№ 273
гр. П., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101690 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба на С. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. “А. и П.” № 24, действащ чрез своя пълномощник адв.
М.И. Д. с ЕГН **********, член на Софийска Адвокатска Колегия, с адрес на кантора: гр.
София, бул. “Д-р Г.М.Д.” № 57, офис 215 срещу ЗД “Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43,
представлявано от Изпълнителния директор П. А. и прокуриста Д. Д..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 24.10.2019 г. около 09:10 ч. на АМ
Тракия, товарен автомобил - влекач “Скания П 450” с peг. № **** и полуремарке “Шмитц
СГФ СЗ” с peг. № ***** с водач П. Б. Ц., с посока на движение от гр. П. към гр. София, в
района на 2-ри км. + 600 м. преди входа на гр. София, реализира ПТП като удря движещия
се пред него и намаляващ скоростта, лек автомобил “Ситроен Ц 5” с peг. № *****, който
вследствие на удара удря движещия се пред него и намаляващ скоростта лек автомобил
“Форд Транзит” с peг. № *****, управляван К. Я. Н., който вследствие на удара, се удря в
движещи се пред него л.а. “Ситроен Берлинго“. Настъпва ПТП с пострадали лица и
материални щети. Лекотоварен автомобил “Форд Транзит” с peг. № ***** е собственост на
ищеца С.П. и е тотално унищожен при настъпилото ПТП. По случая било образувано
досъдебно производство № 11381/2019 г. по описа на РТП - СДВР, при наблюдаващ
прокурор от СГП, което все още не било приключило.
Сочи се, че към момента на настъпване на ПТП, за виновния водач на товарен
автомобил марка “Скания”, модел “П450” с peг. № **** е налице валидна задължителна
застраховка ‘‘Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “Евроинс” АД.
1
Застрахователна полица № ВС/07/118002933182, сключена със ЗД “Евроинс” АД била
валидна за периода от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г.. Тази застраховка покривала вредите, за
които виновния водач отговаря, съгласно българското законодателство за причинените
имуществени вреди на ищеца, а към момента на настъпване на процесното ПТП е бил
управляван на законно основание от К. Я. Н..
Твърди се, че на 25.11.2019 г. с молба с вх. № 13880/16.01.19 г. пред ЗД “Евроинс”
АД била предявена претенция по доброволен ред от името на водача К. Н. за изплащане на
застрахователно обезщетение и на С.П. за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в тотално унищожаване на собствения му автомобил. От страна на ответното
застрахователно дружество била образувана преписка по щета № РК 014-42710/11.12/2019г.
за тотално унищожения автомобил “Форд Транзит” с peг. № *****, извършен бил оглед и
опис на щетите, но и до настоящия момент не било заплатено обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди - нито на него, нито на упълномощения от него К. Н..
Претенцията била предявена по реда и спазване на правилата на чл.380 от КЗ, като до
момента нито било изплатено обезщетение за имуществени вреди на увреденото лице, нито
бил постановен отказ, не било налице произнасяне, въпреки че по щетата е представен и
Констативен протокол за ПТП, издаден от съответните компетентни органи. Това
обуславяло интереса на ищеца от завеждане на настоящата искова претенция по съдебен
ред.
Посочва, че пазарната стойност на щетите, нанесени на процесния лек автомобил
възлизат в размер на 5000 лева, за каквато и сума към момента на настъпване на процесното
ПТП - 24.10.2019г. ищецът можел да се снабди със същия автомобил - марка, модел, година
на производство, предвид обстоятелството, че собственият му автомобил е тотално
унищожен, следствие на процесното ПТП по вина на водача, застрахован при ответника. На
основание чл. 127, ал. 4, посочва банкова сметка, по която ответникът може да изпълни
задълженията си, а именно: IBAN: BG30STSA93000026556501 при Банка “ДСК” АД.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сума от 5000 лева, представляващо
застрахователно обезщетение за причинените на С. С. П., ЕГН **********, следствие на
процесното ПТП, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на претенцията по доброволен ред пред ответника- 25.11.2019 г. до окончателното им
изплащане. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В проведените съдебни заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, чрез
юрисконсулт М.С..
Твърди, че във връзка с предявена пред "ЗД ЕВРОИНС” АД застрахователна
претенция, ответното дружество е уведомило ищеца с Уведомление с peг. № РК-014-
42710/5/06.10.2021 г., че е налице тотална щета и възстановяването на увреденото МПС е
икономически неоправдано. Било определено застрахователно обезщетение в размер на
2
2660 лева след приспадане на стойността на запазените части. Сочи, че към настоящия
момент по предявената претенция все още не са представени изискуеми документи,
необходими за приключване на щетата и окончателно произнасяне по претенцията, а
именно: удостоверение за прекратена регистрация; банкова сметка на собственик или
нотариално упълномощен представител.
Възразява, че претендираният с настоящата искова молба размер на застрахователно
обезщетение е завишен, тъй като процесното ПТП било настъпило на 24.10.2019 г., а МПС
"Форд Транзит“ е в експлоатационен период от около 19 години към момента на
реализиране на произшествието.
На следващо място твърди, че е налице тотална щета съгласно чл.390, ал.2 от КЗ.
Поради това и предвид извършения оглед на уврежданията на процесното МПС, ответното
дружество е установило, че е налице тотална щета при действителна стойност в размер на
3800 лева към момента на настъпване на процесното ПТП.
Посочва, че като стойността на обезщетението следва да е разликата между
действителната пазарна стойност на увредения автомобил към датата на ПТП и стойността
на запазените части, поради което твърди, че дължимото застрахователно обезщетение е по-
малко или равно на сумата в размер на 2660 лева.
Възразява срещу дължимостта на претендираните лихви, тъй като пред ответното
дружество и в хода на настоящото производство не било представено удостоверение за
прекратена регистрация.
Прави искане уведомление е peг. № РК-014-42710/5/06.10.2021 г., ведно с известие за
доставяне, в случай, че ищецът оспори редовното уведомяване, съдът да приеме, че
връчването му е извършено с получаване на препис от ОИМ, ведно е приложенията.
Моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В проведеното съдебно заседание не се явява представител за ответното дружество.
Постъпила е молба, с която се иска от съда да отхвърли исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 24.10.2019 г. около 09:10 ч. на АМ Тракия, товарен автомобил - влекач “Скания П
450” с peг. № **** и полуремарке “Шмитц СГФ СЗ” с peг. № ***** с водач П. Б. Ц., с
посока на движение от гр. П. към гр. София, в района на 2-ри км. + 600 м. преди входа на гр.
София, реализира ПТП като удря движещия се пред него и намаляващ скоростта, лек
автомобил “Ситроен Ц 5” с peг. № *****, който вследствие на удара удря движещия се пред
него и намаляващ скоростта лек автомобил “Форд Транзит” с peг. № *****, управляван К. Я.
Н., който вследствие на удара, се удря в движещи се пред него л.а. “Ситроен Берлинго“.
Настъпва ПТП с пострадали лица и материални щети. Не се спори, че лекотоварен
автомобил “Форд Транзит” с peг. № ***** е собственост на ищеца С.П. и е тотално
3
унищожен при настъпилото ПТП. Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП, за
виновния водач на товарен автомобил марка “Скания”, модел “П450” с peг. № **** е налице
валидна задължителна застраховка ‘‘Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД
“Евроинс” АД. Застрахователна полица № ВС/07/118002933182, сключена със ЗД “Евроинс”
АД била валидна за периода от 31.10.2018 г. до 30.10.2019 г.. Горното се потвърждава и от
приложените по делото писмени доказателства - Констативен протокол № К – 638 на СДВР,
отдел „Пътна Полиция“, изготвен от пол. инспектор Божидарка Кръстьова Иванова и
справка от Гаранционен фонд за валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
След настъпване на застрахователното събитие, ищецът П. е сезирал ответното
дружество, при когото е била образувана ликвидационна преписка по щета № РК 014-
42710/11.12/2019 г. за автомобил “Форд Транзит” с peг. № *****, извършен бил оглед и опис
на щетите. С уведомление рег. № РК 014-42710/06.10.2021 г. ответникът уведомил ищеца,
че заявената от него претенция ще бъде приключена като тотална щета по смисъла на
чл.390 КЗ, тъй като възстановяване на МПС –то било икономически неоправдано. Посочено
е, че по представената от ищеца банкова сметка предстояло плащане в размер на 2660 лева,
като за приключване на щетата било необходимо представянето на следните документи в
оригинал: свидетелство за регистрация на МПС част I – прекратено, удостоверение от КАТ
за прекратена регистрация и банкова сметка на собственика на талона или нотариално
упълномощен представител. Отбелязано е уведомлението да послужи като такова до РДВР –
ПП – гр. П., съгласно Наредба № I-45, Раздел II, чл.18а, ал.2, т.1. Представен е опис-
протокол, от който се установяват щетите по МПС-то собственост на ищеца.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се
установява, че стойността необходима за възстановяването на увреденото МПС „Форд
Транзит“ с рег. № РА2928 ВМ по средни пазарни цени към датата на настъпване на
събитието е 21557,78 лева, а действителната стойност на автомобил „Форд Транзит“ към
момента на процесното ПТП е 3290 лева. Вещото лице посочва, че е налице тотална щета на
автомобила „Форд Транзит“, като най-рентабилно е да бъде предаден за скрап, за което
собственика ще получи 580 лева. В проведеното съдебно заседание изяснява, че процесното
МПС не е огледано физически, тъй като е било предадено от ищеца за скрап. Посочва, че на
практика подобна марка и модел лек автомобили почти за излезли от експлоатация и тези
части, които евентуално ще бъдат демонтирани няма да имат търсене и да бъдат
реализирани на пазара. Вещото лице е категорично, че при тотална щета се приема, че 20 %
от стойността, която е определена като пазарна е на запазените части. В случай стойността
на запазените части би била в размер на 658 лева.
По искане на ответника, ищецът е депозирал молба, в която е посочил, че
процесното МПС е било дадено на скрап за сумата от 300 лева, като не пазил документи за
получаването на тази сума.
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
4
чл.432, ал.1 КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който произтича предявената
претенция предполага настъпване на застрахователно събитие с причинени вреди на трето
лице от водач на МПС (деликт), които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; валидно сключен Договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водача, причинил вредите, към
момента на непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на
деликта; виновно противоправно поведение на застрахования водач на МПС (деликвент).
В случая е безспорно установено, че виновният водач на товарен автомобил марка
“Скания”, модел “П450” с peг. № **** е застрахован при ответника.
Не се спори между страните, че по образуваната претенция по депозирана молба от
ищеца ответното дружество е приело, че му се дължи сумата в размер на 2660 лева, тъй като
ответното застрахователно дружество е обезпечавало през релевантния период деликтната
отговорност на виновния за причиняването на твърдените от ищеца имуществени вреди – П.
Б. Ц., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Във връзка с това, е спазено и изискването на чл.380, ал.1 КЗ, като ищецът е отправил към
застрахователната компания писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета
№ РК 014-42710/11.12.2019 г. Получил е отговор с уведомление рег. № РК 014-
42710/06.10.2021 г., с което му е предложено изплащане на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 2660 лева. Тъй като застрахователят по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” е предложил на увреденото от процесното ПТП лице
застрахователно обезщетение в посочената по-горе сума по образуваната застрахователна
преписка, настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на
всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право, а
именно - 1. имуществените вреди, настъпили от процесното ПТП, са причинени от лице (П.
Б. Ц.), чиято деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез сключване
на договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното
дружество, от неговото виновно и противоправно поведение и 2. към момента на настъпване
на ПТП между делинквента и ответника е съществувало действително правоотношение по
застраховка “Гражданска отговорност”. Тези факти се доказват и от събраните по делото
доказателства – Констативен протокол № К – 638 на СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
изготвен от пол. инспектор Божидарка Кръстьова Иванова справка от Гаранционен фонд за
валидна задължителна зстраховака „Гражданска отговорност“, уведомление рег. № РК РК
014-42710/06.10.2021 г., заключението на допусната и приета от съда САТЕ.
Основният спорен въпрос по делото е размерът на дължимото се на ищеца
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
5
Не се спори между страните, че е налице тотална щета на процесното МПС. Съгласно
чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От заключението
на съдебната-автотехническа експертиза се установи, че повредите на лекия автомобил
представляват тотална щета по смисъла на визираната по-горе правна норма. Разходите му
за ремонт надхвърлят 70% от действителната му стойност.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разбиране, че в хипотезите на тотална щета
меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие,
от която се приспада стойността на запазените части./ в този смисъл е решение
№65/09.07.2013 г. по гр.д.№865/2012 г. на ВКС, решение №165/24.10.2013 г. по т.д.
№469/2012 г. на ВКС. Вещото лице е установило, че стойността на запазените части на
автомобила е 658 лева, което представляват 20 % от пазарната стойност на автомобила. В
писмения отговор ответникът е направил възражение, че следва от дължимото обезщетение
да се приспадне стойността на запазените части. При това положение след като от 3290 лева
се приспадне сумата от 658 лева, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
сумата от 2632 лева. В този смисъл съдът намира, че не следва от пазарната стойност на
процесното МПС да се приспадне и сумата, която е получил ищецът при предаването му на
скрап, тъй като с предаването му на скрап ищецът реално се е поставил в състояние, което
не му позволява да продадено отделно запазените части от МПС-то и да се обогати
допълнително с тяхната стойност.
Предвид изложеното главната осъдителна претенция се явява частично основателна.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 632 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на С. С. П., ЕГН **********
имуществени вреди в следствие на процесното ПТП, като за разликата от 2632 лева до
претендираните 5000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за присъждане на лихва.
Според преобладаващата практика на съдилищата, тъй като процесната щета е
тотална по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, на основание чл.390, ал.1 КЗ ищецът е следвал да
представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в
забава. Това е и основаното възражение на ответника. Настоящия състав споделя напълно
тази практика, но само в случаите когато застрахователят е признал извънсъдебно, че
щетата е тотална, чрез издаване на решение за изплащане на тотална щета, което е изпратил
по служебен път до Гаранционен фонд и следователно е указал в тази насока необходимото
съдействие на застрахования за дерегистрация на автомобила по чл.18, т.1, във връзка с
чл.18а, ал.7 и 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. В
настоящия случай макар, че за застрахователя е било напълно наясно, че увреждането на
6
МПС при настъпилото ПТП е в такива граници, характеристики и обем, които по своя
характер и естество, представляват наличието на настъпила тотална щета за автомобила,
същият по никакъв начин не е съдействал на собственика на увреденото МПС и не е
изпълнил задълженията си вменени му с разпоредбата на чл.18, т.1 във връзка с чл.18а, ал.7
и 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., тъй като не е изпратил по служебен път до
Гаранционен фонд необходимото уведомление, че уврежданията по МПС –то по своя
характер и естество представляват тотална щета и, че застрахователят е взел решение че ще
изплати обезщетение за тотална щета, което е предпоставка ищецът да може да прекрати
регистрацията на МПС-то и по този начин да може да представи документ за това пред
ответника. В случаите на собственото бездействие на ответника по см. на разпоредбата на
чл.18а, ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., последният не може да черпи благоприятни
последици, а именно да не дължи законна лихва за забава върху обезщетението за тотална
щета. Това е така, тай като в противен случаи в тези хипотези отнапред е ясно, че
увреденият застрахован няма никога да получи претендираната законна лихва за забава, тъй
като длъжникът му няма да му осигурява необходимото съдействие (издавайки решение за
изплащане на тотална щета и изпращането му по служебен път до информационните масиви
към Гаранционния фонд). Ето защо в такива случаи съдът счита, че следва да се приеме,
застрахователят да е изпаднал в забава, по силата на разпоредбата на чл.409, ал.1, във връзка
с чл.405, ал.1, във връзка с чл.108, ал.1 КЗ, съобразно уговорения срок в застрахователния
договор срок, респективно 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл.106 КЗ, но не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията, която в
случая е 25.11.2019 г., а ако се касаеше за застраховка, сключена по реда на Глава
четиридесет и седма от КЗ, считано от сроковете по чл.497 КЗ. Следователно най- късно на
25.05.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на главното задължение и от тази
дата следва да се уважи претенцията на ищеца, а за периода от 25.11.2019 г. до 24.05.2020 г.
се явява неоснователна. Представянето на изискуемото уведомление с отговора на исковата
молба не води до извода, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй като същото е
представено почти две години след предявяване на претенцията на ищеца и след изтичане на
горепосочените срокове по КЗ.
По отношение на другото възражение, че ищецът не е представил банкова сметка, по
която да бъде преведено обезщетението, съдът намира, че същото е неоснователно. В
представената от ответника преписка по щета № РК 014-42710/11.12/2019 г. се намира
банковата сметка, по която същото следва да бъде преведено. Не е спорно, че банковата
сметка е на трето лице, но отново към преписката е приложено пълномощно заверено от
Консулска служба на посолството на Р. България в Лондон.
По разноските.
В настоящия случай ищецът е представляван от адвокат М.И. Д. от САК, като е
налице и своевременно заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата. Във връзка с
горното в полза на процесуалния представител следва да бъде определено възнаграждение
7
на основание чл.7, ал.2, т.3, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 580 лева. Съразмерно уважената част от исковата
претенция, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата за адвокатско
възнаграждение в размер на 305,31 лева – чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и сторените от него разноски в размер на 186,87 лева
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал8 ГПК следва в полза на ответникът
да се присъдят сторените разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената
част на исковата претенция. В този смисъл за юрисконсултското възнаграждение, което
следва да бъде определено на ответника е в размер на 94,72 лева /при определен от съда
размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство в размер на 200
лева/ и 71,04 лева разноски за платеното възнаграждение за вещо лице, или общо сумата в
размер на 165,76 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителния директор П.
А. и прокуриста Д. Д. да заплати на С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
обл. П., ул. “А. и П.” № 24, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата в размер на 2632 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
моторно превозно средство, марка и модел “Форд Транзит” с peг. № *****, собственост на
ищеца С.П., в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 24.10.2019 г., /тъй като по
отношение на увреждащото моторно превозно средство - товарен автомобил марка
“Скания”, модел “П450” с peг. № **** е била налице валидна задължителна застраховка
‘‘Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника ЗД “Евроинс” АД,
обективирана в застрахователна полица № ВС/07/118002933182, със срок на действие от
31.10.2018 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
му част – над присъдената сума от 2632 лева до претендираната сума от 5000 лева и за
законната лихва за периода от 25.11.2019 г. до 24.05.2020 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителния директор П.
А. и прокуриста Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. Д. от САК, на основание чл.78, ал.1
ГПК и чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 305,31 лева
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца, съразмерно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
8
гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителния директор П.
А. и прокуриста Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на С. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. “А. и П.” № 24 сумата в размер на 186,87
лева сторени съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. “А. и П.”
№ 24 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изпълнителния
директор П. А. и прокуриста Д. Д. сумата в размер на 165,76 лева сторени съдебни разноски,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Присъдената сума може да бъде изплатена по следната сметка посочена в исковата
молба: IBAN: BG30STSA93000026556501 при Банка “ДСК” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9