Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на 16 септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Илиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7338 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищцата И.И.Г. твърди, че е наследница на съпруга си Д.Г.Г.,
починал на 16.04.2016 г. На 29.08.2018 г. тя била уведомена чрез покана за
доброволно изпълнение, че е конституирана като длъжник в качеството си на
наследник на съпруга си по изпълнително дело №20184520412041 по описа на ДСИ
при Районен съд - Русе. Към 22.10.2018 г. общото задължение по него възлизало
на 10396.19 лв. След извършена справка ищцата установила, че изп.дело
било образувано по изпълнителен лист от 31.05.2013 г., издаден въз основа на
Заповед за изпълнение № 1562/30.04.2013г. по ч.гр.д №2694/2013 г. по описа на
Районен съд-Русе. С Постановление на ДСИ от 19.10.2017 г. цитираното
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 435, ал.1, т. 8
от ГПК, тъй като взискателят „Про лего" АД не е поискал извършване на нови изпълнителни действия в срок от последните две
години. Ответникът - взискател поискал да му бъде върнат
изпълнителния лист, тъй като прекратяването на производството не рефлектирало
върху съществуването на вземането и с молба до ДСИ от
26.04.2018 г. поискал да бъде образувано ново изпълнително дело срещу Д.Г.Г.,
образувано под № 2018452041041, по което И.Г., като наследник на починалия си
съпруг, била конституирана като длъжник. Ищцата счита, че вземането на взискателя е
погасено по давност, която започва да тече от издаването на изпълнителния лист,
тоест от 31.05.2013 г. и е изтекла на 31.05.2018 г. В молбата на взискателя за образуването на изп.дело от 19.08.2013 било
направено искане да бъдат наложени запори и възбрани, но въпреки това изпълнителни
действия по смисъла на т.10 от ТР от 26.06.2015 г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС не били извършвани. Дори да се приемело, че искането за налагане на запори
и възбрани от 19.08.2013 г. се явява изпълнителен способ, който да прекъсва
давността, твърди, че последното изпълнително действие по прекратеното с
постановление от 19.10.2017 г. дело било от 19.08.2013 г., макар на
изпълнителното дело да е отбелязано, че действието е от 30.09.2013 г., когато
на взискателя била изпратена справка за собственост на МПС. Ищцата счита, че
към момента на получаване на ПДИ по последващото изпълнително дело №
2018452041041 на 29.08.2018 г. са изтекли повече от пет години. В периода
19.08.2013 г. - 9.10.2017 г. извършваните действия по делото били единствено с
проучвателен характер и нямало последици от тях. Твърди още, че по
изпълнителното дело, по което е конституирана като длъжник, също не са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност по
вземането по изп.лист. Направеното искане с молбата за образуване от взискателя
за извършване на опис на движими вещи, не се явявало действие по смисъла на
т.10 от ТР от 26.06.2015г. по ТД №2/2013 г. Същото не прекъсвало давността, тъй
като в ТР изрично било упоменато, че действие по изпълнението, което прекъсва
давността, е извършването на опис на вещи, който в случая не е осъществен.
Петгодишният давностен срок, след изтичане на който се погасявало правото на
принудително изпълнение по отношение на установеното вземане на взискателя,
започвал на 31.05.2013 г. и изтичал на 31.05.2018 г. Претендира да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата И.И.Г. не дължи заплащане на сумите, предмет на ИД №20184520412041 по
описа на ДСИ при РС-Русе, в общ размер 10396.19 лв. Претендира да й бъдат присъдени
разноските по настоящото дело.
Ответникът „ПРО ЛЕГО" АД, гр. София, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на установителната
претенция. Твърди, че последното изп.действие по първото образувано от тях изп.дело
е извършено на 30.09.2013 г. и към датата на образуване на второто изп.дело, по
което в молбата си взискателят е поискал прилагане на конкретен изпълнителен
способ, не е изтекла петгодишната погасителна давност. Претендира отхвърляне изцяло на предявения иск като неоснователен и
недоказан и присъждане на деловодни разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното:
Отрицателният
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на
пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на
което е издаден изпълнителният лист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан
на такива факти, то той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил
недопустим.
В случая ищцата основава претенцията си на обстоятелство, настъпило след издаването
на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2694 по описа за 2013 г. на РС-Русе, срещу наследодателя
й Д.Г.Г., въз основа на който първоначално е образувано изп.д.№ 20134520416113,
а след неговото прекратяване и изп.д.№ 12041/2018 г., двете по описа на ДСИ при
РС-Русе.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Според мотивите към т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай изпълнителният
лист срещу Д.Г.Г. е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 2694/2013 г. по описа на РС-Русе, чиито ефект е аналогичен
на силата на пресъдено нещо. Т.е. издаването на изп.лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
– заповед за изпълнение, прекъсва давността за вземането на „Про Лего“АД срещу
наследодателя на ищцата.
