РЕШЕНИЕ№
3534
гр. Пловдив, 24.09.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11369 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от П.А.А. против В.В.Д. и С.Н.Д. пасивно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 243 ЗЗД във вр. с чл. 249, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за осъждане на ответните
страни да предадат на ищеца държането по отношение на заетия за послужване
недвижим имот, представляващ ателие за творческа дейност със застроена площ от
113, 55 кв.м., находящ се е секция „А“, от пететажната с подземно ниво и
мансарден етаж сграда, построена в северната част на УПИ ****, с
административен адрес на имота гр. П., район Ц, ул. “Я.С.” **.
Ищецът твърди, че на 10.12.2007 г.
закупил посочения недвижим имот от ответните страни, който представлявал
съпружеска имуществена общност за последните. Въпреки, че ответниците
притежавали жилище в същата сграда, последните съхранявали в продаденото
помещение вещи и покъщнина. По тази причина ищецът постигнал с последните
уговорка да продължат да ползват продаденото му ателие, колкото време е
необходимо, за да го освободят. Ищецът многократно канил ответните страни да
освободят предоставения им за временно ползване имот и да предадат ключ от
последния, но те отказвали с довод, че ползвали имота със съгласието на ищеца и
не били готови да освободят последния. Помещението било предоставено на
ответниците – праводатели на ищеца, по силата на договор за заем за послужване
от 10.12.2007 г., сключен в устна форма, без определен срок за ползване, като
предоставената възможност за освобождаването му от последните чрез преместване
на съхраняваните от последните вещи, било единствено мотив за сключване на
договора. Не била уговорена и конкретна цел за ползване.
Ответникът В. В. Д., чрез назначения
му особен представител адв. Р.Н., е депозирал в законоустановения за това срок
отговор на исковата молба с доводи за нейната неоснователност. Оспорва между
страните да е сключван договор за заем за послужване на процесния имот,
представляващ ателие за творческа дейност.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответната страна С.Н.Д. чрез особения й
представител адв. М.К., в който се излагат доводи за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че от представените по делото доказателства не се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за заем за
послужване.
С определение от 06.08.2019 г.,
постановено в открито съдебно заседание, съдът е освободил назначените на
ответните страни особени представители, като е постановил да се издаде разходен
касов ордер на последните, доколкото в производството по делото са се явили
техни упълномощени процесуални представители, както следва – за ответника В.Д.
– адв. Р.И., а за ответната страна С. И. – адв. А.Д..
В съдебното
заседание, проведено на 11.09.2019 г., ответникът В.Д. се представлява от
упълномощения му процесуален представител – адв. И., който оспорва предявения
иск. Излага твърдения по фактическата страна на правния спор, като сочи, че
доверителят му и неговата съпруга – вторият ответник в производството по
делото, не са сключвали договор за заем за послужване с ищеца. Твърди, че
ответните страни не са ползвали имота от 2007 г. до предявяване на иска, нито
са държали лични вещи, или такива представляващи семейно имущество, в
последния. Поддържа, че ответните страни не са държали ключ за апартамента,
който да е следвало да предадат на ищеца.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 243 ЗЗД във вр. с чл. 249, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.
По своята правна природа заемът за послужване
представлява двустранна, консенсуална, неформална и безвъзмездна правна сделка,
по силата на която едно лице предоставя на друго вещ за временно ползване срещу
насрещното задължение на заемателя да върне заетата вещ при поискване на вещта
- при договори без уговорен срок или цел на ползване или след изтичане на срока
или при ползвуване - при тези с уговорен срок или конкретна цел за ползване.
По делото е представен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ****г., по силата на който ищецът П.А.А. е
закупил от ответните страни В.В.Д. и С.Н.Д. следния недвижим имот: ателие за
творческа дейност, находящо се в секция „А“, от пететажна с подземно ниво и
мансарден етаж сграда, състояща се от две секции – „А“ в северната част на
имота и „Б“ в южната част на имота, построена в УПИ ****, по плана на Втора
градска част на гр. П., с административен адрес ул. “Я.С.” **, със застроена
площ от 113, 55 кв.м., ведно с 15, 567 % ид.ч. от урегулирания поземлен имот, в
който е построена сградата и от правото на строеж върху него.
