РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. ХАСКОВО, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 18/26.01.2023 година, постановено по гр.д. № 355/2022
година по описа на РС-Димитровград са отхвърлени предявените по реда на
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК от „Юробанк България“ АД – София
срещу К. Г. С. от *** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД -
за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. дължи на
банката-ищец следните суми, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № ** от 11.12.2015 година: 5 668,73 лв. – главница по договора; 509,95
лева - договорна лихва за периода от 11.04.2018 година до 19.03.2019 година;
341,84 лева - мораторна лихва за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019
година; 154,00 лева - такси за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019
година; законна лихва считано от 05.06.2019 година (датата на подаване на
заявлението в съда) до окончателното изплащане вземането, - за които е
издадена Заповед № 599/06.06.2019 година за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на
Районен съд-Димитровград.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът-
ищец „Юробанк България“ АД - София. С въззивната жалба се въвеждат
1
доводи за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на
решението в неговата цялост. На първо място въззивникът настоява, че
предсрочната изискуемост на вземането е обявена на длъжника надлежно – с
нотариална покана, която следва да се счита връчена при условията на чл. 47
от ГПК. Позовава се и на обстоятелството, че са падежирали всички
погасителни вноски по договора за кредит, като последната от тях била с
падеж 11.12.2022 година. Следователно, цялото вземане по договора било
изискуемо, без да е необходимо изричното обявяване на предсрочната
изискуемост и съобщаването на длъжника. Освен това, съдът не изложил
ясни мотиви за извода си за наличие на неравноправни клаузи и тяхна
нищожност. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба,
моли за постановяване на решение, с което да бъде отменен съдебният акт на
първоинстанционния съд и за уважаването на предявените искове в пълен
размер. Претендира деловодни разноски за заповедното производство и
всички инстанции в исковото производство.
В установения от закона срок, адв. М. К. от АК-Хасково - особен
представител на въззиваемия К. Г. С., подава отговор на въззивната жалба.
Оспорва доводите на въззивника, изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за
потвърждаването му. Особеният представител на въззиваемия счита,
първоинстанционният съд в дължимата степен е извършил проверка относно
наличие на неравноправни клаузи в договора и е стигнал до правилни изводи
за тяхната нищожност.
С Решение № 155/09.06.2023 година, постановено по в.гр.д. №
226/2023 година по описа на Окръжен съд Хасково, първоинстанционният
съдебен акт е потвърден в неговата цялост.
С Решение № 118/19.07.2024 година, постановено по к.т.д. №
1580/2023 година на ВКС, Второ т.о., решението на въззивния съд ХОС е
отменено, а делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия
съд, с дадените указания.
В съответствие с указанията на ВКС, при разглеждане на настоящото
дело страните са били уведомени, че съдът ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузите чл. 3 ал. 8; чл. 5 т. 1, 2 и 3; чл. 7 ал. 2;
чл. 8 ал. 2; чл. 20 ал. 4 от договора. Предоставена им е възможност за
становище и доказателства. Едновременно с това, на банката-ищец е
предоставена възможност да поясни причината за различните общи суми,
дължими от кредитополучателя, които са установени в уговорката по чл. 3, ал.
8 от договора за потребителски кредит (11208, 09 лв.) и в погасителния план
към него, с което е установена структурата на насрещната парична престация
общо в размер от 10784, 29 лв., вкл. вноските за лихва; вноските за главница;
месечните такси за обслужване на разплащателната сметка (чл. 5, т. 2 от
договора за потребителски кредит) и застраховка.
В отговор, въззивникът „Юробан България“ АД заявява, че
2
сключеният с потребителя-ответник договор не съдържа неравноправни
клаузи. Настоява, че посоченият в договора ГПР не надвишава нормативно
допустимия размер. Твърди, че разликата между посочените в договора „общо
дължими суми“ се дължи на техническа грешка. Заявява, че поддържа
предявения иск така, както е предявен, поддържа всички въведени с
въззивната жалба искания.
При настоящото въззивно разглеждане на делото, особеният
представител на въззиваемия поддържа подадения отговор. Настоява, че не е
преклудирана възможността да се извърши цялостна проверка на договора
относно наличието на неравноправни клаузи. Прави искане за обявяване на
договора за нищожен и за отхвърляне на предявения иск на това основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422
ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК от „Юробанк България“ АД – София срещу
К. Г. С. от *** обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът представя договор за потребителски кредит № ** от
11.12.2015 година, сключен с ответника К. Г. С. – неоспорен от особените
представените на ответника. По силата на този договор банката-ищец е
предоставила на кредитополучателя С. потребителски кредит в размер на
7605,64 лева, със срок за издължаване на кредита 84 месеца, с падежна дата на
последната месечна вноска, респ. краен срок на погасяване на задължението –
11.12.2022 година. Страните са постигнали съгласие, че издължаването на
кредита ще се извърши съгласно приложения погасителен план, на месечни
анюитетни погасителни вноски в размер на 121,17 лева, за период от 84
месеца. Съгласно чл. 3 от договора, страните са уговорили, че в полза на
кредитора ще се дължи възнаграждение – променлива годишна лихва, която се
определя като сбор от референтен лихвен процент (6-месечен СОФИБОР –
към момента на сключването на договора 0,981%) плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 6,789%, както и е описан механизмът на изменение на
този лихвен процент в случай на изменение на пазарните условия. В същото
време, в чл. 3 ал. 8 от договора е отбелязано, че Годишен процент на разходите
по кредита (ГПР), изчислен към момента на сключването на договора 13,80%“.
Единственото разяснение досежно ГПР се съдържа в ал. 9 на чл. 3 от договора,
като кредиторът заявява, че този ГПР е изчислен при допускания, че
кредитополучателят ще изпълнява точно всички свои задължения по
договора, а лихвите и таксите останат неизменни спрямо договорения
първоначално размер. В чл. 5 от договора са посочени такси и комисионни,
които кредитополучателят ще заплаща на банката, в това число – такса за
разглеждане на искане за кредит – 175 лева, месечна такса за обслужване на
3
разплащателната сметка – по 3,50 лева, както и нарастващи по размер такси за
администриране на просрочен кредит. А съгласно чл. 2 ал. 2 от договора,
освен тези такси кредитополучателят ще дължи и такси и комисионни за
обслужването и изпълнението на платежните операции от разплащателната
сметка съгласно Общите условия и тарифата на банката.
От съдържанието на клаузата по чл. 1 ал. 2 от договора става ясно, че
кредитополучателят е приел условието на банката – във връзка с договора за
кредит да бъде сключена застраховка по застрахователна програма „Защита на
плащанията на кредитополучателя по потребителски кредити, чиято премия е
платима еднократно и се удържа автоматично от сумата, отпусната от банката
като кредит и преди кредитополучателят да усвои сумата по кредита. От
представената от ищеца справка относно извършените трансакции във връзка
с усвояването на кредита (л. 33) става ясно, че застрахователната премия е в
размер 605,64 лева, т.е. реално ответникът е изтеглил преведения му от
банката по разплащателната сметка кредит в размер на 7000 лева. Това
обстоятелство е безспорно между страните, а освен това се установява от
заключението на назначената и извършена по делото ССчЕ.
На следващо място ищецът твърди, че поради липса на погасяване на
задълженията по процесния договор и при наличие на предпоставките по чл.
14 ал. 5 е обявил кредита за предсрочно изискуем и е уведомил
кредитополучателя с нотариална покана, която следва да се счита връчена при
условията на чл. 47 от ГПК.
В настоящото въззивно производство е назначена и извършена ССчЕ
с в.л. М. Ц., чието заключение съдът приема като компетентно, пълно, в
рамките на поставената задача и обективно. В.л. потвърждава, че от
отпуснатата на кредитополучателя сума е била удържана еднократно
застрахователната премия в размер на 605,64 лева, а освен това и такса за
разглеждане съгласно чл. 5 т. 1 от договора – 175 лева. Видно от
заключението, първите три месечни анюитетни вноски са били формирани, в
това число, с участие на договорното възнаграждение на кредитора в размер
на, съответно, - 7,77%, 7, 379% и 7,123%. Четвъртата и всички последващи
вноски са били увеличени с лихвен процент 3,5%, от 12.09.2016 година,
съгласно чл. 20 ал. 1 и 2 от договора, при преустановяване превеждането на
работна заплата на кредитополучателя към банковата сметка (условие за
преференциален ГЛП). А от допълнителното заключение на в.л. Ц.,
неоспорено от страните, става ясно, че първоначално договореният размер на
всички задължения по договора се структурира както следва: главница –
7605,64 лева; договорна лихва – 2279,01 лева; месечни такси – 294 лева (3,50
4
лева х 84 месеца); такса за обработка на документи – 165 лева. Тук вещото
лице пояснява, че в общия размер на разходите се включва и застрахователната
премия в размер на 605,64 лева.
