Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4247/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно осн. чл. 459, ал. 1 КЗ вр.
Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„Трудова злополука“, както следва:
1./ от М.Н.
срещу З. „А.Б.“ АД за заплащане на сумата от 12 040 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й В.А.Н.,
починал на 29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“, рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището
на с. Б., Община С. в посока „Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска
злополука“, обективирана в застрахователна полица № *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
04.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ от А.Н.
срещу З. „А.Б.“ АД за заплащане на сумата от 12 040 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща му В.А.Н.,
починал на 29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“, рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището
на с. Б., Община С. в посока „Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска
злополука“, обективирана в застрахователна полица № *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
04.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
3./ от Р.Г.
срещу З. „А.Б.“ АД за заплащане на сумата от 12 040 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща й В.А.Н.,
починал на 29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“, рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището
на с. Б., Община С. в посока „Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска
злополука“, обективирана в застрахователна полица № *****,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
04.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни
разноски.
В
исковата молба, ищците твърдят, че се явяват законни наследници на починалия на
29.04.2017г. наследодател В. Н., чиято смърт е настъпила при изпълнение на
трудовите функции на служителя за ремонт в гр. П., трудово ангажиран по трудов
договор с работодателя му „И.С.“ ЕООД.
В
посочения ден при управление на лек автомобил марка „Мазда“,
рег. № ***на Автомагистрала „Тракия“ в землището на с. Б., Община С. в посока
Изток – Запад между км. 256 и 257, В. Н. е изгубил контрол върху движението на
автомобил, който напуснал пълното платно и се преобърнал между двете пътни
платна, в резултат на което е настъпила неговата смърт.
Събитието,
довело до смъртта на наследодателя на ищците, е настъпило в срока на действие
на договор за задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Гражданска злополука“, обективирана
в застрахователна полица № *****, сключен между ответното дружество и
застраховащия „И.С.“ ЕООД, с който е бил
застрахован и работника В. Н. при застрахователна сума от 36 120 лв.
Поддържа
се, че към настоящия момент злополуката все още не е призната за трудова от ТД
на НОИ – София.
Ищците
твърдят, че внезапната загуба на техния съпруг и баща, им е причинила болки и
страдания, които следва да обезщети застрахователя в претендираните
размери.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. „А.Б.“ АД признава следните релевантни за делото
факти:
1./ че наследодателят на ищците се е намирал в
трудово-правни отношения с „И.С.“ ЕООД, в
което търговско дружество е заемал длъжността „монтьор на земеделска техника;
2./
в деня на смъртта на В. Н. същият е управлявал лек автомобил марка „Мазда“, рег. № ***на Автомагистрала „Тракия“ в землището на
с. Б., Община С. в посока Изток – Запад между км. 256 и 257;
3./
че смъртта му е настъпила в срока на действие на договор за задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Гражданска злополука“, обективирана
в застрахователна полица № *****, сключена между ответника и застраховащия „И.С.“ ЕООД;
Застрахователят
счита, че отговорността му не следва да бъде ангажирана, тъй като злополуката
не е призната за „трудова“ от компетентните органи, съобразно т. II, 14 oт ОУ, неразделна част от застрахователното обезщетение, а
признаването й е извън компетентността на съда.
Застрахователят
е освободен от задълженията си по застрахователния договор, тъй като са налице
основанията предвидени в чл. 460, ал. 1, т. 1 и т.2 вр.
т. IV, 4 от ОУ, а именно: от една страна застрахованият
съзнателно е причинил смъртта си, а от друга вредоносният резултат е настъпил
вследствие от извършено от В. Н. престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Фактът
на извършеното престъпление се установява според ответника от постановлението
за прекратяване на досъдебно производство 285/2017г. по описа на РУ на МВР – Н.З..
При извършеното разследване органите на досъдебното
производство са установили, че водачът на лекия
автомобил В. Н. се е унесъл за заспиване по време на управлението му, в
резултат на което е нарушил чл. 20 ЗДвП и е настъпила неговата смърт.
Следователно единствената причина за настъпване на вредоносния резултат е
поведение на застрахования, съставляващо престъпление.
Изхождайки
от посочените причини за настъпване на смъртта следва да се приеме още, че е
налице груба небрежност, която също изключва отговорността на застрахователя по
т. IV, 11, предл. 1
ОУ.
В
условие на евентуалност, при установяване предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя, е релевирано и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
в който случай присъдените обезщетения, следва да бъдат намалени.
Въз
основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените осъдителни
искове.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците
се явяват законни наследници на починалия на 29.04.2017г. наследодател В. Н..
След смъртта си, същият е бил наследен от преживялата си съпруга М.Н. и от
децата си – Р.Г. и А.Н..
В
първото съдебно заседание са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, както следва:
1./
че към момента на смъртта си наследодателят на ищците В. Н. е бил в трудово –
правни отношения с работодателя „И.С.“ ЕООД, в което търговско дружество В. Н.
е заемал длъжността „монтьор на земеделска техника“;
2./
че в деня на смъртта служителят е управлявал лек автомобил марка „Мазда“, рег. № СВ 4400 АВ на Автомагистрала „Тракия“,
землище на с. Б., Община С. в посока Изток – Запад между км. 256 и 257;
3./
че смъртта му е настъпила в срока на действие на договор за задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № *****, сключена между
работодателя и З. „А.Б.“ АД;
С
разпореждане от 29.04.2021г. на ТП на НОИ – София град злополуката, станала с В.
Н., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Със
застрахователна
полица № *****, работодателят „И.С.“ ЕООД, в
качеството на застраховащ и ответното дружество, са сключили договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска
отговорност“ с период на застрахователно покритие от 12.07.2016г. до
11.07.2017г.
Застраховани
лица по нея са 7 работници и служители на застраховащия по приложен поименен
списък, неразделна част от полицата, измежду които е бил и В. Н., а като
ползващи са посочени законните наследници в случай на смърт.
Съобразно
отбелязването в застрахователната полица, покритият риск е: смърт от трудова
злополука, трайна загуба на трудоспособност и временна загуба на
трудоспособност от трудова злополука, съгласно Наредбата за задължително
застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, която е и
неразделна част от полицата.
Предвидено
е, че при настъпване на смърт на застрахованото лице, застрахователят ще
изплати обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник,
определена съгласно т. II.3 вр. III.1 при сключване на застрахователния договор, която по
отношение на В. Н., е 36 120 лв.
Спорните
по делото въпроси са налице ли са основанията за освобождаване на застрахователя
от задълженията, произтичащи от застрахователния договор, вкл. и от заплащане
на обезщетение.
Застрахователят
счита, че са налице основанията предвидени в чл. 460, ал. 1, т. 1 и т.2 КЗ вр. т. IV, т. 4 от ОУ.
Посочената
законова разпоредба предвижда, че доколкото не е уговорено друго,
застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор,
ако нараняването, увреждането или телесната цялост, загубата на работоспособността
са настъпили: 1./ ако застрахованият съзнателно причини собствената си смърт;
2./ в резултат на извършване на престъпление от застрахования от общ характер;
В т.
IV, т. 4 ОУ, неразделна част от застрахователния договор, е
предвидено, че винаги изключени са: загубата на работоспособност, смърт, пряко
или косвено от извършване на престъпление на застрахованото лице.
Според
процесуалния представител на застрахователя, застрахованият В. Н., е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК, факт установим от постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.12.2018г., издаден от прокурор при ОП – С..
В
обстоятелствената част на прокурорското постановление е формирам извод, въз
основа на събрани доказателства, че „техническата причина, довела до възникване
на ПТП е отклоняване на вниманието на водача на автомобила в резултат на
възможно унасяне за заспиване.“
Данни
командированият служител да е извършил престъпление от общ характер, което да е
установено с влязла в сила присъда и да се намира в причинна връзка с настъпване
на смъртта му, не са ангажирани, поради което не е налице изключението на чл.
460, ал. 1, т. 2 КЗ. Фактът, че деецът и пострадалият, ако той беше останал
жив, е едно и също лице, изключва съставомерността на
соченото деяние.
Постановелението
за прекратяване на наказателното производство няма задължителна сила за
гражданския съд, такава каквато е придадена само на влязлата в сила присъда по
чл. 300 ГПК, поради което съдът не е обвързан от извода на прокурора, че “отклоняване на вниманието на водача на автомобила е в
резултат на възможно унасяне за заспиване.“.
Постановлението
не установява изобщо причината за настъпване на произшествието, която може да
бъде както загуба на внимание, унасяне, прилошаване, но и всяка друга. Изводът
на прокурора съставлява умозаключение въз основа на събрани в досъдебното
производство доказателства, които не ангажират гражданския съд при разглеждане
на настоящия спор.
Не
е налице и изключението по чл. 460, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като липсват данни
застрахованият служител съзнателно да е искал настъпване на собствената си
смърт.
Възражението на ответника за
проявена от ищеца груба небрежност като основание за изключване отговорността
на Застрахователната компания на основание Раздел IV, т 11 ОУ, е неоснователно. То не почива на
никакви конкретни факти и доказателства, а в тежест на ответника е да го
докаже. Правната теория и съдебната практика са еднозначни, че груба небрежност
е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
последици, но самонадеяно е разчитал да ги предотврати. Следователно, пострадалият
трябва да е знаел, че с конкретните си действия може да причини или да
допринесе за настъпването на определен вредоносен резултат, но се надявал да го
предотврати. В настоящия случай липсват каквито и да било данни в тази насока.
Следователно,
предявените искове с правно осн. чл. 459, ал. 1 КЗ вр.
Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
„Трудова злополука“, са доказани в своето основание – настъпил покрит за застрахователя
риск – смърт на застрахован работник в срока на действие на договор за
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Гражданска
злополука“, обективирана в застрахователна полица № *****.
По отношение на размера
Ангажираните
гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищците свидетели – Е.Ц.,
сватя на В. Н. и М.Н. и С.Г., съпруг на Р.Г. установяват следните релевантни за
делото факти: след смъртта на наследодателя на ищците, преживялата му съпруга и
децата му, преживели тежко загубата на своя съпруг и баща. И към настоящия
момент съпругата му плаче и всяка сутрин „разговаря“ с починалия си съпруг.
Усмивката й „замръзнала“, тревогата при пътувания на близките й се увеличила,
контактите с други близки сама ограничила и се затворила в себе си. Не желае да
остава сама, поради което често при нея оставала г-жа Ц..
Децата
им също се затворили в себе си. От весели и общителни се затворили по домовете
си. Считат, че смъртта на баща им, е нелепа и не са в състояние да обяснят
случилото се. Синът му често споменавал баща си, изтъквайки, че би му помогнал,
ако беше жив.
Показанията
на г-н Г. установяват, че в момента, в който родините на г-н Н. узнали за смъртта
му, всички били в шок. Съпругата на свидетеля често плачела насаме, както и
брат й. Не е съумяла да превъзмогне загубата му. За да бъде спокойна М.Н.,
дъщеря й и съпругът й, се установили в дома й. Веднъж или два пъти седмично Р.Н.
посещава гроба на баща си.
Свидетелят
счита, че М.Н. вече не е същия човек. Отказва да комуникира с приятели.
В задължителната съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968 год., както и
постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска
колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г.
по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г.
на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. и др. е прието, че, за да
се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне
размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и
емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на
съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във
всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт
смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии
– момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
Смъртта на пострадалия В. Н. е била
причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.04.2017г. Към
този момент пострадалият е бил на 56 години и според свидетелските показания е
бил в близки и топли отношение със съпругата и двете си деца. Ищците трудно са приели
внезапната загуба на техния баща и съпруг и са претърпяли
тежки морални болки и страдания, които подлежат на обезщетяване по
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г.
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за
определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав
на съда намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 12 040 лв. за всеки един от
тях.
Процесуалният
представител на застрахователя е релевирал възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалият е допринесъл за настъпване
на произшествието. Твърденията в тази насока са извлечени също от
постановлението на прекратяване, в което е посочено, че починалият е управлявал
МПС в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да го
контролира непрекъснато, поради унасяне и заспиване превозното средство.
Тези
твърдения остават недоказани по делото. Те не почиват на обективни данни, а на
изводи, формирани от прокурор и извлечени от постановлението за прекратяване на
наказателното производство, поради което не е налице принос от страна на
пострадалия при настъпване на вредоносния резултат.
Предвид
изложеното, предявените осъдителни претенции следва да бъдат уважени в претендираните размери, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
По
разноските
В
полза на процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1 613, 60 лв. за оказана безплатна правна помощ
под формата на процесуално представителство, на осн.
чл. 36, ал. 2 ЗА.
В
тежест на З. „А.Б.“ АД
следва да се възложат разноски за
държавна такса в размер на 1 444, 80 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Н., ЕГН **********,***
сумата от 12 040 лв. /дванадесет
хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й В.А.Н., починал на
29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“,
рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището на с. Б., Община С. в посока
„Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Гражданска злополука“, обективирана
в застрахователна полица № *****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 459, ал. 1 КЗ вр. Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука.“
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Г., ЕГН **********,***
сумата от 12 040 лв. /дванадесет
хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й В.А.Н., починал на
29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“,
рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището на с. Б., Община С. в посока
„Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Гражданска злополука“, обективирана
в застрахователна полица № *****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 459, ал. 1 КЗ вр. Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука.“
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Н., ЕГН **********,***
сумата от 12 040 лв. /дванадесет
хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на съпруга й В.А.Н., починал на
29.04.2017г. при злополука при управление на лек автомобил „Мазда“,
рег. № ****на Автомагистрала „Тракия“ в землището на с. Б., Община С. в посока
„Изток-Запад“ между км. 256 и 257 по договор за задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Гражданска злополука“, обективирана
в застрахователна полица № *****, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 04.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 459, ал. 1 КЗ вр. Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука.“
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Р.Д. сумата от 1 613, 60 лв. /хиляда шестстотин и тринадесет лева и
шестдесет ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство в производството по гр.д. № 4247/2020г. на РС – Варна в полза
на А.Н., М.Н. и Р.Г., на осн. чл. 36, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 1 444, 80
лв. /хиляда четиристотин четиридесет и
четири лева и осемдесет ст./, представляваща разноски за дължими държавни
такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: