№ 22948
гр. С., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110121357 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането .
Производството е образувано по искова молба на Постъпила е искова
молба от А. Г. П. с ЕГН **********, адрес ......, срещу К. Г. П. е ЕГН
**********, адрес: гр. С....... и С. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. С......., по
предявен иск за съдебна делба на недвижим имот - апартамент № 145, на 6-ти
етаж в жилищна сграда — блок № ***, вход „Д“, построена върху държавна
земя, комплекс ....., състоящ се от стая, кухня и обслужващи помещения, със
застроена площ 44,35 кв.м., с принадлежащите: таванско (избено) помещение
№ 21 с полезна площ от 2,67 кв.м. и идеални части от общите части на
сградата 2,214% и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, при съседни на жилището: изток - тревна площ, запад - улица, север -
тревна площ, юг -улица и съседи на таванското (избеното) помещение: изток ~
мазе № 20, запад - тревна площ, север - коридор, юг - мазе № 22, а съгласно
кадастрална схема № 15-244325-09.03.2021 г., издадена от СГКК - гр. С.
представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален
идентификатор ****************** (..............), находящ се в **********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед Л7
РД-18- 15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 09.03.2021 г., с адрес на имота: гр. С., ........, бл. ***,
вх. 5, ет. 6, aп. 145, самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с
идентификатор ************* (.............., точка, .........., точка, сто двадесет и
три, точка, осем), предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор **********.123 (..............,
точка, .........., точка, сто двадесет и три); предназначение па самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в
документа площ: 44,35 кв. м. (четиридесет и четири цяло и тридесет и пет
стотни квадратни метра), прилежащи части: избено помещение № 21
(двадесет и едно) с площ от 2,67 кв. м. (две цяло и шестдесет и седем, стотни
1
квадратни метра); 2,214 % (две цяло двеста и четиринадесет хилядни
процента) идеални части от общите части на сградата; ниво: 1 (едно); при
съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:*************.146;
*************.116; Под обекта:-*************.141, Над обекта:
*************.149; стар идентификатор: няма; собственици по данни от
КРНИ: Г. С. П. съгласно договор от 24.06.1991 г., издаден от Столичен народен
съвет - Общински народен съвет ~ Община М..
Ищцата твърди, че между нея и ответниците е налице съсобственост
върху горния имот, възникнала на база наследяване. Сочи че на 24.06.1991 г. Г.
С. П., ЕГН ********** - баща и наследодател на ищцата А. Г. П., ЕГН
**********, сключил договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти /приета с ПМС 122 от 1975 г., обн.,
ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г„ отм„ бр. 82 от 27,09.1996 г. До колкото описанието
в договора било различно с описанието на недвижимия имот в кадастралната
схема, през февруари 2021 г. е издадено Удостоверение за идентичност от „Г.
М.“ ООД (Доказателство № 3) - правоспособно лице по чл. 19 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, като с документа е удостоверено, че
описаният по договора недвижим имот е идентичен с описания по-горе
недвижим имот е кадастрален идентификатор ******************. Към
момента на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот Г.
С.ов П. с ЕГН ********** е бил женен за Л. И. Б.- П., което е видно от личния
му регистрационен картон, поддържан от ЕСГРАОН (Доказателство Лг9 4). От
вписаните в картона обстоятелства става ясно, че Г. С.ов П. с ЕГН **********
е встъпил във втори по ред за него брак с Л. И. Б.-П. (първият брак е бил с В.
И. Л. от 21.09.1975 г., като на 20.02.1980 г, е бил прекратен чрез развод). Актът
за граждански брак е сключен на 11.12.1980 г. на IV Благоевски РНС. Твърди,
че с Решение № 153 от 03.06.1996 г, постановено по гр. дело № 483 от 1996 г.
по описа на Софийски районен съд (Доказателство N9 5) е допуснат развод
между Г. С.ов П. и Л. И. Б.-П., сключен на 11.12.1980 г. От изложеното става
ясно, че съпрузите са били в брак в периода от 11.12.1980 г. до 03.06.1996 г.,
като процесиият апартамент е бил придобит на 24.06.1991 г., т.е. във време на
брака между родителите на ищцата А. П.. От брака между Г. С.ов П. и Л. И. Б.