От приложените изпълнителни дела с №№ 20134520416113 и
12041/2018 г., двете по описа на ДСИ при РС-Русе се установява, че изпълнителни действия по смисъла на т.10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, с които се прекъсва
погасителната давност за вземането на ответника, са извършени както следва: на 19.08.2013
г. с молбата на взискателя за образуване на първото изп.производство,
съдържаща искане за налагане на конкретни изпълнителни способи – запор и
възбрана; на 26.08.2013 г. с конституирането на Държавата като
присъединен взискател по делото и на 26.04.2018 г. с подадената от
взискателя молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия
изп.лист, съдържащо искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника.
Както е посочено в мотивите към т.10 от горното тълкувателно решение на ВКС,
самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител, макар да е
отказал да го приложи, е бил длъжен да го стори.
От изложеното дотук е видно, че за част от вземането на ответника, а
именно: главница в размер на 3363.87 лв., държавни такси по чл.30, чл.32 и
чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в общ размер 898.03 лв. и 4 257.80 лв.
неолихвяема сума, не е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност. От
самия изпълнителен лист е видно, че последната сума представлява припадащата се
на ищцата част от задължението на бившия й съпруг за договорна лихва за периода
19.06.2007 г. – 03.04.2013 г., по отношение на която, съгласно задължителната
съдебна практика на ВКС, е приложима общата петгодишна погасителна давност, а
не кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Между предприетото последно изпълнително действие по първото изпълнително
дело и изпълнителното действие по второто изп.производство /т.е. в периода
26.08.2013 г. – 26.04.2018 г./ е изминал срок, по-голям от три години, поради
което, прилагайки разпоредбата на чл.111, б.“в“, пр.2 ЗЗД, съдът намира, че
вземането за законна лихва върху главницата за периода 25.04.2013 г. –
26.08.2016 г., възлизащо на сумата 1142.04 лв., е погасено по давност.
Прекъснатата давност по отношение на него на 26.08.2013 г. /с конституирането
на Държавата като присъединен взискател по първото изп.дело/ е изтекла три
години по-късно, а именно на 26.08.2016 г. За останалия период, обаче – от
27.08.2016 г. до 22.10.2018 г. остава да се дължи законна лихва върху
главницата, възлизаща на 734.45 лв., тъй като давността за нея е прекъсната на 26.04.2018
г. с подадената от взискателя молба за образуване на ново изпълнително дело въз
основа на същия изп.лист.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен за
сумата 1142.04 лв., представляваща законна лихва върху главница от 3363.87 лв.
за периода 25.04.2013 г. – 26.08.2016 г. За останалите парични
задължения искът следва да бъде оставен без уважение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата деловодни разноски
в размер на 161.28 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът
намира неоснователно възражението на ответното дружество за редуциране на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в минималния размер по
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ в
случая на 841.89 лв. По делото липсват доказателства за направени от „Про
Лего“АД разноски, поради което такива не му се присъждат съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРО ЛЕГО“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Сердика, ул.“Клокотница“2А, ет.8, представлявано от изп.директор
Иван Костов Иванов, че И.И.Г., ЕГН **********, не му дължи сумата 1142.04 лв., представляваща законна лихва върху главница от 3363.87 лв. за периода 25.04.2013 г. – 26.08.2016 г. по изпълнителен лист от 31.05.2013 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 2694/2013 г. по описа на РС-Русе, въз основа на който е
образувано изп.дело № 12041/2018
г. по описа на ДСИ при РС-Русе, тъй като правото му на
принудително изпълнение е погасено по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК
за недължимост на сумите: 3363.87 лв. главница, 734.45 лв. законна лихва върху
главницата от 27.08.2016 г. до 22.10.2018 г., 898.03 лв. държавни такси по
чл.30, чл.32 и чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК и 4 257.80 лв. неолихвяема
сума, предмет на изп.дело № 12041/2018 г. по описа на ДСИ при РС-Русе.
ОСЪЖДА
„ПРО ЛЕГО“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Сердика, ул.“Клокотница“2А, ет.8, представлявано от изп.директор
Иван Костов Иванов, да заплати на И.И.Г.,
ЕГН **********, 161.28 лева деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: