РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Девня, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200124 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на
"Астрофарма”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Опълченска” №23, управлявано от Н. Н. Е., чрез проц.
представите – адв. В. Добрев срещу Наказателно постановление № РД-И-
010/16.03.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което за нарушение на чл. 218, вр. с чл. 287 ал. 1 пр.
1, вр. с чл. 291 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/, на въззивника е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 15 000 лева.
Въззивникът моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно и издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се
твърди, че „не са посочени необходимите факти и приложени съответните
доказателства”, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН, че нарушението не е доказано. Излагат се съображения за
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от
ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процц. Представител – адвокат,
който поддържа жалбата и искането за отмяна наобжалваното наказателно
1
постановление на посочените в нея основания.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт -
надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Счита, че нарушението е
безспорно доказано, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения. Пледира, че естеството на нарушението е такова, че
институтът на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложим. Счита, че НП следва
да се потвърди, прави искане и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на алтернативност и възражение за
прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП - Девня, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2021 г. Свид. С. И. К.– С. - главен инспектор в ИАЛ гр.
София, придружавана от свид. А.Хр. Н. извършила проверка на обект –
автомат на самообслужване за продажба на лекарствени продукти, находящ
се в гр. Суворово, ЦСМП – Суворов, при която било устовено, че автомата е
зареден с множество лекарствени продукти с режим на отпускане „без
лекарско предписание”, сред които и такива, които са извън списъка на
разрешите за продажба чрез автомати лекарствени продукти, публикуван в
Приложение 2 към чл. 1 ал. 2 от Наредба №28 от 09.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата
на лекарствени продукти. При проверката билаизвършена контролна покупка,
при която от автомата е отпусната /продадена/ една опаковка от лекарствен
продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание” – Панадол 500 мг
с парт. № 7Н2J и срок на годност:8/2022 г. За извършената продажба от
автомата не е издаден фискален бон, тъй като фискалното му устройство тип
ФУВАС било неактивно. Тъй като върху автомата нямало информация за
лицето, стопанисващо го било отправено запитване до НАП за наличие на
регистрирани на името на въззивника фискални устройства, при което се
установило, че в ТД наНАП – Варна има регистрирани 7 бр. фискални
устройства, сред които такова тип ФУВАС на обект автомат на
самообслужване за продажби на стоки, находящ се в гр. Суворово, обл.
Варна, ЦСМП – Суворово. Съгласно предоставенат писмена справка от ТД на
НАП – Варна фискалното устройство е с рег. № 4520904, № на фискална
памет 12024396 и с дата на въвеждане в експлоятация 08.10.2021 г. След
направена справка в регистъра в Регистъра на издадените разрешения за
търговия на дребно с лекарствени продукти, поддържан от ИАЛ, свид. С.
установила, че към 22.12.2021 г. дружеството „Астрофарма”ЕООД не
притежава такова разрешително, издадено от изп. директор на ИАЛ. След
2
направена справка в регистъра на издадените удостоверения за дрогерия,
публичнодостъпен на страницата на РЗИ – Варна се установило, че
дружеството не притежава и удостоверение за регистрация на дрогерия на
територията на област Варна, издадено от Дирекора на РЗИ – Варна.
Така бил достигнат за допуснато от въззивника нарушение на
горепосочените правни норми от ЗЛПХМ, поради което на 22.02.2022 г. в
присъствието на упълномощен негов представител бил съставен АУАН.