- П. е родена ищцата П.. Ответниците пък се явяват братя на ищцата, родени
от предходния брак на Г. С.ов П., т.е. родени от първия брак на Г. П. и В. И. Л.,
сключен на 21.09.1975 г. и прекратен на 20.02.1980 г. Бащата на страните в
настоящото производство Г. С.ов П. е починал на 12.06.2012 г., видно от
приложеното към настоящата искова молба удостоверение за наследници.
Счита, че имота е придобит от баща в режим на съпружеска имуществена
общност с майка . С развода между Г. С.ов П. и Л. И. Б.- П., допуснат с
Решение 153 от 03.06.1996 г, постановено по гр. дело № 483 от 1996 г. по
описа на Софийски районен съд, съпружеската имуществена общност е
прекратена на основание чл. 26, ал, 1 от тогава действалия Семеен кодекс
(Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр.11 от
7.02.1992 г., попр., бр. 15 от21.02.1992 г.,'изм. и доп., бр. 63 от 15.07.2003 г.,
доп., бр. 84 от 23.09.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., бр. 30 от 11.04.2006 г.,
в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 7., в сила от 1,03.2008
г., отм., бр. 47 от23.06.2009 г., в сила от U0.2009 г.). След прекратяването на
съпружеската имуществена общност дяловете между съпрузите са равни - чл.
27 от тогава действалия Семеен кодекс (СК)., като в настоящия случай тази
оборима презумпция не е оборена с допускането на развода с посоченото по-
горе Решение на Софийски районен съд съгласно възможността по чл. 28 от
2
СК. Предвид гореизложеното счита, че при развода съпрузите са придобили
по 1/2 ид. ч. (една втора идеална част) от процесния апартамент. Майката на
ищцата в настоящото производство Л. И. Б.- П. е починала на 19.01.2008 г. при
което ищцата придобила нейната идеална част. След смъртта на баща тя
придобила и 1/3 от неговата 1/2 идеална част при което счита че квотите в
съсобствеността са 4/6 за нея и по 1/6 идеална част за двамата ответници.
Сочи че апартамента се използва само от К. Г. П. поради което отправя
покана до него за предоставянето и на възможност да ползва имота или да
заплаща обезщетение за лишаване от ползване съразмерно на дела и в
съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК К. Г. П. е депозирал отговор на исковата молба с
който оспорва иска. Прави възражение за изтекла придобивна давност в
негова полза. В условията на евентуалност сочи че имота е придобит от баща
му с изцяло с лични средства. Ето защо намира, че квотите в съсобствеността
следва да са по 1/3 за всички съделители.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от С. Г. П. с който заявява,
че имота е придобит от брат му К. по давност, а в условията на евентуалност
сочи че квотите следва да са по 1/3 ид.ч. за всеки съделител, тъй като липсвал
съвместен принос от майката на ищцата. Сочи че когато имота е придобит
майката на ищцата и баща им са били във фактическа раздяла.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
Направени са възражения с правно основание чл. 21, ал.4 вр. с чл. 23,
ал.1 СК от двамата ответници и възражение по чл. 78, ал.1 ЗС от К. Г. П..
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да
се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки
съсобственик следва да се допусне делбата.
Направено е искане за постановяване на привременни мерки по реда на
чл. 344, ал.2 ГПК отстрана на А. Г. П. като се прави искане осъждане на
ответниците да заплащат сумите от 400 лева месечно за използването на целия
делбен имот до окончателното извършване на делбата.
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик
може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В това производство всяка от страните, следва да докаже следните
материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в
делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на
притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде
годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще
бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Не се спори, по делото, а и се установява от представения договор за
3
продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавните
имоти от 24.06.1991г., че въз основа на заповед № 3878/06.06.1991г. на
председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет „М.“, по
силата на който Г. С.ов П. придобил собствеността върху процесния недвижим
имот.
Съгласно чл. 120 НДИ (отм.) продажбата на жилището се извършва въз
основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет, а според чл. 121 НДИ (отм.) въз основа на заповедта за
продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на
изпълнителния комитет и от купувача.
Ето защо съдът намира, че въз основа на сключения договор Г. С.ов П. е
станал собственик на процесния недвижим имот.
