Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и девети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №2154/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за
застраховането/отм/.
Ищцата С.П.Б. излага в исковата
молба, че на 21.10.2015г. дъщеря й С.Ж.Ж.пътувала като пътник в
л.а."Сеат", модел "Леон" с рег.№*****, движещ се по път II.53, когато на км.126,2, района на детелината за гр.Ямбол, поради превишена
скорост -91км./ч. при разрешена 40км./ч. водачът С.Ж. изгубил управление на
автомобила и катастрофирал. За случилото се има влязла в сила присъда
№14/15.06.2016г. по НОХД №256/2016г. Вследствие от катастрофата починала дъщеря
й, което причинило на ищцата непреодолима мъка и страдание, поради близката им
връзка и взаимоотношенията им, изпълнени с обич.Към момента на настъпилия
инцидент пострадалата била в отлично здравословно и психическо състояние и била
много близка с майка си.
Излага твърдения, че към датата на ПТП по отношение на л.а.марка
"Сеат", модел "Леон" с рег.№***** имало сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното
застрахователно дружество.
Предвид изложеното е предявен иск за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180
000лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.10.2015г. - датата на
произшествието до окончателното й
плащане.
Ответникът "З.Л.И." АД в
писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска, поради
несъответствие на описания механизъм с. Поддържа, че транспортният
инцидент е настъпил в условията на независимо съизвършителство с водача на неустановено МПС, който в
нарушение на чл.25 от ЗДвП и без да осигури предимство е предприел навлизане в
платното за движение , без да пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.
"Сеат", модел "Леон" с рег.№*****. Прави възражение за
съпричиняване относно поведението на пострадалата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан. Счита, че началната датата от която се дължи лихва за
забава по действащия към момента на предявяване на претенцията КЗ е след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ , определен като рекламационен. Оспорва
претенциите за неимуществени вреди по размер, тъй като са прекомерни.
Третото лице помагач на страната на ответника С.М.Ж. не изразява становище
по исковете.
Третото лице помагач на страната на ответника Г. фонд в писмения си отговор
излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва транспортният инцидент
да е настъпил в условията на независимо
съизвършителство с водача на
неустановено МПС, който в нарушение на чл.25 от ЗДвП и без да осигури
предимство е предприел навлизане в платното за движение, без да пропусне
движещия се по пътя с предимство л.а. "Сеат", модел "Леон"
с рег.№*****. Счита, че ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а.
"Сеат". Поддържа възражението за съпричиняване, направено от
ответника.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а. "Сеат",
модел "Леон" с рег.№*****, поради което не следва да се обсъждат
доказателсвата, събрани за установяване на това обстоятелство.
Не е спорно, че с влязла в сила присъда от 15.06.2016г.
по НОХД №256/23016г. на ОС Сливен е
признат С.М.Ж. за виновен за това, че на 25.10.2015г. при управление на л. а. "Сеат",
модел "Леон" с рег.№*****, движещ се по път II.53, когато на км.126,2
в района на детелината за гр.Ямбол нарушил правилата за движение по пътищата
-чл.21, ал.2, във вр. с, с ал.1 от ЗДвП, съгласно който при избиране скоростта
за движение на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта
обозначена с пътен знак, като се е движел с превишена скорост от 91км/ч с
максимално разрешена скорост в пътния участък от 40км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на С.Ж..Ж.
Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство. Присъдата обвързва гражданския съд относно всички елементи на
престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се
противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес.
Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с
които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР №
5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г.
по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№
728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010
г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради
изложеното в цитираната задължителна съдебна практика в настоящото производство не следва да се
обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за установен
съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за настъпването
му.