Срещу така съставения акт не постъпили възражения пред АНО, който
приемайки фактическата обстановка описана в него за доказана и правната
квалификация за правилна, издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал обжалвания
административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 295 ал. 3 от ЗЛПХМ – изп. директор на ИАЛ.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен – а именно в търговия на
дребно с лекарствени продукти чрез автомат на самообслужване, без да има
разрешение за това. Изчерпателно са изброени всички нарушени правни
норми от ЗЛПХМ, водещи до ангажиране на административно –
3
наказателната отговорност на нарушителя и налагането на предвидената в
закона санкция за юридически лица. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава, поради което и съдът не намира да са били
допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са
опорочили производството.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
В случая безспорно се налага извод, че на 22.12.2021 г. въззивното
дружество, като собственик на автомат за продажба на лекарствени продукти,
монтиран в ЦСМП – Суворово, е извършвало търговия на дребно с
лекарствени продукти. За това свидетелства актосъставителя, извършил
лично контролната покупка на лекарствения продукт чрез този автомат, така
и свидетелката – очевидец на тази покупка – свид. А.Н., а така също и
ангажирания по искане на самия въззивник свидетел – С. М.. Последният
обаче твърди, че през зимата на 2021 г. автомата не работел, факт, който
категорично се опровергава от извършената контролна покупка от
проверяващия екип, отразена и в приложения по делото КП, установена и
чрез гласни доказателствени средства. Няма спор по делото, че към датата на
тази покупка – 21.12.2021 г. въззивникът не е притежавал разрешение за
търговия на дребно с лекарствени продукти или удостоверение за
регистрация на дрогерия. Въззивникът не оспорва и обстоятелството, че
именно той е собственика на автомата, чрез който е осъществената
продажбата на дребно, а и това се установява от наличната по делото писмена
справка от ТД на НАП – Варна. По този начин той е нарушил редица
разпоредби на ЗЛПХМ, на първо място защото е осъществил продажба на
населението /търговия на дребно по арг. на противното от нормата на §77 от
ДР на закона/ чрез автомат за продажба на лекарствени продукти
с лекарствен продукт макар и посочен в списък, определен в наредбата по чл.
219 ал. 2, но извън определените за това места - аптеки и дрогерии и в
нарушение на ЗЛПХМ. На следващо място въззивното дружество изобщо не е
имало право да притежава такъв автомат съгласно разпоредбата на чл. 234 ал.
2 от ЗЛПХМ, доколкото към момента на продажбата не е имал нито
разрешително, издадено от изп. директор на ИАЛ, нито удостоверение,
издадено от РЗИ – Варна. С оглед на това и правилно е била ангажирана
отговорността му, предвидена в санкционната норма на чл. 287 ал. 1 от
ЗЛПХМ, предвиждаща наказание за всеки, който извършва търговия на
дребно с лекарствени продукти, без да има разрешение/удостоверение за това,
или работи в нарушение на издаденото му разрешение/удостоверение, като
4
съгласно разпоредбата на чл. 291 от ЗЛПХМ, тъй като нарушението е
извършено от юридическо лице, му е наложената имуществената санкция,
предвидна в разпоредбата на чл. 291 ал. 1 от закона.
Съдът счита, че в случая не е налице и хипотезата на "маловажен
случай", доколкото се касае до търговия с лекарствени продукти в нарушение
на императивните изисквания на закон, защитаващ здравето и живота на
хората. Наказващият орган е изложил в НП мотиви защо счита, че не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, които напълно се споделят и от
настоящия състав. Касае се за основни обществени отношения, които
обезпечават защитата на потребителите на лекарствени продукти и
гарантират, че такива ще се предлагат само в обекти, които отговарят на
изискванията на закона, която не трябва да бъде заобикаляна посредством
института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се
отличава драстично от останалите такива, поради което и прилагането на чл.
28 ЗАНН би било необосновано. Вярно е, че се касае за първо нарушение, но
това е отчетено при индивидуализиране на санкцията в минималния размер,
под който съдът не може да слезе.
С оглед всичко казано по - горе настоящият състав счита, че в
случая правилно е била ангажирана отговорността на дружеството -
въззивник, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 5 ЗАНН в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В конкретния случай АНО е бил защитаван
от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер
от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът
счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-И-
010/16.03.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което на "Астрофарма”ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Опълченска” №23,
5
управлявано от Н. Н. Е. за нарушение на чл. 218, вр. с чл. 287 ал. 1 пр. 1, вр. с
чл. 291 ал. 1 от ЗЛПХМ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 15
000 лева.
ОСЪЖДА "Астрофарма”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Опълченска” №23 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Изпълнителна агенция по лекарствата сумата в размер на 80 /осемдесет
Лв., 00 ст./, представляваща сторени в производството разноски, на основание
чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6