Между страните не се спори, че към датата на закупуване на процесният
недвижим имот Г. С.ов П. е бил в брак с Л. И. Б.-П.. Същото е видно и от
представеното по делото решение за развод и удостоверение за раждане на
ищцата А. Г. П.. Видно от цитираното решение по-горе бракът между Г. С.ов
П. и Л. И. Б.-П. е прекратен на 03.06.1996г.
По делото е представено удостоверение за наследници на Г. С.ов П. от
което е видно, че същият е починал на 12.16.2012г. и е оставил наследници
ответниците К. Г. П., С. Г. П. и ищцата А. Г. П..
Представено е и удостоверение за наследници на Л. И. Б.-П. от което е
видно, че същата е починала на 17.01.2008г. и е оставила като единствен
наследник ищцата А. Г. П..
Апартамента е придобит по времето на Семейния кодекс от 1985г.(отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 СК 1985г. Вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие име са придобити.
Във връзка с направеното възражение за липса на съвместен принос и
обстоятелството че процесният недвижим имот е придобит от Г. С.ов П. с
лично имущество съдът намира следното:
В мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 29.12.2014 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 5 - 2013 Г., ОСГТК НА ВКС и в постановеното по прилагането
му РЕШЕНИЕ № 36 ОТ 31.03.2015 Г. ПО ГР. Д. № 3386 - 2014 Г., Г. К., ІІ Г. О.
НА ВКС се приема, че искът по чл. 23 СК е положителен установителен иска
за собственост, въпреки, че в съдебната практика по приложение на чл. 21, ал.
1 и, ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), който кодекс за първи път законодателно
въвежда исковете за трансформация в резултат на вложени лични средства,
никога не е имало спор относно характера на иска. Приема се, че същият е
коректив на съпружеската имуществена общност, тъй като "бракът не може да
е източник на неоснователно обогатяване ", поради което независимо на чие
име е придобит един недвижим имот, законодателят с разпоредбите на чл. 23,
ал. 1 и, ал. 2 СК дава възможност да се установява трансформация на лично
имущество, а критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло
обективен- изследва се характера на вложените средства. Искът по чл. 23 СК е
правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.
Няма пречка оспорването на съвместния принос да бъде направено и с
възражение в настоящото производство в освен от съпрузите но и от техните
4
наследници съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4 СК.
Съгласно цитираната по-горе практика се приема, че плащането в брой
на цената към момента на придобиване / в ограничените хипотези на договор
за покупко-продажба/ сочи се че "съпрузите са разполагали с парични
средства и трансформацията е възможна при доказване произхода на
средствата"
Ето защо за да се уважи направеното възражение за липса на съвместен
принос и трансформация на лични средства следва да се установи че
процесният недвижим имот е закупен с лични средства на Г. С.ов П..
По делото е представено уведомително писмо от което е видно, че
сумата за закупуване на процесният недвижим имот е преведена от сметката
на Г. С.ов П..
Същото обаче не е достатъчно да установи липса на съвместен принос и
трансформация на лично имущество, а аргументите за това са, че съгласно
цитираната вече разпоредба на чл. 19, ал.1 от действащия към момента на
закупуване Семеен кодекс паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. В случая паричния влог
е съпружеска имуществена общност без значение че е бил единствено на
името на Г. С.ов П.. На следващо място следва да се държи сметка, че
съвместният принос не е задължително да се изразява само в парични
средства. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.2 СК 1985г. (отм.) Съвместният
принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в
грижи за децата и работа в домакинството.
Съгласно практиката по приложението на чл. 19, СК 1985г. (отм.)
(РЕШЕНИЕ № 215 ОТ 23.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1014/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О.
НА ВКС) съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и
труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от
изброените в закона начини за включване на съпрузите чрез принос в
придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя
като имащ най-голямо или преимуществено значение. Не може да се приеме
следователно, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим
от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в
домакинството. Преценката винаги следва да се извършва конкретно чрез
съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който
всеки един от тях е съдействувал за материалните придобивки на семейството.
В случай, че само единият съпруг е реализирал доходи, но другият съпруг
изцяло е поел грижата за децата, семейството и домакинството, като децата са
повече на брой, следва да се преценява и степента на ангажираност с грижите
за децата, вкл. с оглед техния брой, възраст, а оттам и да се прецени обема на
извършваната домакинска работа.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че възражението на
ответниците за липса на съвместен принос следва да се остави без уважение.
Неоснователно е изложеното в писмените бележки на ответниците че
като на два пъти при предходни подадени искови молби за делба ищцата е
посочила квоти по 1/3 идеална част то по този начин е признала липсата на
съвместен принос на майка си. Това по какъв начин са представени квотите в
предходни и прекратени заведени прозводства за делба не касаят по никакъв
начин приноса на майката на ищцата.
5
Съгласно посочените по-горе удостоверения за наследници и решение за
прекратяване на брака между Г. С.ов П. и Л. И. Б. – П. следва че ищцата
притежава 1/2 идеална част от имота представляващ идеалната част на майка
след прекратяването на брака и 1/3 от 1/2 идеална част на баща ,
равняваща се на 1/6 или общо 4/6 идеални части.
За ответниците остават по 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот.
Ето защо страните в производството са собственици на процесния
недвижим имот на основание наследяване.
С оглед на изложеното на разглеждане подлежи и направеното от К. Г. П.
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. По силата на чл. 79, ал. 2 ЗС ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. т. е. чрез упражняване на фактическа власт върху
имота с намерение да се държи само за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Институтът на придобивната давност е уреден
в закона като оригинерно придобивно правно основание - арг. чл. 77, предл. 2
ЗС, като, за да е налице владение, следва да се установят в процеса на
доказване две материални предпоставки /юридически факти/, при
проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание - 1/ в
продължение на определен период от време /5 години/ едно лице, да
упражнява поС.но, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата
власт върху определена вещ, като това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват
на вещните правомощия на собственика /обективният признак на владението/
и 2/ фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а
именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и
правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от
предметното съдържание на сложното вещно право на собственост
/субективният признак на владението/. При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването
на фактическа власт за себе си да е поС.но и непрекъснато /да няма случаен
характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин,
препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг от шест
месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е
явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/
и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за
това, че я държи за себе си/. Владението като фактическо съС.ие включва
обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на
вещта. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я държи за
другиго. Няма спор в съдебната практика, че по давност може да се придобие
6
право на собственост и върху идеални части от недвижим имот.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК,
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си /т.е. действия, които
да са могли да станат доС.ие на останалите съсобственици, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин/. Поведението на
позовалия се на придобивна давност следва да е активно спрямо другия
съсобственик, без да е необходимо последният да доказва свое активно
поведение по отношение на правата си във вещта, които не може да изгуби,
ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. В този смисъл е и практиката на ВКС
/виж РЕШЕНИЕ № 451 ОТ 11.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 710/2011 Г., Г. К., І Г. О.
НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 88 ОТ 27.07.2016 Г. ПО ГР. Д. № 661/2016 Г., Г. К., ІІ
Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 262 ОТ 29.11.2011 г. ПО ГР. Д. № 342/2011г. Г.К.
II Г.О. на ВКС; и др./
От контекста на изложеното може да се направи извода, че ответникът
позовавайки се на изтекла придобивна давност следва да докаже, че
невладеещите собственици са уведомени за намерението за своене на
владелеца, т. е. същото да им е противопоставено.
По делото не са събрани доказателства нито за наличието на давностно
владение, нито за уведомяването за намерението за своене. Ето защо това
възражение следва да се остави без уважение.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба
на съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда
да ги подели, като в конкретния случай инициативата за съдебната делба е
предприела ищцата.
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта
на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не
са налице ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в
производството, са единствените собственици към момента на процесния
апартамент, като същите притежават посочените по-горе идеални части.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът
следва да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви
7
квоти ще се извърши делбата. Приетите по делото доказателства дават
отговор на всички тези въпроси, поради което съдът приема, че предявения в
настоящото производство иск за делба на съсобствения недвижим имот,
подробно описан в исковата молба, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните
по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при
посочените по-горе квоти.
По отношение на искането по чл. 344, ал.2 ГПК.
Законът предоставя възможност на всеки от съделителите да поиска от
съда да постанови от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване
на делбата и какви суми едните следва да заплащат на другите срещу
ползването. Когато е невъзможно ползването да бъде разпределено или един
от тях ползва целият имот, съдът определя обезщетението, което ползващия
съделител трябва да заплати на неползващия. Няма пречка това искане да
бъде заявено с исковата молба или по - късно докато е висящо делбеното
производство. Определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК има временен характер.
С него се уреждат отношенията между съсобствениците в периода от
постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на
това по извършването й /Опр. № 347/14.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1643/08 г. на
ІІІ г. о. на ВКС/. Произнасянето на съда по чл. 344, ал. 2 от ГПК по същество е
привременна мярка по време на висящия делбен процес, която може да бъде
променяна с оглед настъпилите промени във фактическата обстановка от съда,
който я е постановил.
Не е спорно, че процесният имот се ползва единствено от К. Г. П. и че е
невъзможно да се разпредели ползването. Ето защо на А. Г. П. следва да бъде
определено обезщетение на база средният пазарен наем.
Съгласно заключението по допуснатата съдебна техническа и
оценителна експертиза, което съдът кредитира като пълно подробно,
задълбочено и съответно на останалия доказателствен материал средният
пазарен наем за процесният делбен недвижим имот възлиза на сумата от 588
лева.
Обезщетението дължимо на А. Г. П. за нейните идеални части възлиза на
392 лева.
При този изход на производството право на разноски има А. Г. П. по
отношение на привременната мярка.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл.
34 ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК,
Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между А. Г. П. с ЕГН **********, адрес ......, К.
Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. С....... и С. Г. П. с ЕГН **********, адрес:
гр. С......., съсобствения им недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 145, на 6-ти етаж в жилищна сграда — блок № ***,
вход „Д“, построена върху държавна земя, комплекс ....., състоящ се от стая,
кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 44,35 кв.м., с
принадлежащите: таванско (избено) помещение № 21 с полезна площ от 2,67
8
кв.м. и идеални части от общите части на сградата 2,214% и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни на жилището:
изток - тревна площ, запад - улица, север - тревна площ, юг -улица и съседи на
таванското (избеното) помещение: изток ~ мазе № 20, запад - тревна площ,
север - коридор, юг - мазе № 22, а съгласно кадастрална схема № 15-244325-
09.03.2021 г., издадена от СГКК - гр. С. представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с кадастрален идентификатор ******************
(..............), находящ се в ********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед Л7 РД-18- 15/06.03.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.03.2021 г., с
адрес на имота: гр. С., ........, бл. ***, вх. 5, ет. 6, aп. 145, самостоятелният
обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор ************* (..............,
точка, .........., точка, сто двадесет и три, точка, осем), предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор **********.123 (.............., точка, .........., точка, сто двадесет и
три); предназначение па самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой
нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ: 44,35 кв. м. (четиридесет
и четири цяло и тридесет и пет стотни квадратни метра), прилежащи части:
избено помещение № 21 (двадесет и едно) с площ от 2,67 кв. м. (две цяло и
шестдесет и седем, стотни квадратни метра); 2,214 % (две цяло двеста и
четиринадесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата;
ниво: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия
етаж:*************.146; *************.116; Под обекта:-
*************.141, Над обекта: *************.149; стар идентификатор:
няма; собственици по данни от КРНИ: Г. С.ОВ П. съгласно договор от
24.06.1991 г., издаден от Столичен народен съвет - Общински народен съвет -
Община М., придобит по наследство,
ПРИ КВОТИ:
4/6 идеални части за А. Г. П. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за К. Г. П. с ЕГН **********;
1/6 идеална част за С. Г. П. с ЕГН **********;
ОСЪЖДА К. Г. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на А. Г. П. с ЕГН
********** на основание чл. 344, ал.2 ГПК вр. с чл. 31, ал.2 ЗС сумата от по
392 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на целия делбен
имот до окончателното извършване на делбата КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. Г. П. с ЕГН ********** срещу К. Г. П. с
ЕГН ********** до пълния претендиран размер от 400 лева.
ОСЪЖДА К. Г. П. с ЕГН **********, адрес: гр. С....... ДА ЗАПЛАТИ
на А. Г. П. с ЕГН **********, адрес ...... на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 1500 лева разноски във връзка с производството по чл. 344, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
В частта с която е постановена привременна мярка по чл. 344, ал.2 ГПК
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия и насрочване на делото за
разглеждане във фазата по извършване на делбата.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10