РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. ЛЕВСКИ , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100083 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
22, чл. 10 ал.1, чл.10а ал.2, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2019 г. ищецът е сключил
договор за потребителски кредит № ********** с ответника ***** ЕАД със
срок на договора 25.02.2023 г. с размер на кредита 7500 лв., с общ размер на
застрахователната премия 2399,76 лв. и еднократна такса за оценка на риска –
1187,97 лв. Твърди се, че лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 31,84 %, като
съгласно чл. 9.9. лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главница по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината, че ГПР е изчислен на 46,18, че общата дължима
сума от потребителя е описана като възлизаща на 19 736,65 лв. и същата
следва да се върне на 48 вноски по 411,17 лв. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит сключен между страните не отговаря на изискванията,
съдържащи се в глава трета, четвърта, пета и шеста от ЗПК, накърнява
равноправието между страните и противоречи на добрите нрави и на
принципите на добросъвестност при договарянето, поради което се твърди, че
е нищожен по смисъла на специалните разпоредби на ЗПК и на общата по чл.
1
26 ал.1 от ЗЗД.
По отношение на договорната лихва се твърди, че е налице неяснота на
начина, по който се формира същата и това води до нейната нищожност.
Твърди се също така, че ако в главницата са включени и договорените
застраховки и върху тях също се начислява лихва, то това води до
неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги,
които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се
включват в основата, която определя договорната лихва. Твърди се също така,
че договорната лихва не може да надвишава дадената в заем сума, както и че
критерий дали същата е прекомерна и противоречи на добрите нрави следва
да бъде законната лихва. Твърди се също така, че противно на добрите нрави
е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, както и че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва
за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Твърди се, че
в процесния договор е уговорена договорна лихва от 31,84% и изчислена по
уговорения начин като краен резултат надхвърля по размер главницата. Счита
се, че уговорката, регламентираща възнаградителна лихва в посочения размер
се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
По отношение на сключените застраховки се твърди, че по отношение
на подписания от съдоговорителните сертификат по застраховка „Защита на
плащанията“ и „Злополука“ не е спазено изискването на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗПК
всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и
размер шрифт не по-малък от 12 и тъй като шрифта е по-малък от 12 и
документа съдържа елементите по правоотношението, касаещо тази
застраховка, премията по която най-вероятно е част от подлежащата на
връщане главница от кредитополучателя, следва да се приеме, че е част от
сключения договор за кредит и клаузата се явява нищожна.
По отношение на таксата „оценка на риска“ се твърди, че тази клауза
също е нищожна, че кредиторът може да иска заплащане на такси и
комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита и че
независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка на
риска“, сумата от 1187,97 лв. представлява такса за усвояване на заема и по
съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита. Твърди
се, че съгласно чл. 21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е
2
нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен
договор за потребителски кредит № **********/16.01.2019 г. сключен между
**** и ЕВГ. Г. К., поради противоречието му с добрите нрави на основание
чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 10 ал.1, чл. 10а, ал.2, чл.
11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК.
Претендират се направените деловодни разноски, както и да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер на адвокат Р. Р.
определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила
отговор на исковата молба и в същия е изразено становище, че иска е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че не са налице нарушенията на
предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби, че изложените твърдения във
връзка с нарушаване на разпоредби относно възнаградителната лихва на
договора за кредит и по специално на чл. 9 се твърди, че не е ясно откъде
идва заключението на ищеца, че лихвата е в противоречие със закона и
добрите нрави. Твърди се, че ищецът не е направил разграничение между
договорената лихва по кредита и ГПР, който освен договорената лихва
включва и всякакви други разходи по кредита. Твърди се, че начислената
такса за оценка на риска не е свързана с „управлението на кредита“ и че ясно
е указано в чл. 7.1, че таксата е дължима еднократно и предварително преди
сключване на договора, а фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена
в погасителните вноски не променя момента на нейната изискуемост и
разсроченото плащане на таксата не означава, че потребителят плаща такса за
администриране на кредита всеки месец, а че представлява едно задължение
възникнало в началото на договора, което се разсрочва във времето. Твърди
се, че процесната такса не е свързана с „усвояването на кредита“ и плащането
на същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита или не, че същата
покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на
договора и непосредствено след него. Твърди се също така, че таксата се
включва в разходите по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чийто
размер в конкретния случай не надвишава максимално определения праг от 5
пъти законната лихва съгласно чл. 19 ал. 4 ЗПК. Твърди се също така, че в
3
представеният на потребителя стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Банката е
предоставила предварителна информация за „всеки друг разход свързан с
Договора за кредит, а именно таксата в размер на 1187,97 лв. т.е. клиентът е
бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.
Твърди се, че неоснователни са твърденията на ищеца по отношение на
задължението на Банката кредитор да предоставя във формат и размер шрифт
– не по-малък от 12 други документи освен тези касаещи договора за
потребителски кредит и информацията към него, че издадения сертификат не
е елемент от договора по смисъла на чл. 10 от ЗПК, че предоставената
застраховка е страничен незадължителен продукт /допълнителна услуга/ част
от кредитния, който предлага Банката и приложимото законодателство по
отношение на формата не е това на ЗПК, особено по отношение размера на
шрифта. Изразено е становище, че сключения договор между страните е
надлежно сключен и правата и задълженията на страните по него са валидно
възникнали, че не съществуват и не са възникнали условия за обявяване на
договора за недействителен, като в този смисъл всички суми платени от
ищеца са платени в съответствие с уговореното в договора. Моли се съда да
постанови решение, с което да приеме, че не са налице обстоятелствата по чл.
22 от ЗПК и ЗЗД за обявяване на недействителност на договор за
потребителски кредит № **********/16.01.2019 г. и да бъде отхвърлен
предявения иск изцяло като неоснователен. Претендират се направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски
кредит № ********** е, че същия е сключен на 16.01.2019 г. между *****
ЕАД и ЕВГ. Г. К. за предоставяне на потребителски кредит за общо ползване
в размер на 7500 лв. със срок на договора за кредит 25.01.2023 г. Посочено е,
че със същия е договорен общ размер на застрахователна премия 2399,76 лв.
от която 1188 лв. за застраховка BANK Комбо Живот и 1211,76 лв. за
застраховка BANK Комбо Безработица. Посочено е, че общия размер на
кредита е 11087,73 лв., както и че от потребителя се дължи еднократна такса
за оценка на риска в размер на 1187,97 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, но финансирана от кредитора със задължението на
4
потребителя да я възстанови с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Видно от договора за кредит е, че в същия е
инкорпориран погасителния план, като са посочени датата на която се дължи
съответната вноска и е посочена всяка една от дължимите вноски, която е в
размер на 411,17 лв. В договора е посочено, че лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е
31,84 %, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва
върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и
360 дни в годината, че годишният процент на разходите по кредита е 46,18, а
общата дължима сума от потребителя е в размер на 19 736,65 лв. Като
приложения към договора /л. 36-45 от делото/ са представени и
застрахователната информация и застрахователната полица по сключените
застраховки, които са подписани от кредитополучателя като неразделна част
от договора.
Както бе посочено по-горе в договора, в частта му относно договорната
лихва е посочено, че същата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по договора. От тази
формулировка относно размера на дължимата лихва не става ясно върху каква
основа /главница/ се изчислява същата – дали върху чистата стойност на
кредита - сумата от 7500 лв. или върху стойността на кредита, плюс добавка
на дължимите премии по договора за застраховка, плюс добавка на
посочената като дължима еднократна такса за оценка на риска, която също е
била разсрочена.
Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което е прието от съда като пълно и
компетентно и не е оспорено от страните по делото е, че сумата от 1187,97 лв.
посочена в договора като еднократна такса „оценка на риска“ е включена в
общия размер на главницата от 11087,73 лв. и върху нея се начислява
уговорената между страните лихва.
От същото заключение се установява, че в общия размер на кредита са
включени и премиите по договора за застраховка и същите са включени и в
месечната погасителна вноска. Съдът приема, че в договора е налице
неяснота на начина по който се формулира договорната лихва, тъй като не
става ясно върху какви суми същата се начислява.Нещо повече - предвид
установеното от вещото лице и посочено по-горе, че в главницата, въз основа
5
на която се е определяла договорната лихва са били включени и сумите по
застрахователните премии и посочената такса „оценка на риска“, съдът
приема, че е налице неравноправно договаряне, тъй като застраховките са
допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които
не следва да се включват в основата, която определя договорната лихва. Така
стои въпросът и с включената такса.
Съгласно императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В процесния случай, както бе посочено по-горе в договора е
инкорпориран погасителен план, в който е посочена само датата на вноската и
общо дължимата сума. Не е посочен размера на главницата, размера на
лихвата, нито пък допълнителните суми съответстващи на разсрочените
застрахователни премии и такси. Не става ясно нито от клаузите на самия
договор, нито от обективирания в него погасителен план, върху какъв размер
на главницата се начислява договорната лихва.
Предвид изложеното, дори само поради неспазване на изискванията на чл. 11
ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
С разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК е предвидена забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая уговорената с договора
еднократна „такса за оценка на риска“, която се финансира от кредитора, но
се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния
план, по своята същност представлява такса за усвояване на кредита и е
изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК. Като е
6
посочено в договора, че таксата за усвояване на кредита е еднократна и е
дължима в деня на подписване на договора, същата като допълнителен разход
е извън ГПР. Дейността на ищеца по предоставяне на кредити или друго
финансиране е дейност на собствен риск и е недопустимо прехвърляне
тежестта на този риск върху кредитополучателя, чрез изискването да бъде
заплатена такса за проучване на кредитоспособността на кредитополучателя.
Както в разпоредбата на чл. 8 пар.1 от Директива 2008/48/ЕО, така и в
разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗПК е предвидено задължение на кредитора да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Дейността по
оценката касае усвояването на кредита във връзка и в чл. 10а ал.2 от ЗПК е
установена забрана кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни.
Като изисква заплащане на такса за оценка на риска, кредиторът реално
прехвърля риска от лошото изпълнение на собственото си задължение по чл.
16 от ЗПК върху длъжника и заобикаля забраната на чл. 10а ал.2 от ЗПК,
поради което клаузата е нищожна на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК.
По отношение на твърдението в исковата молба, че договорът за
застраховка, като част от договора за кредит е в шрифт по-малък от
изискуемия се в нормата на чл. 10 ал.1 от ЗПК, поради което договора за
кредит е недействителен, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК договорът следва да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В
настоящия случай представения по делото договор е сключен в противоречие
с цитираното законово изискване. Процесният договор съдържа множество
отделни елементи – договор за потребителски кредит, рамков договор за
платежни услуги за физически лица, застрахователните документи,
съдържащи „програма защита живот, безработица /хоспитализация“,
„преддоговорна информация за програма „Защита живот,
безработица/хоспитализация““, застрахователна полица. Всеки отделен
елемент е с различен шрифт, като застрахователната полица и другите
свързани със застраховките документи са с шрифт по-малък от 12 и са трудно
четими, поради малкия размер на шрифта на който са написани. Това
обстоятелство, съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора.
Договорът за застраховка също представлява елемент от договора за кредит,
тъй като сумите за премии по застраховките BANK КОМБО Живот и BANK
7
КОМБО Безработица също са посочени като част от общия размер на кредита
и са включени за разсрочено погасяване в месечните погасителни вноски по
кредита. Предвид изложеното, дори само поради неспазване на изискванията
на чл. 10 ал.1 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде прогласена недействителността на процесния
договор за потребителски кредит.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените деловодни разноски, които съгласно представения списък
на разноските са в размер на 749,27 лв., от които сумата от 449,27 лв.
Заплатена като ДТ и такса за банков превод на д.т. и сумата от 300 лв. внесена
като депозит за вещо лице.
Налице са основанията за приложение разпоредбата на чл. 38 ал.2 от ЗА
и предвид направеното искане, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. Р.Р. – представлявала ищеца по делото, като същото
следва да се определи с оглед материалния интерес. Съгласно разпоредбата
на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения минимално дължимото се възнаграждение на адв. Р. е в
размер на 1122 лв. и съдът приема, че това е сумата, която следва да й бъде
присъдена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.10 ал.1 и чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК сключения между ****,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****4 – кредитодател и
ЕВГ. Г. К., ЕГН ********** , с постоянен адрес: ***** – кредитополучател,
договор за потребителски кредит № ********** от 16.01.2019 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
*****4 – да заплати на ЕВГ. Г. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес:
***** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер
на 749,27 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА ****, ЕИК *****, със
8
седалище и адрес на управление *****4 да заплати на адвокат Р.Н. Р. – АК
Плевен, със съдебен адрес: ***** сумата от 1122 лв. - представляваща
адвокатско възнаграждение за защита и представителство на ЕВГ. Г. К. в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
9