№ 126
гр. Несебър, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20242150100111 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа на писмо вх. № 1180/06.02.2024 г. и определение №
134/28.11.2023 г. по гр.д. № 17034/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с които
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър.
Инициирано е с искова молба от 21.11.2023 г. на С. П. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ***, чрез адв. Н. Т. от АК – Шумен, съдебен адрес: гр. *** 1, ет. 1,
ел.адрес за връчване ***@gmail.com, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в с. ***, представлявано от С.И.И., с която се иска от съда да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6971,33 лева, представляваща част
заплатено от ищеца на ответника договорно възнаграждение по договор за покупко-
продажба на МПС от 17.01.2023 г., с която счита че следва да се намали цената на
стоката, поради несъответствието с договора и обективните изисквания за
съответствие на същата. Претендират се съдебни разноски.
С исковата молба и уточнение от 29.03.2024 г. се посочва, че на 17.01.2023 г.
ищецът закупил от ответното дружество лек автомобил Опел Зафира Турър, с рама
W0LPE9EZ0E20*** и издадени транзитни номера, регистриран впоследствие от ищеца
на 16.02.2023 г. в ПП - гр. Шумен с рег. № ***, за сумата от 9800 лева. Ищецът, към
датата на закупуване на МПС, проверил маслото в двигателя, охлаждащата течност и
течността за чистачки, след което потеглил да се прибира с автомобила. По време на
прибирането си ищецът установил, че колата губи антифриз, а няколко дни по-късно
на таблото му излязъл надпис, че се намалява мощността на двигателя и скоростта му
била ограничена до 30 км/ч. Ищецът посетил авто-сервиз, където му казали, че трябва
да бъдат сменени маслото на автомобила, филтрите, предните спирачни дискове,
накладките, казанчето за охладителна течност и задните амортисьори на багажника.
Впоследствие ищецът потърсил становището на по-голям сервиз, откъдето му
обяснили, че автомобилът губи антифриз, тъй като двигателят е бил прегряван и се
налага отремонтиране на главата му и подмяна на уплътненията му, като констатирали
1
и други нужни ремонтни дейности и подмени на течности в него. Твърди се, че още
при първия проблем с автомобила ищецът уведомил управителя на ответното
дружество С.И. по телефона и поискал да му го върне за привеждането му в нормален
за ползване вид, но получил отказ. Така, на ищеца се наложило да извърши
ремонтните дейности за своя сметка, което и сторил. За извършените ремонти ищецът
заплатил възнаграждения, съгласно 6 броя фактури, издадени в периода 16.02 –
31.03.2023 г. - на обща стойност исковата сума, с което се претендира да бъде намалена
продажната цена по сключения с ответника договор от 17.01.2023 г.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане
за допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане с показанията на който
да бъдат установени твърденията на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез адв. И. Б., с който се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на претенцията. Твърди се, че ищецът не е спазил изискванията на
чл. 33 от ЗПЦСЦУПС за провеждане на рекламационно производство пред ответника,
поради което не притежава субективно право на иск. Оспорват се в цялост изложените
в исковата молба твърдения на ищеца, вкл. че е било отказано на ищеца да се извърши
ремонт на автомобила. Заявява се, че при заявката на ищеца, че предницата на колата
тресе, е било направено предложение за предаване на автомобила на продавача с цел
отремонтиране, но ищецът не го сторил. Категорично се отрича ищецът да е
съобщавал на ответното дружество за други несъответствия на МПС или да е искал
съдействие във връзка с такива. Обосновава се завишеност на заплатените от ищеца
суми за труд и части, отсъствие на необходимост от извършените ремонтни дейности,
както и се оспорва последните да са се състояли изобщо. Моли се за отхвърляне на
исковата претенция, като се претендират съдебни разноски.
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът се явява лично, като
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Прави изявления в хода на
производството в писмен вид чрез упълномощен адвокат.
Ответното дружество се представлява от законния си представител и
упълномощен адвокат в съдебно заседание, който поддържа дадения отговор, развива
допълнителни доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията и претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото и при отсъствие на възражения на
страните е отделено за безспорно обстоятелството, че на 17.01.2023 г., в гр. Пловдив,
между страните е сключен договор за покупко-продажба на МПС марка „Опел“, модел
„Зафира“, с рама № ***, по който ищецът заплатил на ответника продажна цена в
размер на сумата от 9800 лева. В подкрепа на този факт е и представен от ищеца
договор за покупко-продажба от 17.01.2023 г. /л. 8 от първоначално образуваното гр.д.
№ 17034/2023 г. по описа на РС – Пловдив/. Няма спор между страните, а и от фактура
№ **********/17.01.2023 г. на ответното дружество /л. 7 от гр.д. № 17034/2023 г. по
описа на РС – Пловдив/ е видно, че автомобилът, предмет на сделката е бил в
употребявано състояние.
Видно от свидетелство за регистрация – част I /л. 29-30 от делото/ процесният
лек автомобил е бил регистриран от ищеца на 16.02.2023 г. в Пътна полиция при
ОДМВР Шумен.
Съгласно представени с исковата молба фактури ищецът е закупил, както
2
следва: от „К.“ ЕООД – гр. Самоков на 15.02.2023 г. автомобилни части и консумативи
на обща стойност по фактура от 1074 лева - преден спирачен диск – 2 бр., предни
накладки – 1 комплект, туба двигателно масло – 5 л., маслен филтър, въздушен
филтър, филтър купе, задени амортисьори – 2 бр. и казанче за антифриз; от „П.К.“
ЕООД – гр. Смядово, обл. Шумен на 09.03.2023 г. – гарнитура капак клапани „Опел
Зафира“ ***, болт цилиндрова глава к-кт, комплект агренажна верига, комплект
съединител с лагер, семеринг колянов вал, гарнитура всмукателен колектор, гарнитура
изпускателен колектор, концентрат Б12+, шлайф глава проба, двумасов маховик,
гарнитура глава, зъбно колело колянов вал, водна помпа, гумички за клапани к-кт,
смяна спирачна течност, труд на обща стойност 4020,42 лева; на 31.03.2023 г. - датчик
парктроник за „Опел Зафира“ и труд на обща стойност 254 лева; на 20.04.2023 г. –
датчик серво апарат оригинална част за „Опел Зафира“ на стойност 306,30 лева; и на
24.03.2024 г. – акумулатор за „Опел Зафира“ ***, комплект пистов ремък, запалителна
свещ, трансмисионно масло и труд на обща стойност 936,61 лева; а от „А.Г.“ ЕООД и
на 27.03.2023 г. жило за ръчна спирачка на стойност 380 лева. Следва да се посочи, че
обсъдените фактури са приложени в заверен препис в ел.вид към иницииращата
искова молба, но поради неизвестна за НРС причина не са били разпечатани изцяло
при окомплектоване на физическото дело от РС – Пловдив.
Действително, с протоколно определение на съда на основание чл. 183, ал. 1 от
ГПК от доказателствата по делото бяха изключени платежните документи,
удостоверяващи плащанията по посочените фактури, но доколкото същите установяват
изпълнението на ищеца по неформални договори за закупуване на авто-части и
консумативи и възлагане на ремонтни дейности, а не самото съществуване на
правоотношенията, то съдът намира, че обсъдените фактури следва да се кредитират
за посочените в тях обстоятелства.
От молба на „К.“ ЕООД – гр. Самоков /трето за спора лице, задължено по искане
на ответника да представи находящи се у него документи/ и приложени към нея
писмени доказателства /л. 54-76 от делото/ се потвърждва, че на 15.02.2023 г. в гр.
Самоков ищецът е закупил от третото лице гореописаните стоки - автомобилни части
и консумативи на обща стойност по фактура от 1074 лева. С молбата си „К.“ ЕООД –
гр. Самоков изрично заявява, че не извършва диагностика на автомобили и не
притежава лицензиран софтуер за това.
С писмо на „П.К.“ ЕООД – гр. Смядово, обл. Шумен, и по повод задължаване от
съда въз основа на молба на ответника са представени и приети писмени доказателства
/л. 81-97 от делото/, удостоверяващи закупени части, описани във фактури №№
797/09.03.2023 г., 825/20.04.2023 г., 819/31.03.2023 г., 809/24.03.2023 г. и вложени в
ремонта на процесния автомобил, както и притежанието от третото лице на
диагностичен лиценз.
От своя страна трето за спора лице, задължено по искане на ответника да
представи находящи се у него документи – „А.Г.“ ЕООД – гр. Шумен представя с
писмо от 15.07.2024 г. по делото доказателства за закупуването на части, описани във
фактура № **********/27.03.2023 г.
Съгласно представени по делото от „Ес Еф Ей Аутомотив“ ЕООД и сервизна
история на процесния автомобил въз основа на удостоверение /л. 146-148 от делото/ се
установява, че МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № ***, е произведен на
12.12.2013 г., с действала гаранция в периода 24.01.2014 г. – 24.01.2016 г. и с
проследима история на обслужването до 26.03.2019 г.
По делото е депозирана изрична писмена рекламация на ищеца до ответника от
18.04.2024 г. /л. 48-49 от делото/.
Съдът не кредитира приети по делото прокурорско постановление – отказ за
3
образуване на досъдебно производство по случая /л. 158-160 от делото/, както и
оферта за отремонтиране на посочените с исковата молба недостатъци и повреди по
процесното МПС на „Л.м.“ ООД от 14.03.2024 г., доколкото първото се явява
неотносимо към спора, а второто – ненеобходимо, предвид изслушаната нарочна
експертиза за фактите, които се цели да се установят с офертата.
В хода на производството пред съда бяха изслушани показанията на двама
свидетели – св. П. Д., воден от ищеца, както и св. З.И., воден от ответника. Съдът
извърши преценка на показанията на свидетелите през призмата на чл. 172 от ГПК и с
оглед тяхната заинтересованост, доколкото св. Д. е баща на ищеца, а св. И. брат на
законния представител на ответното дружество и служител при ответника.
Св. Д. излага спомени, че е придружил сина си при закупуване на автомобила,
като заявява, че ищецът на място в с. Труд проверил течностите на МПС-то –
антифриз, масло и течност за чистачки, пробвал колата в движение в рамките на авто-
къщата и като установил, че скоростите работят го закупил. Свидетелят и ищецът
потеглили от с. Труд към Боровец на същия ден, като св. Д. управлявал своята кола, а
ищецът процесното МПС, което било с поставени транзитни номера. Преди Костенец
ищецът се обадил на баща си и му казал, че на таблото на новозакупения автомобил се
изписва, че следва да се долее антифриз. Свидетелят и ищецът спрели на
бензиностанция, където установили, че нивото на антифриза е паднало под минимума.
Ищецът долял антифриз и се оплакал, че при спиране колата тресе. Св. Д. изпробвал
процесния автомобил и също заключил, че тресе при спиране. На другия ден
свидетелят твърди, че тръгнал с ищеца и процесното МПС за гр. Самоков, за да видят
защо изчезва антифризът. Малко преди гр. Самоков си спомня, че колата сама
намалила скоростта си до 30 км/ч и изписала проблем с двигателя. Въпреки това
ищецът и свидетелят се придвижили с нея до най-близкия сервиз „К.“, където описали
констатираните проблеми. Майсторът казал да му закарат колата след два дни, което
св. Д. и ищецът направили. При направен преглед майсторът заявил, че следва да е
сменят дискове, федорото, амортисьор на задна врата /багажник/ и филтъра за маслото.
Тогава ищецът казал, че ще се обади на този, от когото купил колата, и впоследствие
провел телефонен разговор на високоговорител. Свидетелят чул как ищецът казал на
отсрещния човек „Получиха се четири дефекта. Колата още не съм я карал. Може ли
да поемете нещо – да я върна, да я оправите или аз да платя, после да се разберем?“
при което получил отговор „Колата вече си я купил, оправяй се.“ и „Оправяй се, колата
е твоя.“. Ищецът извършил подмяна на предложените части/консумативи в сервиз „К.“
като св. Д. видял, че заплаща в брой сума над 1000 лева. Свидетелят посочва, че три
дни по-късно тръгнал със сина си към гр. Шумен, като ищецът карал пред него.
Заявява, че по средата на пътя пак изчезнал антифриза на колата и долели, а малко
преди гр. Шумен скоростта паднала на 30 км/ч, но ищецът прибрал в Шумен с нея.
На следващия ден свидетелят твърди, че заедно с ищеца закарали процесния
автомобил в сервиз „П.К.“, където казали, че колата е била прегрявана, от там
гарнитурата изпушила и изхвърляла охладителна течност. По възложение на ищеца
майсторите в сервиза започнали ремонт, свалили двигателя и разглобили скоростната
кутия. Констатирали, че маховикът и съединителят също не ставали за работа, а като
разглобили скоростната кутия установили, че ангренажната верига била виновна –
била разтегната 35 мм и представлявала риск за необратимо увреждане на двигателя.
В сервиза се установило и че парктоникът и датчика за налягането на крачната
спирачка не работят. Техниците в гр. Шумен дали становище за наложителна смяна на
съединител, маховик, пистов ремък, обтяжни ролки, спирачна течност, масло на
скоростна кутия, датчик за сервото, запалителни свещи, ангренажна верига и ролки,
жило на ръчна спирачка и акумулатор, като заключили, че колата не е обслужвана с
години. Св. Д. си спомня още, че придружил сина си до банката, когато извършил
4
превод за заплащане на ремонта в „П.К.“ на стойност около 6000 лева. Твърди, че
присъствал и на втори разговор на високоговорител с продавача на колата, като на
оплакването на ищеца, че се е събрала голяма сума за ремонт се получил отговор
„Мога да дам 2000 лева компенсация за всички ремонти.“. Заявява, че при
закупуването на процесното МПС то било обявено на цена от 19 800 лева, но била
договорена крайна цена 19 000 лева, въпреки че по документ била вписана цена 9800
лева. Посочва, че диагностика на колата била извършена едва след отремонтирането
в цялост в сервиз „П.К.“.
