 27.10.2016 г. – 26.10.2017 г. Поради това са предявили претенции пред застрахователя с молба, вх.№ОК-054543 от 04.06.2018 г., който не им е изплатил следващите им се обезщетения. Така се е стигнало до предявяването на настоящата искова молба.

            Ищците твърдят, че били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Имали изградена силна връзка по-между си, обичали се, подкрепяли се и  живеели в разбирателство. Децата тежко понасят загубата на баща им, починал нелепо и неочаквано. Съпругата загубила ней-близкия си човек, с когото в атмосфера на доверие и любов отгледали децата си. А. К.  бил силно привързан към своята майка. Подкрепял я, подпомагал я с каквото може и споделял ежедневието си с нея. Стоял неотлъчно до семейството и майка си.

            След загубата му, ритъмът им на живот изцяло е  подчинен на скръбта от нея. Ще изпитват огромни и неописуеми болки и ще скърбят до края на дните си. Съпругата станала тревожна и асоциална, затворила се в себе си. Често плаче, има смущения в апетита и съня. Дъщерята П.Х. станала напрегната, разсеяна и вглъбена в себе си, затруднена била концентрацията и. Синът Х.Х.  също се затворил, избягвал да общува с други хора и не искал да възприеме смъртта на баща си. Синът А.А. - също. Станал печален, неспокоен и отнесен. Майката не може да спи спокойно, сънува кошмари, не може да свикне със загубата на сина си.

           Ответникът оспорва исковата молба и изложените твърдения в нея в представения отговор. Счита, че претендираното от всеки един ищец обезщетение е силно завишено, тъй като не отговаря на обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Не е съгласен с твърдението, че само водачът на микробуса е виновен за настъпилото  ПТП. Прави възражение за съпричиняване, а именно, че починалият е допринесъл за вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, като пътник в МПС, в нарушение на чл.137 от ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск. Също така микробусът е бил претоварен с пътници и багаж, като  починалият е допринесъл за вредоносния резултат и качвайки се доброволно  в претоварения автомобил, без да предприеме действия спрямо водача да преустанови движението на автомобила, с което поведение сам се е поставил в риск.

           За установяване на твърденията в исковата молба и възраженията в отговора за допуснати доказателства за установяване механизма на ПТП, вредоносния резултат, отношенията в семейството и изпитаните болки и страдания.

           От данните по делото е несъмнено установено настъпването на ПТП и смъртта на А. К., като негов резултат. В този смисъл са и изводите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно които  уврежданията от автозлополуката са причина за настъпилата смърт. От същите се установява и, че липсват увреждания, които да се обяснят с въздействие от предпазен колан, както и че ако пострадалият е бил с фиксиран предпазен колан на седалката, неговите увреждания биха били минимални.

           От приложената влязла в сила присъда се установява, че водачът  на микробуса  е признат за виновен за нарушение на правилата на ЗДвП – чл.20,ал.2,изр.1, чл.101ал.1,изр.1 във вр. с чл.101,ал.3,т.9,  чл.133,ал.1, чл.139,ал.1,т.1. Нарушението по чл.133,ал.1 от ЗДвП е именно за нарушение на забраната да се превозват по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС.

           От назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и неоспорена от страните, се установява механизма на ПТП, включително, че е бил претоварен, както и че не е разполагал с обезопасителни колани за седалките след първия ред на водача. Видно от констатациите на вещото лице, техническата причина за загуба на управлението на водача  и реализирането на удар  с лявата по посока на  движението мантинела е внезапната промяна в налягането на задната дясна гума, т. нар. гръмване на гума. Тази промяна е възникнала, поради повишеното триене между предпазните пояси на гумата и асфалтовата настилка след отделяне на протектора на гумата. Причините  за това са наличието на товар, който е по-голям от предвидения от завода производител – претоварване с около 300 -400 кг, използване на гума, която е била извън  предвидения период на експлоатация, проникване на  метален предмет в грайфера на гумата. Установява се, че микробусът има монтирани колани на пътуващите на предната седалка, т.е. на първия ред, няма данни седалките да са монтирани по нестандартен начин, няма  стандартно монтирани обезопасителни колани на  задните два реда седалки. Установява се и техническите характеристики  на микробуса, първоначална регистрация, преминат годишен технически преглед за 2016 г., че същият е за 8 + 1 пътника, както и че в него са пътували 14 възрастни плюс две деца.

            Съгласно чл.149 от ЗДвП микробусът, превозващ пътници, е с категория М.              По силата на в чл.137а от ЗДвП водачите и пътниците в МПС от посочената категория, когато МПС е в движение, следва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая процесният микробус  е бил оборудван с обезопасителни колани на предната седалка, няма обезопасителни колани на задните редове седалки, където е стоял починалия пътник. Ето защо,  той не е използвал обезопасителен колан, тъй като микробусът не е бил оборудван с такъв. Към момента на ПТП - 22.12.2016 г. е нямало задължение  автомобилите от посочената категория задължително да са оборудвани с обезопасителни колани за водача и всички пътници. Това задължение е възникнало с  промяната на чл.7б от Закон за автомобилните превози, обн. в ДВ, бр.80/2018 г. Съгласно чл.7б,ал.5, в сила от 07.07.2020 г., МПС с посочената категория, които не са оборудвани фабрично с такива, следва да се оборудват с обезопасителни колани, като е посочен редът за това. Посочената разпоредба е приета и влязла в сила след настъпване на процесното ПТП. Поради тази причина изводите на вещото лице от съдебно-медицинската експертиза във връзка с обезопасителните колани не би следвало да имат значение за настоящия случай. Ето защо, при липса на посоченото задължение и липса на обезопасителен колан, не може да се приеме, че пътникът сам се е поставил в риск, като не е използвал посоченото предпазно средство. С оглед така направения извод, не се установява  възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия чрез непоставяне на предпазен обезопасителен колан.

            На следващо място, установява се по несъмнен начин от данните по делото, че една от техническите причини за настъпването на ПТП е претоварването на процесния микробус с почти двойно повече пътници и товари. В тази връзка, освен  съдебно-техническата експертиза, е разпитан на страната на ответника свидетеля С. А., пътувал в процесния микробус. Видно от показанията му, в микробуса имало много хора, постоянно се качвали хора, минали границата, пак се качили хора, пътували и станала белята. Докато пътували, А. К. го помолил да си сменят местата, тъй като имало много хора и се задушавал.     

            В чл.133,ал.1 от ЗДвП е установена забрана за превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС, а в чл.132 е посочено задължението на водача при превозване на пътници да извършва превоза в съответствие с товароподемността на МТС. В случая водачът на микробуса не е изпълнил това свое задължение. Няма данни починалият пътник да му е попречил в изпълнение на посоченото задължение, както и да е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата, свързани с претоварването на микробуса, и с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредите. Нямал е правомощия срещу водача, в резултат на които водачът да преустанови движението на автомобила. В същото време не се установява  по категоричен начин към кой момент процесният микробус е бил претоварен – дали към момента на първоначалното качване или в един по-късен момент при положение, че по време на пътуването периодично са се качвали пътници в микробуса. Ето защо, не може да се приеме, че пострадалият  сам се е поставил в риск, качвайки се на претоварено МПС. Неоснователно и недоказано се явява възражението на ответника в тази връзка.

           С оглед гореизложеното не се установява наличието на фактическия състав на чл.51,ал.2 от ЗЗД и поради това следва да се пристъпи към преценяване на фактическият състав на чл.52 от ЗЗД, като се даде отговор на въпроса следва ли да се присъди обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на А. К., както и в какъв размер.

           По делото са разпитани като свидетели на страната на ищеца Н. Р. А., М. С. И.,  А. Р. А..

           От показанията на първия свидетел, племенник на починалия, се установява, че семейството имало 30 годишен брачен живот, през което време не са се разделяли и карали. А. К. работил в Г. над 10 години, като  съпругата му и децата също работили там. Децата му си имали свои семейства. Уважавали се взаимно, разбирали се, помагали си. Бил в болницата, когато съобщили, че А. К. починал. Децата Х. и П. започнали да плачат и викат. Жена му припаднала. Когато се прибрали в Н.З.и майка му научила, я закарали  в болницата. Детето А. бил в Г., но веднага на другия ден се прибрал. След смъртта на А. К. животът на семейството се променил, приказвали си, че не могат да го върнат, плачели. В. станала напрегната, поС.но мислила  за мъжа си. Майката С. не можела да разчита на него, тъй като я водил на доктор и и помагал.

           От показанията на втория свидетел, съсед, се установяват отношенията на починалия с неговата майка. Били в близки отношения, той и помагал, купувал и лекарства. Между него и съпругата му имало любов, грижили се за трите си деца. Разбирал се с децата си. Живеели заедно с А., а другите деца и майка му живеели на периферията на района. След катастрофата бил свидетел как водили майката и съпругата най-малко 2-3 пъти до спешния кабинет. След погребението майка му започнала да забравя, съпругата му страдала най-много, децата били съсипани.

           От показанията на третия свидетел, също племенник, се установяват  близките отношения в семейството, децата  споменават баща си, защото много им помагал, липсвал им, В. била много съсипана, баба С. отпаднала и са и необходими постоянни грижи, споменува и търси сина си

 Така събраните свидетелски показания са непротиворечиви и непосредствени. Ето защо, следва да бъдат взети предвид при преценяване на  претърпените болки и страдания на ищците.

  В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи  обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, като вида на увреждането, интензитета му, в каква степен тези обстоятелства  са се възприели от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат предвид родствените отношения между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.

            Несъмнено от събраните доказателства смъртта на А. К. е вследствие описаното в исковата молба ПТП, което довело до  травматични увреждания. Причина за смъртта е кръвозагуба на фона на дихателна недостатъчност вследствие навлизане на свободен въздух в лявата гръдна кухина. Развила се е и мастна емболия, което усложнение задълбочило наличната дихателна недостатъчност и не е възможно да се предотврати.        

  От показанията на разпитаните свидетели се установяват отношенията между ищците и А. К., отражението на смъртта му върху тях. Имали близки отношения  на обич и привързаност. Уважавали се. Баща им бил опора. Тежко приели смъртта на съпруг, баща и син, като тя ще ги съпътства до края на живота им.   Всички тези обстоятелства, уврежданията от ПТП и настъпването на смъртта, нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната, водят до извод, че същите са изпитали болки и страдания, които следва да бъдат възмездени на основание чл.52 от ЗЗД. Преценявайки тяхната степен и интензитет, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от по 120 000 лв. за съпругата и всяко едно дете, както и 100 000 лв. за майката.

  С оглед на гореизложеното,  обжалваното решение в обжалваните отхвърлителни части следва да бъде отменено. В тази връзка са основателни  оплакванията във въззивната жалба относно приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД и частично основателни  относно 52 от ЗЗД. Следва да се отчете степента на установените болки и страдания, която води до определяне на посочените размери в съответствие с принципа на справедливост.

      

           По отношение на разноските  - пълномощникът на жалбоподателите е поискал заплащане на  адвокатско възнаграждение по силата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. Приложени са списък по чл.80 от ГПК, пълномощни и договори за правна помощ пред въззивната инстанция по 5 бр., от които се установява, че е уговорено безплатно възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.  Съгласно чл.7,ал.2, т.4 от Наредбата  за минималните размери на адвокатските възнаграждения и уважената част от жалбите  следва да се присъди адвокатско възнаграждение – по 2 630 лв. за четиримата жалбоподатели и 2 330 лв. на майката жалбоподател, или общо се дължи възнаграждение в размер на12 850 лв., а с включен ДДС - 15 420 лв.

           Ответното З.Д. също е претендирало разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК, ведно с пълномощно, договор за правна помощ и банково счетоводно извлечение, в размер на 17 040 лв. с ДДС. Съразмерно отхвърлената част на исковете, следва да му бъде заплатена сумата от  5 882,86 лв. от жалбоподателите за настоящото производство.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И     :

     

 ОТМЕНЯ  постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от В.И.А. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА застрахователното дружество Б.И. АД да заплати на В.И.А. обезщетение в размер на разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв./ или още 70 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга и А. Х. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от В.И.А. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.

 ОТМЕНЯ  постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от П.А.Х. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА застрахователното дружество Б.И. АД да заплати на П.А.Х. обезщетение в размер на разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв./ или още 70 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга и А. Х. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от П.А.Х. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.

 ОТМЕНЯ  постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от  А.А.А. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА застрахователното дружество Б.И. АД да заплати на А.А.А. обезщетение в размер на разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв./ или още 70 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга и А. Х. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от А.А.А. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.

 ОТМЕНЯ  постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от  Х.А.Х. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА застрахователното дружество Б.И. АД да заплати на Х.А.Х. обезщетение в размер на разликата над 50 000 лв. до 120 000 лв./ или още 70 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга и А. Х. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Х.А.Х. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.

ОТМЕНЯ  постановеното решение №5 от 08.01.2020 г. по т.д.№284/2018 г по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от С.М.Х. против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА застрахователното дружество Б.И. АД да заплати на С.М.Х. обезщетение в размер на разликата над 40 000 лв. до 100 000 лв./ или още 60 000 лв./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 21.12.2016 г., при което е причинена смъртта на съпруга и А. Х. К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от С.М.Х.  против застрахователното дружество Б.И. АД за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв.

 ОСЪЖДА  З.Д. Б.И. АД да заплати на адвокат Р.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 15 420 лв. за въззивната инстанции.

 ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК З.Д. Б.И. АД да заплати ДТ в размер на 6 800 лв. в полза на бюджета на съдебната власт за въззивното производство.

 ОСЪЖДА В.И.А., П.А.Х., А.А.А., Х.А.Х., С.М.Х.  да заплатят на З.Д. Б.И. АД разноските за въззивното производство в размер на 5 882,86 лв. по съразмерност.

            Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

 

                                                                           

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           

                   

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                           2.