Р Е Ш Е Н И Е
№ 833
гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Христина Николова с участието на прокурора Иван Илевски, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 670 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. последно от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за финансов надзор против
Решение № 2380/19.12.2022 г., постановено по АНД № 3670/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив (ПРС), Х наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № Р-10-731/16.09.2021 г., издадено от М.Ф. –
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, с което на К.В.Д., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за
нарушение по чл. 116а1 ал.
4, изр. последно от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В жалбата се сочи, че решението противоречи на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване
на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за
всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – К.В.Д. оспорва касационната жалба и моли
решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № Р-10-731/16.09.2021 г.,
издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор, с което на К.В.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** в качеството му на кандидат за изборна
длъжност (член на управителния орган – СД) в „Булгар Чех Инвест Холдинг“ АД,
ЕИК *********, е наложено административно наказание глоба в размер на
1 000 лева на основание чл. 221, ал. 1, хипотеза първа, т. 2 от ЗППЦК за
извършено нарушение по чл. 116а1 ал.
4, изр. последно от ЗППЦК.
НП е издадено въз основа на АУАН № Р-06-330/21.04.2021 г., съставен от И.Г.Н.
на длъжност младши експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на
ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, Дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на
Комисията за финансов надзор. АУАН е съставен за това, че при извършена
документна проверка на място в КФН е установено, че „Булгар Чех Инвест Холдинг“
АД е публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК, вписано под №
РГ-05-0050 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за
финансов надзор, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар и като
такова е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и на ПНА по прилагането му. Чрез
единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по електронен
път – e-register, с вх. № 10-05-708
от 15.02.2021 г. е констатирано, че „Булгар Чех Инвест Холдинг“ АД е представило
покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите (ИОСА), насрочено
за 19.03.2021 г., съответно на 02.04.2021 г. при условията на чл. 115, ал. 14
от ЗППЦК, в чийто дневен ред е включена точка 1 с предложение за промяна на
персоналния състав на управителния орган на публичното дружество и по-конкретно
избора на Д. за нов член на СД на „Булгар Чех Инвест Холдинг“ АД. Към поканата
за ИОСА в изпълнение на законовите изисквания е установено, че от дружеството
са представени изискуемите писмени материали, касаещи кандидата за изборна
длъжност, в т.ч. свидетелство за съдимост и декларация за независимост,
предоставено от Д. на основание чл.
116а1 ал. 4, изр. първо от ЗППЦК. Посочено е, че видно от
протокол за проведено на 02.04.2021 г. ИОСА, постъпил в КФН, с вх. № 10-05-1638
от 05.04.2021 г., е взето решение за избора на Д. за член на СД, като лицето не
е присъствало на събранието. От същия протокол е установено, че нито в хода на
разискванията и гласуването по т.1.2 от дневния ред, нито към последващ момент
от събранието, Д. е обективирал своето потвърждение относно верността на
представените от него документи по чл.
116а1 ал. 4, изр. първо от ЗППЦК, доказващи липсата на
обстоятелства по чл. 116а1 ал.
1 от ЗППЦК, с което е нарушил разпоредбата на чл. 116а1 ал. 4, изр. последно от ЗППЦК, което съгласно чл.
221, ал. 1, т. 2 съставлява административно нарушение, за извършването на което
е предвидена санкция. Прието е, че нарушението е извършено на 02.04.2021 г. в
град Пловдив. Административното наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и
възпроизведена в оспореното пред районния съд НП. Въпреки че от лицето в
законоустановения срок (доколкото АУАН е връчен на 21.04.2021 г., съответно
тридневният срок за възражения изтича на 26.04.2021 г., с оглед на това, че
24.04.2021 г. е неприсъствен ден) е входирано възражение, към което са
приложени и доказателства, в НП е прието, че такова не е постъпило и съответно
не е обсъдено.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение ПРС е приел от една страна,
че АУАН е съставен, съответно НП са издадени от компетентни органи, както и че
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но от друга е приел, че от събраните
доказателства не се установяват съставомерните елементи на фактическия състав
на нарушението по чл. 116а1 ал.
4, изр. последно от ЗППЦК. Мотивирано е в тази насока, че съгласно чл. 116а1 ал. 4, изр. последно от ЗППЦК,
кандидатите за изборна длъжност потвърждават верността на предоставените
документи – свидетелство за съдимост и декларация по чл. 116а1 ал. 2 от ЗППЦК на общото събрание, на което е
предложен изборът им, но в нормата липсва изискване за формата, в която следва
да се извърши горепосоченото потвърждение на верността на представените
документи, а отделно от това, липсва изискване кандидатът за изборна длъжност
да присъства на общото събрание, на което е предложен изборът му. При така
установеното и с оглед липсата на изрично изискване за форма, ПРС е приел, че
задължението би могло да бъде изпълнено както в устна форма на самото общо
събрание, така и в писмена форма, както е и било изпълнено от жалбоподателя,
доколкото същият е уведомил писмено единственият присъствал на общото събрание
акционер – „Стикс 2000“ ЕООД чрез законния му представител К., който, разпитан
като свидетел по делото, е потвърдил това обстоятелство. Прието е също така, че
фактът, че уведомлението не е било протоколирано в протокола за общото
събрание, не може да се вмени във вина на жалбоподателя, който нито е
присъствал на същото, нито е участвал в изготвянето на протокола. Отделно от
това е констатирано, че в случая не е установено и акционерите (в случая
единственият присъствал представител на дружеството-акционер) да са възразили
срещу начина на уведомяването им, като такива възражения не са протоколирани
при разискването на т. първа от дневния ред на ИОСА от 02.04.2021 г., нито е
било изисквано личното изслушване на кандидата или събирането на допълнителна
информация.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт - всички доказателства са преценени при постановяване на
обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са
напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на страните и на тях е
даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че действително, представеното писмено потвърждение с възражението
срещу АУАН, е частен писмен документ, същият обаче не е оспорен от КФН – нито в
хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
такова, поради което и като подписан от лицето, което го издава, следва да се
приеме, че съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено
именно от това лице, т.е. е автентичен, а доколкото не е оспорен от гледна точка
на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му
доказателствена сила относно съдържащото се признание. Казано по друг начин, с
оглед събраните по делото доказателства, се следва извод, че на 02.04.2021 г. Д.
в писмен вид е потвърдил верността на предоставените документи – свидетелство
за съдимост и декларация по чл. 116а1
ал. 2 от ЗППЦК.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2380/19.12.2022 г., постановено по АНД № 3670/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.