От своя страна св. И. потвърждава пред съда, че ответното дружество по занятие
се занимава с внос и продажба на автомобили втора ръка, като притежава авто-салон в
с. Труд, общ. Пловдив. Посочва, че си спомня продажбата на процесния автомобил,
твърди, че ищецът посетил салона с млад мъж, различен от св. Д., дълго оглеждал
автомобила, пробвал го из салона, отварял багажника и решил да го закупи. Завява, че
дружеството разполага с транзитни регистрационни номера, с които може да се тества
автомобила извън салона, но ищецът не е пожелал да се ползва от тях. Сочи, че при
поискване от клиента предоставят и преглед на автомобила от майстор, което също не
било пожелано от ищеца, предвид което и при постигната договорка за продажба
свидетелят съдействал в КАТ за изваждане за МПС на транзитни номера и предал
ключовете от автомобила. След регистрацията в КАТ свидетелят си спомня, че се
върнал с ищеца в салона, където заедно прегледали колата за масла, вода, антифриз,
след което ищецът потеглил с нея. Св. И. си спомня, че процесното МПС дошло в
салона на автовоз от Австрия, като след тестване и диагностициране не било
установено да има проблем - нищо по колата не светело, всичко работело. Твърди, че
колата имала пълна сервизна история. Спомня си, че няколко дни след закупуването на
колата е разговарял по телефон с ищеца, който се оплакал, че автомобилът губи
антифриз и тресе при спиране. Св. И. посочва, че отговорил на обаждането, тъй като
номерът бил обявен за контакт по обяви на дружеството, като посъветвал ищеца да
посети сервиз да видят колата, защото не бил в Пловдив, както и да долее антифризна
течност. Казал още на ищеца да му звънне, като види какво се случва, но завява, че
ищецът повече от седмица не се обадил. Твърди, че в следващ разговор ищецът казал,
че казанчето е счупено или спукано, както и че дисковете тресат и трябва да се сменят,
бил ядосан и казал, че колата има и други проблеми. Свидетелят казал на ищеца да
види какво има за ремонт, за да го поемат, но ищецът отговорил, че по друг начин ще
се разправя с тях. Твърди, че ищецът влязъл в комуникация с брат му едва в края на
2023 г., но не е присъствал на разговорите им по случая.
По делото бе назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза на
вещото лице В. Г. относно отговора по задача № 1 и след уточнението на експерта в
съдебно заседание по делото от 31.10.2024 г., приета при възражения на ответника. В
изслушването си вещото лице заявява, че при загуба от МПС на охладителна течност
принципно е недопустимо продължаването на управлението му или ако то продължи
следва да е много малко. Посочва, че продължаването управлението на МПС в такова
състояние води до увреждане на двигателя, което стартира като процес след
цялостното изразходване на охладителната течност. Излага мнение, че автомобил,
който губи охладителна течност, не следва да се управлява за повече от 10 км, преди
да започнат увреждания по автомобила. Посочва, че автомобилите от модела на
процесния притежават сигнализация за загубата на охладителна течност и прегряване
на двигателя, като при включването следва да се извика пътна помощ и да се спре.
Заявява, че управлението след включена сигнализация ще доведе до увреждане на
двигателя, тъй като всички агрегати /механични части, подлежащи на триене/, които се
движат в двигателя ще получат такова затопляне, което ще ги извади от строя. Вещото
лице Г. дава становище, че маслата и течностите са консуматив на автомобила, а
5
накладките, филтрите, запалителните свещи и жилото на ръчната спирачка подлежат
на подмяна при износване. Посочва още, че пистовият ремък подлежи на смяна, а като
част от устройството на двигателя е възможно да бъде увреден от загряването на
автомобила. Дава извод, че е възможно и изтичането на антифриз да е причинено от
прегряване на автомобила в миналото, както и че с долИ.е на антифриз е възможно да
се удължи пробегът на автомобила и да се отдалечи момента, в който започва
увреждането на двигателя. Относно отговора на задача № 1 и дадените допълнителни
разяснения съдът кредитира заключението на в.л. Г., като безпристрастно и
компетентно дадено.
Със заключенията на допуснати повторна и допълнителна съдебни
автотехничекси експертизи, изготвени от вещото лице Георги Т., приети без
възражения на страните, които съдът кредитира с доверие като безпристрастно и
компетентно дадени, е посочено, че пазарната цена на описаните по представените с
исковата молба фактури части/консумативи по оферти на сервизи възлиза на сума в
общ размер от 5541,33 лева, а на труда – на 1430 лева, като е дадена и подробна
разбивка. В допълнителното заключение експертът е направил извод, че пазарната
цена на частите, при закупуването им от специализиран търговец на авточасти онлайн,
би била общо 3236,44 лева, но в изслушването си подчертава, че счита за релевантно
към случая първото си заключение, доколкото цената от онлайн търговец е за
регистриран в съответния сайт професионалист/сервиз. Разяснява, че цената на
специализираните онлайн търговци е за майстори/сервизи и включва отстъпка, която
да обезпечи гаранцията, която майсторът/сервизът поема пред клиента и е невъзможно
да бъде ползвана от обикновен интернет потребител.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, от правна страна и по
същество на спора съдът намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 33, ал.
4, т. 1 вр. чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗПЦСЦУПС.
Общото правило на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД повелява, че ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В допълнение на общата уредба и съгласно пар. 5 от ДР от Закон за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки идват
разпоредбите на Глава трета /чл. 23 - чл. 40/ от същия, които предвиждат защита на
правата на купувача за недостатъци, които не са му били известни при сключване на
договора за продажба.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗПЦСЦУПС когато стоките не отговарят на
обективните изисквания за съответствие потребителят има право да получи
пропорционално намаляване на цената. Разпоредбата на ал. 4, т. 1 от същата норма
предвижда като условие за реализиране на правото на потребителя за намаляване на
цената продавачът да не е извършил ремонт или замяна на стоката съгласно чл. 34, ал.
1 и 2 или, когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна съгласно чл. 34, ал. 3
и ал. 4 или продавачът да е отказал да приведе стоката в съответствие съгласно ал. 3.
Същевременно и с оглед чл. 43 от ЗПЦСЦУПС, уведомяването на продавача следва да
се извърши по реда на рекламационно производство – устно или писмено, като не е
пречка за предявяване на иск в съда /чл. 48/.
Предвид изложеното, за уважаване на предявения иск следва да са се проявили
в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. между страните да е сключен валиден договор за покупко-
продажба на МПС /стока/ от 17.01.2023 г., по който ищецът-потребител да е престирал
- изпълнил задълженията си за заплащане на продажната цена, а за ответника да е
6
възникнало задължение за ремонт или замяната на стоките безплатно в рамките на
разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за
несъответствието; 2. да е налице несъответствие на стоката с обективните изисквания
за съответния вид стока; 3. от потребителя да е извършена устна/писмена рекламация
до ответника в рамките на две години от доставката на стоката; 4. ответното
дружество – продавач да е отказало да извърши ремонт или замяна на стоката.
Така за провеждане успешно на исковата претенция в тежест на ищеца е
възложено пълното и главно доказване на следните обстоятелства: установяването в
рамките на едногодишен срок от доставката на стоката на несъответствия с
обективните изисквания за вида ; както и предявяването на устна или писмена
рекламация до ответника-продавач и искане да приведе стоката в съответствие.
От своя страна, ответникът следва да установи в условията на пълно насрещно
доказване, че несъответствията на стоката са били явни и/или известни на купувача
към датата на доставката; че същите са били надлежно отстранени в рамките на
процедура по рекламация. Относно сочените от него правоизключващи,
правопогасяващи и намаляващи отговорността му обстоятелства и релевираните
възражения, доказването на ответника е насрещно и непълно.
В отношенията между доставчика на стоката и потребителя действа и
презумпцията, въведена с чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, съгласно която норма всяко
несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоката, се счита,
че е съществувало при доставянето , освен ако не се докаже противното, или ако тази
презумпция е несъвместима с естеството на стоката или с естеството на
несъответствието, като оборването е в тежест на ответната страна.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по силата на
договор за продажба от 17.01.2023 г. ответното дружество – търговец по занятие – е
продало на ищеца – физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на
пар. 6, т. 6 от ДР на ЗПЦСЦУПС /доколкото не се установи да е действал по договора
във връзка с търговската си или стопанска дейност, занаята или професията си/,
процесния употребяван автомобил, за който ищецът заплатил продажна цена в размер
на 9800 лева. Тук следва да се посочи, че не може да се установи действителната
заплатена цена да е била в посочения от св. Д. размер от 19 000 лева, предвид
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ГПК.
Безспорно по делото, както от представените писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните свидетели, е че в едногодишен срок от доставката на
стоката – предаване автомобила във владение на ищеца – и в периода 15.02.2023 г. –
20.04.2023 г. са извършени подмяна на консумативи, части и ремонт по процесното
МПС.
От показанията на свидетелите безспорно се установи, че ищецът е уведомил
ответника за несъответствия на автомобила няколко дни след закупуването му и чрез
негов служител, по обявен в интернет пространството телефон за контакт с търговеца,
като направил оплакване, че колата губи антифриз и тресе при спиране. Отделно, в
хода на делото е депозирана изрична писмена рекламация от ищеца срещу ответното
дружество и касателно описаните в исковата молба несъответстия/недостатъци на
автомобила.
Предвид посоченото, настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за разглеждане на претенцията на ищеца по същество, доколкото
отсъстват данни ответникът да е образувал рекламационна преписка по случая и да е
предприел действия по ремонтиране или замяна на стоката. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. И., който заяви, че по направеното от ищеца оплакване
по телефон му дал указания да прегледа автомобила в сервиз и да долее течност. Така,
7
при отсъствие на доказателства ответникът да е предложил на ищеца ремонт без
значително неудобство за ищеца и за сметка на ответника-доставчик /чл. 34, ал. 2 и ал.
3 от ЗПЦСЦУПС/, напр. чрез изпращане на техник или специализиран превоз или
насочване към доверен сервиз в района на ищеца, се налага извод, че фактите по
делото обосновават отказ по смисъла на чл. 33, ал. 4, т. 1 от ЗПЦСЦУПС.
Спорният въпрос по делото е, дали сочените от ищеца недостатъци на стоката
съставляват визираните от закона несъответствия с обективните изисквания за вида .
В тази връзка следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС,
съгласно която в допълнение към индивидуалните изисквания по чл. 27 стоките трябва
да отговарят и на следните обективни изисквания за съответствие: 1. да са годни за
целите, за които обичайно се използват стоки от същия вид, като се вземат предвид,
когато е приложимо, действащите разпоредби на правото на Европейския съюз и на
националното право, както и на съществуващите технически стандарти, или при
липсата на такива стандарти - на приложимите за съответния сектор правила за добри
практики; 2. да притежават качествата на мострата или модела, която продавачът е
предоставил на разположение на потребителя преди сключването на договора, и да
отговарят на описанието на тази мостра или модел, когато е приложимо; 3. да са
доставени със съответните принадлежности, включително опаковката и указанията за
инсталиране или други указания, които потребителят може разумно да очаква да
получи, когато е приложимо, и 4. да са в количество и да притежават качествата и
другите характеристики, включително по отношение на трайност, функционалност,
съвместимост и безопасност, които са обичайни за стоки от същия вид и които
потребителят може разумно да очаква предвид естеството на стоките и като се
вземат предвид всички публични изявления, направени от продавача или от други лица
на предходен етап от веригата от сделки или направени от името на продавача или
от името на тези лица, включително производителя, съдържащи се например в
рекламата или в етикета. Същевременно, законодателят е въвел и фикцията на ал. 7 на
същата норма, съгласно която се счита, че няма липса на съответствие по смисъла на
ал. 1 и 3, ако в момента на сключване на договора за продажба потребителят е бил
изрично уведомен, че определена характеристика на стоките се отклонява от
обективните изисквания за съответствие по ал. 1 и 3 и с изрично и отделно
изявление е приел това отклонение при сключване на договора за продажба.
В процесния случай предмет на доставката е употребяван лек автомобил, с
определени заводски функции, като основното му предназначение е за придвижване,
т.е. основни качество и цел на стоката е способността да се придвижва в
пространството, а основна характеристика - да разполага с изправен/функциониращ
двигател. Същевременно и съгласно оборудването на конкретния модел автомобил,
същият разполага със спирачна система, гарантираща безопасността на
придвижването, серво апарат, подобряващ функционалността при управление, както и
парктроник система, допринасяща, както за безопасността при придвижване на бавен
ход, така и при паркиране, и подобряване функционалността на МПС-то. В този ред на
мисли и доколкото по делото не бе установено към сключване на договора доставчикът
да е уведомил потребителя за изрични отклонения на стоката, съдът намира, че
гореизброените характеристики и качества се включват в обективните изисквания за
същата.
Същевременно, от представените фактури се установява, че в едногодишния
срок от доставката /съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС/ ищецът е подменил на
процесното МПС: преден спирачен диск – 2 бр., предни накладки – 1 комплект, туба
двигателно масло – 5 л., маслен филтър, въздушен филтър, филтър купе, задни
амортисьори – 2 бр., казанче за антифриз, датчик парктроник, датчик серво апарат,
жило за ръчна спирачка, акумулатор, комплект пистов ремък, запалителна свещ,
8
трансмисионно масло, спирачна течност, и е извършил ремонт на двигателя, вкл.
подмяна на гарнитура капак клапани, болт цилиндрова глава к-кт, комплект агренажна
верига, комплект съединител с лагер, семеринг колянов вал, гарнитура всмукателен
колектор, гарнитура изпускателен колектор, концентрат Б12 +, шлайф глава проба,
двумасов маховик, гарнитура глава, зъбно колело колянов вал, водна помпа, гумички за
клапани к-кт.
Предвид заключението на в.л. Г. и въз основа на известни за съда опитни
правила, като подмяна на консумативи /рутинно обслужване/ следва да се приемат
подмените в автомобила на предни спирачни дискове, предни накладки, двигателно
масло, маслен филтър, въздушен филтър, филтър купе, акумулатор, трансмисионно
масло и спирачна течност. Посочените съставляват течности и средства, способстващи
функционирането на системи в автомобила, подлежащи на регулярна подмяна и с
различна давност на износване/изхабяване, като не съставляват елементи/части от
автомобила, без които би се затруднила или преустановила основаната му функция или
биха спрели да функционират системите му, вкл. за безопасност. Изложеното
мотивира съда да приеме, че подмяната на изброените не се намира в причинно-
следствена връзка с несъответствия на автомобила с обективните изисквания за вида
му, а са следствие от обичайната му употреба /по аналогия - липсата на гориво в
резервоара след изразходването му/, предвид което не могат да обосноват
претендираното намаляване на продажната цена със стойността им, вкл. на вложения
труд за подмяната им.
Що се касае до извършения ремонт на двигателя на автомобила, съдът намира,
че същият касае по презумпция несъответствие на стоката с обективните изисквания
за вида , но с оглед успешно проведено насрещно доказване от страна на ответника
също не може да обоснове уважаване на претенцията за на продажната цена със
съответната стойност на вложените в него материали и труд.
Както бе прието въз основа на заключението на в.л. Г., загубата на антифриз
/охладителна течност/ е несъвместимо с продължаващо управление на автомобила и
води до необратимо увреждане на двигателя му. Същевременно, от показанията на св.
Д. и твърденията на самия ищец безспорно се установи, че процесното МПС е
индикирало още в деня на закупуването му и при управлението му от ищеца, че губи
антифриз, но въпреки това ищецът не е преустановил управлението му и не е
потърсил услуга от пътна помощ за транспортирането му. Напротив, въпреки, че е
възприел, че охладителната течност в автомобила е на ниво под минимума, ищецът е
продължил да долива антифриз и да .управлява МПС-то. По сведения на св. Д., още на
18.01.2023 г., след първото долИ.е на антифриз, процесното МПС е влязло в авариен
режим и е ограничило автоматично скоростта си до 30 км/ч, като е индикирало
прегряване на двигателя в района на гр. Самоков. Това отново не е било съобразено от
ищеца, който е продължил управлението му до гр. Самоков, след което го е управлявал
обратно до Боровец и два дни по-късно отново го е управлявал в това състояние до гр.
Самоков за преглед в сервиз по данни на св. Д., несъмнено за повече от 10 км
разстояние. Същевременно, видно от фактура на „К.“ ЕООД, първият по време
преглед/ремонт на автомобила е бил на 15.02.2023 г. /близо месец след закупуването
му от ищеца и първите индикации за загуба на антифриз/, когато е сменено и казанче
за антифриз, поради евентуална връзка с проблема. Отново по сведения на св. Д. и
видно от писмените доказателства, след посещението в „К.“ ЕООД ищецът отново е
предприел управление на процесното МПС по маршрута Боровец – гр. Шумен и за над
400 км, като още по средата на пътя автомобилът отново е загубил охладителна
течност, но ищецът е продължил да го управлява в посока Шумен. При наближаване
на Шумен автомобилът отново влязъл автоматично в авариен режим, но ищецът пак
не спрял и не извикал пътна помощ, а се придвижил с него до гр. Шумен. В
9
допълнение, належащият ремонт на двигателя поради прегряване е констатиран в гр.
Шумен, удостоверен по време с фактура на „П.К.“ ЕООД от 09.03.2023 г., като едва
след извършването му е направена първа диагностика на автомобила /условно месец и
половина след продажбата/. Предвид обсъдените доказателства и приетите за
настъпили факти и обстоятелства, съдът намира за успешно оборена презумцията на
чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС и относно извършения ремонт на двигателя на
автомобила, доколкото безспорно се установи, че със собственото си поведение
ищецът е създал обективни предпоставки за причиняване на увреждането и
проявяване на недостатъци на вещта. В същото време по делото отсъстват данни за
други обстоятелства или действия на трети лица, предхождащи датата на продажбата,
които да са дали начало на причинно-следствен процес, довел до уврежданията по
двигателя на автомобила, преди употребата от ищеца.
Доколкото пистовият ремък и запалителните свещи, независимо дали следва да
се приемат за консуматив или част от автомобила, служат за функционирането на
двигателя, а свещите и се намират в двигателя, съдът намира, че е възможно да са
били увредени от прегряването му, предвид което и намира за оборена презумпцията
на чл. 32, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС и по отношение на тях. В тазкъв смисъл е и
становището на в.л. Г., дадено при изслушването му в открито съдебно заседание по
делото.
Така, за съда се налага краен извод, че ищецът успя да докаже проявили се в
едногодишен срок от продажбата /доставката/ несъответствия на процесния автомобил
с обективните изисквания за вида му, налагащи подмяната на задни амортисьори,
казанче за антифриз, датчик парктроник, датчик серво апарат и жило за ръчна
спирачка, доколкото последните части обуславят функционирането на системите, с
които МПС е производствено снабдено, а именно – окачване и ходова част
/функционалност/, контрол над управлението /функционалност и безопасност/ и
безопасност при паркиране.
Съгласно заключението на в.л. Т. по повторната САТЕ /л. 191-209 от делото/
средната пазарна стойност по оферти на сервизи на посочените части е, както следва:
за казанче за антифриз – 179,33 лева, за датчик парктроник – 141,20 лева, за датчик
серво апарат – 253,33 лева, за жило за ръчна спирачка – 330 лева; а на труда за
подмяната им при средна стойност на нормочаст от 27,66 лева, както следва: за
казанче за антифриз при средно 0,76 часа – 21,02 лева, за датчик парктроник при
средно 0,8 часа - 22,13 лева, за датчик серво апарат при средно 0,8 часа - 22,13 лева, за
жило за ръчна спирачка при средно 2 часа – 55,32 лева, .
Вземайки предвид горните стойности и по вътрешно убеждение за
справедливост, на основание чл. 162 от ГПК съдът намира ицщовата претенция за
основателна до размер от 1024,46 лева, до който размер следва да бъде уважена. За
разликата и до пълния размер от 6971,33 лева претенцията подлежи на отхвърляне
като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищецът доказва извършени разноски в размер на 1601,85 лева - внесена държавна
такса от 287,85 лева, заплатени такси за изготвяне на служебни преписи от 14 лева;
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева, съгласно списък по чл. 80
от ГПК и доказателствата за извършването им по делото, от която сума следва да му
се присъдят 235,40 лева - пропорционално на уважената част от иска.
Ответникът доказва извършени разноски по делото в общ размер от 1310 лева,
от които депозити за експертизи от 1300 лева и държавна такса за издаване на
съд.удостоверения от 10 лева. По повод претендирания по списък от ответника разход
за адвокатски хонорар в размер на 1700 лева, съдът счита същия за недоказан. Веднъж
10
по делото със заявление от 29.02.2024 г. е представен договор за правна защита и
съдействие от 26.02.2024 г., съгласно който ответникът възлага на адв. И. Б. от АК –
Хасково представителство и защита по настоящото гр.д. № 111/2024 г. по описа на
НРС, поето от адвоката безплатно. Същевременно, на по-късен етап в производството
е представен втори договор за правна защита и съдействие от 19.06.2024 г., съгласно
който ответникът отново възлага на адв. Б. представителството по делото, но срещу
възнаграждение от 1700 лева. Съдът отчитайки посочените обстоятелства намира, че
вторият представен по делото договор се явява симулативен, предвид което и не го
взима предвид при определяне подлежащите на обезщетяване разходи по делото на
ответника. Следва да се отбележи и навременното възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, направено от ищеца с исковата
молба, което с оглед изложените мотиви на съда не следва да се разглежда по
същество.
Така, в полза на ответника и пропорционално на отхвърлената част от иска се
следват разноски в размер на сумата от 1117,49 лева, които да се възложат в тежест на
ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. ***,
представлявано от С.И.И., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 33, ал. 4, т. 1 вр. чл.
33, ал. 1, т. 2 от ЗПЦСЦУПС, да заплати на С. П. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. ***, сумата от 1024,46 /хиляда двадесет и четири лева и четиридесет и
шест стотинки/ лева – обезщетение, представляващо част от заплатена продажна цена
от 9800 лева за закупуване на стока по договор между страните за покупко-продажба
от 17.01.2023 г. на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № ***, с която
пропорционално се намалява цената, поради несъответствието на стоката с
обективните изисквания за вида , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от 6971,33 /шест хиляди, деветстотин седемдесет и един лева и тридесет и три
стотинки/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на С. П. Д., ЕГН **********,
сумата от 235,40 /двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лева –
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН **********, да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 1117,49 /хиляда сто и седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/
лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по следния
начин: чрез пощенски запис на името на С. П. Д., ЕГН ********** до пощенски клон
гр. Шумен 9701.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11