Решение по дело №62019/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1783
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20211110162019
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1783
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. А.
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело №
20211110162019 по описа за 2021 година
Предявен е конститутивен иск от И. М. Д. срещу Център за спешна медицинска помощ
- София с правно основание чл. 357 ал.1, вр. чл. 188, ал.1, т. 1 КТ за отмяна като
незаконосъобразна на Заповед № 70/08.09.2021 г. на директора на Център за спешна
медицинска помощ - София за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищецът твърди, че е в трудово правоотношение с ответника, като е назначен на
длъжност „шофьор на линейка“. Оспорва горепосочената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание като незаконосъобразна, като твърди, че не е спазен
процесуалният ред за издаването й, тъй като не са събрани достатъчно доказателства и не е
извършена проверка по отношение на твърдяното нарушение. Излага съображения, че е
нарушена процедурата по чл. 193 КТ, тъй като не са му били изискани коректно обяснения
за извършените нарушения. Претендира разноски по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
основателността на иска. Не оспорва факта, че между страните съществува твърдяното в
исковата молба трудово правоотношение. Поддържа, че процесната заповед е
законосъобразна и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди, че
дисциплинарното наказание е наложено за това, че през месец юли 2021 г., И. М. Д. е
извършил преразход на гориво за поверения му служебен автомобил, с което последният е
допуснал нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ. Твърди, че във
връзка със случая е съставена докладна записка от служители на дружеството и са поискани
писмени обяснения от ищеца. Счита, че при определяне на наказанието е съобразена
тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства намира за установено следното:
По делото не е спорно между страните, че към момента на налагане на наказанието е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„шофьор на линейка“, както и че посоченото наказание "Забележка" е наложено на ищеца
със Заповед № 70/08.09.2021 г. на директора на Център за спешна медицинска помощ.
1
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение
на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс
дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната
или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ
дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за уволнение; 3. уволнение.
Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от една година от извършването, като
съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ се
предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
следва да се посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в какво се изразява,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата
разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът
следи служебно.
Съдът намира, че Заповед № 70/08.09.2021 г., приложена и приета като доказателство
по делото, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „забележка“, отговаря
на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен месецът, в който
работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които
то е извършено и в какво се изразява нарушението. Работодателят е посочил и текста, който
счита, че осъществява описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, като в допълнение
следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между описанието и правната му
квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното като факти деяние
принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено
по делото, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в
разумен срок във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване на
начина и момента на извършването му, като И. Д. е дал писмени такива, което също
означава, че е разбрал какво точно нарушение му се вменява.
В Заповед № 70/08.09.2021 г. е посочено, че през месец юли 2021 г. И. М. Д. е
извършил преразход на гориво за поверения му служебен автомобил, с което е нанесъл на
ЦСМП – София имуществена вреда в размер на 11 лева. Дисциплинарното наказание е
наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ, където е регламентирано, че увреждането на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други
средства представлява нарушение на трудовата дисциплина.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на линейка“ в
ЦСМП – София, подписана от ищеца И. Д., съгласно която сред основните задачи е и
2
отчитането на изминатия пробег и разходите на ГСМ при работа с поверения му автомобил,
съгласно утвърдените процедури в центъра.
От приетата по делото докладна записка, подписана от трима служители на ответника,
е видно, че за месец юли 2021 г. е констатиран преразход на гориво за транспорт на
санитарните автомобили при ЦСМП – София. Към същата е приложен списък на лицата
допуснали преразход и количеството на преразходеното гориво, в който списък фигурира и
ищецът И. Д.. Приложено е и извлечение от програмата Автопарк на ЦСМП – София, в
която е изчислен дигитално допуснатият от ищеца преразход за периода от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 г.
За изясняване на фактическата обстановка около твърдяното нарушение по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Радослав Георгиев –
колега на ищеца при ЦСМП – София, които съдът кредитира като безпристрастни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. От същите се изяснява, че
преразхода на гориво се констатира въз основа на посоченото от самия шофьор в пътната
книжка на съответния автомобил и съгласно заповед, в която са определени разходните
норми на гориво на базата на извършено замерване от фирма „Технотест“. Преразходът се
констатира от отчетници на гориво – служители на ответника на административни
длъжности. При установяване на преразход същите изготвят докладна, с която уведомяват
директора на центъра. Свидетелят споделя, че знае за извършеното нарушение от страна на
ищеца.
Събраните по делото доказателства съдът намира за еднопосочни и безпротиворечиви.
Въз основа на същите се установява спазването на вътрешно утвърдената и разписана при
ответника процедура по уведомяване за констатиран преразход на гориво. Същият е
начислен съгласно възприетата при работодателя методика за изчисляване на констатирания
преразход, въз основа на което е установено, че са надвишени определените със заповед №
57/25.03.2021 г. и заповед № 166/25.03.2021 г. разходни норми за съответните автомобили, с
което за работодателя е настъпил неблагоприятен имуществен резултат по смисъла на чл.
187, т. 9 КТ.
Съдът намира наложеното наказание, което се явява най-лекото предвидено, за
съответно на извършеното нарушение с оглед възможността същото да окаже превантивно и
възпиращо въздействие на ищеца при изпълнение на задълженията му.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесното наказание е наложено
законосъобразно, съответно предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Право на разноски при този изход на спора има ответникът, който е направил искане в
тази насока, съответно следва да му бъде присъдена сумата 50 лева за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Д. ЕГН ********** срещу „Център за спешна
медицинска помощ - София“ ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ № 129,
иск с правно основание чл.357, вр. чл.188, ал. 1 т.1 КТ за отмяна на наказание „Забележка“,
наложено със Заповед № 70/08.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. М. Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Център за спешна медицинска помощ - София“ ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Васил Левски“ № 129, сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4