№ 13681
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря К. М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110140769 по описа за 2022 година
Ищцата И. А. Р. твърди в исковата си молба, че работила при ответника „О. София“ ЕООД
съгласно трудов договор № 48 от 28.08.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 1 от
2.1.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 2 от 1.4.2022 г., на длъжността „продавач-
консултант“ с място на работа магазин за месо и месни продукти в гр. Септември, с
последно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. Ищцата твърди, че съгласно договора
следвало да получава трудовото си възнаграждение наведнъж, до края на месеца, следващ
отработения. Тъй като получавала възнаграждението си до десето число на по-следващия
месец, след отработения, на 14.06.2022 г. депозирала заявление за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като продължила да работи още седем дни – до
21.06.2022 г. На 30.06.2022 г. й били връчени документи във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение, както следва: оформена трудова книжка със запис
„прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ“, молба за
прекратяване на трудов договор, оформена молба за ползване на десет дни платен годишен
отпуск, съответно била връчена и Заповед № 18/29.06.2022 г. за прекратяване на трудовия
договор на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. С тази заповед трудовото правоотношение се
прекратявало по взаимно съгласие между страните, с подадена от работника молба, считано
от 29.06.2022 г. Ищцата оспорва заповедта като незаконосъобразна поради липса на
предпоставките по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и моли за отмяната й. Сочи, че на 18.07.2022 г.
започнала работа по нов трудов договор с „Румен Николов-67“ ЕООД. Моли съда да
признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, както и да ѝ присъди
обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконното уволнение за периода от
22.06.2022 г. до 18.07.2022 г. в размер на 844.22 лв. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни. Излага съображения, че трудовото възнаграждение е било заплащано
на ищцата така, както е посочено в договора – ежемесечно, до края на месеца, следващ
отработения. Посочва, че на 14.06.2022 г. в деловодството му е получено заявление от
ищцата за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Тъй като
към момента на подаване на заявлението не са били налице неплатени трудови
възнаграждения, възприел така подаденото заявление като такова по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ –
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Ответникът сочи, че
ищцата е продължила да престира труд и след 14.06.2022 г., когато е депозирала заявлението
за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. ако волята ѝ е била да прекрати
договора, не би следвало да продължава да осъществява трудовите си функции.
Работодателят установил, че ищцата не е ползвала до месец юни 2022 г. платения си
годишен отпуск, поради което изпратил документи за ползването му, съответно след
изтичането на полагащите се десет дни отпуск, издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 29.06.2022 г., до която дата е било начислено трудово
възнаграждение, ведно с десет дни платен годишен отпуск. Доколкото твърди, че инициатор
на прекратяването на трудовия договор е ищцата, ответникът поддържа, че в случая не се
касае за уволнение по инициатива на работодателя, за да бъде последното
незаконосъобразно. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 16.11.2022 г. производството по делото е прекратено частично
относно иска по чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
разликата над 806.40 лв. до 844.22 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Не е спорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 48 от 28.08.2020 г., изм. с допълнително
споразумение № 1 от 2.1.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 2 от 1.4.2022 г., по
силата на което ищцата заемала длъжността «продавач консултант» с последно БТВ в
размер на 851.25 лв. /видно от фиш за заплата за м. май 2022 г. и от удостоверение издадено
от ответника/.
На 14.6.2022 г. ищцата депозирала до работодателя заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение между тях, считано от получаването му, поради неплащане /забавяне
плащането/ на трудовото й възнаграждение. Същото е подадено в деловодството на
работодателя и достигнало до него същия ден, видно от становището на ответника в
отговора.
На 30.06.2022 г. на ищцата са връчени: молба за прекратяване на трудовото правоотношение
по нейно искане считано от 29.06.2022 г., заявление за ползване на 10 дни платен годишен
2
отпуск от 15 до 28.6.2022 г. и заповед № 18/29.06.2022 г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие между страните, с подадена
молба от работника, считано от 29.6.2022 г. Молбата за прекратяване и заявлението не са
подписани от ищцата.
От направената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищцата в оригинал
е установено, че след прекратяване на трудовия договор с ответника на 29.06.2022 г.
ищцата е започнала работа по друго трудово правоотношение на 18.07.2022 г.
Видно от фиш за заплати за м. май 2022 г., БТВ на ищцата възлиза на 851.25 лв.
Останалите събрани по делото писмени доказателства са неотносими и съдът не ги обсъжда.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, който следва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът
проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение по направените
от ищеца в исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на уволнението.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Фактическият състав на прекратяването по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква всяка от страните
по трудовото правоотношение да направи категорично писмено изявление за прекратяване
на трудовото правоотношение. При отправено предложение насрещната страна е длъжна в
едноседмичен срок от получаването му да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна дали го приема, а ако не отговори в този срок се смята, че предложението не е
прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването
на отговора на писменото предложение за прекратяване, договорът се прекратява, а
издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно
действие.
В случая се установи, че ищцата е депозирала заявление за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ. В това заявление не се
установява служителят да е изявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните по взаимно съгласие. Напълно неоснователни са изложените от ответника
доводи, че поради липсата на неизплатени трудови възнаграждения, следвало да се приеме,
че заявлението представлява такова по смисъла на чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Това тълкуване на
ответника е необосновано и не кореспондира със заявената от ищцата воля, която ясно и
недвусмислено сочи на подадено уведомление за прекратяване на трудовия едностранно и
без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В последствие работодателят издал оспорваната заповед за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие и предоставил за подписване от ищцата молба за прекратяване
3
на трудовото правоотношение. Това може да се счита като отправено от него предложение
за прекратяване на договора по взаимно съгласие. То обаче не е прието от другата страна.
Следователно липсват две съвпадащи волеизявления на страните по трудовия договор за
прекратяването му.
Поради това не е изпълнен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и трудовото
правоотношение е незаконосъобразно прекратено на това основание. Заповедта е
незаконосъобразно издадена и следва да бъде отменена.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Частично основателен е искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По делото
се установи, че ищцата е останала без работа по трудово правоотношение през периода от
уволнението – 29.6.2022 г., до 17.07.2022 г. вкл. Налице е фактическият състав на вземането
за обезвреда по чл. 225, ал. 1 КТ – ищцата е претърпяла вреди от оставането си без работа
поради незаконното уволенние в рамките на законоустановения 6-месечен срок в размер на
неполученото брутно трудово възнаграждение. На база последно БТВ на ищцата /посочено
от нея в размер на 851 лв./, дължимото от работодателя обезщетение за периода 29.6.2022 г.
- 17.07.2022 г. вкл, възлиза на 502.86 лв., за които искът следва да се уважи, като се присъди
и законната лихва от подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане. За
периода 22.06.2022 – 28.06.2022 г. и за разликата до 806.40 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен, тъй като не е налице хипотезата на чл. 225 КТ ищцата да е претърпяла
вреди поради незаконното уволнение, което е извършено от по-късна дата.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има
право на разноски за адвокат. От платените 500 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважените искове /разпределено поравно за всеки от тях/, й се дължат 405.90 лв. Съгласно
чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
по чл. 225, ал.1 КТ. Ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 710 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от единия иск, на ответника се дължат разноски в размер на
133.63 лв. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, по иска с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ предявен от И. А. Р., ЕГН **********, гр. Септември, ул. „Гео Милев“ № 7,
срещу „О. София“ ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лайош
Кошут“ № 9, ап.4, уволнението на ищцата И. А. Р. извършено със заповед № 18/29.06.2022
4
г., издадена на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие между страните, с
подадена молба от работника.
ОСЪЖДА „О. София“ ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Лайош Кошут“ № 9, ап.4, да заплати на И. А. Р., ЕГН **********, гр. Септември, ул. „Гео
Милев“ № 7, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането й без работа за
периода от 29.06.2022 г. до 17.07.2022 г. вкл., в размер на 502.86 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за периода от 22.06.2022 г. до 28.06.2022 г. вкл. и за разликата над 502.86 лв. до
предявените 844.22 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „О. София“ ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Лайош Кошут“ № 9, ап.4, да заплати на И. А. Р., ЕГН **********, гр. Септември, ул. „Гео
Милев“ № 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 405.90 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА И. А. Р., ЕГН **********, гр. Септември, ул. „Гео Милев“ № 7, да заплати
на „О. София“ ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лайош Кошут“
№ 9, ап.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 133.63 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „О. София“ ЕООД, ЕИК., седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Лайош Кошут“ № 9, ап.4, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса
върху уважените искове в размер на 100.00 лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
30.11.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5