Във връзка с възражението на отвeтника за настъпване на ПТП при условията на
съизвършителство в резултат от действията на трето лице, водач на неустановен
трети автомобил, са събрани гласни доказателства чрез разпит на очевидец на ПТП
-Д.Т., която е пътувала в катастрофиралия автомобил, зад шофьора, а С.пътувала
до него. Движели се в дясна пътна лента
като автомобилът бил засечен от друго превозно средство, излизащо от пресечката
за гр.Ямбол и завиващо към гр.Сливен. Той излязъл от дясната им страна,
направил ляв завой и поел към гр.Сливен. Автомобилът не спрял преди да
предприеме маневра навлизане на главния път. Между автомобилите не настъпил
удар. Водачът на техния автомобил натиснал спирачки, завил рязко волана
надясно, първо се ударили в дясна мантинела, после колата отскочила наляво и лявата мантинела влязла в колата. Не
помни какъв е бил автомобилът, единствено помни, че бил с малки габарити, но не
спрял на знак стоп и засякъл техния автомобил.
В тази връзка е изслушана и
допълнителна авто-техническа експертиза, по която е направено заключение за липса на еднозначни
и категорични данни, че при настъпване на ПТП автомобилът "Сеат" е
бил в процес на аварийно спиране преди удара в мантинелата. Според вещото лице причините
за настъпване на ПТП са субективните действия и бездействия на водача, тъй като
при движение със скорост от 98 км.ч. произшествието е било непредотвратимо при
предприети действия само и единствено за спиране на автомобила. При скорост на движение на автомобила
не по-висока от 64 км.ч. и при спиране
със закъснение 6,67м/с. водачът би имал възможност да спре преди мястото на
пресичане на траекториите на автомобилите и без необходимост да реагира за
отклоняване посоката на движение.
От обсъдените доказателства
следва да се направи извод за неоснователност на възражението за настъпване на
ПТП при условията на съизвършителство в резултат от действията на трето лице,
тъй като от заключението на вещото лице следва да се направи извод, че основна
причина за настъпването му са действията на водача на лек автомобил "Сеат",
в който е пътувала починалата. Същият се е движел с несъобразена скорост,
поради което не е могъл своевременно и безопасно да спре. Ако се е движел с
малко по-ниска скорост, дори над разрешената -64км.ч., би могъл да овладее
автомобила и своевременно и безопасно да спре, което не би довело да настъпване
на произшествието и тежките му последици.
Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на л.а. ""Сеат",
модел "Леон" с рег.№*****. Установява се, че при управление на
същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е
настъпило процесното ПТП, в резултат от което е починала
дъщерята на ищцата. Не е спорно, че ищцата е сред лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, посочени в постановление №4 от 25.05.1961г. на ПВС. Предвид
изложеното са установени всички законоустановени предпоставки за присъждане на
обезщетение на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр.
с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. За установяване на неимуществените вреди са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелката
Т. познава ищцата и дъщеря й от 2004г.,
която живеела в гр.Сливен преди произшествието, но всеки месец намирала начин
да се види с роднините си и да прекара отпуската си при тях. Има лични
наблюдения за отношенията между двете.С.живеела в гр.Бургас с родителите си,
когато се запознали, но после се преместила да живее в гр.Сливен, самостоятелно
с детето си, за което няма лични впечатления, тъй като не е ходила там. Това
станало две или три години преди инцидента.
Намерила си работа в гр.Сливен и отишла да живее там. Родителите наС.не са семейство отдавна, но не
знае при кого е отглежданаС.. Когато се запознала със С., тя вече била
разведена, имала друг съпруг и дете.С.живеела при нея. Докато живеела в
гр.БургасС.била подкрепяна от майка си, но няма наблюдения за живота й в
гр.Сливен, знае че С. й помагала. Бащата наС.е назначен за попечител на сина й
и живеят заедно. С. също помага, П. всяка ваканция е при нея. Тя им помагала и
преди произшествието. Ищцата и дъщеря й били в прекрасни взаимоотношения,
грижели се една за друга, живеели заедно до заминаването наС.за гр.Сливен,
имали дълбока емоционална връзка. По това време С. била омъжена, аС.разделена
със съпруга си. С. била грижовна и всеотдайна майка. Свидетелката ги срещала
предимно по празнични поводи, минимум един, два пъти в месеца, през уикендите.
