Решение по дело №1203/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 977
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20195330201203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 977

 

гр. Пловдив, 22.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1203/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000044/01.02.2019 г. на  А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на В.А. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „в”, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

         По подробно изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание се явява, представлява  се от адв.Т., който иска отмяна на наказателното постановление и излага аргументи за това.

Въззиваемата страна – Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, взема становище по делото, като иска потвърждаване на наказателното постановление.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят В.А. Н. бил като председател на комисия за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства в контролно технически пункт /КТП/ на фирма "Тех Парк Оптела" АД, притежаваща разрешително № 1155, с валидност до 21.12.2021 г.

На 08.01.2019 г. свид. С.М., заемащ длъжността ** към ОО "АА" гр.Пловдив и колегата му К.Ш.осъществили комплексна проверка на посочения КТП. При запознаване с документите на дружеството установили, че стенда за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства  тип „Mikrobrake 8000F”, монтиран в КТП е бил с изтекъл срок на проверка към дата 29.10.2018 г., а нова проверка е извършена на 08.01.2019 г. В периода от 30.10.2018 г. до 08.01.2019 г. били извършени 232 технически прегледа, при които председател на комисията бил жалбоподателят В. Н.. Установеното било прието за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, буква „в” предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, тъй като не се допуска извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средствата за измерване и в материална база, които не отговарят на изискванията, определени в наредбата. На 10.01.2019 г. бил съставен АУАН с бланков № 259028, в присъствието на жалбоподателя за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, буква „в” предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съставеният АУАН бил подписан от нарушителя и екземпляр от него му бил предявен, като той отбелязал, че има възражения. В законоустановения  срок постъпило писмено възражение по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, което не било уважено от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставеният АУАН било издаденото и атакуваното НП, с което на В. Н. е наложена глоба в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "2", предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178, ал. 7, т. 1, предл.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства - свидетелските показания на актосъставителя С.М., който е потвърдил констатациите по акта. Свидетелят обяснява, че стендът за изпитване на спирачките следва да се проверява за съответствие с изискванията на наредбата на всеки две години, както и че при проверката са установили, че същият няма заверка за контролна проверка и е било установено, че в периода между изтичането на срока на предходната проверка и последващата такава са извършени около 230 прегледа на този стенд.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в съответствие с писмените доказателства събрани по делото.

В хода на настоящото производство като свидетел е бил разпитан и А.П.Т.– ** в процесния контролен технически пункт. Съдът кредитира показанията на свидетелят, който сочи какъв е редът за проверка изправността на техническите средства в пункта, както и че предполага че изтичането на срока за сертифициране на стенда за изпробване на спирачките се дължи на подновяване на лиценза, но стендът е работил нормално, което е установено при проверката му впоследствие.

 При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

На първо място неоснователно е възражението за липса на компетентност на наказващия орган с оглед приложената по делото оправомощителна заповед, от която се установява, че А.Г.следва да се счита упълномощена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в качеството и на главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация”.

Не може да се сподели аргумента, че не се сочи в коя институция заема тази длъжност А.Г., доколкото от самото НП се установява, че е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”.

Следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства обосновават извод за доказаност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "в", предл. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Съгласно посочената подзаконова норма не се допуска извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средствата за измерване и в материална база, които не отговарят на изискванията, определени в наредбата. В настоящият случай не се спори, че срокът за проверка на стенда за изпитване на спирачни системи е изтекъл на 29.10.2018 г., както и че на 08.01.2019 г. е направена нова проверка. Безспорно е също така, че санкционираното лице е председател на комисия извършваща ГТП и като такъв следва да следи за спазване изискванията сочени в чл.43, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, включително и за това дали техническите средства, които се използват отговарят на изискванията на наредбата или не. Самата наредба пък изисква стендовете за проверка на спирачните системи да преминават периодична проверка на всеки две години, което очевидно в случая не е било сторено. Безспорно е установено и че между 31.10.2018 г. и датата на проверката от служители на ОО "АА" гр.Пловдив са извършени 232 технически прегледа на МПС, при които председател на комисията е бил жалбоподателят Н.. Установено е също така, че към дата 08.01.2019 г. стендът е бил технически изправен, поради което и е получил необходимата сертификация за техническа годност, но това обстоятелство не променя факта, че в период от над два месеца стендът не е бил сертифициран, т.е. не е било установено по безспорен начин, че същият е технически годен, а това от своя страна в конкретния случай е основание за ангажирането отговорността на жалбоподателят, тъй като същият има задължението като председател на комисия преди всеки технически преглед на МПС да се увери, че всички технически средства за извършване на този преглед отговарят на изискванията на Наредбата. Ето защо съдът счита, че правилно е прието от актосъставителя, че на 31.10.2018 г. жалбоподателят е допуснал започване на проверка на техническа изправност на ППС  със средство за измерване, което не отговаря на изискванията на наредбата, с което е осъществил соченото в АУАН нарушение.

Действително при описанието на нарушението като час на допускане са посочени два различни часа – около 9.20 и около 9.33 часа. Това обаче не се счита за съществено от съдебния състав, доколкото е безспорно установено, че именно на 31.10.2018 г. е допуснато нарушението, като соченото посочване на повече от един час не би могло да създаде такова объркване и неяснота у нарушителя, че за него да не стане ясно, че нарушението му се състои именно в извършването на технически прегледи на пътни превозни средства със стенд за изпитване на спирачните системи, който е с изтекъл срок на проверка.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като преседател на  комисия за извършване на периодичен преглед за техническата изправност на ППС е допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Видно от НП основанието за ангажиране на неговата административнонаказателната отговорност е  чл. 178а, ал. 7. т. 1, предл. 2 ЗДвП, която норма предвижда наказание за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1.

Видно е, че визираната санкционна норма кореспондира с фактическия състав на описаното нарушение. Същевременно наложеното наказание е определено в твърд размер и наказващия орган не е могъл да го индивидуализира.

По отношение на това дали в конкретния случай неправилно е отказано да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът счита, че това възражение също не е основателно. Това е така, тъй като обществените отношения, които се защитават в случая са от особена важност с оглед важността на дейността, която осъществяват комисиите за проверка техническата изправност на пътни превозни средства. Ето защо е от особена важност да се извършват техническите прегледи именно с технически средства отговарящи на изискванията, включително за периодичност на прегледа относно годността им. Ето защо съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно по своята обществена опасност, а и в конкретния случай не са събрани доказателства, от които да се установява, че обществената опасност в случая е по-ниска в сравнение с останалите случаи на такива нарушения.

Мотивиран от горното съдът

        

Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000044/01.02.2019 г. на  А.В.Г.– Главен инспектор към Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив, с което на В.А. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание  глоба в размер на 1500 лева на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „в”, предл.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.