От нотариалния акт се установява, че ищецът е придобил
правото на собственост върху процесния имот към момента на изповядване на
сделката в нотариална форма – 10.12.2007 г. В съдебно заседание, ответната
страна В.Д., чрез упълномощения му процесуален представител не оспорва това
правнорелевантно обстоятелство. От представената скица се установява, че
самостоятелният обект, представляващ ателие за творческа дейност, е с
идентификатор № ****., в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № ****. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес на имота в гр. П., ул. “Я.С.” **, ет. **.
Ищецът твърди, че към датата на сключване на договора
за покупко-продажба е постигнал устна уговорка с продавачите да продължат да
ползват имота по силата на неформален договор за заем за послужване, уговорен
без краен срок и цел за ползване. Повод за постигане на тази уговорка било
желанието на продавачите да изнесат наличните си вещи от имота.
В производството са изслушани показанията на свидетеля
С.К.Д.– приятел на ищеца. Свидетелства, че познава ответника В.Д. от ищеца, тъй
като двамата посещавали кантората на ***, който работил като *****, във връзка
с удостоверявания и консултации. Посочва, че двамата са споделяли пред него, че
ищецът А. е собственик на имота, но последният се ползва от ответника Д.. Бил
свидетел на разговор между тях, в който уговаряли кога ответникът ще напусне
имота, като това се случило в началото на миналата година – през 2018 г.
Посочва, че с ищеца са коментирали имота, като свидетелят го съветвал да
изпрати нотариална покана, но ищецът отказвал, тъй като с ответника били в
близки отношения, като не знаел каква точно била връзката между тях. Сочи, че
двамата неколкократно са посещавали неговата кантора и заедно и поотделно и в
разговорите ставало въпрос за процесния имот. Твърди, че знае, че ответникът Д.
обитава имота, защото е чувал за това от него и защото знае къде живее. Знаел
също, че в същата сграда ответникът имал и друго жилище, което продал пролетта
тази година. Свидетелства, че в другото жилище живеел синът на ответните
страни, затова ответникът живеел в имота на ищеца.
Изслушани са и показанията на свидетеля Р.П.Т., който
посочва, че познавал страните по повод на своята работа, тъй като работното му
място се намирало на ул. ****– непосредствено до входа на процесното жилище.
Знаел, че имотът на ищеца се ползвал от ответника Д. и неговото семейство –
съпругата му и техния син В.. Посочва, че ответните страни имали още един имот
на този адрес, но не знаел дали все още го притежават. Свидетелят присъствал на
разговори между страните, като те били в близки отношения, говорили си като
роднини. Присъствал на разговори в последните две – три години, защото понякога
си правили срещи в магазина, в който свидетелят работил. Свидетелят знаел, че е
имало уговорки ответните страни да напуснат жилището. През 2018 г. видял, че
ответникът и синът му изнасят багаж през входа, като възприел, че се изнася
цялата покъщнина от жилище. Счита, че се освобождавало процесното жилище, тъй
като около седмица преди това присъствал на среща между В. – синът на ответника
и ищеца, в която се уговорили, че до седмица ще освободят жилището и ще му
предадат ключовете. Знаел, че няма предадени ключове за жилището на ищеца А..
Съдът цени показанията на свидетелите на основание чл.
172 ГПК, като намира последните за последователни и житейски логични. По делото
не се установяват данни за пряка заинтересованост на тези свидетели от изхода
на правния спор. Показанията са обективни и възпроизвеждат преките възприятия
на свидетелите досежно правнорелевантни за правния спор, предмет на делото,
обстоятелства, поради което и последните следва да бъдат ценени като
достоверни.
Между страните не е спорно обстоятелството, че в
същата жилищна сграда ответните страни имали и друг апартамент. От
представената по делото Справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив по
партидата на ответника В.Д., от която се установява, че на 26.08.2011 г. е
вписан договор за покупко-продажба, по силата на който В.Д. и С.Д. са се
разпоредили със следния недвижим имот: жилище, апартамент в парцел УПИ ****, с
площ от 160, 500 кв.м., находящ се на ул. “Я.С.” **, блок ****.
Съдът намира, че от събраните в производството по
делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по силата на неформален договор за заем за
послужване (в устна форма) от 10.12.2007 г., по силата на който ищецът П.А.
предал за временно безвъзмездно ползване на ответника В.Д. и неговата съпруга –
втори ответник, С.Д., собствения си недвижим имот, представляващ ателие за
творческа дейност, находящо се в секция „А“, от пететажна с подземно ниво и
мансарден етаж сграда, състояща се от две секции – „А“ в северната част на
имота и „Б“ в южната част на имота, построена в УПИ ****, по плана на Втора
градска част на гр. П., с административен адрес ул. “Я.С.” **, със застроена
площ от 113, 55 кв.м. Последното ищецът закупил от ответните страни по силата
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ****г. на ****.
Страните постигнали съгласие праводателите по
транслативната сделка да продължат да ползват процесния недвижим имот, като
поводът за сключване на договора бил освобождаване на имота от вещите на
ответните страни, но при сключването му постигнали съгласие за ползването на
последния от ответните страни без определен срок и конкретна цел на ползване.
Договорът за
заем за послужване е винаги с определен срок, доколкото по силата на последния,
заемодателят предава за временно и безвъзмездно ползване другиго определена
своя вещ. Принципно тази сделка се сключва или за определен, установен между
страните срок, или за определена с цел – точно уговорено “послужване”. Законът
обаче позволя такъв договор да бъде сключен без определен краен срок или без
конкретна цел, за която се предоставя вещта. В тези случаи, вещта се предоставя
за ползване до поискване от заемодателя. Т.е. договорът може да бъде всякога
прекратен едностранно от заемодателя. Такъв е и настоящия случай. Установи се,
че страните са постигнали съгласие недвижимият имот да продължи да се ползва от
предишните собственици – праводателните на ищеца, като поводът за сключване
на договора е бил освобождаване на
имота, като в последствие е предоставен за покриване на жилищните нужди на
ответните страни. Договорът за заем за послужване, доколкото има безвъзмезден
характер, предоставя повече права на заемодателя, който може да поиска
предоставената за послужване вещ. В този смисъл е и насрещното задължение на
заемателя да върне вещта, във вида, в който последната е била предадена за
послужване.
В производството по делото бе установено, че
заемодателят е нямал достъп до процесния недвижим имот, тъй като последният е
ползван от ответните страни за покриване на техните жилищни нужди. Установи се,
че ищецът надлежно е поканил ответните страни да му предадат фактическата власт
върху недвижимия имот, която покана била отправена в устна форма. Това
обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Р.Т..
По така изложените съображения, предявеният иск следва
да бъде уважен, а ответните страни – осъдени да върнат заетата им за послужване
вещ.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски. В производството по
делото ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер на сумата от 30
лв., депозит за особен представител на ответника В.Д. от 200 лв., депозит за
особен представител на ответната страна – С.Д. от 200 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1 460 лв. По отношение размера на
адвокатското възнаграждение, процесуални представител на ответника В.Д., е
релевирал, в законоустановения за това срок, възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК. Съдът е бил сезиран с два субективно съединени осъдителни иска,
които са неоценяеми, поради което и определено на основание чл. 2, ал. 5 във
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника е в размер от 600 лв. Като съобрази правните и
фактически действия, осъществени от процесуалния представител на ищеца, както и
явяването му в две съдебни заседания, съдът намира, че така заплатеното
възнаграждение е прекомерно, като последното следва да се редуцира до размер на
сумата от 900 лв. Следователно и в полза на ищеца следва да бъдат присъдени,
сторените от последния разноски в производството в общ размер от 1 330 лв.
Първоинстанционното
решение подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок,
който започва да тече от 25.09.2019 г. – датата за произнасяне, посочена от
съда в съдебното заседание, в което е съдът е обявил, че ще се произнесе с
решение. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че началният момент, от който започва да тече срокът за
обжалване и в случаите, когато съдът е вписал решението си по-рано от
определената дата, е датата, посочена в последното по делото заседание.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН
*********** и С.Н.Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** , по иска
с правно основание чл. 249 ЗЗД във вр. с чл. 243, ал. 1 ЗЗД, предявен от
П.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, пл. ****, със съдебен адрес ***5 – адв. М.
З. – М, да предадат държането на заетата
им за послужване вещ, представляваща ателие
за творческа дейност с идентификатор № ****.,
, със застроена площ от 113, 55 кв.м., находящо се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ****. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота в гр. П., ул.
“Я.С.” **, **
ОСЪЖДА В.В.Д. и С.Н.Д. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.А.А. сумата общо от 1 330 лв. – съдебно – деловодни
разноски в първоинстанционното производство по гр.д. 11369/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, който
започва да тече от 25.09.2019 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ПК