Знае за претърпения отС.инцидент, тъй като С. й се обадила и заминали за
гр.Сливен. Знае, че са тръгнали за Ямбол с братовчед й и две техни приятелки,
колата управлявал братовчед й. С. и до момента е на лечение, не е добре с
нервите, отдръпнала се от приятелите си, контактува само със свидетелката. Все
още не е превъзмогнала загубата на дъщеря си, контактува само с П. и децата си.
Свидетелката
В. познавала починалатаС., тъй като родителите й били приятели със семейството
на С. с настоящия й съпруг, които след инцидента се преместили да живеят в
с.Крушевец, от където пътуват за работа до гр.Бургас.С.била с майка си до
2010г., когато отишла да живее в гр.Сливен, където й предложили много хубава работа,
както и заради сина си, който започнал да спортува джудо, а в гр.Бургас нямало такъв спортен
клуб. До 2010г. двете поддържали
прекрасни отношения,С.живеела в Бургас при тях, въпреки че имала свой
апартамент. Получавала помощ само от тях.
След
инцидента С. изпаднала в нервна криза, не била на себе когато научила за
инцидента, наложило се да извикат линейка, за да й поставят инжекция за
успокоение. След това започнали здравословните й проблеми, тръгнала по
психиатри, психолог, опитвала с хомеопатично лечение, когато я заболи нещо стига до нервен срив. Свидетелката не е присъствала на поклонението в гр.Сливен.
Знае, чеС.е кремирана и прахът й е положен в урна в гр.Бургас. След смъртта на
дъщеря си С. се затворила в себе си. За нея като че ли свършил вече живота,
въпреки че има още две деца, за които се грижи, както и за внука си. Преди това
нямала никакви здравословни проблеми. Свидетелката е в близки отношения със С. и има лични впечатления за това, как й се е отразила
смъртта на дъщеря й. Стигала до болница, била с лицево изкривяване заради нерви.
Познавали се съсС.още от деца на 6-7 години и оттогава познава майка
й. През цялото време била отглеждана от
новото семейство на майка си, заедно с двете им деца. Синът й П. се родил през
2001г. и израснали заедно със сина на свидетелката. Съпругът наС.починал през
2013г. при катастрофа, аС.през 2010г. отишла да живее в гр.Сливен, доколкото
знае в собствено жилище, където живее и биологичният й баща. След това се виждали по-рядко по 1-2 пъти месечно. На срещите си говорели
за децата. С. помагала наС., не знае дали и баща й е помагал. В момента попечител на П. е дядо му Ж.и живее
в гр.Сливен. Първо П. го гледали С. иС.,
след развода й с бащата на детето. С. гледа сама детето само по време на
ваканциите. След катастрофата С. отишла
да живее в с. Крушевец. Знае как се чувства, тъй като се виждат всеки ден по
работа- имат павилион за закуски, а съпругът на свидетелката произвежда питки
за хамбургери и сам ги доставя. Вижда ги всеки ден, но имат по-сериозни срещи
по празници, защото синът й е техен кръщелник.
Свидетелят
Д. е приятел на С.Ж., бащата наС., от 1981г. Тогава се оженил за С. и от там я
познава, но не поддържа контакти с нея. Развели се 1983-84г., след което не
знае при кого е останала да живееС..
Предполага, че тя и дъщеря й са били в близки отношения, но няма лични
впечатления. Познавал и дъщеря муС., но я е виждал няколко пъти, знае че
живеела заедно с баща си. Предполага, че Ж.е помагал повече при отглеждане на
внука си, тъй като през последните годиниС.живеела при него в гр.Сливен, освен
това той го издържа. Не му е известно С. да е поемала грижи за непълнолетния
син наС., след смъртта й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на непосредствените им
впечатления за фактите, за които свидетелстват, не си противоречат и са житейски обосновани.
Размерът на обезщетението за
претърпените болки и страдания от ищцата, като майка на починалата в резултат
от ПТПС.Желзчева следва да се определи от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК
е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди на С.Б. настоящият състав взема
предвид, че е била майка на починалата и без съмнение двете са имали
емоционална и духовна връзка. Като майка на починалата, С. е преживяла силни отрицателни емоции, настъпили
при уведомяването за смъртта на дъщеря й, при организиране на поклонение и от
посещението на мястото, където е поставена урната с праха й. Следва да се вземат предвид негативните
емоции, които тя е продължила да изпитва след погребението на дъщеря си,
осъзнавайки непоправимостта на настъпилите промени, невъзможността да я види
отново, което без съмнение е породило у нея депресивно състояние продължително
време.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
е в размер на 180 000лева.
Във връзка с възражението за
съпричиняване с твърдение за непоставен или неправилно поставен обезопасителен
колан от страна на починалата е изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа
екпертиза, в която е посочен механизъм на ПТП, идентичен с установения в
присъдата. В съдебно-медицинската част на експертизата е посочено, че смъртта
наС.Ж. е резултат от всички травми, които е получила от ПТП. При аутопсията не
са отразени травматични увреждания, които биха се получили от поставен
обезопасителен колан, но при конкретния механизъм на ПТП, смъртта би настъпила
от причинените травми, независимо дали е бил поставен колан, който не би могъл
да я предпази при навлизане на в купето на външен за интериора на автомобила
предмет, какъвто е разкъсана предпазна мантинела. Възможно е при проникване на
мантинелата да разкъса предпазния колан
, което би могло да се установи при огледа на автомобила. Вещото лице приема,че уврежданията са причинени от
разкъсаната мантинела, че смъртта е настъпила мигновено в резултат от тежките,
несъвместими с живота, травми. Съдът кредитира заключението на вещите лица като
обективно , обосновано и неоспорено от страните. От него се установява, чеС.Ж.,
която се е возела на предната седалка на автомобила е починала в резултат от
травмите, получени от навлизане на предпазната мантинела в купето на
автомобила, които предпазният колан не би предотвратил. Според вещото лице за
настъпване на смъртта на Ж. при ПТП е било без значение дали е с поставен
обезопасителен колан и при наличие на поставена такъв травмите и смъртта от
тях, биха настъпили.
При
преценка основателността на възражението
за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване
на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства,
че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В разглеждания случай, възражението
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата,
изразяващо се в нарушение на чл. 137а ЗДвП, е неоснователно, тъй като на първо
място не е установено по категоричен начин починалата да е била без предпазен
колан, но и от заключението на комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза се установява, че вредите биха настъпили и ако по
време на произшествието пострадалата е ползвала
предпазен колан.
Въз
основа на изложените съображения следва
да се направи извод, че възражението за съпричиняване основани на твърдения за
пътуване от починалата без предпазен
колан е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението
за причинените вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, поради
него.
Основателна е претенцията за заплащане на лихва за
забава върху присъденото обезщетение от
датата на увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено
увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. На следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение №
153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху
дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не
е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от
момента на деянието. Предвид изложеното следва да бъде осъден ответникът да
плати на ищцата законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски. Направено
е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 5130,00лева,
което да се присъди на адвокат Г.И.Н..
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 7200,00лева, от
заплащане на която ищцата е освободена.
Воден от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД с ЕИК********да заплати на С.П.Б. с ЕГН********** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000лева, настъпили
в резултат на ПТП от 25.10.2015г., от което е починала дъщеря й С.Ж..Ж, ведно
със законната лихва върху тази сума от 15.02.2018г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД с ЕИК********на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. Г.И.Н.
с ЕГН********** адвокатско възнаграждение в размер на 5130,00лева.
ОСЪЖДА "З.К.Л.И."
АД с ЕИК********на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 7200,00лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на С.М.Ж. с ЕГН********** като трето лице помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на Гранционен фонд с БУЛСТАТ ******* като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :