ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Силистра, 8.12.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: В. Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 78 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 161 АПК във вр. с чл. 64 и сл. ГПК във вр. с чл. 144 АПК
С определение № 352 / 24.06.2022 г. по настоящото дело съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Ренвалери" ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 1040-18-36 / 11.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Силистра, и е прекратил производството по делото. Определението е съобщено на "Ренвалери" ЕООД, чрез неговия повереник, на 13.07.2022 г.
"Ренвалери" ЕООД е подало частна жалба против гореописаното определение на 15.07.2022 г., като в частната жалба е обективирано също така следното волеизявление: „[...] правя и искане за възстановяване срока за обжалване при наличието на изрично посочените в чл. 161, ал. 1 от АПК предпоставки, а именно, – ако приемете, че е налице подаване на жалбата след срока за това, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства и на поведението на администрацията в лицето на ответника НОИ Силистра, което ни е въвело в заблуждение като жалбоподатели. Като доказателства съм посочил втория плик от връчването на решението чрез мен, укриването и задържането на договора ми за правна помощ и пълномощно по делото, както и представянето на обратна разписка само на връчването на управителя. Ако е налице просрочване на подаването на жалбата, то се дължи на подвеждащото поведение на администрацията“.
Горецитираното искане за възстановяване на срока е направено в срока по чл. 161, ал. 1 АПК от надлежна страна и от тази гледна точка е допустимо, а по същество – неоснователно с оглед на съображенията, изложени в следващите редове.
На първо място, дори да се приеме твърдението на активно легитимираната страна, че ответникът е осъществил „укриване и задържане“ (т.е. умишлено непредставяне заедно с преписката по делото) на договора за правна помощ и пълномощното на повереника, снабден с представителна власт от жалбоподателя, това не би могло да осъществи съдържащата се в чл. 161, ал. 1 АПК предпоставка за възстановяване на срока, а именно: „[...] поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение“. Защото липсата на договор за правна помощ и пълномощно по делото не би могла да предизвика у жалбоподателя неверни представи относно срока за обжалване на процесния административен акт, а по-скоро неверни представи у съда относно съществуването или несъществуването на представително правоотношение.
На второ място, с оглед изявлението на ответника в съдебно заседание на 06.12.2022 г., безспорно се явява обстоятелството, че повереникът на активно легитимираната страна – по изрично настояване на самия повереник пред ответника – е получил административния акт на 21.04.2022 г. с плик, чието фотокопие съставлява л. 90 от делото. Това обаче не осъществява хипотезата на чл. 161, ал. 1 АПК. Защото не би могло да се приеме, че връчването на даден административен акт и на законния, и на договорния представител на страната, въвежда в заблуждение относно срока на обжалване. Вярно е, че в жалбата срещу процесния административен акт жалбоподателят е посочил адреса на своя повереник като съдебен адрес. Вярно е също, че, вместо на съдебния адрес, административният акт е бил съобщен на 15.04.2022 г. на законния представител на жалбоподателя на адреса на управление на дружеството. Но, както и самият законен представител заяви пред съда в съдебно заседание на 06.12.2022 г., той е уведомил повереника относно гореспоменатото съобщаване. При това положение остава неразбираемо защо повереникът е настоявал да му бъде изпратен и на него административния акт, вместо да го получи от своя упълномощител. Друго би било положението в наказателният процес, където защитникът има качеството на страна и разполага със свои самостоятелни процесуални права. В административния процес обаче повереникът упражнява не свои, а чужди права, поради което не би могло да се говори за отделни срокове за обжалване, които да текат от различен начален момент съобразно датите, на които са били уведомени страната и нейният пълномощник. В крайна сметка целта е административният акт да бъде доведен до знанието на страната (дали това ще се случи чрез връчването на акта на законен или договорен представител, е без значение). Тази цел в случая е постигната и нещо повече, – както вече се спомена по-горе, страната е уведомила относно това своя повереник. Различна би била ситуацията, само ако връчването по адреса на управление беше неуспешно. Противното би означавало да се поддържа неприемливата теза, че, макар страната да е узнала за издаването на административния акт, това е без правно значение, щом упълномощеният от нея повереник и съдебен адресат не е узнал чрез връчване на акта лично на него от администрацията. Тогава повереникът би добил статута на самостоятелна страна, различна от представляваната страна.
На трето място, наличието на обратна разписка относно връчването на административния акт на законния представител на активно легитимираната страна и липсата на такава разписка относно връчването на административния акт на договорния представител на страната няма никакво отношение към въпроса дали жалбоподателят е бил въведен в заблуждение относно срока за обжалване на административния акт.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на "Ренвалери" ЕООД, ЕИК *********, за възстановяване на срока за обжалване на решение № 1040-18-36 / 11.04.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Силистра.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: ........................