№ 69768
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Частно гражданско дело №
20251110118181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата А. В. А.
за следните суми: 985,51 лева – главница, ведно със законната лихва от
28.03.2025 г. до изплащане на вземането; 722,49 лева – възнаградителна лихва
(наречена „договорно вънаграждение“) за периода от 25.02.2018 г. до
25.12.2020 г.; 964,44 лева – възнаграждение за услуга по ускорено отпускане
на кредит („фаст“) и услуга за разсрочване на вноски по кредита („флекси“);
430 лева – такси за разходи за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, и
1866,28 лева – обезщетение за забава върху главницата по договора за кредит
в размер на законната лихва за периода от 26.12.2017 г. до 27.03.2025 г. –
задължения по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
**********/17.11.2017 г., сключен между страните.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави.
На първо място при преценка на действителността на договора,
настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите
относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
1
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В т. V от договора за кредит е посочено, че потребителят е поискал да се
възползва от заплатена търговска практика на заявителя, която му дава
възможност да получи исканата парична сума по-бързо, като искането за
кредит да бъде разгледано „приоритетно“. Действително, това е свободно
поискана от длъжника услуга, но следва да се има предвид, че става въпрос за
търговска практика – т.е. отпуска се кредит „приоритетно“ след по-високи
разходи, или длъжникът може да поиска да получи „неприоритетно“ кредит,
без да заплаща допълнителни такси. Щом това е допълнителна услуга,
свързана с предоставянето на кредита при точно тези условия на бързо
разглеждане и изплащане, това е такса, свързана с „търговски условия“ за
усвояване на кредита точно по този начин в сравнение с други кредити,
2
предлагани от заявителя. Поради това тази такса задължително следва да се
ползва за изчисление на ГПР като част от „общия разход“ по кредита, тъй като
е от основно значение потребителят да може да прецени дали би платил
допълнителни такси, за да получи парите си бързо и колко точно такива такси
е съгласен да плати.
Следователно таксата за услуги „фаст“ и „флекси“, посочени във втория
абзац от т. VI от договора за кредит, в размер на 992,16 лева, заедно с лихвата
по кредита („договорното възнаграждение“) от 756,80 лева, формират общия
размер на разходите от общо 1748,96 лева.
В договора за кредит ГПР е определен като 49,90 % (на лист 5 от
делото), т.е. ако кредитът е отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не
могат да са повече от 49,90 % от главницата от 1000 лева, или 499 лева.
Кредитът е отпуснат за 3 години, т.е. общият разход не може да превишава
тройния размер на последната сума, или 1497 лева. В случая обаче разходът по
кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 1748,96 лева (вж.
предходния абзац) – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални
знания се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно
рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. Поради това на
основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит е вероятно нищожен и
заявлението следва да се уважи само по претенцията за главница на основание
чл. 23 ЗПКр.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
В случая ищецът иска присъждане на 985,51 лева главница, което
съответства на остатъчната главница след плащане на първата вноска по
погасителния план, т.е. признато е плащане на първата вноска в размер на
76,36 лева (вж. погасителния план на лист 9). Поради това от отпуснатата
главница от 1000 лева следва да се приспаднат платените 76,36 лева по реда на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД и чл. 23 ЗПКр, тълкуван съответно на чл. 19, ал. 5 ЗПКр, и да
се уважи искането за издаване на заповед за главница само за разликата между
последните две суми, или 923,64 лева, като се отхвърли до пълния размер на
претенцията за 985,51 лева.
Дори и да се приеме, че целият договор не е недействителен, то таксата
за услуга „фаст“ не следва да бъде предмет на издадената заповед за
изпълнение, тъй като начисляването на такси за усвояване на кредита
противоречи на императивна разпоредба на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПКр.
Такси за събиране на вземанията по потребителски кредит пък не се
дължат поради законова забрана при забава на потребителя да се начислява
друго освен законната лихва – чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
3
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 985,51 лева от общо
4968,72 лева, или за 19,83 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 99,37 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК,
следва да се присъдят само 19,71 лева държавна такса и 9,92 лева
юрисконсултско възнаграждение. Поисканите от заявителя 80 лева за
„подготовка на документи“ няма как да му се дължат отделно от разходите за
производството, а делото няма никаква фактическа или правна сложност,
която да оправдава повече от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 303268/27.09.2024 г. В ЧАСТТА, с която
заявителят „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, бул. „България“, № 49, бл. 53е, вх. В, иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжницата А. В. А., с ЕГН: **********, с
адрес: С. о., Б., ул. „Ж. д. Л.“ № *, за суми в размер на разликата между
923,64 лева (деветстотин двадесет и три лева и 64 стотинки) и
претендираните 985,51 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и 51
стотинки) – остатък от главница; 722,49 лева (седемстотин двадесет и два
лева и 49 стотинки) – възнаградителна лихва (наречена „договорно
вънаграждение“) за периода от 25.02.2018 г. до 25.12.2020 г.; 964,44 лева
(деветстотин шестдесет и четири лева и 44 стотинки) – възнаграждение за
услуга по ускорено отпускане на кредит („фаст“) и услуга за разсрочване на
вноски по кредита („флекси“); 430 лева (четиристотин и тридесет лева) –
такси за разходи за извънсъдебно събиране на просрочен кредит; 1866,28 лева
(хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и 28 стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата по договора за кредит в размер на законната лихва за
периода от 26.12.2017 г. до 27.03.2025 г., както и на законната лихва след
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
задължения по договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
**********/17.11.2017 г., сключен между страните.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Профи
кредит България“ ЕООД, че може да предяви гореописаните си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 80,91 лева (да заплати още 80,91 лева такса по иска за
тези суми).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5