Според заключението на ССчЕ, в случай че се приеме, че
единственото дължимо от ответника вземане на банката е това по главницата,
то след приспадане на всички суми, заплатени от К. С. на банката (в общ
размер 4201,66 лева), ще остава неиздължена главница в размер на 3403, 98
лева.
В процесния договор – чл. 3 ал. 8, - е записано, че ГПР по отпуснатия
кредит е 13,80%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 11 208,09
лева. В същото време в погасителния план като обща сума за издължаване е
посочено 10784,29 лева – с 423 лева по-малко от посоченото за издължаване в
договора. В тази връзка в.л. пояснява, че при описаните в договора параметри:
главница в размер на кредита 7605,64 лева, ГЛП 7,7% действащ към момента
на сключването на договора, такса за кандидатстване 165 лева, месечна такса
3,50 лева по 84 вноски, както и с участието на разход за застраховка 605,64
лева, - ГПР възлиза на 12,8402%. В.л. заявява, че не е възможно да е обясни от
счетоводна гледна точка този размер на ГПР и записаният в договора ГПР
13,80%. Тук отново съдът констатира, че вещото лице допуска, че сумата 605,
64 лева за застрахователната премия съставлява отделно перо, относимо към
разходите по кредита и допуска участието му в общия размер на ГПР. Тъй
като, както вече бе посочено по-горе, кредиторът е избрал този с този разход
да бъде увеличена главницата по договора, то няма основание
застрахователната премия да се цени като компонент на ГРП. Ето защо в тази
част съдът не приема заключението на в.л. и ще направи свои изводи досежно
ГПР, без участието на сумата 605,64 лева за застрахователната премия.
Заповедното производство по ч.гр.д. № 995/2019 година на РС-
Димитровград е приключило с издаване на заповед № 599/06.06.2019 година
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, за заплащане на сумите както следва: 5 668,73 лв.
– главница по договора; 509,95 лева - договорна лихва за периода от
11.04.2018 година до 19.03.2019 година; 341,84 лева - мораторна лихва за
периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; 154,00 лева - такси за
периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; законна лихва считано от
5
05.06.2019 година (датата на подаване на заявлението в съда) до
окончателното изплащане вземането; деловодни разноски за заповедното
производство в размер на 689,82 лева.
На основание издадения по ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на
ДРС изпълнителен титул срещу ответника е образувано изпълнително дело в
СИС при ДРС. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за
изпълнение, са връчени на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
След дадени указания от заповедния съд по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, банката
предявява исковете си в законоустановения срок.
РС-Димитровград е приел, че събраните по делото доказателства не
установят твърдения от ищеца факт на обявяване на предсрочната
изискуемост на ответника преди подаването на заявление по реда на чл. 417 от
ГПК. С този основен довод предявеният от банката-ищец установителен иск е
отхвърлен като неоснователен.
При извършената служебна проверка, съобразно разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционното
съдебно решение е валидно и допустимо.
По основателността на жалбата:
Първият от спорните въпроси е за това дали банката е уведомила
надлежно длъжника, преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, за
обявената предсрочна изискуемост на целия договор. Както вече бе посочено
по-горе, страните са уговорили краен срок на изпълнение на задължението на
кредитополучателя за връщане на сумата по кредита, ведно с лихви, такси и
разноски, до изтичането на срока на договора, който е 84 месеца. Изрично
фиксираната в погасителния план, който е неразделна част от договора,
падежна дата на последната вноска по кредита е 11.12.2022 година. От тук
следва, че в хода на исковото производство, но преди приключването на
съдебното дирене, цялото вземане е станало изискуемо и за ответника
съществува правното задължение да възстанови на кредитора договорната
главница и всички останали договорени суми (ако се приеме, че договорът е
валиден). С оглед този извод отпада необходимостта от обсъждане на доводите
на двете страни по делото относно редовността на уведомяването на длъжника
за предсрочната изискуемост на кредита или за изискуемостта на
падежиралите вноски в хода на производството по чл. 422 от ГПК.
