Решение по дело №87/2019 на Административен съд - Ловеч

 

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     №……

 

               гр. Ловеч, 28.08.2023 г.

 

               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

 

при секретаря Антоанета Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 87/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Лъки-2425“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Димитър Благоев“ № 17, представлявано от управителя И.Н.И., чрез адв. В.К. от ЛАК, със съдебен адрес:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10346/22.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуален закон. Според оспорващото дружество, нарушенията, за които в обстоятелствената част на ЗНПАМ се твърди, че са установени и са послужили за мотивирането ѝ, не са извършени, като се развиват подробни доводи в този смисъл. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя И.И. и адв. К. от ЛАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.

Ответникът по делото – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – механа „Воденицата“, находящ се в гр. Тетевен, кв. Скрибътна се експлоатира от оспорващото дружество „Лъки-2425“ ЕООД.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчното законодателство на 19.01.2019 г. е установено, че проверяваният търговски обект представлява механа със 150 седящи места, като в нея се предлагат салати, ястия, аламинути, спиртни и безалкохолни напитки. Установено е още, че продажбите в обекта се отчитат с 1 (един) брой, монтирано и въведено в експлоатация, фискално устройство (ФУ), модел „Датекс OP“, с идентификационен номер DT464933 и идентификационен номер на фискалната памет (ФП) 02690550, свързано с инсталиран програмен продукт за управление на търговска дейност „Фокс и един нефискален принтер, както и че в търговския обект няма ПОС - терминално устройство. При проверката са представени книги за дневните финансови отчети за 2018 г. и 2019 г., паспорт на ФУ, свидетелство за регистрация на ФУ в НАП, договор за сервизно обслужване.

Чрез скрито наблюдение била извършена консумация от органите по приходите на храни и напитки на обща стойност 34.80 лв., като тази сума била  заплатена в брой от Л.Ж. - старши инспектор по приходите и е приета от Й.Й.- на длъжност сервитьор. За сумата е издаден фискален касов бон с №2705/19.01.2019 г.

В процесната ЗНПАМ се сочи, че в хода на проверката, на бара в механата били открити шест броя клиентски сметки за продажба на артикули, издадени от програмен продукт за управление на търговска дейност - един брой от 16.08.2018г. и пет броя от 18.01.2019г., като клиентска сметка от програмния продукт на стойност 12.10 лв. е издадена на 16.08.2018 г., в 12:27 ч. Преди този час, в 12.14 ч., бил издаден ФКБ на стойност 9.70 лв., под № 2140, а следващият ФКБ с пореден № 21.41, на стойност 27.70 лв. е издаден в 12.38 ч. В заповедта се излага още, че клиентските сметки, от дата 18.01.2019 г. са издадени с натрупване и са на обща стойност 332.10 лв., в това число две сметки с натрупване за сумата 140.90 лв., две сметки с натрупване за сумата 94.90 лв. и една сметка за сумата 96.30 лв., като са  издадени за времето от 19:53 ч. до 22:46 ч. Последният за 18.01.2019 г. фискален касов бон се сочи, че е издаден в 17:26 ч. под № 2694 и е на стойност 14.10 лв. Отпечатаният дневен финансов отчет за 18.01.2019 г., е с № 2695, изведен в 23:31 ч.

При извършване на проверката е изведен дневен финансов отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установено следното: разчетена касова наличност от ФУ - 470.60 лв., фактическа наличност - 292.00 лв., въведена сума в касата - 50.00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв. Установеното наличие на отрицателна касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ е в размер на 178.60 лв.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0374244/19.01.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (л. 17-19).

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 10346 от 22.01.2019 г. от Ж.А.на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Лъки-2425“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – механа „Воденицата“, находящ се в гр. Тетевен, кв. Скрибътна, стопанисван от „Лъки-2425“ ЕООД с представляващ И.И.., като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни.

Ответният административен орган е обосновал издадената заповед с наличие на висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Органът се е позовал на същественото значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния бюджет. В конкретния случай приел, че задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет. Допълнителен мотив при налагане на мярката е констатираната в хода на проверката разлика в касовата и фактическата наличност на парични средства, определено като нарушение на чл. 33, ал.1, във вр. с чл. 3 и ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Органът приел също, че доколкото нарушението е извършено от лице с търговско качество, запознат с изискванията на данъчното законодателство за този вид дейност, то нарушението е с още по-висока степен на обществена опасност.

В мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид обстоятелствата, относно вида на обекта, услугите и стоките, които се предлагат за продажба, стойността им, мястото, на което е разположен обекта. Според органа, местоположението на обекта, големината му - 150 места за консумация, богато меню с различни видове храни и напитки, както и значителният размер на неотразените продажби за сравнително кратък времеви интервал, налага извод, че обектът е с постоянна клиентела и потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неотразяване на продажби - плащания/неиздаване на ФКБ, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи.

В мотивите на оспорената заповед се сочи още, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.

Със заповедта също така е разпоредено запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизането ѝ в сила, като е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.  

От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 16) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10346/22.01.2019 г. (л. 13-14), Протокол от извършена проверка в  обект (ПИП) серия АА № 0374244 (л. 17-19), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л. 20); фактура № 43/19.01.2019 г. (л. 11 и л. 27); копие от бележка от 16.08.2018 г. (л. 22); резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение (л. 36); отчет от банкова сметка (***. 37); наказателно постановление № 412560-F469640 от 20.02.2019 г. (л. 66-67); АУАН № F469640 от 01.02.2019 г. (л. 69-70); наказателно постановление № 412496-F469634 от 20.02.2019 г. (л. 71).

По делото са разпитани шестима свидетели, като съдът кредитира същите с доверие, доколкото същите нямат пряк интерес от изхода на делото и са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

От показанията на св. Д.И.– служител в „Лъки-2425“ ЕООД на длъжност „барман“ и брат на управителя на оспорващото дружество, се установява, че свидетелят е присъствал на проверката, по повод на която е издадена процесната заповед. Излага, че органите по приходите са го уведомили, че са дошли по сигнал по повод бележка, издадена на 16.08.2018 г., която бележка не му била предоставена. Вместо нея, служителите на НАП представили лист А4 цветен, принтиран като от снимка, но не и самата бележка. Св. И. сочи още, че проверяващите започнали да ровят в коша и да вадят бележки от предходната вечер, описани в процесната ЗНПАМ, като влизали и в кухнята да вземат бележки, които се дават, когато се маркира храната. Свидетелят сочи, че оригинал на бележка от 16.08.2018 г. не се появил по време на проверката.

На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя относно начина на приемане на поръчките, издаването на касови бележки, процеса на приемане на поръчката до плащането, свидетелят И. разказва, че сервитьорът отива да вземе поръчка, записва се, въвежда се в програмата, маркира се и се издават междинни бележки. Маркирането става в програмата на компютъра, свързан с касовия апарат, като излизат междинни бележки - една за бара, една за кухнята и една за клиентите, която е междинна бележка, преди да се приключи сметката. След като клиентът поиска сметката, пак се влиза в програмата и излиза фискалният бон. Пояснява още, че може към един фискален бон да има няколко междинни бележки, за да има отчетност на бара, на кухнята. Твърди, че бележката от 16.08.2018 г. била междинен касов бон.

Свидетелят М.Х.– също служител в „Лъки-2425“ ЕООД на длъжност „сервитьор“ при предявяване на бележката от 16.08.2018 г. на л. 22 от делото заявява, че същата не представлява касов бон, а е междинен такъв, който се издава за клиента, за да следи какво е поръчано до момента. Излага още, че когато накрая клиентът поиска сметката, му се издава касов бон през касовия апарат, като натрупаното излиза като една обща касова бележка и има връзка между компютъра и фискалното устройство.

От показанията на св. Х.М.се установява, че през месец януари 2019 г. организирал фирмено тържество в механа „Воденицата“ за „РАМ 61“ ЕООД. Разказва, че тъй като в края на вечерта нямал възможност да плати в брой, поискал да му бъде издадена фактура и заплатил консумацията по банков път. При предявяване на фактура № 43/19.01.2019 г. на лист 11 от делото, свидетелят потвърждава, че това е същата фактура, която му е била издадена. Сочи също, че по време на вечерята на масата е имало някакви междинни бележки на поръчките, но е заплатил на следващия ден по банков път след издаването на фактурата.

Св. Л.Ж. – ст. инспектор по приходите в НАП към Главна дирекция „Фискален контрол“ сочи, че на 19.01.2019 г. извършила проверка на ресторант „Воденицата“ в гр. Тетевен заедно с още трима нейни колеги - Л.А., И. Д. и Д.Д., възложена във връзка с резолюция от началник сектор за извършване на проверка. Излага, че след  изискване на контролна лента от ФУ се установило, че за приложената клиентска сметка от 16.08.2018 г. не е издадена фискална касова бележка от ФУ. Излага, че в обекта се установило, че има инсталиран програмен продукт за управление на дейността, като към него имало свързано фискално устройство и друго нефискално печатащо устройство, от което се издавали такива бележки, поради което приели, че тази бележка е издадена от този обект, и затова бил съставен АУАН. По време на проверката били открити и други такива клиентски сметки, които също са описани в заповедта. Свидетелката сочи още, че била направена контролна покупка по време на проверката, като преди легитимация била извършена консумация на храна и напитки и била издадена касова бележка, а клиентска сметка не е идвала при тях. Заявява, че когато поискали сметката, била представена фискална касова бележка. На поставен от процесуалния представител на оспорващото дружество въпрос, св. Ж. отговаря, че за процесната фактура на л. 11 от делото не е следвало да се издава касова бележка, ако е заплатена по банков път. Сочи още, че бележката от 16.08.2018 г. не е намерена в проверявания обект, а е била предоставена от нейн колега под формата на копие и не е виждала оригинала. Заявява, че издаването на клиентски сметки не представлява нарушение.

Св. Л.А. – инспектор по приходите в НАП, към Главна дирекция „Фискален контрол“ излага, че участвал в извършената проверка на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя. Аналогично на показанията на св. Ж., сочи, че за извършената контролна покупка била издадена касова бележка. Свидетелят заявява също, че при плащане на фактура № 43/19.01.2019 г. по банков път, плащането не може да се види от разпечатката на контролната лента на ФУ, като в този случай не следва да се издава касова бележка.

От показанията на св. И. Д. - главен инспектор по приходите в НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Сектор „Мобилни групи“, в офис Плевен се установява, че е получил клиентската сметка от 16.08.2018 г. на същата дата като клиент в механа „Воденицата” в гр.Тетевен. Впоследствие същата е представена на началник Сектор „Мобилни групи“ за издаване на резолюция за извършване на проверка, като твърди, че тогава не е получил фискален бон, а само тази клиентска сметка. Бил в отпуск и посетил заведението като клиент. Представил нейно копие на началник сектора, който разпоредил да се извърши проверка в заведението. Свидетелят сочи, че не може да представи  оригинала на клиентската сметка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

    Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.  Със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. (л. 16) изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.

    Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от Ж.А.- началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от изпълнителният директор на НАП. Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

    Следователно оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 10346 от 22.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.

    Заповедта формално съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Определеният срок за прилагане на ПАМ – 10 дни, е в рамките на законоустановения с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС срок до 30 дни. Формално са изложени мотиви относно продължителността на мярката „запечатване на обект“ за срок от 10 дни. Доколко последните са съответни следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта.               

    Не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Протоколът за извършената проверка е връчен на представляващата дружеството, с което проверяваното лице е уведомено за началото на производството.  по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "

    Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

    Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ спрямо конкретния търговец.

    Неиздаването на касов бон само по себе си безспорно съставлява неизпълнение на нормативно установеното задължение, регламентирано с разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Това нарушение също безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Издаването на заповед на това основание се извършва в условията на обвързана компетентност – на административния орган не е предоставена възможност да преценява допълнителни обстоятелства, при които да приложи мярката, или други обстоятелства, при наличието на които да не я приложи. Т.е., при установено нарушение административният орган не разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ.

   Видно от всички писмени и гласни доказателства, визираните от органа фактически основания, обусловили издаването на оспорваната ЗНПАМ, не са налице.

   По делото е приложена фактура № 43 от 19.01.2019 година, от която се установява, че сумата от 332,10 лева е била заплатена по банков път на жалбоподателя от „РАМ 61“ ЕООД с получател на стоката/услугата Христо М., който е и свидетел по делото и потвърждава в съдебно заседание, че през месец януари 2019 година е организирал в обекта на жалбоподателя фирмено парти, че същата вечер не е имал достатъчно пари в брой в себе си и това била причината да заплати сметката по банков път, което сторил с цитираната фактура, която му била издадена от оспорващото дружество „Лъки-2425“ ЕООД.

          От показанията на другите разпитани по делото свидетели – Л.Ж. и Л.А. – инспектори по приходите в НАП също се установява, че при плащане на фактура № 43/19.01.2019 г. по банков път, плащането не може да се види от разпечатката на контролната лента на фискалното устройство, като в този случай не следва да се издава касова бележка.

   Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (в приложимата редакция към датата на издаване на процесната заповед – към ДВ бр. 76 от 2017 г.), независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1.  по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; 2.  по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

   Административното нарушение „неиздаване на касова бележка” се извършва чрез бездействие. За доказването му обаче, следва по безспорен начин да бъде установено наличието на задължение на наказаното лице да издаде касова бележка. Такова задължение възниква при извършване на продажба, при която плащането е извършено в брой. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на административния орган. Наличието на „клиентски сметки“ с отбелязване на обща сума за плащане не може да бъде приравнено на заплащане на сумата, посочена в нея и неиздаване на касова бележка. Изводът за извършено нарушение органът е направил единствено на представените „клиентски сметки“, които сами по себе си удостоверяват извършени поръчки в обекта от страна на клиент, което обаче не означава, че търговецът е длъжен да издава касова бележка за съответната сума по „клиентската сметка“, а само в тези случаи, в които получава плащане в брой, в каквато връзка са и показанията на разпитаните свидетели – М.Х.и Данаил И.. Същите подробно излагат, че междинен бон се издава за клиента, за да следи какво е поръчано до момента, като когато накрая клиентът поиска сметката, му се издава касов бон от ФУ.

   В конкретния случай от доказателствата по делото не се установи заплащане на услугата в брой на посочената в „клиентските сметки“ дата. От друга страна обаче безспорно се установява, че жалбоподателят е издал фактура № 43 от 19.01.2019 година, като видно от приложеното на л. 37 от делото извлечение от отчет по сметка, сумата от 332,10 лева е била заплатена по банков път на „Лъки-2425“ ЕООД от „РАМ 61“ ЕООД.

   С оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че плащането е извършено на 19.01.2019 година, а не на 18.01.2019 г. - датата на която са издадени клиентските сметки, поради което, съдът приема, че не е осъществен състава на нарушението, обусловил издаването на обжалваната заповед. За да се приеме, че с издаването на клиентските сметки е осъществено твърдяното нарушение, от страна на административния орган следва да бъде доказано, че между търговеца и получателя на стоката/услугата е налице покупка с плащане в брой, каквито доказателства не са ангажирани.

   Предвид гореизложеното, съдът приема, че в случая не е налице задължение за издаване на фискална касова бележка, поради което и липсва нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

   По отношение на клиентската сметка от 16.08.2018 г., въз основа на която органът се е аргументирал за наличие на допуснато нарушение, обусловило издаването на ЗНПАМ, настоящият съдебен състав намира, че също липсва доказано нарушение.

    От показанията на св. Ж. всъщност се установява, че бележката от 16.08.2018 г. не е била намерена в проверявания обект, а е била предоставена от нейн колега под формата на копие и същата не е била налична в оригинал в проверявания обект. Предвид това, основателни се явяват възраженията на  жалбоподателя за това, че не става ясно по какъв начин органът се е снабдил с посочения документ, като този документ не е представен в оригинал и в проведеното съдебно производство, като твърдението за реализирана продажба на стоки на дата 16.08.2018 г., за която да не е издадена касова бележка, остава недоказано.

    В процесната ЗНПАМ като допълнителен мотив при налагане на мярката е отразено и констатираната в хода на проверката отрицателна разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, в размер на 178,60 лв., определена като нарушение на чл. 33, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Същото обаче не попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, въз основа на която разпоредба е наложена процесната ПАМ, нито е сред останалите изчерпателно изброените хипотези в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, обуславящи налагането на ПАМ „запечатване на търговски обект“.

   От всичко гореизложено следва, че не може безспорно да се установи наличието на извършени нарушения, обуславящи налагането на ПАМ. Доколкото съобразно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се прилага на лице, което е осъществило състава на нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, то при недоказаността на извършването на такива, оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна.

   На следващо място, налагането на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. За да не се отнема правото на защита на нарушителя обаче и с оглед възможността за съдебен контрол спрямо акта, издаден от административния орган, същият следва да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове продължителността на наложената ПАМ.

   Индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК. Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и предвидимост, които задължават административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се издава. Съответно, мотивите във връзка с продължителността на срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на закона, именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка с целта, която следва да бъде постигната.

   Съдът намира, че мотивите относно продължителността на наложената мярка са общи, противоречиви и изцяло бланкетни - биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Като в действителност не е извършена преценка кое конкретно е мотивирало органът да избере именно тази продължителност на срока на мярката. В процесната ЗНПАМ по никакъв начин не е обосновано как изложените в заповедта фактически констатации относно броя на местата за сядане, вида на предлаганите стоки – различни видове храни и напитки и  местоположението на търговския обект повлияват върху определянето на продължителността на срока на мярката. Липсва конкретика относно това как местоположението на обекта и вида на предлаганите стоки се отнасят към оборота, който се реализира в обекта. Лаконичното споменаване на тези обстоятелства, без да е извършен конкретен анализ, не би могло да обоснове определения срок на запечатване на търговския обект. Дали мястото е налице потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, може само да се предполага. Нещо повече наличието на потенциални клиенти всъщност сочи на възможност, но не и за реални клиенти, които са посетили обекта.

   Съобразно съдебната практика на ВАС и по-конкретно - Решение № 5167 от 31.05.2022 г. по адм. д. № 248/2022 г., простото изброяване на вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да бъдат разглеждани като конкретни мотиви. Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен. Идентично разбиране се поддържа и в Решение № 4765 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2021 г., според което общите и лишени от конкретност мотиви на органа относно продължителността на запечатването се приравняват на липса на мотиви, а това съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на оспорения административен акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта.

    Изложените общи съображения относно фискалната дисциплина също няма връзка с определения срок на мярката. Изложеното в оспорената заповед по отношение на продължителността на срока не представлява същински мотиви, а общи формални изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение /за която не е ясно каква е според органа/, последиците от нарушението /които също не са посочени/ и необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

   Не се събраха по делото, както и не се сочат по преписката доказателства, които да обосноват предположението на административния орган, че една от целите пред търговеца е отклонение от данъчно облагане. Не е посочено в заповедта и кое от начина и вида на организиране на отчетността е довело до извършването на това нарушение, доколкото и обстоятелства, свързани с организацията на отчетността на търговеца не са подлагани на проверка, съответно не са установявани. Липсва изложена конкретика относно  взаимоотношенията на търговеца с фиска до този момент, така и относно обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се налага мярката.

   Съдържащите се в обжалваната ЗНПАМ бланкетни мотиви на практика могат да се съотнесат и повторят без изключение във всяка от заповедите на административния орган за налагане на ПАМ от вида на процесната и могат да се отнасят за всеки търговец и всяка дейност, независимо от конкретните констатации. Поради това, издадената заповед се явява немотивирана в частта за срока на определената мярка, което е самостоятелно основание за отмяна на акта.

   При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 от АПК да бъдат обсъдени. Както се спомена и по-горе, при прилагането на ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при наличие на материалноправните предпоставки, установени с цитираната норма, той е длъжен да приложи ПАМ. При определяне на продължителността на ПАМ обаче органът действа в условията на оперативна самостоятелност и го определя по целесъобразност в рамките на закона, поради което дължи излагането на мотиви защо приема, че ПАМ трябва да бъде приложена за конкретно избрания от него срок. Поради което, липсата на мотиви или недостатъчните мотиви в това отношение имат стойност на особено съществено процесуално нарушение, защото те касаят продължителността на мярката с оглед целта на закона, а именно – налагане чрез властта на държавата на конкретно поведение с неблагоприятни последици на съответния правен субект, независимо от неговата воля. Същевременно, липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, съставлява и нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като обективно лишава съда от възможност на извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт, и поради това е основание за незаконосъобразност на същия по см. чл. 146, ал. 3 от АПК. Констатираното нарушение – липса на мотиви относно продължителността на ПАМ, е особено съществено, то е неотстранимо в настоящата съдебна фаза на производството, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

  В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд - Решение № 2760 от 15.03.2023 г. по адм. д. № 6730/2022 г.; Решение № 2649 от 14.03.2023 г. по адм. д. № 262/2023 г.; Решение № 11097 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 3466/2022 г.; Решение № 11045 от 2.12.2022 г. по адм. дело № 6230/2022 г.; Решение № 10731 от 24.11.2022 г. по адм. дело № 1776/2022 г.; Решение № 10513 от 18.11.2022 г. по адм. дело № 2491/2022 г. и др.

  С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорването е основателно и следва да бъде уважено, а обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена.

   При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът счита, че в полза на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 410 лева, от които: 360 лева – договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение (видно от приложения на лист 8 от делото договор за правна защита и съдействие) и 50 лева – внесена държавна такса (л. 9 и л. 10).

   По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Анотирана съдебна практика

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № 10346/22.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Лъки-2425“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Димитър Благоев“ № 17, сумата от 410,00 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14-срок от съобщаването му на страните.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

                                                           

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:Анотирана съдебна практика