В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Тонка Гогова Балтова |
| | | Мария Кирилова Дановска Васка Динкова Халачева |
| | | |
като разгледа докладваното от | Мария Кирилова Дановска | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК. Окръжният съд е сезиран с жалба вх.№4748/02.11.2012г., подадена от Н. С. Е., чрез процесуалния й представител адв.Г.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да намали адвокатските хонорари и да се произнесе по възражението в частта му относно търсените такси по тарифата към ЗЧСИ. Ответниците М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П., представлявани от процесуалния си представител, в представено писмено възражение изразяват становище за неоснователност на жалбата. Молят съда да остави жалбата без разглеждане, и да я отхвърли като неоснователна. ЧСИР.С. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост на жалбата поради това, че атакуваните действия не попадали в хипотезата на разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК. Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено от фактическа страÝа следното: От приложеното копие на изпълнително дело № *1495 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 28.08.2012г. по молба на взискателите М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П., П. В. П., чрез пълномощника им адв.Д.Д.. Приложен е към молбата изпълнителен лист от 28.08.2012г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Н. С. Е. и други длъжници, в полза на взискателите по изпълнението, за сумата /само по отношение на жалб.Н. Е./ от по 850лв. дължима на всеки един от взискателите, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени на първа и касационни инстанции. С покана за доброволно изпълнение изх.№ 23844/28.08.2012г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по процесното изпълнително дело Н. С. Е. да заплати следното задължение по същото: 5 100лв., представляващи изискуемите се суми от по 850лв. за всеки от взискателите /6х850лв./; 7 200лв., представляващи дължима сума, произтичаща от 6 бр. договори за правна защита /6х1 200лв./;такси по тарифата към ЗЧСИ, платени от взискателя за образуване, призоваване, справки, възбрана, въвеждане във владение и ДДС върху тях, общо в размер на 582лв., такси и разноски на ЧСИ и ДДС върху таксите – т.26 – 997,92лв., ДДС върху т.26 – 199,58лв.; обикновени такси – 155лв.; ДДС върху обикновени такси – 31лв., допълнителни разноски в размер на 35,30лв. – общо сума в размер на 14 300,80лв. към 29.08.2012г. На 10.09.2012г. жалбодателката Н. С. Е. е депозирала възражение вх.№2613/10.09.2012г. до ЧСИ „по отношение на всички цитирани в ПДИ разноски по изпълнението, в това число възнаграждението за правна защита в общ размер 7 200лв., както и размерите на таксите по тарифата към ЗЧСИ”. С обжалвания акт – протоколно разпореждане от 05.10.2012г. съдебният изпълнител е оставил без уважение цитираното по-горе възражение и е отказал да намали приетото адвокатско възнаграждение. При тези данни, от правна страна съдът приема следното: По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалва отказът на частния съдебен изпълнител да намали разноските за адвокатски хонорар, които са в размер на 7 200 лева /6 х 1200лв./, същата е допустима. За да е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, каквото в случая е налице, който при наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията за това. Предвид направеното от длъжницата Н. Е. искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, респективно – отказът същото да бъде намалено, съдът, като съобрази размера на присъдената по изпълнителния лист сума – общо 5 100 лева / материален интерес в размер на 850лв. за всеки взискател/; обстоятелството, че длъжницата е напуснала процесния имот и не създава пречки взискателите да упражнят правата си по решението; изразената от нея готовност за доброволно изпълнение на вноски, определени по споразумение; както и липсата на обстоятелства, обуславящи фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, по – голяма от обикновената, намира, че действителната правна и фактическа сложност на делото не обуславя адвокатско възнаграждение в размер по – голям от трикратния размер на възнаграждението, посочено в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема именно този размер на дължимото адвокатско възнаграждение и предвид разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случаите по чл.64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от Наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; по т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес до 1000 е в размер на 100лв. В настоящия случай всеки един от взискателите е сключил договор за правна помощ в размер по 1 200лв., за защита на интерес в размер на 850лв., поради което за всеки един от тях минималното възнаграждението по цитираната норма от Наредбата е в размер на 50 лева, респективно, трикратният размер на възнаграждението за защита за един взискател е в размер на150 лева, съобразно разпоредбата пар.2 от Наредбата. За всичките 6 взискатели, търсимата от жалбодателката сума за адвокатско възнаграждение се получава в размер на 900лв. /6 х 150лв./. Ето защо, договореното между взискателите и техния процесуален представител адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер общо на 7 200 лева, се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да се отмени отказа на частния съдебен изпълнител да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, обективиран в протоколно разпореждане от 05.10.2012г., като се намали размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело от 7 200 лева на 900 лева. На следващо място, съдът намира жалбата в частта й, с която се атакува отказа на ЧСИ да намали таксите по делото, за недопустима. Това е така, тъй като не е налице годен за обжалване акт на съдебния изпълнител за разноските, с който на длъжника се възлагат такси по изпълнението, респективно – с който се отказва тяхното намаляване. Тук следва да се посочи, че при изпълнение на паричното вземане длъжникът дължи пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, чийто размер следва да бъде изрично определен от ЧСИ при приключване на изпълнителното дело, респ. – при събиране на дължимите суми, като последният съобрази материалния интерес, в това число и размера на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. По същество, жалбата на Н. Е. в частта й относно намаляване на таксите по изпълнителното производство е жалба срещу таксите, определени в поканата за доброволно изпълнение, доколкото в основата на възражението до ЧСИ, по което същия се е произнесъл с процесния отказ, стои именно възражението, досежно „цитираните в поканата за доброволно изпълнение разноски по изпълнението” . Разноските, определени и посочени в ПДИ не подлежат на съдебен контрол, тъй като с разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител подлежащи на обжалване. И тъй като в случая липсва акт на частния съдебен изпълнител за възлагане на такси на длъжника, респективно – отказ да бъдат намалени възложени на длъжника такси, жалбата е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Водим от изложеното, Окръжният съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. С. Е. от гр. Кърджали, с ЕГН * – длъжник по изпълнително дело № *1495 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против действия на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, с които се възлагат на длъжника такси, респективно – с които се отказва същите да бъдат намалени, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 391/2012г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в тази му част. ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, обективиран в протоколно разпореждане от 05.10.2012г. по изпълнително дело № *1495, да намали размера на договореното между взискателите М. С. В., М. В. П., П. В. П., К. В. И., Д. В. П. и П. В. П., и техния пълномощник адв. Д. от АК – Кърджали, съгласно 6 бр. договори за правна защита /л.4-9 от изп.дело/, адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1 200лв. за всеки, общо в размер на 7 200лв. за всички тях лева, като НАМАЛЯВА размера на договореното между всеки един от взискателите и техния пълномощник адв. Д. от АК – Кърджали, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие по изпълнително дело № *1495 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, адвокатско възнаграждение от 1 200лв. на 150лв., или общо за всички взискатели - от 7 200 лева на 900 лева. Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |