№ 1454
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100107970 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от СТ. Й. П. срещу „ЗК Л.и.“ АД гр.
София осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 2 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП
на 15.02.2021 г. в гр. София в района на Летище София – вход „Заминаващи“
на Терминал 1, с твърдение за виновното му причиняване от М. Д. Ч. при
управление на л.а.“Фиат Пунто“ с рег. № ****.
Пълномощниците на ищеца СТ. Й. П. излагат, че на 15.02.2021 г. в гр.
София водачът М. Д. Ч. при управление на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** по
бул. „Христофор Колумб“ в посока към бул. „Брюксел“, в района на терминал
1 вход „Заминаващи“ откъм парка не пропуснал и реализирал ПТП с ищеца,
който пресичал по пешеходна пътека. Непосредствено след произшестивето
ищецът бил откаран в УМБАЛ „Св. Анна“ София, където били установени
следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; контузия на главата
челно вдясно; разкъсно-контузна рана на горната вежда вдясно; травма на
нервни коренчета в шиен отдел; изкълчване на ляв глезен. Болничното
лечение на ищеца продължило от 15.02.2021 г. до 17.02.2021 г., при което
почти през цялото време бил на легло, изпитвал силни болки и имал нужда от
помощта на близките си за тоалета и храненето си. След изписването му от
болницата назначеният му домашен режим на лечение. Той преминавал в
постоянни болки, които особено се засилвали нощем и след опити на ищеца
да извършва телодвижения. Това довеждало до постоянен дискомфорт,
обездвижване, свързано с невъзможност за ищеца да задоволява елементарни
хигиенни и битови нужди. Ищецът изпитвал често главоболие, замаяност,
световъртеж, шум в ушите, страдал от нарушения в паметта, поради
състоянието си имал нужда от помощта на близките си. Инцидентът се
отразил негативно и на психиката на ищеца. Той страдал от нарушения на
1
съня, тревожност вследствие стреса, предизвикан от произшествието.
В исковата молба се твърди, че вина за произшествието има водачът на
л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** М. Д. Ч.. За автомобила била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.и.“ АД. Ищецът
предявил претенция по чл. 380 от КЗ на 22.10.2020 г. (датата е посочена
погрешно, претенцията е заведена на 10.03.2021 г.). В тримесечния срок от
предявяване на претенцията ответникът не заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.и.“ АД гр. София да заплати на
ищеца СТ. Й. П. застрахователно обезщетение в размер на 26 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на претенцията 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът „ЗК Л.и.“ АД гр. София оспорва иска със следните
възражения:
- оспорване на твърдения механизъм на ПТП и твърдението за вина на
водача М. Д. Ч., с твърдение за настъпване на ПТП по вина на ищеца, поради
внезапно навлизане на последния на платното;
- възражение за съпричиняване от ищеца, поради допуснати от нетова
страна нарушения на чл. 20 ал. 2, чл. 21, чл. 37, 38 и чл. 50 от ЗДвП и
твърдение за управление на автомобила от ищеца без поставен предпазен
колан;
- оспорване на твърденията за претърпени вреди и причинната връзка
твърдените травматични увреждания с ПТП;
- възражение срещу размера на претендираното обезщетение;
- оспорване на претенцията за законна лихва.
Съдът като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно наличието на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.и.“ АД гр. София за
л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ****, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/120002924745, валидна към 15.02.2021 г. Не се спори и относно факта
на настъпило ПТП на 15.02.2021 г. около 8:00 ч. в гр. София бул. „Христофор
Колумб“ в района на Терминал 1 – Летище София, между л.а. „Фиат Пунто“ с
рег. № ****, управляван от М. Д. Ч., и пешеходец – ищеца СТ. Й. П..
Механизмът на произшествието се установява от писмените
доказателства по делото, от съдебно-автотехническата експертиза и частично
от показанията на свидетеля Ч.. Според заключението на вещото лице,
произшествието е настъпило в гр. София в района на Летище София –
Терминал 1, като при управление на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № **** по бул.
„Христофор Колумб“ водачът М. Д. Ч. не е намалил скоростта и не е спрял да
пропусне ищеца СТ. Й. П., който предприел пресичане на булеварда по
2
пешеходна пътека. Вследствие на това автомобилът ударил с предната си лява
част пешеходеца в областта на левия крак, при което последвало падане на
пешеходеца върху пътното платно. С горното водачът на МПС е допуснал
нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП. Според вещото лице, не е имало
обстоятелства, които да са поставили водача в невъзможност да възприеме
пешеходеца или своевременно да намали скоростта или спре, за да го
пропусне. В показанията си пред съда като свидетел водачът твърди, че е бил
заслепен от слънцето, но това обстоятелство не изключва вината му, а е
следвало да се отчете от него като опасност за движението, която го е
задължавала, съгласно чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП да намали скоростта и при
необходимост да спре.
Травматичните увреждания и тяхната причинна връзка с ПТП се
установяват от приложената по делото медицинска документация и съдебно-
медицинската експертиза. Вследствие ПТП ищецът е претърпял черепно-
мозъчна травма, изявена с контузия с масивен подкожен хематом в челната
област на главата вдясно, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, оток и
периорбитални хематоми, мозъчно сътресение; шийна травмас напрегната
паравертебрална мускулатура и данни за увреда на нервни коренчета в шиен
отдел; травма на опорно-двигателния апарат – контузия с оток на ляво коляно
и контузия на ляв глезен със засягане на ставата – навяхване на талокрурална
става. Състоянието му наложило приемане в болнично заведение за 2 дни с
прилагане на консервативно лечение с постелен режив, вливане на водно-
солеви разтвори и аналгетици. Уврежданията са му причинили болки и
страдания. При прегледа вещото лице е установило болезненост и леко
ограничение на движенията на лява глезенна става.
Виновното причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това
травматични увреждания имат характер на застрахователно събитие по
смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за възникване
на задължение на ответника „ЗК Л.и.“ АД за заплащане на застрахователно
обезщетение. Неговият размер следва да се определи според характера и
интензивността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени
по делото.
От съдебно-медицинската експертиза е видно, че на ищеца са
причинени черепно-мозъчна травма – леко мозъчно сътресение без изпадане в
безсъзнание, шийна травма и травми на левия крак (ляво коляно и ляв глезен),
наложили консервативно лечение с приемане на обезболяващи, с препоръка за
хигиенно-диетичен режим и при небоходимост провеждане на ЯМР на шиен
отдел. Макар и повърхностни, травмите са предизвикали болки, страдания и
физически дискомфорт. Това се установява от заключението на вещото лице
и показанията на свидетеля Д.П.Л.. Според показанията на този свидетел,
ищецът след изписването си от болницата бил трудно подвижен и се нуждаел
от помощ. Травматичните увреждания продължили да причиняват
затруднения в движенията на главата и тялото и при ходене. Тези увреждания
дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 8000 лева. Искът с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е основателен до този размер. Върху тази сума
3
ответникът дължи заплащане на законна лихва от датата на предявяване на
претенцията пред ответника – 10.03.2021 г. до окончателното изплащане.
Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е неоснователен в частта
му над сумата от 8000 лева до предявения размер от 26 000 лева. Не се
доказаха травматични увреждания с по-голяма тежест от установените от
съдебно-медицинската експертиза. Черепно-мозъчната травма и мозъчното
сътресение са били лекостепенни. Не са претърпени травми на крайника,
които да са довели до физически или функционални нарушения.
Констатираното от вещото лице леко ограничение в движенията на лявата
глезенна става според заключението (отговор на задача 5) се дължи и на
непровеждане на лечение с имобилизиране на крака и подлежи на подобрения
и пълно възстановяване с адекватно лечение с рехабилитация. Тези
обстоятелства обуславят извод, че няма основание за присъждане на
обезщетение в по-висок размер от приетия от съда.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на
215 лева според уважената част от иска. Според цената на предявения иск,
възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв е 1310 лева, според чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1. От тази сума ответникът следва да заплати на пълномощника на
ответника адвокат Г.Й. Й. сумата от 402 лева според уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на
138,60 лева. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева, от които ищецът следва да заплати на ответника 138,60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗК Л.и.“ АД гр. София, ЕИК ****, адрес за призоваване: гр.
София бул. „**** да заплати на СТ. Й. П. ЕГН **********, адрес по делото:
гр. София ул. **** сумата от 8000 (осем хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди – бълки и страдания, причинени от травматични
увреждания при ПТП на 15.02.2021 г. в гр. София в района на Летище София
– вход „Заминаващи“ на Терминал 1, виновно причинено от М. Д. Ч. при
управление на л.а.“Фиат Пунто“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от
10.03.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над тази сума
до предявения размер от 26 000 лева.
Осъжда „ЗК Л.и.“ АД гр. София да заплати на СТ. Й. П. разноски в
размер на 215 лева, а на адвокат Г.Й. Й. сумата от 402 лева възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗАдв според уважената част от иска.
Осъжда СТ. Й. П. да заплати на „ЗК Л.и.“ АД гр. София разноски по
делото в размер на 138,60 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
138,60 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5