6
Според чл. 269 изр. 2 ГПК - по въпроси относно правилността на
решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Това
ограничение, обаче, не се отнася за дейността на съда, която е служебна, по
проверка на договора в аспект за наличие на неравноправни клаузи и защита
правата на потребителя. Тъй като договорът за потребителски кредит по
своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният
процент на разходите изразява насрещната парична престация, която
кредитополучателят е длъжен да осъществи. Тази престация включва общите
разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, съобразно легалната
дефиниция по чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Следователно, годишният процент на
разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата
на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на
кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството - от какъв вид и
стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. В задължителната
за националните юрисдикции практика на СЕС по приложението на чл. 4, § 2,
във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори се разяснява
последователно, че в този случай договорът не може да продължи да се
изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение
на естеството на основния предмет на договора. Освен това, националното
законодателство - чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП
предписват, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. А предвидената от
законодателя санкция за неяснота относно начина на формиране на стойността
на ГПР е - договорът за потребителски кредит се счита нищожен. (Така и в
Решение № 1369/27.05.2024 година на ВКС по т.д. № 333/2024 година, II т.о. и
др.)
В разглеждания казус, няма съмнение, че се касае за договор,
сключен с потребител и банката-кредитор дължи спазване на посочените
изисквания, в това число за изясняване в текста на самия договор на
структурата на ГПР и то по начин, разбираем за средния кредитополучател. В
процесния договор кредиторът само цифрово е посочил размера на ГПР –
13,80 %, без да разшифрова неговата структура. А това, че процесният ГПР е
формиран от още някакви лихвени или нелихвени компоненти следва от
разликата между договорения от страните ГЛП (към момента на сключването
на договора 7,7% - закл.на ССчЕ) и посочения ГПР в размер на 13,80 %. Какви
са тези допълнителни разходи, повишаващи размера на ГПР, не е изяснено
нито в текста на договора, нито в погасителния план. Текстовете, касаещи
ГПР са с бланкетно съдържание и най-вече касаят възможността за бъдещата
му промяна, едностранно от банката-кредитор, но не внасят дължимата яснота
относно структурата му към момента на сключването на договора за кредит.
Назначената по делото ССчЕ също не успя да изясни – от какви допълнителни
компоненти се състои ГПР, така че да се обясни тази разлика. Според вещото
7
лице, дори ако в общия размер на разходите бъдат включени всички описани в
договора такси плюс застрахователната премия 605,64 лева (като отделно
перо), то отново размерът на ГПР няма да се равнява на посочения в договора.
Повече от това, ХОС не споделя подхода на вещото лице – застрахователната
премия в размер на 605,64 лева да участва при изчисляване на реалния ГПР.
Това е така, защото кредиторът вече веднъж е включил този разход (а
природата на премията по този вид договор за застраховка е имено на разход
по кредита) в главницата по договора. Това следва от заявеното, а след това
изпълнено условие на банката – сумата да не бъде преведена по
разплащателната сметка на длъжника, а автоматично задържана от банката.
По този начин, разкрива се още по-голяма разлика между изяснените в
договора разходи, относими към ГПР и вписания му размер 13,80%. Същото
така, възложените по делото заключения на ССчЕ не успяха да изяснят
разликата, която се явява между ГПР съгласно чл. 3 ал. 8 от договора и ГПР,
изчислен от в.л. Ц. при анализа на погасителния план – 12,8402% (а той ще
бъде още по-нисък, ако се изключи взетата от в.л. като отделно перо по
разходите застрахователна премия). Не намира обяснение и разликата между
дължимите суми като сбор от всички пера по погасителния план – 10784,29
лева и общата сума, дължима от кредитополучателя по чл. 3 ал. 8 от договора
– 11208, 09. Твърде са много и са сериозни несъответствията, констатирани от
съда, за да бъде прието даденото от въззивника обяснение за допусната
техническа грешка. Напротив, съдът приема, че клаузите на договора, респ.
погасителния план, са създадени от кредитодателя така, че потребителят-
кредитополучател да не може да си даде ясна сметка за структурата на
разходите, които се възлагат в негова тежест при изпълнение на договора.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на
практика няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се
оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи.
Освен това, от съдържанието на договора може да се заключи, че
кредитополучателят е сключил отделен договор - застрахователен, по който
банката е трето правоимащо лице. С включването на застрахователната
премия към главницата, последната се увеличава значително (в случая – 8%) и
така не само главното вземане, но и това за застрахователната премия, стават
лихвоносни. Т.е. прозира една заблуждаваща практика, целяща длъжникът да
бъде натоварен с разходи по кредита, които формално водят до увеличение на
възнаграждението на кредитора. В същото време, застрахователните премии,
които в съотношение към процесния договор за кредит се явяват именно
разходи по кредита, би следвало да намерят своето отражение в ГПР. Вместо
това те са „скрити“ в главницата, като по този начин се създава привидност на
нисък ГПР, а от там и привидно изгоден договор, както и се заобикаля
императивната правна норма на чл.10а ЗПК и се надвишава пределната
граница по чл. 19 ЗПК.
С оглед изложеното се налага извод, че отразеният в договора размер
на ГПР не съответства на действителния, прилаган по договора, определен
8
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Изложеното обосновава въвеждане в заблуждение на потребителя относно
действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването
за добросъвестност.
Ето защо ХОС приема, че на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 т. 10 от
ЗПК процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен. При
нищожността на договора за потребителски кредит се дължи чистата стойност
на кредита, т. е. без лихва или други разходи по кредита. От извършената по
делото ССчЕ е установено, че кредитополучателят-ответник е заплатил на
банката суми в общ размер 4201,66 лева. Следователно, от дължимата за
връщане договорна главница 7605,64 лева следва да се извади сумата 4201,66
лева, като на връщане от ответника подлежи още главница в размер на 3403,98
лева. Ето защо предявеният иск се явява основателен само до размера на
последната сума и така следва да бъде уважен. Останалите искове – за
установяване съществуване на вземането на банката за остатъка от главницата
над сумата 3403,98 лева до 5 668,73 лева, за сумата 509,95 лева - договорна
лихва за периода от 11.04.2018 година до 19.03.2019 година; за сумата 341,84
лева - мораторна лихва за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година;
за сумата 154,00 лева - такси за периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019
година; законна лихва считано от 05.06.2019 година (датата на подаване на
заявлението в съда) до 11.12.2022 година (падежа на цялото задължение по
договора), следва да се остави без уважение.
Освен това, направените от банката-ищец деловодни разноски за
заповедното производство, следва да се възложат на ответника, но в размер, за
който е прието, че установителната претенция е основателна. По ч.гр.д. №
995/2019 година банката е направила деловодни разноски за държавна такса –
133,49 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 556, 333 лева или общо
– 689,82 лева. Съобразно изхода на делото, ответникът следва да възстанови
на ищеца деловодни разноски за заповедното производство в размер на сумата
352 лева.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на деловодни
разноски за всички инстанции в исковото производство в полза на въззивника
се явява частично основателна. В първоинстанционното исково производство
по гр.д. № 355/2022 година на РС-Димитровград ищецът „Юробанк България“
АД е направил деловодни разноски за държавна такса – 133,49 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение – 796,48 лева, за възнаграждение на особения
представител на ответника – 664 лева и за възнаграждение на вещо лице – 180
лева, или общо – 1774 лева. Съобразно изхода на делото ответникът следва да
му възстанови сумата 905 лева.
В производството по в.гр.д. № 226/2023 година по описа на Окръжен
съд - Хасково „Юробанк България“ АД е направил деловодни разноски за
9
държавна такса – 133,49 лева, за възнаграждение на особения представител-
967,45 лева, или общо 1100,94 лева. От тази сума К. С. следва да му
възстанови 562 лева, съобразно уважената част от въззивната жалба.
В производството пред ВКС банката-касатор е направила разноски за
държавна такса – 163, 49 лева и за заплатено възнаграждение на особения
представител – 600 лева, т.е. общо 763,49 лева. Съобразно изхода на делото, на
възстановяване подлежи сумата 389 лева.
В производството по настоящото в.гр.д. № 621/2024 година
въззивникът „Юробанк България“ АД е направил деловодни разноски за
възнаграждение на особения представител – 967,45 лева и за ССчЕ – 800 лева,
т.е. общо 1767,45 лева. С оглед преценката на съда за частична основателност
на въззивната жалба, на възстановяване подлежи сумата 901 лева.
Съобразно изложеното и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
въззиваемият К. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк
България“ АД общо сумата 2757 лева – деловодни разноски за исковото
производство. Въззиваемият претендира заплащане на деловодни разноски
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство по в.гр.д.№ 226/2023 година, но в кориците на делото не се
намират надлежни доказателства за реално понесени от страната такива
разноски. Ето защо за тази сума, както и в останалата част до пълния размера
на разноските, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18/26.01.2023 година, постановено по гр.д. №
355/2022 година по описа на Районен съд – Димитровград в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК,
от „Юробанк България“ АД – София против К. Г. С. от ***, искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430 от ТЗ, чл. 9 от Закон за потребителския
кредит и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между
страните, че К. Г. С. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 3 403, 98 лева
- главница по Договор за потребителски кредит № ** от 11.12.2015 година,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2022 година до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №
599/06.06.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по Ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на Районен съд-Димитровград,
вместо което Постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. С. с ЕГН ********** от
*** на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 3 403, 98
лева - главница по Договор за потребителски кредит № ** от 11.12.2015
10
година, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2022 година до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед №
599/06.06.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по Ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на Районен съд-Димитровград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18/26.01.2023 година, постановено по
гр.д. № 355/2022 година по описа на Районен съд – Димитровград в
останалата му част, а именно – за отхвърляне на предявените по реда на чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, от „Юробанк България“ АД – София
против К. Г. С. от **, искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 430
от ТЗ, чл. 9 от Закон за потребителския кредит и чл. 86 от ЗЗД - за признаване
за установено в отношенията между страните, че К. Г. С. дължи на „Юробанк
България“ АД сумите както следва: главницата над 3 403, 98 лева до пълния
предявен размер 5668,73 лева, ведно със законната лихва от 05.06.2019 година
до окончателното изплащане; 509,95 лева - договорна лихва за периода от
11.04.2018 година до 19.03.2019 година; 341,84 лева - мораторна лихва за
периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; 154,00 лева - такси за
периода от 11.04.2018 година до 26.05.2019 година; законна лихва върху
присъдената главница 3403,98 лева, считано от 05.06.2019 година (датата на
подаване на заявлението в съда) до 10.12.2022 година включително; - всички
суми произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2015
година и за които е издадена Заповед № 599/06.06.2019 година за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК по Ч.гр.д. № 995/2019 година по
описа на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА К. Г. С. от ** да заплати на „Юробанк България“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260 разноски, направени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 995/2019 година по описа на Районен съд-Димитровград - сумата
352 лева, като отхвърля претенцията за разноски до пълния предявен размер
689,82 лева.
ОСЪЖДА К. Г. С. от ** да заплати на „Юробанк България“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260 разноски, направени във всички инстанции на
исковото производство – сумата 2757 лева, като отхвърля претенцията на
„Юробанк България“ АД за разноски над тази сума до пълния претендиран
размер: 1774 лева – за първоинстанционното производство по гр.д. №
355/2022 година на ДРС, 1100,94 лева за въззивното производство по в.гр.д.
№ 226/2023 година на ХОС, 763,49 – за производство пред ВКС, 1767, 45 лева
11
–за въззивното производство по в.гр.д. № 621/2024 година на ХОС; както и за
възстановяване на заплатено по в.гр.д. № 226/2023 година адвокатско
възнаграждение в размер на 1160,94 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12